Никола Бенин
Остров Гуам, един от Марианските острови в северния Тих океан. Островът има статут на „ организирана неприсъединена“ територия на САЩ, по подобие на Пуерто Рико и американските Вирджински острови. 165 000-те жители, 40% от които са представители на коренното население чаморо, са граждани на САЩ, но с ограничени права.
Те не могат да участват в американски избори и единственият представител на Гуам в Конгреса няма право да гласува по законопроекти. Част от местното население настоява да се проведе референдум за самоопределяне - искане, което е отхвърляно от американското федерално правосъдие.
Гуам е най-южният, най-големият и най-гостоприемният от островите на Марианския архипелаг. Югозападно от него се намира прочутата Марианска падина – най-дълбоката точка на световния океан (10 994 м).
Островът е открит през 1521 г. от португалския мореплавател Фернандо Магелан при първото му околосветско пътуване. Окупиран е от Испания през 1526 г. Става американска колония в съответствие с Парижкия договор от 1898 г., който слага край на войната между САЩ и Испания. Япония нахлува в Гуам през декември 1941 г. само 3 дни след бомбардировката на Пърл Харбър и е отблъсната през юли 1944 г. До края на войната остава важна авиационна и военноморска база на САЩ, от която се извършват атаките срещу Япония.,
Американското присъствие на острова е доста любопитно. Гуам е на разстояние около 10 000 км от западното крайбрежие на САЩ и на около 6400 км на изток от Хавай. Заселниците ( освен коренното население) са предимно от по-близката Азия. Американското присъствие тук са американските военни бази, които заемат около 1/3 от 550 –те кв.км площ на острова. Тук се намира стратегическата военновъздушна база “ Andrews” и военно-морска база, която е главен щаб за операции в Тихия океана. Тя е една от трите в тази част на света, където могат да акостират самолетоносачи. На Гуам са стационирани пет американски атомни подводници. А освен на военни самолети, въздушната база „ Andrews” e постоянна база на два боинга VC-25, които са с позивна „ Air Force One” , щом на борда им е амeриканският президент. От Гуам са излитали бомбардировачите Б-52, атакували Ханой по време на Виетнамската война (1955-1975 г.) Оттук е трябвало да излети и самолетът, пуснал атомната бомба над Хирошима, но командването се отказало от този вариант. В допълнение на Гуам се намира и свръхмодерна компютърна и телекомуникационна станция. Общо на острова служат около 7000 военни! Цяло чудо е, че тук въобще се допускат туристи. Няма никакви по-специфични изисквания, освен входна американска виза за граждани от страни, към които САЩ прилагат визов режим.
Не е точно така, преди човек да се качи на самолет към Гуам. Проверките са изключително строги и мащабни.Пространството около гишетата за чекиране е оградено и изолирано от останалите пасажери за други полети. Независимо, че багажите се сканират , още преди гишетата за чек-ин се ОТВАРЯТ всички възможни багажи – и кабинни, и тези предвидени за чекиране. Няма значение дали сканирането е отчело проблем или не. Отделни служители на други гишета ( пак преди чек-ин) записват в кой хотел ще отседнете в Гуам и за колко време. Изискват се и всички самолетни билети до всички места, които ще посетите в района дори и след напускането на Гуам до окончателното завръщане в крайната точка на пътуване. Когато най-после се добрахме до заветния чек –ин, започна нещо като разговор ( май си беше разпит) отново по същата тема – хотел,паспорт, маршрут след напускане на Гуам и т.н. Когато явно съм показала леко раздразнение, служителката любезно ми отговори, че просто проверява повторно информацията. Подобни проверки, по сто пъти за едно и също нещо, но не в такива мащаби, досега бях преживявала само в Индия.
Пътуващите бизнес класа , майки с деца и други пътници с приоритетно качване на борда, въобще не могат да се надяват на някакво предимство и специално отношение При отвеждане към самолета първо се допускат военни! Служителите на летището го изкрещяха няколко пъти ясно и категорично! Започнахме да си мислим, че комуникацията с тон на военни команди, ще е част от ежедневието ни през следващите няколко дни, които щяхме да прекараме на острова.
Признавам си, изпитвах леко напрежение, след като кацнахме. Очаквах полицаи, полицейски коли, охранителни камери, униформени служители от всякакъв род служби, много цивилни „ шпиони“ и приличащи на тези от тайните служби. САЩ са все пак полицейска държава. „ Да , ама не“, както казваше един известен в миналото журналист. Никакви проверки, никакви въпроси, освен любопитството към екзотичните ни паспорти с картинки на страниците за визи. Островът беше полу-задрямал под палещите лъчи на тропическото слънце. Почти всички хотели са разположени в главн0то селище Хагатна около залива Тумон. Водата в цялата лагуна е чиста и прозрчна като сълза. И се запази такава през 5- те дни, които прекарахме на острова, въпреки отливите, приливите и краткотрайните дъждове. Никакви водорасли и други плуващи „дразнители“ .Такава „устойчивост“ на водна чистота не бях виждала нито на островите из Индийския и Тихия океан, , нито в Карибите. Можеше да се сравнява само с тази в лагуната на Бора Бора. Наистина кристална. Само след няколко крачки навътре на дъното забелязахме искряща синя морска звезда! Така рядко срещана в този цвят, тук можахме да я видим без разходки до рифа, шнорхелиране, гмуркане и само на метри от брега! Плажовете из острова са девствени и пусти. Не могат да се похвалят с безбрежни размери, но за сметка на това са романтични, уединени и спокойни. Трудно е да повярваш, че на този остров, сред тази тишина и спокойствие са струпана толкова много военна техника и незнайно колко оръжия. Най-красивият плаж – Ритидиан - е най-труднодостъпен. За да стигнем до него, трябваше да пътуваме около половин час покрай телената ограда на военно-въздушната база „ Andrews“. Отново пусто. Изглежда като изоставена. Вътре – никакво движение. Никакви хора, само силуети на сгради.. Не забелязах и охранителни камери , нито предупреждения за електрически ток по телената ограда.Никакви постове за проверка на документи. Тотално различно, от това, което очаквахме. Единственото, което можеше да се приеме като вид „ предпазна мярка“ към любопитните туристи, беше изключително лошото състояние на пътя до плажа. За разлика от добрата инфраструктурата в останалата част на острова, тук пътят имаше вид на лунен пейзаж с дълбоки кратери. Едва ли не са достигнали средства за построяването на по-модерна улица. Тази част на острова е най-слабо развита. Въпреки, че тук се намира най-красивия плаж на Гуам, няма построен нито един хотел. Не ще да е случайно! Никъде нямаше забрана, за снимане, но все пак решихме да не пробваме.
Колкото повече се отдалечавахме от военновъздушната база, толкова пейзажите от Гуам оформяха картината на онези малки, екзотични острови, захвърлени някъде из океана, потънали в зеленина и спокойствие, с необятен простор, позаслепени от бляскавото отражение на водната шир и леко позаспали в безгрижието и безвремието на своята изолация. Покрай главния път се редяха малки, непретенциозни къщи в ярки цветове. Грижливо поддържаните морави около тях бяха като декори от сценична постановка. Умението на местните да украсяват домовете за настъпващите Коледни и Новогодишни празници е пословично и несъмнено има дълголетна традиция. Почти около всички къщи , върху тучно зелен килим , се бяха разположили джуджета, Снежанки, неизвестно колко на брой Дядо Коледа, стъклени елени, теглещи шейни, пищно украсени елхи, екзотични представители на фауната – пингвини, папагали , какаду, русалки, приказни герои, музиканти и незнайни и непонятни за нас същества! Много от стеблата на дърветата покрай извънградските пътища също бяха украсени с цветни коледни играчки и лампички! Да, лампите светеха през нощта! Не знам колко метра ел. кабели и колко време и труд е било необходимо, за да се украсят дървета, навътре в острова и отдалечени от населени места! Е, ефектът върху гостите беше гарантиран!
Едно от местата, в които веднага намерихме връзка с България, беше Скалата на двамата влюбени. Издаден в морето, скалният полуостров напомня нос Калиакра на северното ни Черноморие. Не само с географската си прилика, но и с легендата, с която става известен и привлича туристи и местни. И в двата случая става въпрос на избор на смърт пред насилствено налагане на чужда воля. У нас заради налагане на чужда религия! В Гуам – заради налагане на чужд избор за любов в живота. Не е еднакво силно като мотив, но е затрогващо , защото и в двата случая смъртта е била красива и е превърнала легендата в послание и пример за достойно и ярко присъствие на героите в нея.
