Ани Илков "Пол Урод – лично име" - непубликувано стихотворение

 

Пол Урод – лично име

„Той посочи към един преминаващ човек и каза:

– Ето го Едип, той е женен за майка си и живеят добре.“

Лукиан, Диалози на мъртвите

тук трябва да се движа в тъмнина

не виждам нищо и в нищото

не виждам себе си – но виждам теб

и нежните ти вътрешности

с които желая да римувам

фалическата своя същност

с тях но и без тях

ти си оставаш скъпо тяло (скъпо същество)

в което да изкъпя себе си –

под топлия фонтан на твойта кръв

аз бях забравил че съм мъртъв

но и жив

аз бих умрял за тебе

и вътрешната чистота която имаш

ти и всички мъртви –

къде са боговете да ни видят

как в залеза на всякоя възможност

смъртта на всичко живо

възбужда възвисява и възражда:

да спрем да се храним с жива плът

да спрем да се размножаваме излишно

да се завърнем в пещерите

и да изкопаем нови –

така за всяка смърт ще сме готови

животът е случайно проявление

и всякое влагалище ще се превърне

в александрийска библиотека и читалище

това е краят да, това е краят –

следва раят...