In memoriam: Проф. Симеон Хаджикосев се пресели на небето да общува с класиците на западноевропейската литература

На 29 декември 2020 година почина университетският преподавател, изследовател на западноевропейската и българската литература, писател и полиглот – проф. дн Симеон Хаджикосев (7 март 1941 год. – 29 декември 2020 год.). През 1971 г. защитава успешно кандидатска дисертация на тема „Идейно-естетическо развитие в поезията на Пол Елюар“, а през 1989 г. докторска дисертация на тема „Провансалската лирика и нейното въздействие върху средновековната европейска поезия".

Той автор на повече от 30 книги, стотици статии, есета, рецензии в литературния и периодичния печат. Сред тях изпъква уникалният академичен труд „Западноевропейска литература“ в13 тома. Автор е и на автобиографичните книги „Записки на конформиста“ (2005) и „Записки на вътрешния емигрант“ (2006).

През 1978 – 80 г. е лектор по български език и цивилизация в университета „Жан Мулен“ в Лион, Франция, а през 1994 – 96 г. – гост професор в Славянския семинар на Университета „Георг-Аугуст“ в Гьотинген, Германия.

В края на миналото столетие поканих проф. Хаджикосев да чете лекции по Западноевропейска литература на студентите от специалност „Български език и история“ в Русенския университет „Ангел Кънчев“. Той любезно ми отказа с мотива, че му трябва време да осъществи започнатия голям проект по написването на историята на западноевропейската литература.

Малко са моите текстовете с критически прочити на творби от западноевропейската литература, в които да не съм го цитирал. В негова памет ще спомена някои от тях:

 

Симеон Хаджикосев пояснява: „Бокачо се възхищава от този тип ранноренесансов човек – изобретателен, дързък, разкрепостен и независим от религиозните догми, и не се притеснява, че тази освободеност от християнските запрети става причина наред с вълчия егоизъм да избуи отровният бурен на чудовищни престъпления”.

Хаджикосев 2000: Симеон Хаджикосев. Западноевропейска литература V–XVII в. Част първа. Средновековие, Проторенесанс, Ренесанс. София: Ciela, с. 308.

 

За последните стихове на поемата Шильонският затворник” Симеон Хаджикосев пише: „Финалът  на поемата е малко неочакван за поет от типа на Байрон: героят доживява свободата и изведнъж разбира, че се е сраснал с несправедливата си участ и зловещата тюрма ще му липсва:

        Хаджикосев 2005: С. Хаджикосев. Западноевропейска литература. Част трета. София: Сиела, 2005, с. 420 – 42

 

В този смисъл се съгласяваме с тезата на Симеон Хаджикосев, който заявява: „Александър Пешев смята, че лицемерието е основополагаща черта в характера на героя още от началото на романа, но мисля, че не е прав. Във Вариер у Жюлиен все още преобладава недоизживяното юношество, което му придава неповторим чар.” Младият кариерист възприема любовната игра, като борба, за „социален реванш” (Симеон Хаджикосев). Доказателство за това са думите му: „Да, аз спечелих едно сражение.”

Хаджикосев 2009: Симеон Хаджикосев. Западноевропейска литература. Големите френски реалисти от XIX век. Част пета. София: Ciela, 2009, с. 99 – 102.

 

        ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!

 

                                                                                                                     Никола Бенин

 

Никола Бенин. Витраж. Св. Йоан Кръстител Покровител (Hl. Johannes der Täufer als Fürbitter) - 1400 година

 Никола Бенин

Hauskapelle der Pfalzgräflichen Residenz, Amberg (um 1400/10) 

Параклис в къщата резиденция на граф Палатин, Амберг (около 1400/10) 

Никола Бенин. Единство на брамблинг (Brambling Togetherness)

 Никола Бенин

Brambling Togetherness by Andreas Geh (Germany)

Mountain finches gather in a region called Hegau at Lake Constance in the southern Black Forest, Germany

 Единство на брамблинг от Андреас Ге (Германия)

Планински чинки се събират в района, наречен Хегау, в Боденското езеро в южен Шварцвалд, Германия

Никола Бенин. Франсиско Бринес получи наградата за литература "Сервантес"

 Никола Бенин

В ситуация на сериозна конкуренция (венецуелецът Рафаел Каденас и Енрика Вила-Матас) 88- годишният поет Франсиско Бринес получи най-престижната награда за еспаноезична литература "Сервантес". Прец 1987 година пачели и Националната награда на Испания. Освен поет, Бринес е и литературовед, който е преподавал в Кембридж и Иксфорд. Първата негова стихосбирка Las Brasas е написана преди 60 години. 

CORONAVIRUS SHOO! - Dragostin Folk National

Никола Бенин. Георги Господинов: Чудото е много лична работа

 Публикувал: Никола Бенин

Когато дъщеря ми се роди през една зима, майка ми и баща ми веднага се вдигнаха от своето югоизточно градче и дойдоха да видят бебето. Хванаха първия влак следобед и пристигнаха на другата сутрин. Влязоха, измиха се и застанаха на прага на бебешката стая. Бяха пътували с бавните камили на българските влакове цяла нощ, като влъхвите. И носеха дарове, разбира се. Не точно злато, ливан и смирна, макар че майка ми беше свалила златните си обеци, които нейната майка ѝ била дала, и ги носеше в една кутийка. И някаква сребърна пара. Баща ми носеше сурвачка, която сам беше направил от първия дрян. И тогава разбрах, че тази сцена не е случайна. Тя, както би казал Борхес, идва, за да повтори една друга сцена, друго раждане. И разбрах нещо, което вероятно всеки родител разбира – всяко раждане е Рождество. Малко семейно Рождество. Рождество за рода. Крехка победа за живота.

