Никола Бенин
От хотела се отправяме към Bab Mansour, откъдето сме решили, че ще започнем обиколката. След пешеходстването във Фес краката ми отказват и, докато ходим, се опитваме да си хванем такси. Минават много, едно след друго, но всички са пълни. Успяваме все пак да спрем такси, в което има само един пътник и има място и за нас двамата. Такситата в Мароко прекачват, както беше при нас по времето на соц-а. По пътя набелязваме още няколко места, които искаме да видим. Bab Mansour е най-голямата от всичките порти на Мекнес. Красива е. И внушителна. Точно пред нея е медината Place Hadim. Забележителностите са извън крепостните стени, но все пак минаваме през портата и надникваме в стария град. Няколко уморени кончета, впрегнати в кичозни карети очакват туристи.
Отправяме се към кралския дворец и кралските конюшни. Дворецът и тук е строго охраняван и недостъпен за туристи. Стигаме до езерото Agdal Basin. В края му се виждат конюшните. Създадено, за да служи за резервоар за напояване на кралските градини, мястото е изключително красиво и спокойно. Кралските конюшни и хамбари са внушителна постройка, считана за най-значимото архитектурно постижение на Мулай Исмаил, осигурявало място за отглеждане на 12 000 коня. Масивни стени и малки прозорчета високо горе са осигурявали подходяща температура и проветрива среда за съхранение на зърното. В коридорите по стените са подпрени оригиналните врати на хамбарите. Вратите са изработени от кедрово дърво и са с впечатляващи размери. Подземни канали са доставяли прясна вода за конете. В едно от помещенията се вижда мястото, откъдето конете са вадели водата с кофи от подземния резервоар. Зад хамбарите са разположени същинските конюшни, разположени в правилни редици, за да осигурят максимална видимост на гледачите. Покривът на конюшните е разрушен от земетресение през 18 век. Твърди се, че преди земетресението, размерът им е бил седем пъти по-голям от това, което се вижда днес. Вероятно е така, ако наистина са побирали 12 000 коня.
Връщаме се обратно на медината. Под шарен чадър е навирил врат охранен щраус. Приближавам се да снимам, собственикът му го гушка и получавам бонус беззъба усмивка. Естествено, не е безплатно. Сядаме в едно от заведенията да хапнем и в това време разглеждам какво се случва наоколо и от време на време тичам насам-натам с фотоапарата. Тук-там има импровизирани сергии, които продават арганово масло, подправки и какво ли още не. Между заведенията има магазинчета за традиционна керамика, като стоката им е плъзнала далеч напред. Група местни жени седят на столчета под два чадъра и предлагат татуировки с къна. Младеж е нагиздили един кон и две понита с някакви везани покривала и чака някой да дойде да се снима с тях. Две маймунки, облечени в екипи на футболни отбори, се гонят около дървен сандък. Доколкото им позволяват да движат веригите, с които са вързани за сандъка. При щрауса вече стои колоритна баба. Толкова е заета да люпи семки, че успявам да я снимам безплатно. Насред площада сяда възрастен мъж, облечен в берберски одежди и небрежно оставя до себе си завързан чувал. След малко се чува странния звук на някаква свирка и от чувала излизат не знам колко и какви точно змии. Не танцуват, като в „Ну, погоди!“, но мърдат при звука на свирката и ако някой има желание, може да ги вземе в ръце и да се снима с тях. Пропускам. От този момент нататък се разминавам с особено внимание с всеки, който носи някаква бохча в ръцете си.
Отправяме се към кралския дворец и кралските конюшни. Дворецът и тук е строго охраняван и недостъпен за туристи. Стигаме до езерото Agdal Basin. В края му се виждат конюшните. Създадено, за да служи за резервоар за напояване на кралските градини, мястото е изключително красиво и спокойно. Кралските конюшни и хамбари са внушителна постройка, считана за най-значимото архитектурно постижение на Мулай Исмаил, осигурявало място за отглеждане на 12 000 коня. Масивни стени и малки прозорчета високо горе са осигурявали подходяща температура и проветрива среда за съхранение на зърното. В коридорите по стените са подпрени оригиналните врати на хамбарите. Вратите са изработени от кедрово дърво и са с впечатляващи размери. Подземни канали са доставяли прясна вода за конете. В едно от помещенията се вижда мястото, откъдето конете са вадели водата с кофи от подземния резервоар. Зад хамбарите са разположени същинските конюшни, разположени в правилни редици, за да осигурят максимална видимост на гледачите. Покривът на конюшните е разрушен от земетресение през 18 век. Твърди се, че преди земетресението, размерът им е бил седем пъти по-голям от това, което се вижда днес. Вероятно е така, ако наистина са побирали 12 000 коня.
Връщаме се обратно на медината. Под шарен чадър е навирил врат охранен щраус. Приближавам се да снимам, собственикът му го гушка и получавам бонус беззъба усмивка. Естествено, не е безплатно. Сядаме в едно от заведенията да хапнем и в това време разглеждам какво се случва наоколо и от време на време тичам насам-натам с фотоапарата. Тук-там има импровизирани сергии, които продават арганово масло, подправки и какво ли още не. Между заведенията има магазинчета за традиционна керамика, като стоката им е плъзнала далеч напред. Група местни жени седят на столчета под два чадъра и предлагат татуировки с къна. Младеж е нагиздили един кон и две понита с някакви везани покривала и чака някой да дойде да се снима с тях. Две маймунки, облечени в екипи на футболни отбори, се гонят около дървен сандък. Доколкото им позволяват да движат веригите, с които са вързани за сандъка. При щрауса вече стои колоритна баба. Толкова е заета да люпи семки, че успявам да я снимам безплатно. Насред площада сяда възрастен мъж, облечен в берберски одежди и небрежно оставя до себе си завързан чувал. След малко се чува странния звук на някаква свирка и от чувала излизат не знам колко и какви точно змии. Не танцуват, като в „Ну, погоди!“, но мърдат при звука на свирката и ако някой има желание, може да ги вземе в ръце и да се снима с тях. Пропускам. От този момент нататък се разминавам с особено внимание с всеки, който носи някаква бохча в ръцете си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар