Ани Илков " СЪС СТРАСТ"

 СЪС СТРАСТ

"Ако някой даде великото богатство

на своя дом за такава любов

той ще бъде осъден на презрение"

Сънувах, че те виждам, че си спомням:

че пак пътуваме със влака "Видин-Лом".

И дивите селца предлагат мрака

като препълнена със страст и свян палатка:

...когато девственият вдигне своите устни,

по тях небето песните си спуска -

и ти ухапа лявото ми рамо...

Отдавна раната зарасна. Нямам рана!

...когато девствената своя поглед метне,

се буди източния тигър, става светло -

но аз погалих твоята коса

и времето на влака свърши. Спря!...

Умеех да обичам - не да любя,

бе всяка дума способ за изгубване.

Към полунощ - самотни, разтреперани -

един пиян случайно ни намери...

И ти ще помниш старата му къща

и стаята с леглото без задръжки...

- - - - - - - - -

- - - - - - - - -

Сънувам, че умирам... но живея!

Събудих се... а щастието къде е?

Какво ми връщаш ти със тоя спомен -

глаголите от свършен вид, подлогът - болен!

А някъде - във псалмите! - без нас;

когато девственият вдигне своя глас,

когато девствената своя поглед метне...

И цар Давид - развратникът, със страст

намята нежна кожа на поет.

Из "Събрано" (2011), ИК "Жанет 45"

Моля, кликнете върху рекламите.

Предварително Ви благодаря!