Ани Илков. Работилницата на ума

Публикувал: Никола Бенин

Работилницата на ума

„...веселий на работата шум.“ Иван Вазов

като
бездетката която плаче
за копеле и за сираче
като луна която свети
на ненормалните поети
или младеж с парфюм напръскан
за първата любовна връзка
едно дете на тротоара
което с баба си се кара
още вдовец надвесен тихо
над кладенец или корито
тази мома която пее
и агнето което блее
и този мъж който се хвали
с любовници или с медали
звездата зла на хоризонта
(с която лудите се комкат)
жената жегата момчето
скалата отказът морето
още зора или пък роза
едно козленце грациозно
и ето двор и ето къща
във тях снаха и лоша тъща
труда жесток във всеко село
завода евтин почернел
следват рогата на елена
(това са Парис и Елена)
яйцето снесено от Лèда
и хладината на ледà
и тази тук студена бира
(Христос и неговата риба)
и онзи камък във Ветил
(кой там със бог се беше бил?)
и още следват идиотски
събития sub specie nostrum
количества от вещи думи
и думи станали на вещи
о, умствен трюм о, жарка пещ
речта просветва сякаш свещ
сред мрак мрак мрак
мрак плодотворен
лети резбован речен кораб*
достигай края на света
стоя самичък на ръба
помежду Сцила и Харибда
(и ето – казвам свойто Да!)
и още още още още
река течаща пълни нощви
реката на речта река
ли да спра аз ще умра
надолу лодчице надолу
(тъй както лудите говорят)
о, унес сладък без черта
кипи и ври... тече речта

тъй! като пълната чиния
и като празната килия
като родитбения час
като смъртта дошла за нас
* Може да се каже също: рембован речев кораб.

"Събрано" (2011), ИК "Жанет 45"