Никола Бенин - Няма красота без мисъл за красота

 

През последните двадесет години, средният умствен коефициент на световното население (който винаги се е увеличавал от следвоенния период до края на 90-те години) вместо да продължава да расте, обратно- намалява.

Това е инверсията на ефекта на Флин.

Изглежда, че измереното чрез изследванията умствено равнище намалява в най-развитите страни. Причините за това явление са много, но една от тях е обедняването на езика.

Всъщност ред изследвания показват намаляване на езиковите познания и обедняване на езика. Това се отнася не само до намаляването на използвания речник, но и до несхващане на езиковите тънкости, позволяващи да се изработят и съставят сложни мисли.

Постепенното изчезване на времената и наклоненията (подчинителното наклонение, несвършените времена, съставни форми на бъдещето, минало причастие) поражда осакатена, силно ограничена до мига мисъл, намираща се почти винаги в настоящето; мисъл, неспособна да се разпростре във времето.

Всеприсъствието на фамилиарниченето, изчезването на главни букви и на взискателността към пунктуацията са примери за, ако можем тъй да ги наречем, „смъртоносни удари“ върху точността и многообразието на изказа.

Позволете ми само един пример: премахването на думата „госпожице“ (сега вече, остаряла) не означава само отказ от естетиката на една дума. Този отказ негласно и нашироко внушава представата, че няма никаква разлика между момиче и жена.

По-малко думи и по-малко спрегнати глаголи означават по-ниска способност за изразяване на чувствата и за съставяне на мисли.

Проучванията показват, че част от насилието в обществената и частната област произтича пряко от неспособността на хората да изразят чувствата си с думи.

Ако не са налице думи за построяване на разсъждение (...), сложното мислене е направо невъзможно.

Колкото по-беден е езикът, толкова по-бързо изчезва мисълта.

Историята е пълна с примери, а и много книги (Джордж Оруел - "1984"; Рей Бредбъри - "Фаренхайт 451") описват как всички потиснически режими неизменно са се стараели да възпрат мисленето чрез намаляване на броя и значенията на думите.

Защото, ако няма мисли, то няма да има и критични мисли. А без думи няма и мисъл.

Как, например, да изградим една хипотетично-дедуктивна мисъл без условното наклонение?

Как да хвърлим поглед в бъдещето без склонение в бъдеще време?

Как е възможно да се схване времевостта, редуването на елементите във времето, независимо дали са отминали или пък бъдещи, а също и тяхната относителна продължителност, без да говорим на език, който да разграничава между това, което е могло да бъде, това, което е било, което е, което би могло да бъде и което ще последва след като се случи това, което е било възможно да се случи?

Уважаеми родители и учители: да привикваме децата и нашите ученици да говорят, четат и пишат! Да предаваме и упражняваме езика в най-разнообразните му проявления, дори това да изглежда сложно. Всъщност - особено ако е сложно.

Защото точно в това усилие се съдържа и свободата.

Тези, които надълго и нашироко обясняват как правописът трябвало да бъде опростен, как езикът следвало да бъде „освободен“ от неговите уж „дефекти“, как трябвало да бъдат премахнати родове, времена, оттенъци - с една дума, всичко, което носи сложност - такива хора са гробокопачите на човешкия дух!

Без взискателност няма свобода.

Няма красота без мисъл за красота.