Първа национална научна конференция с международно участие "КАЧЕСТВО НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ 2006"

ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

СБОРНИК С ДОКЛАДИ

Всички научни доклади, допуснати за представяне на конференцията и отговарящи на изискванията към оформлението им са издадени в електронен сборник "Първа национална научна конференция "Качество на висшето образование 2006" ПЛЕНАРНА СЕСИЯ 1. д-р Ваня Добрева Повишаването на качеството на висшето образование - приоритет на националната образователна политика 2. проф. Малкълм Фрейзър Модели за оценяване на качеството 3. доц. д-р Патриция Георгиева Институционална автономия и отговорност за качеството на висшето образование Презентация 4. Думитру Мирон Гаранция за качество в Румънското висше образование - нови разработки 5. доц. д-р Румен Пранчов, проф. дтн Христо Христов Обхват на Системата за оценяване и поддържане на качеството на обучение в Техническия университет - София и някои резултати от приложението й 6. проф. Сергей Сидоров Волгоградският държавен университет: по пътя за повишаване качеството на подготовката на специалистите 7. проф. дмн Дамян Дамянов Качество на висшето образование. Проблеми и възможности 8. Веселин Тодоров Измеренията на програма Еразъм в българското висше образование 9. Лора Кларксон Мобилността по програма "Леонардо да Винчи" и качеството на висшето образование 10. доц. Цветан Давидков Управление на качеството в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (концептуална рамка) 11. доц. д-р инж. Марко Тодоров, доц. д-р инж. Радослав Кючуков Национална и университетска комуникационна стратегия на системите по качество на висшето образование ПОСТЕРНА СЕСИЯ (Панел: Университетски системи и добри практики в областта на качеството на висшето образование) 1. доц.д-р Борислава Колчагова, н.с. Людмила Величкова, н.с. Деян Пилев, Марио Дойнов, Теодора Попкостова Състояние на вътрешните системи за оценяване и поддържане на качеството на обучението във висшите училища 2. Елена Маджирова, Кирил Кирилов Отношение на студентите към внедряването на процедурите по качеството 3. доц. Георги Баташки, д-р Божидар Божинов Система за управление на качеството на обучението в Стопанска академия "Д. А. Ценов" 4. доц. Живко Терзиев, инж. Илия Атанасов Система за управление на качеството в Аграрния университет - Пловдив5. Никола Бенин Повишаване на качеството в семинарните упражнения по литература. 6. Таня Грозева, Татяна Живкова Подготовката в елитните среднучилища - част от качественото висше образование (Експериментален образователен модел на взаимодействие между Английска гимназия "Гео Милев" - гр. Русе и Русенския университет "Ангел Кънчев") 7. Сеня Терзиева, Димитър Тенчев, Санчи Ненкова Вътрешна система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав в ХМТУ ПОСТЕРНА СЕСИЯ (Панел: Теоретико-методологични основи и нормативна уредба на качеството на висшето образование) 1. Цветелин Георгиев Управление на качеството във висшето образование 2. доц.В.Пенчев, доц.Ст.Маджаров Качество на висшето образование:приложение на диагностичния подход при усъвършенстване на учебния процес 3. гл. ас. Мария Христова Основни характеристики на система за оценяване на университетска учебна дисциплина и алгоритъм за избора им 4. проф. дтн Христо Христов Едно виждане за обобщени изисквания към Системите за оценяване и поддържане на качеството на обучение 5. Галина Илиева, Минко Сандалски Предимства и недостатъци на груповото асинхронно обучение по "Електронен бизнес" 6. Минко Сандалски, Галина Илиева Изграждане и приложение на online система за вътрешно оценяване на качеството на обучението 7. д-р инж. Илия Железаров Нормативна база на университетска система за управление на качеството 8. доц. д-р Евелина Динева, гл. ас. д-р Мария Алексиева Инструментариум за вътрешно оценяване качеството на обучението в центъра по хуманитарни науки на Бургаския свободен университет 9. доц. д-р Михо Михов, доц. д-р Траян Попкочев Практически подходи при разработване на учебни курсове 10. ст.н.с. д-р Вилия Великова Измерения на понятието "качество на висшето образование в Република България" ПОСТЕРНА СЕСИЯ (Панел: Организационни, акредитационни и икономически въпроси на качеството на висшето образование) 1. проф. Василий Тараканов Изграждане на системата за финансов мениджмънт във Волгоградския държавен университет 2. Емиел Билиет, Ервин Смет Визуализиране на проекти за усъвършенстване: полезно ли е за висшето образование? 3. Емиел Билиет, Ервин Смет По пътя към акредитация? 4. доц. Борислав Ангелов Студентската и преподавателската мобилност - предпоставка за повишаване качеството на университетското образование 5. Миглена Пенчева Проучване на потребностите на студентската общност от Русенския университет "Ангел Кънчев" от въвеждането на институцията омбудсман 6. маг. инж. Орлин Петров, доц. д-р инж. Радослав Кючуков Ресурсното осигуряване на системите по качеството 7. Петър Денев Българската икономика и предизвикателствата към университетското образование 8. Лилия Тодорова Процесът TUNING и подготовката на обучението по ерготерапия в Русенския университет 9. Антоанета Добрева, Недка Станчева, Васко Добрев Проблеми при организацията на студентската мобилност за машинно- инженерни специалности в рамките на програмата Сократ/Еразъм

