В полифоничнията на наратива в Deccal İncili отФират Канер (Fırat Caner)

д-р Никола Бенин

ЗЛОТО / ДЕМОН КАТО ИЗОБЛИЧИТЕЛ НА ОБЩЕСТВОТО В

DECCAL INCILI ОТ ФИРАТ КАНЕР

д-р Никола Бенин

                                                           „By embodying evil, the narrator chooses a different                                                         strategy in telling the truth, particularly when the demon                                                   is regarded as the scapegoat of every bad deed. He                                                                       refutes the accusations and tries to prevent the potential                                                 rebuttals by claiming he has never existed. It is an                                                              argument that recalls the aphorism from The Usual                                                            Suspects: “The greatest trick the Devil ever pulled was                                                      convincing the world he didn’t exist.” Nevertheless, he                                                     exists and utters the truth even at the cost of                                                                        jeopardizing the logic of his own existence.”

Zafer Şafak

            В полифоничнията на наратива в Deccal İncili  е трудно да се разграничи кога говори домонът или разказвачът. Ясно е обаче, че, според Зафер Шафак: „разказвачът / злото се стреми да разкрие истинските намерения за статуквото и да осветли прикритите форми на социална деградация, икономическа експлоатация и политически манипулации. Чрез циничните идентичности на амбициозния Фауст и съблазнителната Гретхен разказвачът не само описва разрушаването на междуличностните отношения, но и осигурява панорамен поглед към обществото. Твърди се, че обществото е възникнало сред компрометиращите сили на богатство, реклама, авторитет и медии.”

            Книгата Deccal İncili на Фират Канер (Fırat Caner) може да бъде преведена като „Евангелието на Демона”. Такъв е и английският превод - “The Demon’s Gospel”.  Посредством идеята за иконоборството всъщност се деконструира популярната култура и се интерпретира по един ироничен начин традиционните схващания за историята. В творбата се обсъждат универсалните проблеми за властта, отчуждението между хората, за доброто и злото, за волята и свободата и т.н. Това е книга, в която злото / демон е проговорило, за да призове не към неговото нравствено отричане, а към социалното, политическото и хубанното осмисляне на големите въпроси в съвременния свят. То е извикано, за да провокира мисленето на човека, за да утвърди необходимоста от развенчаване на псевдоистините, които насаждат медиите и които са угодни на властимащите, да говори чрез горчивата ирония за зейналите социални дистанции.