Рогозенско съкровище - Фиала № 4: Регионален исторически музей - Враца

 Никола Бенин

Фиала № 4 и Кана № 157

Принцеса Аиге била дъщеря на Алей, царя на великата Тегея - главния град на областта Аркадия в Пелопонес. И тук идва интересното. Първият цар на Аркадия бил Ликаон, първият известен владетел на пеласгите. Планината Ликеум, издигаща се там, се считала за родното място на сина на Зевс – бог Хермес, от който по-късно одриските царе водели своето свещенно родословие.

Алей прави дъщеря си Айге/Аига жрица на Атина в храма на богинята в Тегея и я заплашва, че ще умре, ако легне с мъж, понеже един оракул му предсказал, че той и неговите трима синовете ще бъдат убити от син на дъщеря му Аиге.

Когато Херакъл гостувал при Алей, похищава (в различните варианти съблазнява с желание, или насила) жрицата. Аиге се стреми да скрие бременността си, докато е в храма, което не се харесва на нейната богиня. Тя изпраща епидемия на територията на Алей. Откриват, че причината е бременността на Аиге. Баща ѝ не посмява да я убие, а я дава на съседния цар Навплий от Евбея.

По пътя за него тя ражда сина си Телеф. Навплий по волята на баща й трябва да я хвърли в морето, но я поставя в добре запечатан дървен сандък. Този сандък е изхвърлен в Мизия, където цар Тевтрант я намира в пясъка и се жени за нея. След смъртта на Тевтрас, Телеф станал цар на Мизия.

Фиала” № 4. Рогозенско съкровище
Сребро с позлата. Лята
Височина – 2 см; на устието 13.6 см, тегло 182.8 г.

Митологичен сюжет: представена е сцената „Херакъл съблазнява Тегейската принцеса АИГЕ/ AYГH”.

Дъното отвън е украсено с розета и пояс от редуващи се палмети и лотосови пъпки.

Героят е гол, той седи върху лъвска кожа, постлана на скала, на главата му има венец – знак на участие в пир и посещение в храм. С дясната си ръка е хванал лявата ръка на героинята, до него е тоягата му, а в краката му са лъкът и колчанът. Тези атрибути го идентифицират като Херакъл.

Фигурата на Аиге е полуоблечена в дълъг хитон, тя е с един бос и с един обут в сандал крак, с разпуснати коси, въпреки диадемата върху тях, с дясната си ръка държи умоляващо ръката на Херакъл, който е настъпил обутия й в сандал крак. Семантиката на сюжета е ясна: героят съблазнява/похищава принцесата, посветена на безбрачие, като жрица на Атина. От този брак обаче ще се роди велик герой – Телеф, считан за родоначалник на пергамските царе и за родственик на троянския цар Приам.

Забележете как е изписано върху съда над главата й нейното име – AYГH (с краткото „и” на ипсилон), а не АВГЕ, както ни го предават днес на български, и в никакъв случай Αυγή (Авги), както ни предават значението му на „старогръцки”, уж като "Слънчев лъч". Може би, защото с името Аига (Αἰγά), през бронзовата епоха, е бил наричан град-държава в древна Ахея, един от 12-те ахейски града и това по произход е мирмидонско, а не гръцко име. А както знаем имената в древността не са давани никак случайно.

Следващата дума е ДHЛAДH/ДЕЛАТИ - днешното българско "направи

Тегейската принцеса Айге и Херакъл, бронзов калъф за огледало от Аркадия (около 325 г. пр. н. е.). Национален археологически музей, Атина.

Интересното тук, е че Аиге/Аига подкрепя/притегля Херакъл, а не обратното