Време и история в славянските езици, литератури и култури, том II: Литературознание. Фолклор

Сборник

Издател:	УИ "Св. Климент Охридски"
ISBN:	9789540734583
Година:	2013
Страници:	526
Корица:	Мекa

Корична цена:	20.00 лв.
Купeте за:	18.00 лв.
(спестявате 10%)

  

Сборник с доклади от Единадесетите национални славистични четения 19-21 април 2012

СЪДЪРЖАНИЕ
ЛИТЕРАТУРНА ИСТОРИЯ, ТЕОРИЯ, ТИПОЛОГИЯ
ПИЕТИЗМЪТ - СПОРЕД ЛЕКЦИОННИЯ КУРС НА БОЯН ПЕНЕВ
„ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКАТА РОМАНТИКА И НЕЙНИТЕ ОТРАЖЕНИЯ
В СЛАВЯНСКИТЕ ЛИТЕРАТУРИ". Калина Бахнева
МОЖЕ ЛИ ЛИТЕРАТУРНАТА КОНКРЕТИЗАЦИЯ ДА БЪДЕ ИСТОРИЧНА? (РОМАН ИНГАРДЕН В ПРОЧИТА НА ПРАЖКАТА ШКОЛА).
Добромир Григоров
ТВОРЕЦ, ЧИТАТЕЛ И КРИТИК В ПРЕДСТАВИТЕ ЗА ЛИТЕРАТУРАТА
ПРЕЗ 40-ТЕ И 50-ТЕ ГОДИНИ НА XX ВЕК В БЪЛГАРИЯ.
Радостина Петрова
КОМПЕНСАТОРНИ МЕХАНИЗМИ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ТЕМПОРАЛНАТА
АСИМЕТРИЯ В КОМУНИКАТИВНИЯ ТАНДЕМ АВТОР-ЧИТАТЕЛ.
Димитрина Хамзе
ЛИТЕРАТУРА В РЕАЛНО ВРЕМЕ. Ренета Божанкова
MEDIEVAL PERIODIZATION OF HISTORY IN ORTHODOX
SLAVONIC LITERATURE (11-16TH CENTURIES). Pawel Dziadul
БИБЛЕЙСКИ КОДОВЕ В МЕТАРОМАНИТЕ НА ДОСТОЕВСКИ. ЧАСТ ВТОРА.
Петко Троев
ХРИСТИАНСКИЕ МОТИВЫ В СЛАВЯНСКОЙ ЖЕНСКОЙ ПРОЗЕ XIX ВЕКА.
Тамара Старченко
ТРАДИЦІЇ ІСТОРИКО-ЛІТЕРАТУРНИ ЕПОХ У СУЧАСНІЙ УКРАЇНСЬКІЙ
ЛІТЕРАТУРІ ДЛЯ ДІТЕЙ. Тетяна Качак
ШДНА САВРЕМЕНА РЕЦЕПЦША ДОСТОШВСКОГ: РУСКИ ПИСАЦ
У ДЕЛИМА ДРАГАНА CTOJAHOBHftA. Кристина М. Драговин
ЕСТЕТИЧКЕ И ПОЕТИЧКЕ СРОДНОСТИ Ф. М. ДОСТОШВСКОГ И
И. АНДРИЪА. Оливера В. Радуловиь
ТЕОРИСКИ АСПЕКТИ НА ВРЕМЕТО И НА ИСТОРИJАТА ВО РОМАНИТЕ „МОСТОТ НА ДРИНА" ОД И. АНДРИК И „ПИРЕJ ОД П. М. АНДРЕЕВСКИ.
Ангелина Бановик-Марковска
ИСТОРИЯ, ИДЕНТИЧНОСТ, МЕЖДУЛИТЕРАТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
СЛАВЯНСКИТЕ ХИМНИ КАТО МЕСТА НА ПАМЕТТА. Панайот Карагьозов
ОБРАЗОЛОГИЯ: НЕСПОЛУЧЛИВИЯТ ВЛАДЕТЕЛ. Камен Михайлов
KONCEPC JA WSPÖLNEJ EUROPY W MES JANISTYCZNEJ
HISTORIOZOFII MICHALA MILOSLAVA HODZY. Joanna Goszczynska
ЛИНГВИСТИЧНИ РЕАЛИИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАРАТИВ - РЕПРЕЗЕНТАЦИИ НА СЪРБОХЪРВАТСКИЯ ЕЗИК В ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИТЕ ПАРАДИГМИ НА ИСТОРИЧЕСКАТА НАУКА В БЪЛГАРИЯ (КРАТКИ БЕЛЕЖКИ). Ваня Иванова
ENDS AND BEGINNINGS: FROM A MULTIETHNIC
PROVINCE TO THE NATION`S CAPITAL. Dagmar Krocanovä
ФУНКЦИИ НА ЗАЩИТИТЕ И ВЪЗХВАЛИТЕ НА РОДНИЯ ЕЗИК
В ЛИТЕРАТУРАТА НА ЧЕШКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ. Славея Димитрова
СЛОВО-ОБРАЗ ПЕСНЯ В СЛАВИСТИЧЕСКОМ ДИСКУРСЕ. Виктория Ляшук
