Никола Бенин
Любен Каравелов заболява от туберкулоза и почива на 45-годишна
възраст на 21 януари 1879 година в град Русе. В предсмъртния час до него са съпругата
му Наталия и Баба Тонка Обретенова. На
23 януари, вторник, се извършва погребението на Каравелов в гробището до
църквата „Света Троица“. Присъстват много граждани, ученици, руски офицери и
самият губернатор Акимов. Никола Обретенов отбелязва в своя дневник: „Тая заран
отвсякъде по улиците се виждаха хора да отиват към къщата на Каравелова, дето
трябаше за последен път да видат любимия си Каравелов, който е пренесъл
извънредна полза на славянството. Българи, чехи, сърби, черногорци, руси и
други славяни придружиха тялото на Каравелова до последното му вечно жилище.
Слова се казаха от владиката, Тодор х. Станчева и от един доктор руски и
най-сетне секи негов любимец му каза за последен път „лека ти пръст на
благодетел” и вечната къща се покри с пръст.”1
На надгробния камък пише: „Тук почива прахът на Любен Каравелов. 21 януари 1879 година“. Наталия, скоро след смъртта на мъжа си, напуснала България и заминава за своята родина Сърбия. Гробът след време обраства с бурени и когато по повод двадесет и петата годишнина от смъртта на писателя и революционера през 1894-та година, той е трудно откриваем. Съставена е комисия от трима души: Никола Обретенов – основният организатор на погребалната церемония и присъстващите на погребението – градският чиновник Рачо Робов и полицейският пристав на Русе Иван Янков. Те трудно открили гроба. Никола Обретенов си спомнил, че до гроба на Любен Каравелов имало железен кръст. До него обаче имало празно място. Обретенов наредил на работниците да копаят на него и открили плочата. Според протокола, който бил написан в деня на откриването на гроба, дрехите, космите на главата и брадата на Каравелов били напълно неповредени. По-късно Обретенов споделя, че си мислел, че това, което вижда, е мираж или пък е плод на напрегнатото му състояние, което било предизвикано от дългото скитане из гробищата. При съприкосновение с въздуха дрехите и космите се превърнали в прах, а костите, били измили с вода и вино и ги поставили в нов ковчег. В протокола е отбелязано: „…тогава се събраха костите, извадиха се вън, премиха се с вода и вино и се поставиха в новоприготвения ковчег, предаде се на свещеника Иван Коев и пристава Иван Янков, за да придружат останките до церковата “Света Троица”, вследствие на което се състави настоящият протокол в два екземпляра, подписан от гореспоменатите лица”.
През 1904 г., по инициатива на тогавашния министър на просвещението проф. Иван Шишманов и по повод 25 г. от смъртта на Каравелов, Русенската община решава да премести костите му от занемарения краен гроб в друг, в началото на гробището, в непосредствена близост до църквата „Всях Светих”.2 Документите, които дават информация за тези събития са: Протокол на Общински съвет – Русе с решение, по предложение на министъра на просвещението Иван Шишманов, да се отпусне място в гробището, където да се издигне паметник – мавзолей, и се положат костите на Л. Каравелов, А. Кънчев и Ст. Караджа. – 4 август 1903 г.3 , Протокол на Общински съвет – Русе с решение да предвиди в бюджета си за 1904 г. сумата от 500 лв., в подкрепа на инициативата на Учителския съюз на учителите от средните училища – Русенски клон, да основе фонд за издигане паметник на Любен Каравелов – 28 ноември 1903 г.4, Протокол на Общински съвет – Русе с решение да се изплати сумата от 105 лв. 82 ст. изразходвана за пренасяне костите и др. по случай честването на 25-годишния юбилей от смъртта на Любен Каравелов – 20 март 1904 г.5 , снимки на гроба на Л. Каравелов преди преместването на костите му през 1904 г.6, след преместването на костите, както и на надгробния му паметник.
Вторият гроб на Любен Каравелов, направен през 1904 година
по повод 25 години от смъртта му, представлява гробна камера, иззидана от
дялани камъни с дълбочина 2 метра и покрит с художествено оформен монолитен
гранитен похлупак, тежащ около 5 тона. Проф. Йордан
Йорданов споделя: „Когато махнахме 5-тонната плоча върху гроба му, се уплаших,
че няма да мога да съхраня костите му". Неговите опасения са продиктувани
от факта, че тъй като върху ковчега нямало пръст, те били в ужасно състояние –
черни и с бели кристалчета върху тях. След направеното проучване, той установява,
че Любен Каравелов е бил висок 183 см и е имал много развалени зъби и е страдал
от пародонтоза в напреднал стадий, която може би е била следствие на
туберкулозата, от която умира. Интересен факт е, че писателят и революционерът
се е родил с два много редки белега на черепа си – допълнителна „инкова“ кост на тила и отворен
шев на челото си. Първата аномалия се среща при 1,7% от хората, а втората при
7%. Двете накуп обаче са особена рядкост, според Йордан Йорданов.
Третият гроб на Любен Каравелов е в Пантеона на възрожденците в Русе.
Литература:
1. 1. Любен Каравелов и Русе. Библиографски указател. Съставител Г. Джурова.
Русе, 2004, с.10.
2. 2. Пак там, с. 90.
3. 3. ДА – Русе, ф.59, оп.1, а.е.290, л. 192.
4. 4. Пак там, а.е.18, л. 278 – 279.
5. 5. Пак там, ф.4К, оп.1, а.е.19, л. 13
6. 6. Пак там, ф.410К, оп.1, а.е.6, л. 1
7. 7. Пак там, ф.59, оп.1, а.е.142, л. 2,3,9
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар