Научна конференция „Светците в славянския християнски свят (900-1400 г.)“ (‘Saints in the Slavic Christian World (900-1400)’)

 Никола Бенин

Saints in the Slavic Christian World (900–1400): Assessing Culture, Power, Religion and Language in Slavic Hagiographies and Religion Literature, Online, November 9, 2021

Prof. dr. Dieter Stern, University of Ghent: ”Founder saints and the consolidation of Christianity among the Slavs”

Research fellow, Emil Hilton Saggau, Lund University: ”Killing the Tsar again – power, revenge and warriors in early Slavic hagiographies”

The various Slavic realms of the early medieval period converted to Christianity in different pace and modes. This religious turn was also one that encompassed cultural and social change, which is mostly visible in the broad ranges of Slavic hagiographies and religious literature airings after 900. The formation of Slavic saints provide in-roads into the Slavic societies and their cultivation and localization of Christian culture and religion. The early Christian Slavic literature calls for further examination and assessment to shed further light on the shaping of culture, power, religion and language, which we hope this seminar will provide room for.

In this seminar, a range of scholars are invited to present and discuss this particular Slavic sense of Christianity in order to bring together different perspectives and methods on the topic. The session invites speakers to focus on the brokering and shaping of Slavic Christian culture, power, religion and language, as its comes to the surface in these types of sources.

Papers focusing on conversion, power and hagiographies are in particular welcomed, as well as papers that discuss the development of Slavic saints and hagiographies in relations to Byzantium, Scandinavia or Western Europe.

Светци в славянския християнски свят (900–1400): Оценка на културата, властта, религията и езика в славянските агиографии и религиозна литература, онлайн, 9 ноември 2021 г.

Професор доктор. Дитер Стърн, Университет в Гент : „Основатели на светци и укрепване на християнството сред славяните“

Изследовател, Емил Хилтън Сагау, университет в Лунд : „Убиването на царя отново - власт, отмъщение и воини в ранните славянски агиографии“

Различните славянски области от ранния средновековен период приеха християнството с различно темпо и начин. Този религиозен обрат също така обхваща културни и социални промени, които са най-вече видими в широките кръгове на славянски агиографии  на религиозна литература след 900 г. Формирането на славянски светци осигурява път в славянските общества и тяхното култивиране и локализиране в Християнската култура и религия. Раннохристиянската славянска литература призовава за по -нататъшно изследване и оценка, за да хвърли допълнителна светлина върху оформянето на културата, властта, религията и езика, за които се надяваме, че този семинар ще осигури място.

В този семинар редица учени са поканени да представят и обсъдят конкретното славянско чувство за християнство, за да обединят различни гледни точки и методи по темата. Сесията приканва лекторите да се съсредоточат върху посредничеството и оформянето на славянската християнска култура, власт, религия и език, тъй като тя изплува на повърхността в тези видове източници.

Докладите, фокусирани върху властта и агиографиите, са особено приветствани, както и статии, които обсъждат развитието на славянските светци и агиографии във връзка с Византия, Скандинавия или Западна Европа.

Научна конференция на тема: Билингвизъм, транснационални явления и транснационални перспективи

д-р Никола Бенин

Академичен кръг по сравнително литературознание

 

Академичният кръг по сравнително литературознание предвижда да проведе през 2019 г. научна конференция на тема:

Билингвизъм, транснационални явления и транснационални перспективи

Вниманието ще бъде насочено към представянето автори и творби, които присъстват в две и повече литератури, към явления, които надхвърлят езиковите и държавните граници.
Насочването към други изкуства също предлага изкушаващи възможности за наблюдения и сравнения.

Примерни тематични полета:
- Билингвизмът. Представители и творби. Изразяването на два славянски езика може ли да се разглежда като билингвизъм.
- Мотиви за избора на втори език – живот в друга среда, престиж на втория език и втората култура…
- Автори и творби, които присъстват в повече от една езикова общност.
- Надетническият характер и латинския, испанския и английския език. Други надестнически езици.
- Читателите, критиците и литературните историци и техните национални пристрастия
- Национална ли е литературата – в кои случаи и кога. Съпротивата срещу националния подход към културата.

Предвиждаме конференцията да се проведе
18-19 април 2019 (четвъртък и петък)
в Конферентната зала на Софийския университет.

Материалите от конференцията ще бъдат публикувани на сайта на Академичния кръг.
Поканват се всички, които се чувстват провокирани от предложената тема, да изпращат заявки, придружени с резюме от около 600 знака, на организаторите на конференцията:
Николай Аретов, Теодора Цанкова, Румяна Станчева, Бойка Илиева, Витана Костадинова, Маламир Спасов на емейл
calic.bg@gmail.com
Краен срок за заявки, придружени с резюмета – 28 февруари 2019.

Международна научна конференция за 110 години от Илинденско-Преображенското въстание

ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

 Международна научна конференция и военноисторическа експедиция 110 години от Илинденско-Преображенското въстание се провеждат от сряда до неделя. Проявите са посветени на годишнината от Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. и се провеждат под патронажа на министъра на отбраната на Република България Ангел Найденов. Организатори са Военна академия "Г.С.Раковски, Регионален исторически музей - Благоевград, Институтът за исторически изследвания - БАН, Македонският научен институт - София и Военноисторическата комисия. 
Конференцията ще се проведе в София, Благоевград, Разлог. Програмата предвижда:
2 октомври, сряда:

Първи панел: „ВОЕННИ АСПЕКТИ НА ИЛИНДЕНСКО - ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ”
Зала: Аула „Раковски”, Военна академия „Г. С. Раковски"

9.30 – 11.00 Първо заседание: „Въстаническата армия – организация, управление, състав, структура, въоръжение, военно обучение, снабдяване, символика”
Ръководител: проф. д.и.н.Тодор Петров

• Проф. д.и.н. Тодор Петров
„Организация и състав на въстаническата армия през 1903 г.”
• Д-р Ангел Динев
„Военният потенциал на бунтовническата армия в Илинденско-Преображенското въстание”
• Александър Въчков
„Облеклото на четниците и въстаниците по време на Илинденско-Преображенското въстание”
• Иван Иванов
„Знамената в Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.”

11.30 – 13.00 Второ заседание: „Военни планове и бойни действия - изводи и поуки”
Ръководител: проф. Йордан Михайловски (Република Македония)

• Проф. Марина Лавицкая (Русия)
„Руско-българските отношения 1877 – 1913 г. Блясък и нищета”
• Проф. д.и.н. Светлозар Елдъров
„Тайните офицерски братства в подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г.”
• Доц. д-р Станчо Станчев
„Планът за Илинденско-Преображенското въстание”
• Полк. доц. д-р Анатолий Прокопиев
„Пограничната стража на Княжество България по време на Илинденско – Преображенското въстание”

14.30 – 15.30 Трето заседание: „Развитие на военното изкуство” 
Ръководител: доц. Станчо Станчев

• Проф. Йордан Михайловски (Република Македония)
„Илинденското въстание – стратегия и значение”

• Доц. д-р Димитър Минчев
„Тактиката в Илинденско-Преображенското въстание” 
• Д-р Катерина Данаилова
„Участието на Петричкия край в освободителното движение и в Илинденско-Преображенското въстание”
• Роберто Трайковски (Република Македония)
„Германската роля в реорганизацията и модернизацията на
османската войска като фактор за провала на Илинденското въстание”

16.00 – 17.30 Четвърто заседание: „Ръководители, организатори и участници във въстанието“ 
Ръководител: проф. д.и.н.Светлозар Елдъров

• Доцент д-р Марина Фролова (Русия)
„Униатското движение в Западна Македония (по донесения на руските дипломати, втората половина на ХІХ в.”
• Д-р Виолета Костова 
„Белгийският вестник "La Reforme" за Илинденско-Преображенското въстание, 1903 г.”
• Д-р Снежана Радоева
„Подпоручик Тодор Христов – най-младият представител на българското офицерство в Илинденската епопея”
• Д-р Петър Ненков
„Участието на войводата Петър Юруков в Илинденско-Преображенското въстание”

17.30 – 18.00 Дискусия

19.00 – 21.00 Вечеря от името на министъра на отбраната на Република България във Военна академия „Г. С. Раковски”


3 ОКТОМВРИ, ЧЕТВЪРТЪК 

Втори панел: „БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ИДЕЯ ОТ САН-СТЕФАНО ДО БУКУРЕЩ 1878 - 1913 г.”
Зала: РИМ - Благоевград

13.30 – 14.45 ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ
Председател: проф. д.и.н. Трендафил Митев

• Проф. д.и.н. Светлозар Елдъров 
„Военнополитическа стратегия на Илинденско-Преображенското въстание”
• Доц. д-р Александър Гребенаров 
„Въстанието в Македония и Одринско през 1903 г. – за общото и различното”

• Проф. д.и.н. Марина Лавицкая - Русия 
„Руско-българските отношения 1877 – 1913 г. Блясък и нищета”
• Проф. д.и.н. Трендафил Митев 
„Реакцията на българската патриотична емиграция в Америка срещу решенията на Букурещкия договор от 1913 г.”
• Проф. д.и.н. Пьотр Владимирович Акульшин – Русия
„Балканските войни и Русия: взаимодействия и влияние”

15.00–17.30 ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ

ПЪРВА СЕКЦИЯ „Руско-турската война 1877-1878 г. и общественополитическият живот в края на ХIХ в.”
Председател: проф. д-р Илия Гюдженов 
Секретар: Снежана Захариева

• Д-р Габор Деметер - Унгария
„Географията като източник на енергия за националните аспирации: етническата карта на Балканите (1856 - 1914 г.)”
• Даниела Вичкова 
„Българското централно благотворително общество и Народният събор в Букурещ (ноември 1876 г.)”
• Доц. д-р Иван Петров 
„Руски документи за освобождението на Горна Джумая по време на Руско-турската война 1877 - 1878 г.”
• Доц. д-р Лъчезар Стоянов
„За приликите и разликите между Санстефанския и Берлинския договор”
• Доц. д-р Стефан Дечев
„Русофилство, русофобство и българската национална идея след Сан Стефано”
• Христина Манова
„Борческият дух на годлевци в Руско-турската война 1877 - 1878 г. и ролята на църквата”
• Златина Чорева 
„Участието на опълченците в общественополитическия живот на следосвобожденска България”
• Илия Тантилов 
„Някои драматични събития в гр. Мехомия (Разлог), започнали в началото на 1879 г.”
• Тодор Билчев, Надежда Цветкова, Никола Бенин 
„Русенски генерали от рода на Вълчан войвода в защита на българската национална идея”
• Георги Туртуриков, Тоня Туртурикова
„Женското въоръжено участие в проявите на българското революционно движение след Освобождението и последвалите войни за национално обединение (1877 - 1913)”
• Гл. ас. д-р Весела Трайкова 
„Защо Македония? Геополитически и етнокултурни-цивилизационни процеси”
• Гл. ас. д-р Росица Лельова
„Църковно-училищното дело в Солун 1904 - 1905 г. през погледа на Евтим Спространов”
• Светла Дяконова
„Създаване на Българо-американски македонски комитет в САЩ през 1904 г.”
• Виктор Рогозенски
„Съдбата на България в международните договори в периода 1878 – 1919 г.”

ВТОРА СЕКЦИЯ „Националноосвободително движение в Македония и Одринска Тракия (1893 - 1912 г.)”
Председател: проф. д.и.н. Светлозар Елдъров
Секретар: Михаела Василева

• Доц. д-р Димитър Тюлеков
„Националната идея във външната политика на България – периодизация, проблеми и предизвикателства от днешно време”
• Проф. д-р Ярослав Рубаха – Полша
„България и дипломатическите действия на Русия и Австро-Унгария по време на мирната конференция в Букурещ 1913 г.”
• Д-р Игор Гребенкин – Русия
„Балканските войни и руската ляворадикална мисъл”
• Д-р Анджей Малиновски – Полша
„Междусъюзническата война, отразена в полския ежедневник „Dziennik Poznański”
• Елена Александрова 
„Политиката на ВМОРО спрямо обществения морал и социалноикономическите норми (1893 – 1912)”
• Креса Стоянова 
„Участието на перущенци в Илинденско-Преображенското въстание”
• Райна Каблешкова 
„За двама видни копривщенци, участници в Илинденско-Преображенското въстание”
• Д-р Петър Кърджилов 
„Съдбата на филма „Македония 1923”
• Спаска Паскова
„Спомени, снимки и документи за Илинденско-Преображенското въстание, съхранявани във фонда на ОИМ-Гоце Делчев” 
• Гл. ас. д-р Станислава Стойчева 
„Етнодемографско състояние на Горноджумайска каза след Горноджумайското и Илинденско-Преображенското въстание (1902 –1903 г.)”
• Д-р Генади Генадиев 
„Участие на бежанците във Варненско в македоно-одринското освободително движение”
• Марио Цветков 
„Някои поправки относно съдбата на Костурската чета на войводата Христо Цветков и участието й в сражението на Ножот и в последствие”
• Борислав Дичев 
„Отношението между ВМОРО и младотурското движение „Единение и напредък” след Хуриета 1908 г.”

4 ОКТОМВРИ, ПЕТЪК 

9.00 – 11.40 ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ
ПЪРВА СЕКЦИЯ „Балкански войни 1912 - 1913 г.”
Председател: Доц. д-р Александър Гребенаров
Секретар: Д-р Кирил Алексиев

• Проф. д.и.н. Антон Първанов 
„Геополитическата ситуация на Балканите в началото на ХХ в. и 100 години по-късно”
• Доц. д-р Стоян Бараков 
„Балканските войни 1912 - 1913 г. в сръбския печат”
• Д-р Кирил Алексиев 
„Балканите и големите геополитически фактори по време на Балканските войни 1912 - 1913 г.”
• Гл. ас. д-р Слави Славов 
„Българската офанзива в Източна Тракия през есента на 1912 г. – реализация и пропуснати възможности”
• Снежана Захариева, д-р Кирил Алексиев 
„Между написано и преживяно”. Дневник-тетрадка на ген.-майор Константин Жостов”
• Красимир Петров 
„Андрей Мацанов (1880 - 1947 г.) и неговото участие в четата на Тодор Оровчанов през октомври 1912 г.”
• Екатерина Пейчинова 
„Георги Мяхов-Брадата в Родопския доброволчески отряд през 1912 г.”
• Татяна Йорданова
„Победата при Одрин 1913 г. и забравеният днес ген. Григор Грънчаров”
• Михаела Василева 
„Българската кинолетопис от началото на ХХ в. – „един висок патриотичен жест” към културната и националната история на България”

• Ваня Петкова 
„Балканската война в образи и картини”
• Д-р Сия Никифорова
„Чужди финанси и инвестиции. Примери от икономическия живот на Балканите (1903 - 1913 г.)”
• Гл. ас. д-р Воин Божинов 
„Македонизъм в действие”
• Петър Петров 
„Ранните възгледи на Александър Цанков по македонския въпрос”

ВТОРА СЕКЦИЯ „Балкански войни 1912-1913 г.”
Председател: Доц. д-р Димитър Тюлеков
Секретар: Елена Александрова

• Доц. д-р Людмила Китипова-Попова
„В Сяр и Серското поле от падането на Одрин до последния български влак юни 1913 г. (из спомените на Петко Китипов за Балканската война)”
• Гл. ас. Иван Хаджийски
„Участието на Седма пехотна Рилска дивизия в Междусъюзническата война през 1913 г.”
• Гл. ас. д-р Георги Георгиев
„Спомени на Евтим Янкулов за Балканските войни и въстанието против сръбското владичество в Охрид (1912 - 1913 г.)” 
• Георги Радославов
„Родолюбецът Георги Пеев – другар и съидейник на Гоце Делчев и Яворов, военен кореспондент на Седма пехотна рилско дивизия”
• Толя Чорбаджиева
„Спомените на един ученик за Балканската и Междусъюзническата война (две непубликувани тетрадки, съхранявани в ДА - Русе”
• Христина Кирилова 
„100 години от Междусъюзническата война и защитата на гр. Видин”
• Д-р Ангел Динев
„Епопеята на 12-и пехотен Балкански полк при масива Повиен през Междусъюзническата война”
• Ани Златева
„Съвестта на Манчестър” – българинът Ангел Йосифов и борбите за национално обединение”
• Румяна Донева 
„Османотурски военни карти за Балканската война.”
• Доц. д-р Румен Караганев
„Тракийските приморски области – начини на употреба (1912 - 1913 г.)”
• Доц. д-р Ружа Симеонова, Чавдар Ветов
„Фотографски материали за живота и дейността на полк. Петър Дървингов, съхранявани в Научния архив на БАН”
• Елена Бугарчева
„Кореспонденцията между Коста Църнушанов и Петър Колищърков – поглед към историята на българите в Македония 1912 - 1913 г. (в памет на историка, учителя и журналиста Коста Църнушанов (1903 - 1996 г.)”
• Проф. д.изк.н Илия Манолов 
„Стихотворения-песни за Балканските войни, събрал и публикувал Иван Божинов 1916 г.”