събота, 5 декември 2020 г.

Амелия Личева. Да се готви световната литература

Публикувал: Никола Бенин

Литературен вестник, год. 29, бр. 41, 2-8.12.2020, с. 1


Когато през 18. в. Гьоте и неговите съвременници от епохата на Просвещението изковавали термина „световна литература“, те имали предвид надскачането както на националното, най-вече по отношение на ценностите, така и на границите, на териториите. Защото за Гьоте световната литература включвала не само европейски произведения, но и китайски, да кажем, и вървяла с онзи така важен за просветителите повик за отваряне на Изток и към другия. Днес обаче, водени от криворазбрана политическа коректност, различни музиколози, художници, а и лингвисти, започват да пришиват на понятието „световен“ западен привкус и да го определят като хегемонно, властово, с конотации, идващи от колониализма. В момента на тази вълна се поддаде Националната академия за звукозапис на САЩ, която замени „световен“ с „глобален“. И вече имаме не световна, а глобална музика, която трябва да ни покаже, че включва и музиката на незападните държави. Наградите „Грами“ се придържат именно към подобни определения и при категорията на албумите виждаме награда за „най-добра глобална музика“. Но не си мислете, че това ще е краят. Просто авторите на това преименуване не са поканили в работната си група Гаятри Спивак. Ако бяха, тя щеше да им обясни, че и глобалното е прозападно според нея, и че за да се избегнат конотациите на колониализма, трябва да използват понятието „планетарно“. Глобализацията – убедена е тя – е налагането на една и съща система за обмен навсякъде. И тази система е свързана със западния модел. Докато планетата е алтернативен модел, принадлежи към друга систeма и друг вид. Затова и трябва да си представяме себе си като планетарни субекти, като планетарни създатели, а не като глобални агенти. Така че очаквам всеки момент тя да се намеси и да обясни защо трябва да имаме планетарни афропейци. А Гьоте? Скоро може би ще кажат какъв колониалист е бил той и ще му отнемат думата, като зачертаят два века дискусии около понятието „световна литература“. И ни призоват да говорим я за планетарна, я за космическа литература. Все пак още няма доказан живот на другите планети и космическа ще се окаже политически коректно и неутрално понятие. Засега.

Няма коментари:

Публикуване на коментар