ПРОБЛЕМЫ БОЛГАРСКОЙ КУЛЬТУРЫ, ЛИТЕРАТУРЫ И ЦЕРКВИ НА СТРАНИЦАХ ЖУРНАЛА „ТРУДЫ КИЕВСКОЙ ДУХОВНОЙ АКАДЕМИИ" (1861-1917). Алла Бойко
БОЛГАРІЯ ЯК ЕЛЕМЕНТ ЕПІСТОЛЯРНИХ СТЕРЕОТИПІВ
ЛЕСІ УКРАЇНКИ. Світлана Богдан
БЪЛГАРО-УКРАИНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ, ОБРАЗОВАТЕЛНИ,
НАУЧНИ И КУЛТУРНИ КОНТАКТИ. Катя Коджабашева
BULHARSKO-SLOVENSKE MEDZILITERARNE STIMULY
А MEDZIKULTÜRNE VZTAHY. Marta Germuskovä
СЛАВИСТИКАТА И БЪЛГАРИСТИКАТА В ЯПОНИЯ.
Райна Камберова, Кенджи Тераджима
ХУДОЖЕСТВЕНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ВРЕМЕТО ВРЕМЕТО И ИСТОРШАТА ВО МАКЕДОНСКАТА ДРАМСКА ЛИТЕРАТУРА.
Нада Петковска
ГРАДОВЕ И ГОДИНИ В ПОЕЗИЯТА НА ОСИП МАНДЕЛЩАМ. Румяна Евтимова
ХОРИЗОНТИ НА БЕЗНАДЕЖДНОСТТА И НАДЕЖДАТА: ОБРАЗИТЕ НА
СМЪРТТА В ЛИТЕРАТУРАТА НА ЧЕШКИЯ МОДЕРНИЗЪМ. Ани Бурова
ЗЛОВЕЩЕЕ ВРЕМЯ. IN MARGINE ОДНОГО МОТИВА БОЛГАРСКОГО
ДИАБОЛИЗМА. Марцел Черны
МАШИНАТА И ВРЕМЕТО (ВЪРХУ НЯКОИ ОБРАЗИ И УПОТРЕБИ НА ВРЕМЕТО В БЪЛГАРСКАТА ПОЕЗИЯ
ОТ 30-ТЕ ГОДИНИ НА XX ВЕК). Надежда Стоянова
„ЗА ВРЕМЕТО И ЗА СМЪРТТА" В СБОРНИКА „ПЕСНИ В
ТЪМНИНАТА" НА МИРОСЛАВ КЪРЛЕЖА. Елена Дараданова
ЗАСТИНАЛОТО ВРЕМЕ ВЪВ ФИЛМИТЕ
НА ОЛЕКСАНДЪР ДОВЖЕНКО. Владимир Колев
ОТ ЖЪТВА ДО ЖЪТВА И/ИЛИ ПРЕХОДЪТ ОТ БИТ КЪМ ИСТОРИЧЕСКА (СЪ)БИТИЙНОСТ В ТРИЛОГИЯТА „ЖЪТВА" ОТ КОНСТАНТИН ПЕТКАНОВ. Никола Бенин
КРЪГОВРАТ И ВРЕМЕ В РОМАНА „СЕЛЯНИ"
НА ВЛАДИСЛАВ РЕЙМОНТ. Маринела Димитрова
РОЛЯТА НА ИСТОРИЯТА И ВРЕМЕТО В РОМАНА
НА ЛЕВ ТОЛСТОЙ „ВОЙНА И МИР". Павел Филипов
МОДЕЛИ НА ВИЗУАЛНАТА РЕКОНСТРУКЦИЯ НА СПОМЕНА
В СБОРНИКА „НЯКОГА" НА ДОРА ГАБЕ. Галина Димитрова
ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА СРЕЩНЕМ ДРУГИЯ НА ЕДНА И СЪЩА
ЗЕМЯ И В ЕДНО И СЪЩО ВРЕМЕ. Магдалена Костова-Панайотова
БРУНО ШУЛЦ. МЕЖДУ МАТЕРИЯТА И СЛОВОТО, ИЛИ АПОЛОГИЯ
НА ГРЕШНИТЕ МАНИПУЛАЦИИ. Павел Петров
ЕРЕС И СВЯТОСТ В ПОСТМОДЕРНАТА ПОЛСКА ЛИТЕРАТУРА. ЕРЕТИЦИ, КЛАДИ И ИНКВИЗИТОРИ В ТВОРЧЕСТВОТО НА ГУСТАВ ХЕРЛИНГ-ГРУДЖИНСКИ И ЗБИГНЕВ ХЕРБЕРТ. Маргрета Григорова
ВРЕМЕТО ВО ПОЕЗШАТА НА Л>УБОМИР ЛЕВЧЕВ (ЛАУРЕАТ НА
„СТРУШКИТЕ ВЕЧЕРИ НА ПОЕЗШАТА" 2010). Кристина Николовска
ИСТОРИЯ И ПАМЕТ В ЛИТЕРАТУРАТА
ИСТОРИСКОТО И НАРАТИВНОТО ВРЕМЕ ВО РОМАНОТ
„ПОД ИГОТО" НА ИВАН ВАЗОВ. Луси Караниколова
БАЗОВАТА ВИЗИЯ ЗА ИСТОРИЯТА В ПОВЕСТТА ЧИЧОВЦИ".
Румяна Иванова-Кифер
ЕПОС И МОДУСИ НА РЕПРЕЗЕНТИРАНЕ: ВКЛЮЧВАНЕ НА ИСТОРИЯТА В „КЪРВАВА ПЕСЕН" И ,ДЕДА НА БАЛКАНА". Сирма Данова
КАНОНИЧНАТА „ДВУДОМНОСТ" НА „ГОРСКИ ВЕНЕЦ"
НА П. П. НЕГОШ. Ина Христова
ПЪТЯТ НА МАЙКАТА - ИНТЕРПРЕТАЦИИ НА МИТА
В БАЛАДАТА „СЪКРОВИЩЕ" ОТ К. Я. ЕРБЕН. Таня Маджарова

