Никола Бенин. Деянията на Свети мъченици на Скилитани (лат. Acta Martyrum Scillitanorum; Acta Sanctorum Scillitanorum)

 Никола Бенин

Най-ранната известна творба на латинската християнска писменост.

„Деянията на Свети мъченици на Скилитани“ е малък документ, който сякаш се връща към официалния протокол на съда, проведен на 17 юли 180 г. в Картаген: „В годината на консулството на Презен, назначено за втори път, и Клавдий, на 16-ия ден преди августовски календар, когато в Картаген, Сперат, Наркал и Китин, Доната, Секунда, Вестия бяха представени пред съда ... ".

Оцелели са общо четири издания на Acta: три на латински и един на гръцки. Понастоящем обаче авторитетната гледна точка е, че латинският вариант на "Acta" е по-древен.

Източникът датира от консулството на Present и Claudian, освен това Publius Vigellius Suturninus е бил проконсул на Африка през 180/181.

Смята се, че текстът "Acta" е съставен от някой от християните на Картаген, който е присъствал пряко при обявяването на присъдата. Християните, изправени пред съда на проконсула, изповядват вярата си (Закон. Март. Сцил., 6; 9; 13), отказват да правят езически жертвоприношения и се кълнат в гения на императора (Акт. Март. Сцил., 6) и са осъдени за това, че „те живейте според християнската традиция ”, за обезглавяване.

По този начин всички или някои от осъдените са били римски граждани, както е посочено от формата на екзекуцията - обезглавяване с меч. Местоположението на град Скилия не е известно, само гръцкото издание говори за него като селище в Нумидия.

Акта дава имената на дванадесет мъченици, седем от които мъже и пет жени. Прието е някои от тях да се разглеждат като специфични африкански (Сперат, Нарзал и Китин), а останалите, очевидно, са с италиански произход. Италианските имена може да са принадлежали на романизирани африканци, което показва разпространението на християнството в Римска Северна Африка сред местното берберско население.

Текстът "Acta" съдържа споменаване на библейски текстове - проконсулът Сатурнин пита какво се съдържа в тяхната кутия (capsa), на което християнският водач Сперат отговаря: "Книгите и посланията на Павел, праведен човек" (Act. Mart. Scil., 12).

Редица учени смятат, че в този случай става дума за най-ранния известен латински превод на Евангелията и Посланията на Св. Павел обаче няма надеждни доказателства, че това е превод, а не гръцки оригинал, в паметника.

Издание на текста :

Acta Martyrum Scilitanorum. Действия на скилитанските мъченици // Бюлетин за древна история / Предисловие, преведено от латински и коментари от А. Н. Крюкова. 2011. No 3. С. 246–251.

Литература

• Karpp H. Die Zahl der Scilitanischen Märtyre // Vigiliae Christianae. 1961. кн. 15.N 3. С. 165–172
• Frend WHC Мъченичество и преследване в ранната църква: Изследване на конфликт от Макавеите до Донат. Оксфорд, 1965
• Каргалцев А. В. "Деяния на мъчениците от Скития" в контекста на изследването на произхода на християнската църква в Северна Африка // Бюлетин на Руската християнска хуманитарна академия. 2014. том 15. бр. 2. С. 182–189