Друга, почти истинска легенда, ни направи да се чувстваме като покорители на света. Пред нас се е „извисил“ най-високият връх на планетата! Да, в Гуам е и не е Еверест. И е по-висок от Еверест с близо цели 2000 метра! Обяснението е просто, но едва ли някой ще се сети, преди да е прочел или дошъл в Гуам. Независимо че тук всичко е много приветливо и спокойно - красиви и девствени плажове, кристално чиста вода, богат подводен свят , тучни мангрови гори, пенливи водопади – само на около 150 км от острова, океанът буквално се свлича към недрата на земята и оформя най-дълбоката точка от повърхността на планетата – Марианската падина. Дъното на океана се намира на 10 994 м ( според последните измервания) от земното равнище - в бездната Чалънджър. И Гуам е най-близкият остров до тази океанска пропаст. Водите в тази част на Пасифика биха могли да погълнат напълно най-високия връх на планетата – Еверест, висок 8848 метра, оставяйки го на няколко километра под водата. В чисто геологично отношение, видимо малкият хълм на Гуам, наричан от местните ЛАМ ЛАМ , е най-голямото ( и високото) издигане на земна маса на планетата. Ето защо, само със своите 400 м надморска височина, Лам Лам е най-високият връх на земята. Отправя предизвикателство към Еверест и събужда любопитството на всички туристи, дошли тук. Е, обяснението предизвиква снизходителни усмивки, но чисто научният подход е съвсем правилен и най-важното – доказан факт. До 2012 г. само четири човека са правили опити да достигнат дъното на океана в Марианската падина. Единият от тях е известният режисьор Джеймс Камерън. Всички спускания са с батискаф. Все още няма „посещения“ на падината за туристи. Не е и място, подходящо гмуркане. По много причини. Теченията около падината са много силни и завихрящи. Гмурканията се осъществяват около източната част на острова. Там има и много останки на плавателни съдове, потопени по време на Втората световна война. Както споменах в началото, прозрачността на водата е впечатляваща, видимостта до 30 метра е нещо нормално. Учените са на мнение, че е такава именно заради близостта на Марианската бездна.
Последните пет години постоянно се правят научни изследвания и спускания в разлчини , по-високи части на падината. Океанолозите правят любопитни открития – наред с подводните вулкани и причудливи морски обитатели - подобни на скариди и медузи, непознати на съвременната наука, са открити много странни нишковидни храсти, които са естествена храна за микроорганизмите и дават повод на специалистите да търсят тук корените на метаболизма и на зараждането на земния и възможно – на извънземния живот, или поне в пределите на Слънчевата система. Учените правят и други шокиращи открития – на дъното откриват пластмасови отпадъци ( торбички и бутилки) , остатъци от метал, гума и риболовни принадлежности. Туристическата агресия и своеволие може да се похвали с рекорд – достигнала е най-дълбокото място на планетата! Островът е изолиран, далеч от масовия човешки поток и контролът върху поведението на туристите – строг. Ето защо учените смятат , че отпадъците са достигнали Марианската падина от други места, носени от многобройните водни течения в тази част на океана . Бавно, но с голямо усърдие, успяваме да разрушим и убием красиви и изключително ценни за науката места и образци, увлечени от собствената си безотговорна алчност и жажда за минутка слава, както и от маниакалния марш на туризма към повече печалба.
За разлика от съперника си Еверест, изкачването на Лам Лам не изисква никаква предварителна подготвка. Въпреки стръмната пътека и криволичещия маршрут, за около 40 мин бяхме на върха! То било толкова лесно! Вярно е, че 100 % влага и жегата са убийствени и за нетренираните би отнело повечко време. Но само мисълта, че ще си „ на най-високото място на света“ , е достатъчна, за да мотивира всеки да изтърпи неудобствата и дискомфорта. Когато покорявахме „исполина“, покрай пътечката забелязахме множество дървени кръстове. Видяхме поне 10 с внушителни размери и на върха. Отначало помислихме , че е гробище, макар и на доста странно място. Отговор намерихме в самото име – на местния език Лам Лам означава „ освещаване“. Мястото е свещено за племето чаморо. Достигането на върха е вид поклонение за местните. За някои от туристите е повече вид любопитство, породено от маркетираната реклама, съдържаща сравнението „най“. За други, които са активни и търсят развлечения извън традиционните, предлагани в луксозните курорти и хотели, изкачването е поставена цел, движение, разнообразие, различен тип почивка с допълнителна стойност и разбира се – красиви гледки към целия остров и безкрая на океана. Няма тълпи от хора, няма магазинчета за сувенири и разхладителни напитки, няма кораби които да пушат и лодки, , които да порят водата. На такова място човек наистина може да „види и чуе“ тишината.