Никога не бях виждал родителите си такива

Майка ми и баща ми стояха смутени и щастливи, като влъхви, на прага на детската стая, с огромно страхопочитание пред бебето. Не знам дали това е точната дума, но почитание имаше. А бебето беше малко като запетайка, ревящо, с още неотминала жълтеница. Те сведоха глава и направиха нещо, което не очаквах, поискаха да му целунат ръка. В патриархална култура като българската обикновено е тъкмо обратното. Младият целува ръка на стария, младият се покланя и дължи почит. Но ето как Рождеството обръща всичко. Пристъпиха плахо, с такова страхопочитание, все едно се покланят на човек, дошъл от друг свят. (А то, казано между нас, наистина е дошло от друг свят. Пътувало е девет месеца, за да стигне.)

Никога не бях виждал родителите си такива. Те си бяха и преди най-добрите хора, които познавам, но с нас не се церемоняха много, не е като да са ни глезили, камо ли да ни целуват ръка. Децата на соца бяха обичани без много ритуали, някакви досадни хлапета, които трябва да си знаят мястото, и то не при възрастните. Те просто трябваше да спазват две-три важни неща – да слушат, да учат, да не казват навън онова, което се говори в къщи. И да не искат всяко нещо, което видят в магазина, защото парите не стигаха, това всички го знаехме.

Всеки, и най-бедният измежду нас, има спомен от някоя своя Коледа в детството, дори да е била скришна. Баба ми, като сираче и хранениче (дадена за отглеждане при други хора), разправяше, че на Бъдни вечер отивала в саята при овцете, прегръщала някое новородено агне и плачела. И пак плачеше, като ми го разказваше, и никога нямаше да забрави агнето. Тя, без да си дава сметка, ми разказваше библейска сцена.

Аз пък никога няма да забравя коледната елха, която украсявахме в детството с майка ми, с чупливи стъклени кълба и истински горящи свещи, нито ще забравя как баща ми и дядо ми влизаха в къщи с кожусите и като се отърсваха, стаичката се пълнеше със сняг, нито ще забравя как печката и кандилото правеха театър на сенките… Или как съм се свил на леглото, слушам възрастните или съм потънал в току-що получените Андерсенови приказки с хубвите илюстрации. Няма Коледа без Малката кибритопродавачка, Дивите лебеди, Храбрия оловен войник…

Когато родителите ми си тръгваха онази зима при раждането на дъщеря ми, баща ми каза тихо, само на мен: да съм жив още година-две, да ме запомни това дете, друго не искам. Чакаше операция. Това му беше мечтата, идеята за безсмъртие или каквото щете – да останеш в паметта на едно дете. И чудото се случи, болестта, за която никой не даваше надежда, се стопи. Минаха повече от десет години, дъщеря ми вече е голяма и баща ми е сигурен, че тя го е спасила.

Чудото е много лична работа

Тези чудеса са малки и лични. Всички чудеса са малки и лични. Исках да разкажа историята точно сега, когато се боим най-много за близките си. Понякога можеш само да утешиш и това е всичко, да кажеш, че обичаш. Има един ден, в който ние, дето през останалото време сме всичко останало – шефове, подчинени, работници, журналисти, недооценени, обидени, обиждащи, крещящи и навикани, юнаци и патриоти, българи и европейци, можем да събуем и оставим всичко това в коридора. Да станем деца на родителите си и родители на децата си. Затова този празник е хубав. Защото празнуваме идването на едно дете. А като има дете – всички се превръщаме в деца. И в бащи и майки. Всеки е Исус, всеки е Йосиф, всеки е Мария. И това не е светотатство, то е смисълът и то е чудото на живота. А чудото е много лична работа.

Честито Рождество!

Никола Бенин. Св. праведни Йосиф Обручник

 Никола Бенин

Свети Иосиф бил от царски род, от дома Давидов и Соломонов, внук Мататов, правнук Елиезеров, син на Иаков по природа, а на Илия по закона за кръвното сродство. Защото дядо му Матат умрял, след като се родил баща му Иаков. А Мататовата жена, майката на Иаков, била взета за жена от Мелхий, от коляното на Натан, син Давидов, и му родила Илия. А Илия се оженил и умрял бездетен; след него Иаков, който бил негов брат от една майка, но не и от един баща, се оженил за жена му; защото законът предписвал: ако някой умре, без да има деца, нека брат му да се ожени за жена му и да възкреси потомството на брат си.

Именно по този закон Иаков се оженил за братовата си жена и родил свети Иосиф Обручник, и Иосиф бил, както вече бе казано, син на двама: по природа ­ на Иаков, а по закон ­ на Илия. Ето защо свети Евангелист Лука, излагайки родословието на Христа, посочил Илия за баща на Иосиф, казвайки за Христа така: "беше, както мислеха, син Иосифов, Илиев, Мататов" (Лук. 3:23-24), посочвайки Илия вместо Иаков.

За свети Иосиф съществуват различни мнения при западните и при източните християни. Западните казват, че той до самата си кончина бил девственик, като изобщо не бил встъпвал в брак, а източните твърдят, че той имал жена и родил деца. Така Никифор, древен гръцки историк, следвайки свети Иполит, съобщава, че той се оженил за Саломия; но не мисли (добавя той), че това е същата Саломия, която се намирала във Витлеем и е искала да бабува при неизреченото раждане на Господа; това е била друга Саломия. Защото тя била сродница на Елисавета и на  Пресвета Богородица, а тази била дъщеря на Агей, брат на Захария, бащата на Предтеча; а Агей и Захария били синове на свещеника Варахия.

Имайки за съпруга тази Саломия, дъщерята на Агей, свети Иосиф родил четирима сина: Иаков, Симон, Иуда, Иосия, и две дъщери, Естир и Тамар или, както казват други ­ Марта; а синаксарът в Неделята на светите Мироносици прибавя и трета дъщеря, на име Саломия, която била омъжена за Заведей.

Георги Кедрин, споменавайки за двете дъщери на Иосиф, казва, че едната от тях, Мария, била омъжена за Клеопа, брат на Иосиф, вече след завръщането на Иосиф от Египет; но, както изглежда, тази Мария, Марта и Тамар, са едно и също лице. Дали тя е била дъщеря на Иосиф, или не, и колко дъщери е имал Иосиф, това сега не е от значение, но при всички случаи е несъмнено, че Иосиф е бил женен и е имал синове и дъщери.

Никола Бенин. Urbi et Orbi - папа Франциск: Във време на мрак и несигурност поради пандемията светлини на надеждата е откриването на ваксината

 Никола Бенин

"Скъпи братя и сестри, честито Рождество Христово!

Бих искал да предам на всички посланието, което Църквата възвестява на този празник, с думите на пророк Исая: „Дете ни се роди, син ни се даде“ (Ис 9: 5).

Дете се роди: раждането е винаги извор на надежда, живот, който процъфтява, обещание за бъдещето. И този Младенец, Исус, „се роди за нас“: едно „нас“ без граници, без привилегии нито изключвания. Младенецът, роден от Дева Мария във Витлеем се роди за всички нас: Той е „син“, който Бог даде на цялото човешко семейство.

Благодарение на това Дете, всички можем да се обръщаме към Бог, наричайки го „Отче“, „Татко“. Исус е Еднородния; никой друг не познава Отца, освен Него. Но Той дойде в света именно за да ни открие лика на Отца. И така, благодарение на това Дете, всички можем да се наричаме наистина братя: от всеки континент, от всеки език и култура, с нашите идентичности и различия, и въпреки това всички сме братя и сестри.

В този исторически момент, белязан от екологичната криза и сериозните икономически и социални дисбаланси, влошени от пандемията на коронавируса, се нуждаем повече от всякога от братството. И Бог ни го предлага, дарявайки ни своя Син Исус: не братство, направено от красиви думи, абстрактни идеали, неясни чувства ... Не. Това е братство, основано на истинска любов, способно да срещне другия, който е различен от мен, да изживее страданията му, да се приближи и да се грижи за него дари да не е от моето семейство, от моят етнически произход, моята религия; той е различен от мен, но той е мой брат, моя сестра. И това важи също за отношенията между народите и нациите: всички братя!

На Рождество празнуваме светлината на Христос, който дойде в света и дойде за всички: не само за някои. Днес, в това време на мрак и несигурност поради пандемията, се появяват различни светлини на надеждата, като откриването на ваксината. Но за да могат тези светлини да осветяват и да носят надежда на целия свят, те трябва да са достъпни за всички. Не можем да позволим на затворените национализми да ни попречат да живеем като истинското човешко семейство, каквото сме. Нито можем да оставим вируса на радикалния индивидуализъм да победи и да ни направи безразлични към страданията на другите братя и сестри. Не мога да се поставя пред другите, поставяйки законите на пазара и патентите за изобретенията над законите на любовта и здравето на човечеството. Моля всички: държавни лидери, компании, международни организации да насърчават сътрудничеството, а не конкуренцията и да търсят решение за всички: ваксини за всички, особено за най-уязвимите и нуждаещите се във всички региони на планетата. На първо място, най-уязвимите и нуждаещите се!

Нека Витлеемското дете да ни помогне да бъдем благоразположени, щедри и солидарни, особено към най-уязвимите хора, болните и тези, които са се озовали без работа или са в сериозни затруднения поради икономическите последици от пандемията, както и към жените, през тези месеци на ограничителни мерки са претърпели домашно насилие.

Пред предизвикателство, което не познава граници, не могат да се издигат бариери. Всички сме заедно в една и съща лодка. Всеки човек е мой брат. Във всеки един от тях виждам отражението на Бог и в тези, които страдат, виждам Господ, който проси за моята помощ. Виждам Го в болните, бедните, безработните, маргинализираните, мигрантите и бежанците: всички братя и сестри!

В деня, в който Словото Божие стана дете, нека насочим погледа си към твърде многото деца по целия свят, особено в Сирия, Ирак и Йемен, които все още плащат високата цена на войната. Лицата им разтърсват съвестта на хората с добра воля, за да се обърне внимание на причините за конфликтите и да работим смело за изграждането на мирното бъдеще.

Нека този да бъде подходящият момент за облекчаването на напрежението в Близкия Изток и Източното Средиземноморие.

Нека Младенецът Исус да изцели раните на възлюбения сирийски народ, който вече от десетилетие е измъчван от войната и нейните последици, допълнително утежнени от пандемията. Нека донесе утеха на иракския народ и всички, които са ангажирани по пътя на помирението, особено язидите, силно засегнати от последните години на войната. Нека донесе мир в Либия и позволи новата фаза на настоящите преговори да сложи край на всички форми на враждебност в страната.

Нека Витлеемското дете да дари братство на земята, която видя неговото раждане. Нека израелците и палестинците да си възвърнат взаимното доверие, за да търсят справедлив и траен мир чрез директен диалог, способен да победи насилието и да преодолее ендемичните недоволства, за да свидетелстват на света красотата на братството.

Нека звездата, която озари Рождественската нощ, да бъде пътеводител и насърчение за ливанския народ, така че при трудностите, с които се сблъсква, с подкрепата на международната общност да не губи надежда. Нека Князът на мира да помогне на лидерите на страната да оставят настрана личните интереси и да се ангажират със сериозност, честност и прозрачност, за да може Ливан да поеме по пътя на реформите и да продължи в своето призвание за свобода и мирно съжителство.

Нека Синът на Всевишния да подкрепи услията на международната общност и заинтересуваните държави да продължат примирието в Нагорни Карабах, както и в източните райони на Украйна, и да спомогне диалога като единствения начин, водещ към мира и помирението.

Нека Божественото Дете да облекчи страданията на народите на Буркина Фасо, Мали и Нигер, засегнати от сериозна хуманитарна криза, в основата на която стоят екстремизма и въоръжените конфликти, но също така пандемията и други природни бедствия; нека спре насилието в Етиопия, където много хора са принудени да бягат заради сраженията; нека донесе утеха на жителите на региона Кабо Делгадо в северен Мозамбик, жертви на насилието от международния тероризъм; нека насърчи лидерите на Южен Судан, Нигерия и Камерун да продължат по пътя на братството и започнатия диалог.

