Алегорията на пещерата на Платон и нейната връзка с настоящето

 Никола Бенин

Алегорията на Платон за пещерата е един от големите митове наа философията. Тя ни позволява да разберем как гръцкият философ е възприемал света в древността.

Митът се занимава с метафорично обяснение, направено от древногръцкия философ Платон, в което човешкото същество е изправено пред знания.

В своята теория Платон обяснява как може да бъде схванато съществуването на двата свята: разумния свят (който е този, познат чрез сетивата) и разбираемия свят (който се възприема чрез знание, без намесата на сетивата).

Историята на мита

В алегорията на пещерата Платон описва група мъже, които остават оковани в дълбините на пещера от раждането си; състоянието им е такова, че те могат да гледат само към стената пред себе си, тъй като са оковани, неспособни да се движат.

Точно зад затворниците, на определено разстояние и над главите им, има огън, който осветява стената, а в средата коридор, в който мъжете циркулират с различни предмети, които благодарение на осветяването на огъня проектират сенките си така затворниците могат да видят.

Затворниците смятат сенките на обектите, които се прогнозират, за реални, тъй като не могат да знаят нищо от случващото се зад гърба им. Ако обаче някой от мъжете се откъсне от веригите и погледне назад, той би бил само объркан и раздразнен от реалността.

Светлината на огъня щеше да го накара да погледне настрани и замъглените фигури, които можеше да види, ще му се сторят по-малко реални от сенките, които е виждал през целия си живот.

По същия начин, ако някой принуди този човек да върви по посока на огъня и да мине покрай него, докато не излезе от пещерата, слънчевата светлина би го притеснила още повече и той би искал да се върне в тъмната зона.

Алегорията обаче завършва, като кара затворника да влезе отново в пещерата, за да „освободи“ бившите си спътници във вериги, което ще ги накара да му се смеят. Причината за подигравката би била да се потвърди, че очите му са били съсипани, когато вече е заслепен от преминаването от слънчевата светлина към тъмнината на пещерата.

Когато този затворник се опитва да развърже и издигне бившите си спътници към светлината, Платон ни казва, че те са в състояние да го убият и че наистина ще го направят, когато имат възможност.

Цялата тази история е намек за усилията на Сократ да помогне на хората да достигнат до истината и неуспеха им, като бъдат осъдени на смърт.

Алегорията на пещерата днес

Историята обединява поредица от много често срещани идеи за философията: съществуването на истина, която съществува независимо от мнението на хората; наличието на постоянни измами, които ни карат да стоим далеч от тази истина; и качествената промяна, необходима за достъп до тази истина.

Има сценарии, лесно сравними с тези идеи; един чудесен пример е информацията, която се споделя днес във всички световни медии, включително социалните мрежи и останалата част от интернет.

Ако сравним това чрез етапите на алегорията на Платон, ще получим по-подробен анализ на връзката на историята с настоящето.

На първия етап - измама - се наблюдава как реалността, която ни представят тези източници на информация, е сенките на това, което те наистина искат да споделят; с други думи, общото население консумира информация, без дори да я поставя под въпрос.

Едно от обясненията за това как измамата влияе толкова много върху човешкия живот е, че за Платон тя е съставена от онова, което изглежда очевидно от повърхностна гледна точка. Ако нямаме причина да се съмняваме в нещо, нямаме и неговата фалшивост надделява.

Малцина успяват да получат достъп до втория етап - освобождението, което се постига чрез разпити, изследвания и проучвания.

Освобождението включва да се види колко от нечии убеждения се поклащат, което разбира се поражда несигурност и безпокойство. За да преминете през това състояние обаче, е необходимо да продължите да напредвате и да откривате нови знания.

Приемането може да се счита за най-сложния етап, тъй като предполага отказване от предишните вярвания. Трудно е да го приемем, но след като бъде постигнато, връщане назад няма.

Платон взе предвид, че нашето минало обуславя начина, по който преживяваме настоящето, поради което той предположи, че радикалната промяна в начина на разбиране на нещата трябва непременно да доведе до дискомфорт.

И накрая - връщането предполага кулминацията на учебния процес между различните реалности. Това се състои в разпространението на нови идеи, които могат да предизвикат объркване, презрение или омраза за това, че имаха умението да поставят под въпрос основните догми, които структурират обществото.