Всъщност Гуам е доста спокоен и безметежен навсякъде. Необичайният характер на пейзажите, характерни за екзотичен остров в Тихия океан, се допълва от множеството паметни места по бреговата ивица , където по време на Втората световна война са се водили ожесточени битки между Япония и САЩ. В Гуам са загинали 3000 американски войника и около 18000 японски. Да се видят оръдия за противовъздушна и брегова отбрана на метри от морето или на някой плаж, е нещо често срещано тук. Някъде са запазени и бетонни бункери. Не е толкова стряскащо – забулени са в гъста тропическа зеленина и като че ли присъствието им придава още по-особена атмосфера към традиционната екзотика. Има една любопитна история за японски войник, който бягайки от американските войници, се скрива навътре в острова и живее в джунглата цели 28 г! Изхранвал се е с плъхове, жаби, охлюви, кокосови орехи и тропически плодове. Не е знаел, че войната е свършила. Случайно е открит от местни, които успяват да го убедят, че вече не е опасно за него и може да излезе. Завръща се в Япония през 1972 г и е посрещнат в родината си като герой. Землянката, в която е живял е запазена и до днес. Малка дупка, вкопана в земята и маскирана на повърхността с бамбукови пръти и листа.
Редом с оръдията из целия остров са разпръснати странни каменни колони, приличащи на племенни тотеми и места за светилища. Оказа се, че логиката която следвахме от натрупани впечатления от подобни места из океана, тук е грешна. Каменните колони са останки от основи на домовете на коренното население. Не се срещат никъде другаде из Микронезия, Меланезия и Полинезия. Остров Гуам е странна смесица между древна полинезийска култура, исторически паметници от недалечното героично минало на планетата , омиротворяващо безвремие, луда география и активно военно присъствие, осигуряващ му водещо стратегическо значение в днешната глобална политика. Любопитно и интригуващо парче земя.
Те не могат да участват в американски избори и единственият представител на Гуам в Конгреса няма право да гласува по законопроекти. Част от местното население настоява да се проведе референдум за самоопределяне - искане, което е отхвърляно от американското федерално правосъдие.
Гуам е най-южният, най-големият и най-гостоприемният от островите на Марианския архипелаг. Югозападно от него се намира прочутата Марианска падина – най-дълбоката точка на световния океан (10 994 м).
Островът е открит през 1521 г. от португалския мореплавател Фернандо Магелан при първото му околосветско пътуване. Окупиран е от Испания през 1526 г. Става американска колония в съответствие с Парижкия договор от 1898 г., който слага край на войната между САЩ и Испания. Япония нахлува в Гуам през декември 1941 г. само 3 дни след бомбардировката на Пърл Харбър и е отблъсната през юли 1944 г. До края на войната остава важна авиационна и военноморска база на САЩ, от която се извършват атаките срещу Япония.,
Американското присъствие на острова е доста любопитно. Гуам е на разстояние около 10 000 км от западното крайбрежие на САЩ и на около 6400 км на изток от Хавай. Заселниците ( освен коренното население) са предимно от по-близката Азия. Американското присъствие тук са американските военни бази, които заемат около 1/3 от 550 –те кв.км площ на острова. Тук се намира стратегическата военновъздушна база “ Andrews” и военно-морска база, която е главен щаб за операции в Тихия океана. Тя е една от трите в тази част на света, където могат да акостират самолетоносачи. На Гуам са стационирани пет американски атомни подводници. А освен на военни самолети, въздушната база „ Andrews” e постоянна база на два боинга VC-25, които са с позивна „ Air Force One” , щом на борда им е амeриканският президент. От Гуам са излитали бомбардировачите Б-52, атакували Ханой по време на Виетнамската война (1955-1975 г.) Оттук е трябвало да излети и самолетът, пуснал атомната бомба над Хирошима, но командването се отказало от този вариант. В допълнение на Гуам се намира и свръхмодерна компютърна и телекомуникационна станция. Общо на острова служат около 7000 военни! Цяло чудо е, че тук въобще се допускат туристи. Няма никакви по-специфични изисквания, освен входна американска виза за граждани от страни, към които САЩ прилагат визов режим.
