Публикувал: д-р Никола Бенин
Благочестиви християни, отци и братя,
Името „Трифон“ означава тризвучие. И това сякаш обяснява факта, че за светеца се пее една песен на три гласа, които рядко и трудно си хармонират. Първият от тях, този който се чува най-ясно и най-отчетливо, но и едновременно с това звучи най-фалшиво, е гласът, пеещ за Дионис. Дали песента ще е за Бакхус или Загрей, Сабазий или Либер, дали ще разказва, че е роден един или два, или три пъти; дали ще е син на Зевс от Персефона, или – не; дали ще е гонен от титаните, дали ще сменя – подобно на Протей формите си и ще е ту лъв, ту бик, ту пантера, ту коза, така или иначе – това ще е персонажът, даващ началото на новия земеделски цикъл. Затова брумалии, вакханалии и дивотии от всякакъв порядък ще са така дълбоко заседнали в гърлото на балканския човек, че без митическа глътка вино, ще е трудно житото да покара и децата да се заченат. Защото в края на зимата трябва да се зареже старото, за да покълне новото и този празник да се превърне в ден на забравата. Та нали – ето сега, ще кажат някои – в началото на февруари се виждат първите филизи на новата пролет. Или – с две думи, като учи народното богословие: „нова булка – нов късмет!“ Неслучайно „февруари“ означава тръпка и ние – както християни, така и езичници – по това време на годината – подобно на мечките усещаме първите живителни тръпки след тежкия зимен сън.
Оттам и добре хармониращия с първи глас – втория – фолклорния. Откъде иначе ще дойде името „Зарезан“ и защо св. Трифон ще реже носа си? Бих казал, че има някаква контаминация или смесване на образи и историите около св. Симеон Богоприимец, когото ще честваме утре и вдругиден. За него преданието твърди, че бидейки един от седемдесетте преводачи на старозаветното писание, след като видял думите „девица ще зачене и ще роди син“, не повярвал и се наложило близо два века и половина да чака изпълнението на пророчеството. Оттам и утрешната молитва – която (между другото) чувате на всяка вечерня – „Нине отпущаещи раба своего, владико, по глаголу твоему с миром…“ Но това, че народът обича да смесва хора, събития, векове… това че фолклорното богословие е по-близо до Радичковата „Суматоха“, отколкото до Православието, не винаги е чак толкова страшно.
По-фаталното би било, когато и третият глас зазвучи фалшиво. Защото историята за живия човек, живял в Апамея, в средата на трети век, е важна. Важно е, че младежът от затънтения малоазийски град с чудото на молитвата или с чудна молитва излекувал дъщерята на император Гордиан[1]. И че – както и да се разказва историята – само за десетина години Римската империя коренно се променила. Императорът (тракиец от нашите земи) бил толкова впечатлен и възторжен, че се канел да обяви християнството за единствената законна религия. Богът на Трифон (както по онова време наричали Христос) ставал все по-обичан и все по-любим. Бедни и богати, римляни и хора от далечните провинции тръгвали след кръста. Ако така продължи още година-две, казвал Деций Траян, тази империя ще бъде не римска, а Христова. И точно поради тази причина, някъде в началото на 249 наследникът на Гордиан – Филип І Арабина, също християнин, бил жестоко убит. Новият император – Деций започнал най-жестокото гонение срещу християните. Заклел се, че до края на живота си ще промени света. Една от първите жертви на неговия режим бил свети Трифон. Само че (както би казал Тертулиян, един от философите на онова време): „кръвта на мъчениците се превърнала в семе и християните станали още повече“. Срещу силата на меча се изправила силата на вярата; срещу тайната на този век – тайната на Бъдещия. Малко са историческите извори за онова, което се е случвало по онова време, но исторически факт е, че след всеки убит християнин, поне трима езичници – виждайки чудото на светостта и мъченичеството, ставали също християни. За да бъдат убити и те. И да се умножи и преумножи броят им. Казват, Деций изпълнил клетвата си. Светът наистина се променил. Но императорът не понесъл това. Полудял и две години по-късно, в битка с готите, при Абритус, близо до днешния Разград, бил прободен с копие.
Тази история няма кой знае каква връзка с виното, но едва ли ще е излишно да знаете, че по онова време имало чутовно нашествие от марокански скакалци. Лозовите масиви на Амамея и на цала Фригия били заплашени от унищожение. Но свети Трифон се помолил и гадовете изчезнали. Казват, че в същата тази година фригийското вино било едно от най-хубавите. Съхранили го и след стотина години признали, че е божествено. Не че това е най-важното, но добре е да знаете за връзката между свети Трифон и виното.
Ако след десетина дни някой от вас разкаже за връзката между св. Харалмпий и меда, обещавам да почерпя с вино от древния Ахелой. Е, няма да е реколта 248, но няма да е лошо…
[1] Става дума за Гордиан ІІІ. Управлявал от 238 до 244 година
Няма коментари:
Публикуване на коментар