сряда, 23 декември 2020 г.

Никола Бенин. Константин Икономов - стихотворения

 Публикувал: Никола Бенин



1.
Животът ни е коледна елха -
излитнала, изящно разстеблена.
А смолестите иглени листа
разстилат щедро аура зелена.
Накичена с брилянти и слънца,
с вълненията, с мъдростта на дните,
с любов и ангелски деца,
с годините посява си иглите.
Отблясъци сред клончетата голи
в гирлянди гушат се... защо ли?
2.
Прости ми не за страшен грях,
не за лъстиви, лоши злодеяния,
а за това, че късно проумях,
че има Те, че Ти не си видение.
Разкрий се Господи накрая,
дай знак на всеки, че те има.
Не чакай ний да те познаем
по пътя към последната ни зима.
По друмите, когато пъшкаме,
поне към Теб да се завръщаме.
3.
През пръстите преплетени отлитва,
изпусната от шепите ми побелели,
последна, неизречена молитва,
с надежди към небето не изтлели.
Веднъж избягала на воля,
кръжаща в изкривените пространства,
любов и милост не измолила,
завръща се след непосилно странстване.
И сгушва се при мене уморена,
погалена от дланите ми изранени.
4.
Погледне ли ни Господ от небето,
ще прободе сияйния лазур.
През синьото на планината и морето,
ще спре до горския зелен контур.
Ще мине през реките и полята,
и с благодат цветята ще покрие.
Ще сгрее къщите ни, любовта, децата,
на мисълта ни пътя ще открие
на хиляди години по-далеко
до центъра - сърцето на човека.
5.
Защо ли, Господи, сълзите,
които лееш зарад нас,
поят обилно и градините
на греховете, бурени опазили?
Не ни изпращаш ангел с меча,
не сме видели пламъци и жупел.
Не сме и чували да са съсечени
срама си грешници изгубили.
Оставил си сами да го направим?
Но как търпиш ни толкоз бавни?
6.
Тъжните затихващи песни,
удавени от сълзи и тревоги,
от среднощна камбана понесени
са запратени към ушите на Бога,
придружени от плач на деца,
от тихи любовни въздишки,
от надежда за добри небеса
и от вяра в мечтите на всички.
Над Земята се стеле молитва,
сгъстява се и към небето отлитва.
7.
Малко сме, Господи, колко сме малко
и как не достигаме, когато е нужно
да измъкнем някого от ямата жалка,
драскащ нагоре с ръцете изпружени.
Намаляваме, Господи, по-малко оставаме
като че ли по план едни са избивани.
Рядко, но и едни от нас се продават,
не прежалили ръцете извивани.
Не знам дали ще се справим самички,
и ще стигнат ли силите ни за всички?
8.
Отче наш, знам че си далеч в небесата,
но светото Ти име, царство и воля
ще пребъдат и там, и тук на Земята,
а от насъщния всеки ден съм доволен.
За греховете ми прошка великодушна
търся, не защото от длъжника до мене
молба за милост така също изслушвам,
а в изкушенията не съм от тебе въведен.
И тъй като Лукавият отдавна е в мене,
избавлението ми и за теб ли е бреме?
23 декември 2020 год.
Банско

Константин Икономов е роден в Банско на 5 октомври 1939 г. Случил е както на родно място, така и на род и родители. Дядо му, Свещеноиконом Константин Чучулаин (1861-1941), през първата съзидателна половина от живота си е бил учител, а през втората - свещеник и през цялото това време - комита и комитетски човек, чак до влизането на четите на Пейо Яворов и Христо Чернопеев и военните части на ген. Стилян Ковачев в Банско, което се случва пак на 5 октомври 1912 г. Направил е последният известен препис на Историята на Св. Паисий и е създал 11 синове и дъщери, от които К. Икономов има 47 първи братовчеди.

Баща му Асен Икономов (1906-1996) също е учител, но на девети септември е уволнен от народната власт завинаги от всички училища в Царство България. След двугодишен престой в концлагера Куциан, чак до пенсионирането си, има биографията на един Джек Лондон, което не му е попречило да живее с усмивка и мъдрост, с радостта от етнографските и историческите си изследвания, възпитавайки двете си деца в духа на традицията и Духа.

К. Икономов учи в Техникум по горска промишленост в Банско, а след това завършва Висшия лесотехнически институт в София по специалността “Горска механизация и транспорт” през 1962 г. За зло или за добро, тогава, ако си завършил някакъв техникум, можеш да следваш само по същата специалност.

лед няколкогодишна работа в София, като конструктор и научен сътрудник в областта на транспортното машиностроене, през 1967 г. се завръща в Банско по едно предложение - създаването на Техникум по електроника и металообработване, тогава много нужен за подготовката на кадри за разрастващата се индустрия в този бранш, главно в Западна България.

. Икономов при промените от 1989 г. е един от активистите на СДС и след изборите през 1991 е избран за Председател на Общинския съвет в Банско - до 1995 г., през която година Председателят на СДС Иван Костов на два пъти (след взривяването на къщата и след последвалото уволнение) прави от трибуната на Народното събрание питания и интерпелации към червеното Правителство по темата.

К. Икономов, поканен от Ръководството на СДС, през пролетта на 1997 г. поема поста Председател на Комитета по горите в Служебното правителство на Стефан Софиянски.

След парламентарните избори от април 1997 г. е назначен за заместник-министър в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа към новото Правителство и престоява там до края на годината.

През това време, под негово ръководство, са създадени два основополагащи закона - Закон за връщане на частните гори и генерален Закон за горите, на базата на които започва реформата в Българските гори - процес дълъг, труден и отговорен. Тръгвайки по този път, К. Икономов бързо осъзнава, че патилата му в НП Пирин се повтарят, само че в невъобразимо по-големи размери и ако не следва принципите си, трябва да се превърне в охлюв или престъпник. Новата политическа сила така и не събира сили да обуздае тълпите от нечисти хора, нахлули в редовете й, за да я издоят и доведат до безличие, а в заповедта за освобождаване на К. Икономов, подписана от същия Иван Костов, се мъдри формулировката “липса на необходимите качества”, което си е самата истина.

По “некои съображения” К. Икономов не бива допуснат да се върне в създадената от него Дирекция на НП Пирин и след късо боледуване и мързелуване се сеща да се пенсионира.

В края на 1999 г. К. Икономов по покана на Правителството на Република Македония е назначен за съветник на Министъра на земеделието, горите и водното стопанство в Скопие и следващите 3 години, до края на 2002 г, работи по модернизацията на управлението на горите и създаването на ново горско законодателство и нормативна уредба във връзка с бъдещата европейска интеграция на Македония.

Няма коментари:

Публикуване на коментар