Пиеро дела Франческа, Мадона с дете и ангели, известна като Мадона от Сенигалия (Piero della Francesca, Madonna with Child and Angels, known as Madonna of Senigallia))

 Никола Бенин

Piero della Francesca, Madonna with Child and Angels, 

known as  Madonna of Senigallia

c 1470

61 x 53 cm

Galleria Nazionale delle Marche, Ducal Palace of Urbino

This relatively small painting was commissioned by Federico da Montefeltro, probably to celebrate the marriage of his daughter Giovanna. It was offered to the church Santa Maria delle Grazie in Senigalla (hence the name).

The protective function of Coral necklace, so widespread through the Middle Ages and Renaissance times, which was believed to ward off the evil eye and, by extension, undo bad spells, keep at bay malevolent forces and guard against diseases, can be traced back to the Ancient Greek mythology, the story of Perseus and Medusa.   According to early lapidaries Perseus laid the Gorgon’s severed head by a stream and her blood spilled out into the sea where it turned into coral. Thus red coral ( corallium rubrem), thought to be the petrified blood gained a reputation of powerful apotropaic (protective) symbol.

Before the coral necklace appeared in Christian iconography as an attribute of the Child, it had been customarily offered to ordinary newborns as a powerful charm to keep them safe. This tradition is, in fact, still alive in Italy and some other countries. 

It can be crafted as a simple necklace, or sometimes have an added coral horn for a child to chew on while teething.

In religious art it is meant to have a dual meaning, that of a protective amulet and a secret symbol of the Eucharist. 

There is also a more esoteric explanation why coral should be invested with such supernatural properties, which has to do with its biological nature. Corals live in water and for millennia it had been difficult to classify them either as plants or as animals, e.g. Pliny the Elder in 77 AD wrote extensively about them in his Historia Naturalis and coined the term ‘tertia natura’ (third nature).

Пиеро дела Франческа, Мадона с дете и ангели,

известна като Мадона от Сенигалия

c 1470

61 х 53 см

Galleria Nazionale delle Marche, херцогският дворец на Урбино

Тази сравнително малка картина е поръчана от Федерико да Монтефелтро, вероятно за да отпразнува брака на дъщеря му Джована. Предложено е на църквата Санта Мария деле Грацие в Сенигала (откъдето идва и името).

Защитната функция на колието от корали, толкова широко разпространено през Средновековието и епохата на Ренесанса, за което се смятало, че предпазва от злото око и, нещо повече, премахва лошите заклинания, държи под прикритие злонамерени сили и предпазва от болести, може да бъде проследено до древногръцката митология, историята на Персей и Медуза. Според ранните лапидарии Персей сложил откъснатата глава на Горгоната и излял кръвта й в морето, където се превърнала в корали. Така червеният корал (corallium rubrem), смятан за вкаменената кръв, придоби репутацията на мощен апотропеен (защитен) символ.

Преди кораловото колие да се появи в християнската иконография като атрибут на Детето, то обикновено се дава на обикновените новородени като мощна сила, за да ги запази в безопасност. Тази традиция всъщност все още е жива в Италия и някои други страни.

Може да бъде изработена като обикновена огърлица или понякога да има добавен коралов рог, който детето да дъвче, докато му никннат зъбите.

В религиозното изкуство трябва да има двойно значение, това на защитен амулет и таен символ на Евхаристията.

Има и по-езотерично обяснение защо коралите трябва да се инвестират с такива свръхестествени свойства, което е свързано с неговата биологична природа. Коралите живеят във вода и от хилядолетия е било трудно да се класифицират или като растения, или като животни, напр. Плиний Стари през 77 г. сл. Н. Е. пише много за тях в своята Historia Naturalis и въвежда термина „tertia natura“ (трета природа).