Международна научна конференция за 110 години от Илинденско-Преображенското въстание

ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

 Международна научна конференция и военноисторическа експедиция 110 години от Илинденско-Преображенското въстание се провеждат от сряда до неделя. Проявите са посветени на годишнината от Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. и се провеждат под патронажа на министъра на отбраната на Република България Ангел Найденов. Организатори са Военна академия "Г.С.Раковски, Регионален исторически музей - Благоевград, Институтът за исторически изследвания - БАН, Македонският научен институт - София и Военноисторическата комисия. 
Конференцията ще се проведе в София, Благоевград, Разлог. Програмата предвижда:
2 октомври, сряда:

Първи панел: „ВОЕННИ АСПЕКТИ НА ИЛИНДЕНСКО - ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ”
Зала: Аула „Раковски”, Военна академия „Г. С. Раковски"

9.30 – 11.00 Първо заседание: „Въстаническата армия – организация, управление, състав, структура, въоръжение, военно обучение, снабдяване, символика”
Ръководител: проф. д.и.н.Тодор Петров

• Проф. д.и.н. Тодор Петров
„Организация и състав на въстаническата армия през 1903 г.”
• Д-р Ангел Динев
„Военният потенциал на бунтовническата армия в Илинденско-Преображенското въстание”
• Александър Въчков
„Облеклото на четниците и въстаниците по време на Илинденско-Преображенското въстание”
• Иван Иванов
„Знамената в Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.”

11.30 – 13.00 Второ заседание: „Военни планове и бойни действия - изводи и поуки”
Ръководител: проф. Йордан Михайловски (Република Македония)

• Проф. Марина Лавицкая (Русия)
„Руско-българските отношения 1877 – 1913 г. Блясък и нищета”
• Проф. д.и.н. Светлозар Елдъров
„Тайните офицерски братства в подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г.”
• Доц. д-р Станчо Станчев
„Планът за Илинденско-Преображенското въстание”
• Полк. доц. д-р Анатолий Прокопиев
„Пограничната стража на Княжество България по време на Илинденско – Преображенското въстание”

14.30 – 15.30 Трето заседание: „Развитие на военното изкуство” 
Ръководител: доц. Станчо Станчев

• Проф. Йордан Михайловски (Република Македония)
„Илинденското въстание – стратегия и значение”

• Доц. д-р Димитър Минчев
„Тактиката в Илинденско-Преображенското въстание” 
• Д-р Катерина Данаилова
„Участието на Петричкия край в освободителното движение и в Илинденско-Преображенското въстание”
• Роберто Трайковски (Република Македония)
„Германската роля в реорганизацията и модернизацията на
османската войска като фактор за провала на Илинденското въстание”

16.00 – 17.30 Четвърто заседание: „Ръководители, организатори и участници във въстанието“ 
Ръководител: проф. д.и.н.Светлозар Елдъров

• Доцент д-р Марина Фролова (Русия)
„Униатското движение в Западна Македония (по донесения на руските дипломати, втората половина на ХІХ в.”
• Д-р Виолета Костова 
„Белгийският вестник "La Reforme" за Илинденско-Преображенското въстание, 1903 г.”
• Д-р Снежана Радоева
„Подпоручик Тодор Христов – най-младият представител на българското офицерство в Илинденската епопея”
• Д-р Петър Ненков
„Участието на войводата Петър Юруков в Илинденско-Преображенското въстание”

