Антон Паврович Чехов: Трябва да създавате, да бъдете полезни, да бъдете част от нещо по-голямо от себе си

 

Чехов вставал в пять утра. До девяти принимал больных, затем писал, читал статьи о медицине. После обеда обучал горничных грамоте. После снова читал и писал. Вёл перепись, занимался хозяйством, объезжал уезд во время холеры и строил лечебницы...

Иногда кажется, что наше поколение страдает от депрессии просто потому что мы — самовлюбленные лентяи и бездари. Мы «ищем себя» на Гоа и Бали, слоняемся по клубам, курим траву, блядствуем и протестуем, в то время, как нужно просто работать. Добросовестно, каждодневно, не смотря на настроение и желание. Потому что единственный смысл человеческой жизни — труд. Не каторжный, против воли, но творческий с ощущением важности того, что делаешь, для остальных.

Нужно созидать, приносить пользу, быть частью чего-то большего, чем ты сам. Ты — не центр вселенной, а кирпичик в огромном здании, замысел которого тебе даже не дано постичь. Ты не придумаешь новой природы вещей. Ты либо принимаешь её и живёшь со спокойной душой либо бунтуешь и проваливаешься в пропасть.

Чехов е ставал в пет сутринта. Той е преглеждал пациенти до девет, след това пишешл, четял статии за медицината. След вечеря той научил камериерките да четат и пишат. След това прочел и написал отново. Провеждал е преброяване, занимавал се със земеделие, пътувал из окръга по време на холера и построил болници ...

Понякога изглежда, че нашето поколение страда от депресия, просто защото сме нарцистични мързеливи хора и посредственост. „Търсим се“ в Гоа и Бали, обикаляме из клубовете, пушим трева, правим секс и протестираме, докато просто трябва да работим. Съвестно, всеки ден, независимо от настроението и желанието. Защото единственият смисъл на човешкия живот е работата. Не каторжен труд, против волята му, а креативен с усещането за важността на това, което правиш на другите.

Трябва да създавате, да бъдете полезни, да бъдете част от нещо по-голямо от себе си. Вие не сте центърът на Вселената, а тухла в огромна сграда, чийто дизайн дори не можете да разберете. Няма да измислите нов характер на нещата. Или го приемате и живеете спокойно, или се бунтувате и падате в бездната.