Дубровник - Старинният град на Адриатика

 Никола Бенин

Всеобщо е мнението, че Дубровник е най-красивият град в областта Далмация. Не са малко и тези, които го определят като перлата на цяла Адриатика. За хората, които са имали възможност да се докоснат до красотата на неговото географско разположение, архитектура и мек средиземноморски климат, това определение не е преувеличено.

За първи път името на Дубровник се споменава през 12 в. в документите на босненския княз Кулин. В тях се посочва, че на жителите на града се дава право да се занимават с търговия. През този период славянският елемент в населението става доминиращ и жителите на града са вече част от формиралата се хърватска народност. За това свидетелсва и написаното през 1053 г. от арабския пътешественик Идриси. Той описва Дубровник като най-южния град в Хърватия, с пристанище и много кораби, пригодени за далечни плавания.

През епохата на Ренесанса развитие получават историографията и природните науки. В 1573 г. Лудовик Цриевич и Бенко Котрулич написват трактат за търговията. В тясна връзка с корабоплаването и морската навигация е научното творчество на Никола Сагроевич, изследвал особеностите на морските приливи и отливи. Към най-известните учени на Дубровник се отнасят Марин Геталдич и Руджер Бошкович, работили в областта на математиката и физиката.

Описанието на Дубровник от времето на Ренесанса далеч не би било пълно, ако не се спомене за развитието на изобразителното изкуство, архитектурата и художествените занаяти. Произведения на Ловро Добричевич, Вицко Добричевич, Михайло Хамзич и особено на Никола Божидаревич са типични образци на ренесансовата живопис. Първоначалният архитектурен облик на Дубровник се оформял от църквите в романски стил и масивните къщи на градските велможи, разделени от площади и тесни улици. За съжаление голяма част от градското ядро с типичните архитектурни символи за Ренесанса са унищожени от катастрофалното земетресение през 1667 г. и стихията на последвалия го пожар. В резултат на тази най-голяма катастрофа в историята на града са загинали повече от 5000 души, а процъфтяващият до тогава град се превърнал в руини.

Възстановяването на града довело до промяна в неговия архитектурен облик. На мястото на готическите и ренесансови сгради с красиви фасади били изградени сравнително скромни барокови домове с еднаква архитектура и размери. Разрушените по време на земетресението катедрали и манастири били възстановени предимно в стила на римския барок. Своят първоначален вид запазили само отделни сгради като палацо Спонза и отчасти Княжеският дворец. Запазена била и фортификационната система на града, която останала почти непокътната при земетресението. Независимо от промените в архитектурния облик, Дубровник продължил да бъде един от най-красивите градове на Адриатика.

Моля, кликнете върху рекламите. Предварително Ви благодаря!