17.30 – 18.00 Дискусия

19.00 – 21.00 Вечеря от името на министъра на отбраната на Република България във Военна академия „Г. С. Раковски”


3 ОКТОМВРИ, ЧЕТВЪРТЪК 

Втори панел: „БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ИДЕЯ ОТ САН-СТЕФАНО ДО БУКУРЕЩ 1878 - 1913 г.”
Зала: РИМ - Благоевград

13.30 – 14.45 ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ
Председател: проф. д.и.н. Трендафил Митев

• Проф. д.и.н. Светлозар Елдъров 
„Военнополитическа стратегия на Илинденско-Преображенското въстание”
• Доц. д-р Александър Гребенаров 
„Въстанието в Македония и Одринско през 1903 г. – за общото и различното”

• Проф. д.и.н. Марина Лавицкая - Русия 
„Руско-българските отношения 1877 – 1913 г. Блясък и нищета”
• Проф. д.и.н. Трендафил Митев 
„Реакцията на българската патриотична емиграция в Америка срещу решенията на Букурещкия договор от 1913 г.”
• Проф. д.и.н. Пьотр Владимирович Акульшин – Русия
„Балканските войни и Русия: взаимодействия и влияние”

15.00–17.30 ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ

ПЪРВА СЕКЦИЯ „Руско-турската война 1877-1878 г. и общественополитическият живот в края на ХIХ в.”
Председател: проф. д-р Илия Гюдженов 
Секретар: Снежана Захариева

• Д-р Габор Деметер - Унгария
„Географията като източник на енергия за националните аспирации: етническата карта на Балканите (1856 - 1914 г.)”
• Даниела Вичкова 
„Българското централно благотворително общество и Народният събор в Букурещ (ноември 1876 г.)”
• Доц. д-р Иван Петров 
„Руски документи за освобождението на Горна Джумая по време на Руско-турската война 1877 - 1878 г.”
• Доц. д-р Лъчезар Стоянов
„За приликите и разликите между Санстефанския и Берлинския договор”
• Доц. д-р Стефан Дечев
„Русофилство, русофобство и българската национална идея след Сан Стефано”
• Христина Манова
„Борческият дух на годлевци в Руско-турската война 1877 - 1878 г. и ролята на църквата”
• Златина Чорева 
„Участието на опълченците в общественополитическия живот на следосвобожденска България”
• Илия Тантилов 
„Някои драматични събития в гр. Мехомия (Разлог), започнали в началото на 1879 г.”
• Тодор Билчев, Надежда Цветкова, Никола Бенин 
„Русенски генерали от рода на Вълчан войвода в защита на българската национална идея”
• Георги Туртуриков, Тоня Туртурикова
„Женското въоръжено участие в проявите на българското революционно движение след Освобождението и последвалите войни за национално обединение (1877 - 1913)”
• Гл. ас. д-р Весела Трайкова 
„Защо Македония? Геополитически и етнокултурни-цивилизационни процеси”
• Гл. ас. д-р Росица Лельова
„Църковно-училищното дело в Солун 1904 - 1905 г. през погледа на Евтим Спространов”
• Светла Дяконова
„Създаване на Българо-американски македонски комитет в САЩ през 1904 г.”
• Виктор Рогозенски
„Съдбата на България в международните договори в периода 1878 – 1919 г.”

ВТОРА СЕКЦИЯ „Националноосвободително движение в Македония и Одринска Тракия (1893 - 1912 г.)”
Председател: проф. д.и.н. Светлозар Елдъров
Секретар: Михаела Василева

• Доц. д-р Димитър Тюлеков
„Националната идея във външната политика на България – периодизация, проблеми и предизвикателства от днешно време”
• Проф. д-р Ярослав Рубаха – Полша
„България и дипломатическите действия на Русия и Австро-Унгария по време на мирната конференция в Букурещ 1913 г.”
• Д-р Игор Гребенкин – Русия
„Балканските войни и руската ляворадикална мисъл”
• Д-р Анджей Малиновски – Полша
„Междусъюзническата война, отразена в полския ежедневник „Dziennik Poznański”
• Елена Александрова 
„Политиката на ВМОРО спрямо обществения морал и социалноикономическите норми (1893 – 1912)”
• Креса Стоянова 
„Участието на перущенци в Илинденско-Преображенското въстание”
• Райна Каблешкова 
„За двама видни копривщенци, участници в Илинденско-Преображенското въстание”
• Д-р Петър Кърджилов 
„Съдбата на филма „Македония 1923”
• Спаска Паскова
„Спомени, снимки и документи за Илинденско-Преображенското въстание, съхранявани във фонда на ОИМ-Гоце Делчев” 
• Гл. ас. д-р Станислава Стойчева 
„Етнодемографско състояние на Горноджумайска каза след Горноджумайското и Илинденско-Преображенското въстание (1902 –1903 г.)”
• Д-р Генади Генадиев 
„Участие на бежанците във Варненско в македоно-одринското освободително движение”
• Марио Цветков 
„Някои поправки относно съдбата на Костурската чета на войводата Христо Цветков и участието й в сражението на Ножот и в последствие”
• Борислав Дичев 
„Отношението между ВМОРО и младотурското движение „Единение и напредък” след Хуриета 1908 г.”