Не е точно така, преди човек да се качи на самолет към Гуам. Проверките са изключително строги и мащабни.Пространството около гишетата за чекиране е оградено и изолирано от останалите пасажери за други полети. Независимо, че багажите се сканират , още преди гишетата за чек-ин се ОТВАРЯТ всички възможни багажи – и кабинни, и тези предвидени за чекиране. Няма значение дали сканирането е отчело проблем или не. Отделни служители на други гишета ( пак преди чек-ин) записват в кой хотел ще отседнете в Гуам и за колко време. Изискват се и всички самолетни билети до всички места, които ще посетите в района дори и след напускането на Гуам до окончателното завръщане в крайната точка на пътуване. Когато най-после се добрахме до заветния чек –ин, започна нещо като разговор ( май си беше разпит) отново по същата тема – хотел,паспорт, маршрут след напускане на Гуам и т.н. Когато явно съм показала леко раздразнение, служителката любезно ми отговори, че просто проверява повторно информацията. Подобни проверки, по сто пъти за едно и също нещо, но не в такива мащаби, досега бях преживявала само в Индия.
Пътуващите бизнес класа , майки с деца и други пътници с приоритетно качване на борда, въобще не могат да се надяват на някакво предимство и специално отношение При отвеждане към самолета първо се допускат военни! Служителите на летището го изкрещяха няколко пъти ясно и категорично! Започнахме да си мислим, че комуникацията с тон на военни команди, ще е част от ежедневието ни през следващите няколко дни, които щяхме да прекараме на острова.
Признавам си, изпитвах леко напрежение, след като кацнахме. Очаквах полицаи, полицейски коли, охранителни камери, униформени служители от всякакъв род служби, много цивилни „ шпиони“ и приличащи на тези от тайните служби. САЩ са все пак полицейска държава. „ Да , ама не“, както казваше един известен в миналото журналист. Никакви проверки, никакви въпроси, освен любопитството към екзотичните ни паспорти с картинки на страниците за визи. Островът беше полу-задрямал под палещите лъчи на тропическото слънце. Почти всички хотели са разположени в главн0то селище Хагатна около залива Тумон. Водата в цялата лагуна е чиста и прозрчна като сълза. И се запази такава през 5- те дни, които прекарахме на острова, въпреки отливите, приливите и краткотрайните дъждове. Никакви водорасли и други плуващи „дразнители“ .Такава „устойчивост“ на водна чистота не бях виждала нито на островите из Индийския и Тихия океан, , нито в Карибите. Можеше да се сравнява само с тази в лагуната на Бора Бора. Наистина кристална. Само след няколко крачки навътре на дъното забелязахме искряща синя морска звезда! Така рядко срещана в този цвят, тук можахме да я видим без разходки до рифа, шнорхелиране, гмуркане и само на метри от брега! Плажовете из острова са девствени и пусти. Не могат да се похвалят с безбрежни размери, но за сметка на това са романтични, уединени и спокойни. Трудно е да повярваш, че на този остров, сред тази тишина и спокойствие са струпана толкова много военна техника и незнайно колко оръжия. Най-красивият плаж – Ритидиан - е най-труднодостъпен. За да стигнем до него, трябваше да пътуваме около половин час покрай телената ограда на военно-въздушната база „ Andrews“. Отново пусто. Изглежда като изоставена. Вътре – никакво движение. Никакви хора, само силуети на сгради.. Не забелязах и охранителни камери , нито предупреждения за електрически ток по телената ограда.Никакви постове за проверка на документи. Тотално различно, от това, което очаквахме. Единственото, което можеше да се приеме като вид „ предпазна мярка“ към любопитните туристи, беше изключително лошото състояние на пътя до плажа. За разлика от добрата инфраструктурата в останалата част на острова, тук пътят имаше вид на лунен пейзаж с дълбоки кратери. Едва ли не са достигнали средства за построяването на по-модерна улица. Тази част на острова е най-слабо развита. Въпреки, че тук се намира най-красивия плаж на Гуам, няма построен нито един хотел. Не ще да е случайно! Никъде нямаше забрана, за снимане, но все пак решихме да не пробваме.