Нека Вечното Слово на Отца да бъде извор на надежда за американския континент, особено засегнат от коронавируса, изострил множеството страдания, които го потискат, често утежнени от последиците от корупцията и наркотрафика. Нека помогне за преодоляването на неотдавнашното социално напрежение в Чили и за прекратяването на страданията на венецуелския народ.

Нека Небесният Цар да защити измъченото от природните бедствия население в Югоизточна Азия, особено във Филипините и Виетнам, където многобройни бури причиниха наводнения с опустошителни последици за семействата, които живеят в тези земи, като загубата на живот, щети за околната среда и последици за местните икономики.

И мислейки си за Азия, не мога да забравя народа Рохинга: нека Исус, който се роди беден сред бедните, да донесе надежда в техните страдания.

Скъпи братя и сестри,

„Дете се роди за нас“ (Ис. 9, 5). Дойде да ни спаси! Той ни възвествява, че болката и злото не са последната дума. Примирението с насилието и несправедливостите, означава да се отхвърли радостта и надеждата на Рождество Христово.

В този празничен ден отправям особени мисли към всички, които не се сломяват пред неблагоприятните обстоятелства, а се стремят да носят надежда, утеха и подкрепа, притичвайки се на помощ на страдащите и придружавайки самотните.

Исус се роди в една ясла, но обвит от любовта на Дева Мария и Свети Йосиф. Раждайки се в плътта, Синът Божий освети семейната любов. В този момент моите мисли са насочени към семействата: към онези, които днес не могат да се съберат заедно, както и към тези, които са принудени да останат по домовете си. Нека за всички Рождество Христово да бъде повод да преоткрият семейството като люлка на живота и вярата; място на приемаща любов, на диалог, на прошка на братска солидарност и на споделена радост, извор на мир за цялото човечество.

Честито Рождество Христово на всички!"

Хачик Лебикян. Импресии на паметта. Редактор Н. Бенин

Хачик Лебикян. Импресии на паметта. Редактор Н. Бенин. Русе: Парнас, 2020, с. 48. ISBN 978-954-8483-63-6

Никола Бенин. Лимитирано издание на "Записките" по първообраза от 1884, 1887, 1892 година

 Никола Бенин

Езикът и правописът в новото издание на "Записките" са оставени такива, каквито Захарий ни ги е завещал, без осъвременяване. Духът и атмосферата на онова народописно време са потопени в неподражаемата езикова стихия на автора.

"Чаршията беше отворена, всеки си гледаше работата, както му е редът, като че нищо не беше ставало. Велико Тръново, центрът на българското възстание, първият бунтовнически окръг, жителите на който щяха да образоват огненния кон, състоящ от 2000 души, както ни пишеха, когато бяхме в Панагюрище – преспокойно стояха отпреди дюгените си, по чехли, и наместо пушки и саби в ръцете им, храбро размерваха американ с железните аршини. О, где беше сега Бенковски, да види с очите си!

Никола Бенин. 2020 - Година на солидарност на ЕС

 Никола Бенин

Хората се засилиха да се грижат за своите съседи, като пекарната в Страсбург, доставяща торти на здравни работници, и доброволци в Краков, които помагат на пациентите на COVID-19 да разхождат кучетата си.

В целия ЕС съюз държавите, регионите и градовете протегнаха ръка за помощ на съседите с дарения на защитно оборудване, трансгранично лечение на пациенти и прибиране на закъсали граждани у дома.

И като Съюз ние успяхме да съберем почти 16 милиарда евро за универсален достъп до тестове, лечения и ваксини срещу коронавирус и за глобално възстановяване.

Този празник изглежда различно за всички нас. Но чрез големи и малки действия ще приключим тази пандемия заедно.

Никола Бенин. РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

 Никола Бенин

Кондак 1

 

Избраният и Роден от Отца преди всички векове Спасител на света и Цар на вековете се роди за нас като Младенец и ни се даде като Син. И сега, доброволно приел плът от Дева, като умно Слънце на Правдата възсия боголепно за седящите в тъмнина и смъртна сянка. Дойдете да се възрадваме, виждайки Бога в плът, заради нас повит в пелени във Витлеем. И покланяйки Му се с мъдреците и пастирите, радостно да въззовем:

Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.

Икос 1

 

Ангелите, пазещи някога пред вратите на Едем дървото на живота от падналия Адам, сега от градеца Витлеем благовестят голяма радост на земнородните, която ще бъде за всички човеци: защото се роди Спасител, Който е Христос Господ, като Младенец по плът в ясли на безсловесни. Дойдете, верни, да прославим Майката на Спасителя, пребъдваща Дева и след Рождеството, и с Ангелите и пастирите да възпеем достойна песен на Родилия се от Нея в пещерата:

Слава на Тебе, Пребезначално Слово, Който си Бог и си станал човек; слава на Тебе, Боже Велики и Вечни, неотстъпил от Своето Божество и родил се от девическа утроба.

Слава на Тебе, Сине Божий и Сине на Дева, приел образ на раб; слава на Тебе, Слове Божий, Неизследими, дошъл в долината на нашето изгнание.

Слава на Тебе, пребогата Рожба на Пречистата Невеста, с Чиято слава са пълни Небесата; слава на Тебе, възсияло Слънце на Правдата, с Чиято радост се изпълва цяла земя.

Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.

 

Кондак 2

 

Творецът и Създателят на всичко, като видя човека, когото създаде с ръцете Си да погива, се умилостиви над него, преклони небесата и слезе на земята; Царуващият на Небесата, Когото Отец ражда преди вековете, стана земен, за да обнови падналото човешко естество. Гледайки Него, Самия Бог и Човек, и ликувайки с всички небесни и земни хвалещи предивното Божие снизхождение, да Му зовем: Алилуия.

 

Икос 2

 

Като искаха да познаят великата тайна на благочестието, пастири си казаха един на друг: да отидем до Витлеем и да видим какви са тия слова, които Господ ни каза. И побързали да дойдат, намериха Мариам и Иосиф, и Младенеца в ясли и Му се поклониха, славейки и хвалейки Бога за всичко, което чуха и видяха. С тях и ние, виждайки сбъдването на тайната на нашето спасение, на Родилия се по плът от Дева като на наш Цар и Бог да принесем похвали:

Слава на Тебе, явил се от Дева по благоволение на Отца и изпълнил с радост всичко; слава на Тебе, Събезначален на Отца, възвестяващ от Отца свобода на пленените и проглеждане на слепите.

Слава на Тебе, сияние на Божеството от славата на Отца, положен в ясли за спасението на света; слава на Тебе, Който си Бог, наречен Пресладък Иисус от Ангела на Иосиф.

Слава на Тебе, Огневидни, носен победно горе от Херувимите, а долу в обятията на Пречистата Дева; слава на Тебе, Сияние на Отца, Светлина за просвета на езичниците, необзет от тъмнината.

Слава на Тебе, Агнец Божий, за Когото Предтечата проигра още в утробата на майка си; слава на Тебе, Сине на Непозналата брак Невеста, истинна радост на прамайката Ева.

Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.

 

Кондак 3

 

Силите Небесни се удивляваха, как Събезначалното Слово на Отца, държащо със Своята длан цялото творение, произлезе от Своята Непознала брак Майка като от девствен облак и се всели по плът в пещерата, приел яслите като престол. И служейки Му със страх и трепет, възвестиха на човеците: ето ви знамение: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И паднали пред Него, хора, поклонете Му се и с веселие възпейте: Алилуия.

 

Икос 3

 

Имащият за престол небето и за подножие земята, благоволи да влезе в малка пещера, защото нямаше място за Него в странноприемницата, и там Дева Мария подобно на Херувимите, носейки Младенеца Христа на ръката Си и съгрявайки Го, възпяваше: Сине и Творче Мой! Как да Те повия в пелени като Младенец? Как да храня от гърдите Си Теб, Който храниш всичко? Как да не се удивлявам на Твоята нищета? Как да Те нарека Мой Син, Която съм Твоя Рабиня? Затова, удивени от Божието снизхождение, с Пречистата Майка да принесем песен на Владиката:

Слава на Тебе, Който Едничък правиш чудеса, осветил девическата утроба като престол на херувимската слава; слава на Тебе, Единия от Света Троица, благовестил мир и спасение на погибелната земя.

Слава на Тебе, Блажен Младенец, освободил човешкия род от робството на тлението; слава на Тебе, Изток на изтоците, обожил седящите в тъмнина и смъртна сянка.

Слава на Тебе, Родил се не от кръв, нито от плътска похот; слава на Тебе, Непостижими, повит в пелени, разрушил мрежите на дявола.

Слава на Тебе, Утешителю на съмняващите се, предивно разрешил Иосифовото съмнение; слава на Тебе, необхватно Слово, свещенолепно поклонение на мъдреците и пастирите.

Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.

 

Кондак 4

 

Буря от помисли на съмнение смути Ирод и цял Иерусалим: изгарян от злоба, богоборецът се гневеше, задето Бог се яви в плът. А цялото творение, играейки, принася своите дарове на Родилия се във Витлеем Христос: Ангелите - пение, небесата - звезда, мъдреците - дарове, пастирите - чудо, земята - пещера, пустинята - ясли, а ние - Майката Дева, зовейки: с нас е Бог - Владетелят на света - Отец на бъдещия век: Алилуия.

 

Икос 4

 

Иосиф, като чу вест от Ангела: стани, вземи Младенеца и Майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа: защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби - стана от сън, взе Младенеца и Майка Му през нощта, и отиде в Египет. Слушай, небе, и внимавай, земьо: Бог и Творецът, станал човек и приел плът заради нас и нашето спасение, бяга от ръцете на злочестивия Ирод, за да бягаме и ние от мрежите и примките на дявола, и в Светлината на Богопознанието да зовем на Избавителя на нашите души:

Слава на Тебе, Еднички Господи Вседържителю, дивно възсиял за вселената; слава на Тебе, Незалязваща Светлина, показал на търсещите Те с чисто сърце пътя чрез звездата.

Слава на Тебе, Царю на царуващите, славно посрамил безумието на детеубиеца Ирод; слава на Тебе, Непобедими, украсил Витлеемските младенци с херувимска красота.

Слава на Тебе, чрез обилието на тяхната кръв охладил пламъка на огнедишащия дух; слава на Тебе, Който не си имал къде глава да подслониш, но със Своето Божество облагодетелствал света.

Слава на Тебе и на Вечноцъфтящата Дева, стоплила в утробата Си Тебе, Божествения плод; слава на Тебе и на Преблагословената Богородителка, запазила Те от ръцете на злочестивия Ирод.

Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.

 

Кондак 5

 

Богопратената звезда от небето показа на мъдреците от Персийската страна пътя към явилото се Слънце на Правдата, та те, бидейки идолослужители, да повярват на неизказаното Тайнство и да благовестят на целия свят за пришествието на Месия, а на злонравния Ирод, пламнал от гняв да изтръгне Цвета от Иесеевия корен от обетованата земя, да свидетелстват, че от Дева се роди Христос, на Когото те, макар и от толкова далече, дойдоха да се поклонят с дарове като на Цар и Бог и с чисто сърце да Му пеят: Алилуия.

 

Икос 5

 

Богогласният Исаия, предвидял духом, че ще се родиш от Дева и ще се явиш като човек, Господи, зовеше: чуйте, доме Давидов: ето, Девицата ще зачене в утробата Си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил. Чуйте дори до краищата на земята, могъщи, покорявайте се, защото с нас е Бог! Дойдете, всички хора, да видим великото изпълнение на тази тайна и като Младенец, лежащ в пещера и в ясли, да възхвалим Създателя и с радост боголепно да зовем:

Слава на Тебе, Идещия да призовеш Адам и показващ на света Пътя, Истината и Живота; слава на Тебе, Младенец и Предвечен Бог, сияещ с подобието на Отца.

Слава на Тебе, Осмодневен по Майка и Безначален по Отец, Който притъпяваш жилото на греха чрез смирението на обрязването; слава на Тебе, Който претърпяваш това, за да направиш всички чеда Божии.

Слава на Тебе, Подателю на живота, слязъл на земята, за да ни издигнеш към небето; слава на Тебе, умалил Себе Си повече от раб, за да ни избавиш от робството на греха.

Слава на Тебе, на Когото небесата усърдно служат чрез звездата; слава на Тебе, от Когото поднебесният дух на злобата се страхува, че светът ще се спаси.

Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.

 

Кондак 6

 

Проповядва и се радва дивният старец Симеон - както някога пророк Исаия, когато до устата му се докосна огнен въглен, взет от Господния жертвеник с ръката на Серафим, - приемайки от ръцете на Пречистата Божия Майка Тебе, своя Господ и Владика, и казва: Този е, Когото Небесният Отец приготви пред лицето на всички народи, Светлина за просвета на езичниците, за падане и ставане на мнозина, и Който заради нас се яви като човек, за да избави света от клетвата на закона. На Него се покланяме и сладко зовем: Алилуия.

 

Икос 6

 

Възсия за света Творецът на небето и земята - Христос, нашият Спасител, произлязъл от утробата на Чиста Дева, в слава като Избавител на света, идещ да разруши преградата на враждата: препасан с правда през чреслата и обвит в истина през ребрата, за да порази земята със словото на Своите уста и да изобличи славните на земята с правотата на Своите дела. Него видя морето и побягна, и Иордан се върна назад. А ние, получили спасение, като на наш Бог и Благодетел, пеем:

Слава на Тебе, Стар по дни, принесен като Младенец на Бога Отца от ръцете на Дева; слава на Тебе, благословен от устата на праведния Симеон пред лицето на всички народи.

Слава на Тебе, неизчерпаем Извор на благодат, явил на света Троическото поклонение в струите на Иорданските води; слава на Тебе, Кръщавания от раб, съкрушил там невидимата глава на змията.

Слава на Тебе, Сине Божий Възлюбен, засвидетелстван свише от благоволението на Небесния Отец; слава на Тебе, Агнец Божий, вземащ греховете на света, посочен на света от Предтеча на Иордан.

Слава на Тебе, богат в милостта, Божествена основа на Новия Завет; слава на Тебе, най-Прекрасния от синовете човечески, непосрамващо упование на всички минали и бъдещи родове.

Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.

 

Кондак 7

 

Като искаше да откриеш съкровената тайна на любовта на Небесния Отец към човешкия род, като Агнец на заколение си бил положен в ясли на безсловесни и в Иордан смирено си преклонил главата Си пред Предтечата, Христе, Боже наш. Някога Адам, като Те чу да ходиш в рая, се скри от страх, а ние, виждайки Те скрил славата на Своето Божество в образа на раб, за да обновиш с банята на кръщението овехтялото от греха наше естество и да положиш душата Си за нас, благодарно Ти зовем: Алилуия.

 

Икос 7

 

Ново и преславно чудо се извърши: като дъжд върху руно си слязъл в утробата на Дева, Христе, и като дъждовни капки се изля Твоята благодат върху всички, живеещи на земята, които преди бяха под клетвата на закона, за да познаят Тебе, Единия Истинен Бог, и радостта им да бъде пълна в Тебе. И станали от своите беззакония, да дойдат и паднат пред Тебе - Извора на вечен живот, и като дарове да Ти принесат похвали:

Слава на Тебе, Светлина, превъзхождаща всяка светлина, показал някога на Моисей в тънък хлад Своята задна страна; слава на Тебе, Пребожествено Слово на Отца, възсиял за света със зората на незалязващия ден.

Слава на Тебе, Боже Предвечни, така благоволил за нас, земнородните; слава на Тебе, Сине Давидов, възлюбил ни, както майка своето дете.

Слава на Тебе, Любов Пресвета, вечно горяща и никога неугасваща; слава на Тебе, премилосърдни Спасителю, изпълващ с радост всички скърбящи и обременени.

Слава на Тебе, украсил вселената с величието на Премъдростта и Божествената красота; слава на Тебе, отворил за земнородните извора на Божествената любов.

Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.

 

Кондак 8

 

Странно бе за Ирод да чуе от мъдреците за Христовото Рождество, странно бе и за Иерусалимските стареи да видят Отрока Иисус в храма да ги слуша и запитва, и те се удивляваха от Неговия разум и отговорите Му. Защото не разбираха Писанията, в които Давид бе предрекъл за Него: Син Мой си Ти, Аз днес Те родих; седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти. А те, ревнувайки по злочестивия Ирод, ще изрекат страшните думи: да бъде разпнат! И от завист не възпяха на идещия Месия Христос: Алилуия.

 

Икос 8

 

Целият си се явил на земята, както и на небето, Единоначална и Трисиянна Светлина, за да озариш душите ни с Твоите светлосиянни лъчи и да откриеш на всички животворящото питие на Твоята любов, Непостижими Господи, и така да облагодатиш с божествена красота човека, когото си създал, да го покажеш световиден и чист храм на Твоето Божество и да го причислиш към ангелската слава. А ние като Херувимите, тайнообразуващи и припяващи Ти Трисветата песен, Ти принасяме благодарствени похвали:

Слава на Тебе, Владико Премилосърдни, слязъл на земята, за да бъдеш достъпен за каещите се грешници; слава на Тебе, Боже Непостижими, дал ни да Те познаем, за да ни дариш предишното осиновяване.

Слава на Тебе, светоподателен Извор, просвещаващ тъмата на греховното неведение; слава на Тебе, Хляб, слязъл от небето, хранещ ни с манната на божествения разум.

Слава на Тебе, показал ни човеколюбието на Твоето Пребожествено снизхождение; слава на Тебе, дивно и неизказано избавление на света от греховна смърт.

Слава на Тебе, Извор на Благодат, направил човека храм на невместимото Божество; слава на Тебе, Красота на пресветлото тържество, с която се изпълват небето и земята.

Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.

 

Кондак 9

 

Цялото ангелско и човешко естество, събрано в тясната пещера като в царски чертог, ликува: по-високият от небесните престоли Владика и всеистинният Господ на премирните Господства по Своето човеколюбие се яви на земята и възжела да поживее с човеците, за да избави Адамовия род от мъчителството на ада. Наистина Той е нашият предвечен Бог и нов Човек, доброволно въплътил се и смирил се по Божество, за да подготви за земнородните пътя към спасението и да дари Божествено безсмъртие на пеещите Му: Алилуия.

 

Икос 9

 

Многоречивите витии недоумяват да обяснят как седящият на Огнезрачен Престол във висините с Безначалния Отец и Божествения Дух сега се въплъщава от Дева като човек, съобразен с тленното умаляване и носещ богатството на обожението, и нас, поробените от врага и греха, се стреми да примири с Бога. Да се веселят небесните и да се радват земните, планините да изрекат веселие и хълмовете правда, защото Господ помилва Своите люде и утеши смирените, защото е вечна милостта Му. А ние, с всички верни, славословещи Божието благоволение, принасяме песен на Владиката:

Слава на Тебе, неизповедима Висота на съвършенството, избавление на нашите прародители от греховното препъване; слава на Тебе, неизследима Дълбина на тайните, дарил спасение на целия свят с Твоето Рождество.

Слава на Тебе, Боже на отците, прелюбимо величание на патриарсите и пресладостно изпълнение на пророчествата; слава на Тебе, Създателю на видимите и невидимите, премъдро устройващ настоящите и бъдещите съдби на света.

Слава на Тебе, Любов неизречена, почел ни в Адам с Твоя образ и подобие; слава на Тебе, Съкрушителю на главата на змията, изцелил душите ни от тази смъртоносна отрова.

Слава на Тебе, изпълнил с Божествено благоухание покланящите се на Твоето преславно рождество; слава на Тебе, освещаващ като благовонна жертва принасящите Ти даровете на своето сърце.

Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.

 

Кондак 10

 

Залогът за спасението - неръкосеченият крайъгълен Камък, Христос Бог, се отсече от несечената планина - Чистата Дева, за да приведе разделените естества, от изток и запад, от север и юг към Богопознание със Светлината на Своето Божествено Откровение и да ги направи причастници на ангелската радост, и така в ликовете на Небесните и земните да утвърди вечно тържествуващата Църква. Него като Непорочен Агнец и непричастен към сквернота звездата яви като Бог, идещ доброволно да отдаде Себе Си за спасението на света. Чрез Него целият свят се просвещава и с ликуване зове: Алилуия.

 

Икос 10

 

Царю Предвечни, не оставил и след грехопадението нашите прародители, престъпили Божията заповед, но поселил ги срещу Едем в упованието на Твоето спасение. Сега, възприел Адамовата нищета, си се явил на земята в плът, Христе Боже наш, за да отвориш отново вратите на Едем, затворени някога, и да приготвиш за верните лек път към Царството Небесно, където, малко понизени по слава от Ангелите като новонасадени маслинени клонки около трапезата на славата на Отца в Божествена красота да ги осиновиш, та непрестанно да Ти принасят похвали:

Слава на Тебе, Създателю на всичко, Който Едничък имаш безсмъртие и живот; слава на Тебе, премилостиви, невкусил грях и избавил света от първородния грях.

Слава на Тебе, Спасителю на света, приел на Себе Си всички наши болести и скърби; слава на Тебе, предобри Пастирю, положил душата Си в залог за спасението на света.

Слава на Тебе, Създателю на Църквата, положил Себе Си в основите ѝ като Бог и Човек; слава на Тебе, Сияние на Отца и дихание на Светия Дух, благоволил да се начертае в душите ни Твоят неизменен образ.

Слава на Тебе, пресладки Иисусе, преславно изпълнил волята на Своя Небесен Отец; слава на Тебе, Спасителю всещедри, послужил на света с жертвена любов, както някога Исаак.

Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.

 

Кондак 11

 

Ангелско пение Ти принася Светата Църква, Всещедри Спасителю, и тържествено Ти зове: Твоето Рождество, Христе Боже наш, просвети света със светлината на разума: защото в него служещите на звездите от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на Правдата, и да познават Тебе, Изток свише, дошъл в света; хората се утешават с пакибитието и Пречистата Твоя Майка, Едничка по-висша от небесата като Херувимски Престол и Пречист храм на Твоето Божество, непрестанно величаят, и на Теб, Трисиянната Светлина, с веселие зоват: Алилуия.

 

Икос 11

 

Като светоподателен Извор и зора на Трисиянното Божество се яви за вселената Твоето Рождество, Спасителю на света, защото в него познахме благоволението на Отца: Бог толкова обикна света, че даде и Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен. А ние, облагодатени от богатството на Твоето човеколюбие, Спасителю, славим Твоето неизповедимо снизхождение и безбедно изтощаване и с веселие Ти зовем:

Слава на Тебе, обновил с Твоето пришествие света, остарял в греховно разтление; слава на Тебе, Премилосърдни, отново възвърнал при Бога прелъстените от злобата на дявола.

Слава на Тебе, Извор на разум, очистващ нашия ум от лукави помисли; слава на Тебе, Пастирю на пастирите, напътващ ни от тъмнината на неведението към Светлината на евангелската Истина.

Слава на Тебе, незалязваща Светлина над Витлеемските ясли, Ти си наша радост, надежда и упование; слава на Тебе, сладост сърдечна, неотхвърлящ нашето слъзно покаяние.

Слава на Тебе, любима топлина, съгряваща с надежда за опрощение намиращите се в греховно отчаяние; слава на Тебе, Който не ни оставяш в скръб и печал, и в страшния час на смъртта.

Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.

 

Кондак 12

 

С благост, с радост и Божествена слава, изпълваща Херувимите, Серафимите и всички небесни сили, се изпълни земята и всички живеещи на нея, когато Ти, Царю на небесните и земните, като Човек се приближи към човека във Витлеемската пещера, понеже преславното тайнство - Евангелието на Отца: че семето на Жената ще стъпче главата на змията, се изпълни - Бог се яви на земята в плът, та чрез Себе Си да приведе всички към Отца. На това Твое благоволение, наш Владико и Господи, цялата земя ангелски зове: Алилуия.

 

Икос 12

 

Като възпяваме, Спасителю, неизказаното тайнство на Твоето въплъщение, вярваме с пророка, че днес като Агнец незлобив, приготвен за заколение, си бил положен в ясли на безсловесни. Удивени от това преславно чудо, Небето и земята, ангелските чинове и всички земни народи, носейки всякакви дарове, изповядват, че заради нас се роди Младенец - Предвечният Бог! А ние като на Бог, явил се и видян на земята, Единосъщен на Бога и Отца, дръзваме да принесем похвали:

Слава на Тебе, носещия всички слова, възвестил на човеците раждането свише от вода и дух; слава на Тебе, благоволил да се издигнеш за спасението на света, както Моисей издигна змията в пустинята.

Слава на Тебе, предивни Сине на Небесния Отец, извор на безсмъртие - източил за света Кръв и Вода от Своите ребра; слава на Тебе, издигнал спасителната Църква чрез полагането на Своята душа за нас.

Слава на Тебе, пресветла радост, защото ние, верните, имайки твърда надежда на Тебе, се радваме; слава на Тебе, неизтощимо богатство, с Когото, надявайки се да се причастяваме в незалязващия ден на Твоето Царство, се хвалим.

Слава на Тебе, Надеждо на безнадеждните, несвършващо тържество на божественото веселие; слава на Тебе, явил Триипостасното Божество на целия свят.

Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.

 

Кондак 13

 

О, неизречена и неизказана бездна от щедрости, Агънче Божий, Иисусе Христе, бидейки Младенец по плът, която си изтъкал в утробата на Непозналата брак Дева от Светия Дух, за да се явиш единосъщен с човеците и да премахнеш всяка сълза и въздишка от лицето на земнородните, и с това да ги направиш причастници на Твоето непристъпно Божество. Приеми от нас това малко славословие и влез в сърцата ни, както в яслите на безсловесни, освети ги за Свое жилище и ни озари със Светлината на Твоето Трисиятелно Божество, та с всички небесни и земни да Ти принесем ангелска песен: Алилуия.

 

 

Този кондак се чете три пъти. След това се чете 1-ви икос “Ангелите, пазещи някога...” и 1-ви кондак “Избраният и роден от Отца...”.

 

Молитва

 

Пребезначално Начало, Боже Свети и Вечни, Създателю на всички твари! С какви слова да Ти благодарим, с какви песни да възвеличим Твоето неизказано снизхождение заради нас, човеците, неотстъпил от волята на Своето Божество и неотделил се от недрата на Отца. Ти, бидейки Бог, като Човек си се положил в пещера на безсловесни, Христе Боже наш!

Кой ще изповяда неизказаното величие и преславното изпълнение на това Тайнство: Синът Божий се явява Син на Дева, за да избави света от клетвата на закона и синовете на греха и беззаконието - да направи чеда Божии и наследници на вечните блага - и Себе Си като непорочна и Всесвета жертва - да принесе в залог за спасението на падналия човек.

Иисусе Пресладки, Владико Всемилостиви! Чрез Твоето Пребожествено снизхождение земната долина се освети като храм на Твоята Божествена Слава и всички живеещи на нея се изпълниха с небесно веселие. Сподоби и нас в деня на Преславното Твое Рождество с чисто сърце и открита душа да Те изповядаме като истинен Агнец Божий, услаждащ и укрепяващ ни с надеждата на бъдещите блага в незалязващата Светлина на Трисиятелното Божество, чрез Което всичко живее и се движи и чрез Което ще се извърши обновлението на нашето първообразно битие.

Да, Господи, богат и благ Подателю на всяко благодеяние, Ти, Който толкова обикна света, че благоволи да понесеш върху Себе Си всички наши скърби и болести, не ни оставяй, докато земната суета не е изсушила душите ни със своите скърби и напасти, и пътят на спасението не е погинал под нозете ни, за да не ни се надсмеят нашите врагове, но ни дари в светлината на Твоето Божествено Откровение да познаем пътя на мира, доброто и истината, и възбуди в нас ненаситна жажда по Тебе, нашия Спасител, за да изпълняваме Твоята Преблага воля със страх пред Тебе. И за похвала на Твоето неизказано снизхождение като благовонно кадило да Ти принасяме нескверно житие и нелицемерна любов, та в нашите дела и в упованието на нашата вяра непрестанно да се изпълнява Твоята Свята воля, и Твоята слава никога да не замлъкне под небето, слава като на Единороден от Отца, изпълнен с благодат и истина. Защото за Тебе, Родилия се от Безневестната и Пречиста Дева Мария, всички небесни и земни колена, изпълнени с радост, изповядват: с нас е Бог, на Когото подобава чест и поклонение - на Отца и Сина, и Светия Дух във вечни векове. Амин.

 

 

Акатисти. Книга 1. 

Славянобългарски манастир 

"Св. Вмчк Георги Зограф", 

Света Гора, Атон, 2006 г.

Никола Бенин. Послания на времето. Михаил Арнаудов - познат и неизвестен

Послания на времето. Академик Михаил Арнаудов – познат и неизвестен. Консултант Никола Бенин. Русе: Регионална библиотека "Любен Каравелов – Русе, 2020, с. 98. ISBN 978-619-7404-12-8