4 ОКТОМВРИ, ПЕТЪК 

9.00 – 11.40 ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ
ПЪРВА СЕКЦИЯ „Балкански войни 1912 - 1913 г.”
Председател: Доц. д-р Александър Гребенаров
Секретар: Д-р Кирил Алексиев

• Проф. д.и.н. Антон Първанов 
„Геополитическата ситуация на Балканите в началото на ХХ в. и 100 години по-късно”
• Доц. д-р Стоян Бараков 
„Балканските войни 1912 - 1913 г. в сръбския печат”
• Д-р Кирил Алексиев 
„Балканите и големите геополитически фактори по време на Балканските войни 1912 - 1913 г.”
• Гл. ас. д-р Слави Славов 
„Българската офанзива в Източна Тракия през есента на 1912 г. – реализация и пропуснати възможности”
• Снежана Захариева, д-р Кирил Алексиев 
„Между написано и преживяно”. Дневник-тетрадка на ген.-майор Константин Жостов”
• Красимир Петров 
„Андрей Мацанов (1880 - 1947 г.) и неговото участие в четата на Тодор Оровчанов през октомври 1912 г.”
• Екатерина Пейчинова 
„Георги Мяхов-Брадата в Родопския доброволчески отряд през 1912 г.”
• Татяна Йорданова
„Победата при Одрин 1913 г. и забравеният днес ген. Григор Грънчаров”
• Михаела Василева 
„Българската кинолетопис от началото на ХХ в. – „един висок патриотичен жест” към културната и националната история на България”

• Ваня Петкова 
„Балканската война в образи и картини”
• Д-р Сия Никифорова
„Чужди финанси и инвестиции. Примери от икономическия живот на Балканите (1903 - 1913 г.)”
• Гл. ас. д-р Воин Божинов 
„Македонизъм в действие”
• Петър Петров 
„Ранните възгледи на Александър Цанков по македонския въпрос”

ВТОРА СЕКЦИЯ „Балкански войни 1912-1913 г.”
Председател: Доц. д-р Димитър Тюлеков
Секретар: Елена Александрова

• Доц. д-р Людмила Китипова-Попова
„В Сяр и Серското поле от падането на Одрин до последния български влак юни 1913 г. (из спомените на Петко Китипов за Балканската война)”
• Гл. ас. Иван Хаджийски
„Участието на Седма пехотна Рилска дивизия в Междусъюзническата война през 1913 г.”
• Гл. ас. д-р Георги Георгиев
„Спомени на Евтим Янкулов за Балканските войни и въстанието против сръбското владичество в Охрид (1912 - 1913 г.)” 
• Георги Радославов
„Родолюбецът Георги Пеев – другар и съидейник на Гоце Делчев и Яворов, военен кореспондент на Седма пехотна рилско дивизия”
• Толя Чорбаджиева
„Спомените на един ученик за Балканската и Междусъюзническата война (две непубликувани тетрадки, съхранявани в ДА - Русе”
• Христина Кирилова 
„100 години от Междусъюзническата война и защитата на гр. Видин”
• Д-р Ангел Динев
„Епопеята на 12-и пехотен Балкански полк при масива Повиен през Междусъюзническата война”
• Ани Златева
„Съвестта на Манчестър” – българинът Ангел Йосифов и борбите за национално обединение”
• Румяна Донева 
„Османотурски военни карти за Балканската война.”
• Доц. д-р Румен Караганев
„Тракийските приморски области – начини на употреба (1912 - 1913 г.)”
• Доц. д-р Ружа Симеонова, Чавдар Ветов
„Фотографски материали за живота и дейността на полк. Петър Дървингов, съхранявани в Научния архив на БАН”
• Елена Бугарчева
„Кореспонденцията между Коста Църнушанов и Петър Колищърков – поглед към историята на българите в Македония 1912 - 1913 г. (в памет на историка, учителя и журналиста Коста Църнушанов (1903 - 1996 г.)”
• Проф. д.изк.н Илия Манолов 
„Стихотворения-песни за Балканските войни, събрал и публикувал Иван Божинов 1916 г.”

НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ В РУСЕ

http://archiman.livejournal.com/508445.html

Област Русе, Община Русе, Териториален архив – Русе, Русенска митрополия, Регионален исторически музей – Русе

П Р О Г Р А М А
на
НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ "ЦЪРКОВНО-НАРОДНИЯТ СЪБОР 1871 И СЪЗДАВАНЕТО НА ЕКЗАРХИЙСКИТЕ ЕПАРХИИ"

19-20 май 2011 г.
Русе


Откриване 19 май 2011 г., 10:30 ч., зала „Княз Александър І“, Регионален исторически музей – Русе. Научен ръководител проф. Г. Бакалов

Пленарно заседание 11.00 – 12.30 ч. 

проф. д-р Георги Бакалов, Софийски университет „Св. Кл. Охридски” 
Екзархията - едно събитие от късното Възраждане.

доц. д-р Христо Темелски, Църковноисторически и архивен институт при Българска Патриаршия
Към въпроса за фотографията на Първия църковен народен събор.

Тодор Билчев, Териториален архив – Русе, 
Първият български църковно-народен събор, създаването на Доростолската и Червенска епархия и дейността на нейните митрополити.


Първо заседание 14.00 – 15.30 ч. 
Председател: доц. д-р Христо Темелски

Архимандрит доц. д-р Павел Стефанов, Шуменски университет 
Връзки между Русе и Зографския манастир през вековете

Владимир Беков, Териториален архив – Варна
Варненскaта епархия в Първия български църковно-народен събор 1871 г. и избирането на Първия български Варненско-Преславски митрополит по документи в отдел „Териториален архив – Варна“.

доц. д-р Румен Липчев, Регионален исторически музей – Силистра
Борбата между Българската екзархия и Цариградската патриаршия за надмощие в Тулчански санджак след Църковно-народния събор (1871 – 1878).

доц. Костадин Нушев, Софийски университет „Св. Климент Охридски”
Първият Църковно-народен събор в Цариград (1871) и създаването на Самоковската епархия на Българската екзархия

Иван Марков, Русе
Към предисторията на назначаването на Доростоло-Червенския митрополит през 1871 г.

Никола Бенин, Русенски университет „Ангел Кънчев”
Духовният портрет на Петър К. Арнаудов - русенския представител в Църковно-народния събор през 1871 г.

доц. Атанас Колев, Русенски университет „Ангел Кънчев”
Ролята и мястото на х.Иванчо х.Пенчович в националните борби за църковна независимост

Веселина Антонова, Териториален архив - Силистра 
Участие на „старите“ и „младите“ в процеса на отделянето на българската църква от Цариградската патриаршия (Русе, 40-те – 70-те години на ХІХ век)


15.30 – 16.00 ч. Кафе пауза

Второ заседание 16.00 – 17.00 ч.
Председател: архим. доц. д-р Павел Стефанов

Пламен Събев, Исторически музей – Попово
Храмовете в Поповско до Руско-турската война 1877-1878 г.

Пенка Чернева, Териториален архив – Ловеч
Из историята на Троянския ставропигиален манастир „Успение Богородично“ - предания и исторически факти

Виктор Костадинов, Регионален исторически музей - Разград
Нови щрихи от историята на православния гробищен параклис „Св. вмчк. Георги Победоносец“ в Разград или още нещо относно реализацията на една мечта

Мирослав Тошев, Исторически музей – Омуртаг
Църквата Св. Димитър в гр. Осман пазар - създаване и развитие до Освобождението

Теодора Бакърджиева, Регионален исторически музей – Русе
Размисли за религиозната толерантност и религиозната нетърпимост като част от живота в Русе през 19 век

доц. Дилян Николчев, Софийски университет „Св. Климент Охридски”
За официалното название на православната ни църква – „Българска православна” или „Православна българска” (с оглед екзархийския устав и настоящото езиково статукво)

17.00 – 17.30 ч. Кафе пауза

Трето заседание 17.30 – 18.30 ч.
Председател: доц. д-р Румен Липчев

Мирослав Коев, Централен държавен архив - София
Патриотичното възпитание в екзархийските училища между Първата и Втората световна война (1919–1941)

Светлана Аврамова, Регионален исторически музей – Търговище
Дейността на Съюза на православните християнски дружества на учащата се младеж в България, отразена в сп. „Зов“.

Таня Великова, Териториален архив - Русе
Митрополит Василий, живот и дейност

Марио Цветков, Регионалeн исторически музей – Бургас
Живот и дейност на митрополит Григорий Охридско-Преспански и Пелагонийски

Ренета Рошкева, Регионален исторически музей – Русе
За един от участниците в Първия църковно-народен събор (Стефан Камбуров)

Мариана Бърчева, Регионалeн исторически музей – Русе
Катедралният хор в Русе. Възникване и прояви (до 40-те години на XX век)

20 май 2011 г.
Първо заседание 9.30 – 10.45 ч.
Председател: Йордан Борисов

Архимандрит Виктор Мутафов, Русенска митрополия
"Кратките автобиографични бележки" на Доростолски и Червенски митрополит Михаил 

Стефка Маринова, Териториален архив – Русе 
Приносът на Митрополит Михаил за консолидирането на българите в Южна Добруджа