Колкото повече се отдалечавахме от военновъздушната база, толкова пейзажите от Гуам оформяха картината на онези малки, екзотични острови, захвърлени някъде из океана, потънали в зеленина и спокойствие, с необятен простор, позаслепени от бляскавото отражение на водната шир и леко позаспали в безгрижието и безвремието на своята изолация. Покрай главния път се редяха малки, непретенциозни къщи в ярки цветове. Грижливо поддържаните морави около тях бяха като декори от сценична постановка. Умението на местните да украсяват домовете за настъпващите Коледни и Новогодишни празници е пословично и несъмнено има дълголетна традиция. Почти около всички къщи , върху тучно зелен килим , се бяха разположили джуджета, Снежанки, неизвестно колко на брой Дядо Коледа, стъклени елени, теглещи шейни, пищно украсени елхи, екзотични представители на фауната – пингвини, папагали , какаду, русалки, приказни герои, музиканти и незнайни и непонятни за нас същества! Много от стеблата на дърветата покрай извънградските пътища също бяха украсени с цветни коледни играчки и лампички! Да, лампите светеха през нощта! Не знам колко метра ел. кабели и колко време и труд е било необходимо, за да се украсят дървета, навътре в острова и отдалечени от населени места! Е, ефектът върху гостите беше гарантиран!
Едно от местата, в които веднага намерихме връзка с България, беше Скалата на двамата влюбени. Издаден в морето, скалният полуостров напомня нос Калиакра на северното ни Черноморие. Не само с географската си прилика, но и с легендата, с която става известен и привлича туристи и местни. И в двата случая става въпрос на избор на смърт пред насилствено налагане на чужда воля. У нас заради налагане на чужда религия! В Гуам – заради налагане на чужд избор за любов в живота. Не е еднакво силно като мотив, но е затрогващо , защото и в двата случая смъртта е била красива и е превърнала легендата в послание и пример за достойно и ярко присъствие на героите в нея.
Друга, почти истинска легенда, ни направи да се чувстваме като покорители на света. Пред нас се е „извисил“ най-високият връх на планетата! Да, в Гуам е и не е Еверест. И е по-висок от Еверест с близо цели 2000 метра! Обяснението е просто, но едва ли някой ще се сети, преди да е прочел или дошъл в Гуам. Независимо че тук всичко е много приветливо и спокойно - красиви и девствени плажове, кристално чиста вода, богат подводен свят , тучни мангрови гори, пенливи водопади – само на около 150 км от острова, океанът буквално се свлича към недрата на земята и оформя най-дълбоката точка от повърхността на планетата – Марианската падина. Дъното на океана се намира на 10 994 м ( според последните измервания) от земното равнище - в бездната Чалънджър. И Гуам е най-близкият остров до тази океанска пропаст. Водите в тази част на Пасифика биха могли да погълнат напълно най-високия връх на планетата – Еверест, висок 8848 метра, оставяйки го на няколко километра под водата. В чисто геологично отношение, видимо малкият хълм на Гуам, наричан от местните ЛАМ ЛАМ , е най-голямото ( и високото) издигане на земна маса на планетата. Ето защо, само със своите 400 м надморска височина, Лам Лам е най-високият връх на земята. Отправя предизвикателство към Еверест и събужда любопитството на всички туристи, дошли тук. Е, обяснението предизвиква снизходителни усмивки, но чисто научният подход е съвсем правилен и най-важното – доказан факт. До 2012 г. само четири човека са правили опити да достигнат дъното на океана в Марианската падина. Единият от тях е известният режисьор Джеймс Камерън. Всички спускания са с батискаф. Все още няма „посещения“ на падината за туристи. Не е и място, подходящо гмуркане. По много причини. Теченията около падината са много силни и завихрящи. Гмурканията се осъществяват около източната част на острова. Там има и много останки на плавателни съдове, потопени по време на Втората световна война. Както споменах в началото, прозрачността на водата е впечатляваща, видимостта до 30 метра е нещо нормално. Учените са на мнение, че е такава именно заради близостта на Марианската бездна.
Последните пет години постоянно се правят научни изследвания и спускания в разлчини , по-високи части на падината. Океанолозите правят любопитни открития – наред с подводните вулкани и причудливи морски обитатели - подобни на скариди и медузи, непознати на съвременната наука, са открити много странни нишковидни храсти, които са естествена храна за микроорганизмите и дават повод на специалистите да търсят тук корените на метаболизма и на зараждането на земния и възможно – на извънземния живот, или поне в пределите на Слънчевата система. Учените правят и други шокиращи открития – на дъното откриват пластмасови отпадъци ( торбички и бутилки) , остатъци от метал, гума и риболовни принадлежности. Туристическата агресия и своеволие може да се похвали с рекорд – достигнала е най-дълбокото място на планетата! Островът е изолиран, далеч от масовия човешки поток и контролът върху поведението на туристите – строг. Ето защо учените смятат , че отпадъците са достигнали Марианската падина от други места, носени от многобройните водни течения в тази част на океана . Бавно, но с голямо усърдие, успяваме да разрушим и убием красиви и изключително ценни за науката места и образци, увлечени от собствената си безотговорна алчност и жажда за минутка слава, както и от маниакалния марш на туризма към повече печалба.
За разлика от съперника си Еверест, изкачването на Лам Лам не изисква никаква предварителна подготвка. Въпреки стръмната пътека и криволичещия маршрут, за около 40 мин бяхме на върха! То било толкова лесно! Вярно е, че 100 % влага и жегата са убийствени и за нетренираните би отнело повечко време. Но само мисълта, че ще си „ на най-високото място на света“ , е достатъчна, за да мотивира всеки да изтърпи неудобствата и дискомфорта. Когато покорявахме „исполина“, покрай пътечката забелязахме множество дървени кръстове. Видяхме поне 10 с внушителни размери и на върха. Отначало помислихме , че е гробище, макар и на доста странно място. Отговор намерихме в самото име – на местния език Лам Лам означава „ освещаване“. Мястото е свещено за племето чаморо. Достигането на върха е вид поклонение за местните. За някои от туристите е повече вид любопитство, породено от маркетираната реклама, съдържаща сравнението „най“. За други, които са активни и търсят развлечения извън традиционните, предлагани в луксозните курорти и хотели, изкачването е поставена цел, движение, разнообразие, различен тип почивка с допълнителна стойност и разбира се – красиви гледки към целия остров и безкрая на океана. Няма тълпи от хора, няма магазинчета за сувенири и разхладителни напитки, няма кораби които да пушат и лодки, , които да порят водата. На такова място човек наистина може да „види и чуе“ тишината.
Всъщност Гуам е доста спокоен и безметежен навсякъде. Необичайният характер на пейзажите, характерни за екзотичен остров в Тихия океан, се допълва от множеството паметни места по бреговата ивица , където по време на Втората световна война са се водили ожесточени битки между Япония и САЩ. В Гуам са загинали 3000 американски войника и около 18000 японски. Да се видят оръдия за противовъздушна и брегова отбрана на метри от морето или на някой плаж, е нещо често срещано тук. Някъде са запазени и бетонни бункери. Не е толкова стряскащо – забулени са в гъста тропическа зеленина и като че ли присъствието им придава още по-особена атмосфера към традиционната екзотика. Има една любопитна история за японски войник, който бягайки от американските войници, се скрива навътре в острова и живее в джунглата цели 28 г! Изхранвал се е с плъхове, жаби, охлюви, кокосови орехи и тропически плодове. Не е знаел, че войната е свършила. Случайно е открит от местни, които успяват да го убедят, че вече не е опасно за него и може да излезе. Завръща се в Япония през 1972 г и е посрещнат в родината си като герой. Землянката, в която е живял е запазена и до днес. Малка дупка, вкопана в земята и маскирана на повърхността с бамбукови пръти и листа.
Редом с оръдията из целия остров са разпръснати странни каменни колони, приличащи на племенни тотеми и места за светилища. Оказа се, че логиката която следвахме от натрупани впечатления от подобни места из океана, тук е грешна. Каменните колони са останки от основи на домовете на коренното население. Не се срещат никъде другаде из Микронезия, Меланезия и Полинезия. Остров Гуам е странна смесица между древна полинезийска култура, исторически паметници от недалечното героично минало на планетата , омиротворяващо безвремие, луда география и активно военно присъствие, осигуряващ му водещо стратегическо значение в днешната глобална политика. Любопитно и интригуващо парче земя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар