Публикувал: Никола Бенин
Въглероди, водороди, кислороди
(откъс)
Да обичаш пълната луна –
Въглерода на нощта.
Да умееш в мрака да мълчиш,
свит да наблюдаваш, без да спиш!
Да живееш като горски цар –
зиме да си мъртъв, да си стар...
Всяка пролет да се вдигаш прав,
с Кислород в дробовете – и здрав!
Със вода да се здрависаш всеки ден –
водороден, водоравен, вдъхновен!
Виж!: – Водороди, Въглероди, Кислороди...
Ти виждал ли си как дървото ходи
във времето с различни облекла?
(А виждал ли си как върви жена?)...
Но нека по-надолу да потънем,
докато стъпим върху жизненото дъно.
Към земеделието да направим скок,
до корените слизаме – за сок!
И се въртим! И като вещици не спим!
И като кладенци в мъглата се таим.
(В ретортите възвира – мрак и дим!)...
Пак: Водороди, Въглероди, Кислороди! –
на нашия живот бащите строги,
кръвта на хълма и цвета на глога.
И! –
ризата на вързалия плод...
Глаголите ни – плувнали във пот!
В нас: Водороди, Въглероди, Кислороди.
(Как бърза мъртвото живота да роди!)...
Кои са тия архиеретици,
открили липсата на бога – алхимици?
Дали ще смогнат тия някой ден
да победят смъртта, да легнат уморени
и после да изчезнат, да отмрат...
А ние ще заживеем навеки,
съединили Дух и Плът!
Из "Събрано" (2011), ИК "Жанет 45"
Няма коментари:
Публикуване на коментар