Ставрофорен иконом Минко Казаков, Русенска митрополия
Доростолският и Червенски митрополит Михаил - активен участник в Червения кръст и благотворителните организации в Епархията

Милен Бакалов, Русенска митрополия
Митрополит Михаил и комунистическата власт 

Цветомира Димитрова, Териториален архив – Русе
Документални свидетелства за присъствието на патриарх Максим Български във фонда на митрополит Софроний Доростоло-Червенски

Румен Кузов, Русе
Русенски храмове – пощенски карти, снимки и документи от колекция

проф. Красимир Ениманев, Русенски университет „Ангел Кънчев”
Мястото на храма и създаването на екзархийските епархии



Съпътстваща програма:

Откриване на изложба: „140 г. от Църковно-народния събор и създаването на Доростолската и Червенска епархия“ - 5 май 2011 г., Регионален исторически музей, зала „Русе“.

Посещение на исторически обекти в Русе и околностите му – 20 май 2011 г. 11:00 - 17:00 часа

51 АВТОРИ В НОВИЯ БРОЙ НА АЛМАНАХ „ИЗВОР”

Най-обемен е разделът с поеми, стихотворения, разкази, есета, литературоведски и исторически статии, рецензии и преводи, има ученическо творчество, интервюта, спомени на учители 

В края на м. юни т.г. излезе от печат 20-ата книга на алманах „Извор”, издаван от СОУ „Христо Ботев” – Русе. Редактор на изданието е Иво Братанов, главен учител по български език и литература в гимназиалната степен на училището. В новата книга сътрудничат 51 автори, чиито текстове са разпределени в 4 раздела.

Новоиздаденият брой на „Извор“ се открива с раздела „Училището и алманахът“ (с. 7 – 27), в който са поместени интервюта с директора на училището Теодор Коцев и с неговия предходник Минко Цочев. Събрани са и всички отзиви, посветени на предходната книга на алманаха, издадена през м. май 2012 г. Те са публикувани в местните вестници „Бряг“ и „Форум“ и в електронното списание „Думите“ (София).

Във втория раздел – „Учителско творчество“ (с. 29 – 73) – са намерили място разкази, есета, статии, описания на педагогически опит и спомени на 7 учители от СОУ „Христо Ботев“ (Албена Тодорова-Радионова, Мариана Бянова, д-р Иво Братанов, инж. Мария Енева, Грациела Димитрова, Виолета Лалева и Гален Бакърджиев). Материалите представят различни аспекти от тяхната работа.

Най-обемен е разделът „Гостуват ни“ (с. 75 – 281), в който са поместени поеми, стихотворения, разкази, есета, литературоведски и исторически статии, рецензии и преводи. В началото се намират художествени текстове на автори от столицата и провинцията. Тук читателят може да се запознае с откъси от „Страници от поема” на Владимир Попов; със стихотворения от Петър Чухов, Владислав Христов, Лина Борджиева и Ваня Хинкова; с разказа „Къщата на Калиопа“ от д-р Мариана Кирова; с литературоведски и исторически изследвания от университетски преподаватели, гимназиални учители и изследователи на историята (Цветелина Цветанова, Галина Джурова, Станимира Цанева-Бакърджиева, гл. ас. Никола Бенин, д-р Марияна Георгиева, гл. ас. д-р Камен Рикев, доц. д-р инж. Атанас Сл. Колев, Велислава Йончева, инж. Иван Марков, Цвета Калинова). В този раздел са отпечатани и преводи от румънски (на Огнян Стамболиев), хърватски (на Кремена Коева) и френски (на ст. преп. Румяна Иванова) език.

В алманах „Извор“ са включени и произведения на ученици от СОУ „Христо Ботев“ – Русе (раздел „Ученическо творчество“, с. 283 – 319). Отпечатани са две басни (на шестокласниците Александър Илиев и Габриела Караколева), разказ (на Цветомира Николаева) и историческо есе (на Петър Раев). Специално внимание е отделено на изпитни съчинения, които ученици от СОУ „Христо Ботев“ са написали на английски език на общинския кръг на олимпиадата по английски език и на външното оценяване по английски език в края на VIII кл. Надяваме се, че поместените 9 изпитни съчинения ще бъдат особено полезни на учениците от VІІІ и ІХ кл., които се подготвят за явяване на олимпиади или за националното външно оценяване в VІІІ кл. В същия раздел са публикувани и един спомен и четири литературоведски съчинения, написани от гимназистите Гергана Дичева, Александрина Цонева, Кристина Стефанова, Кристиян Иванов и Борислав Чиликов.

Книгата завършва с раздела „Нашите автори“ (с. 320 – 333), който съдържа сведения за всички сътрудници на новия брой на алманах.

Новоиздаденият брой на алманаха се състои от 334 страници и е едно от най-големите училищни издания в страната.

Д-р Иво БРАТАНОВ

* Текстът е публикуван във в-к „Бряг“, бр. 179 (6156) от 5 август 2013 г., с. 5.