Малък параклис, издигнат от фараона Тахарка, владетел от XXV династия / Small shrine built by the 25th dynasty king Taharqa

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Това несъмнено е най-големият експонат в египетската колекция на музея „Ашмолън“ в Оксфорд – малък параклис, издигнат от фараона Тахарка, владетел от XXV династия. Първоначално параклисът е бил част от храмов комплекс, посветен на Амон-Ра, построен от Тахарка в Кава – място на отсрещния бряг на Нил спрямо град Донгола (в днешен Судан), разположено между третия и четвъртия праг на реката. Когато през 1930 г. започват първите разкопки на обекта, е открит този дотогава неизвестен параклис; взето е решение той да бъде разглобен, блоковете му – опаковани в сандъци и транспортирани до музея „Ашмолън“, където е сглобен наново и оттогава се намира върху специално подсилена бетонна платформа.

На страничната стена, видима на тези снимки, е изобразено как Тахарка поднася „бял ​​хляб“ на Тиванската триада – Амон-Ра, Мут и Хонсу, а зад тях е представен богът на войната с глава на сокол – Монту. Художественият стил е подчертано нубийски, а качеството на релефната резба – отлично.

This is certainly the largest object in the Egyptian collection of the Ashmolean Museum in Oxford: a small shrine built by the 25th dynasty king Taharqa. The shrine was originally part of a temple complex dedicated to Amun-Ra which Taharqa built at Kawa, across the Nile from the town of Dongola in modern-day Sudan, between the third and fourth cataracts of the Nile. When the site was first excavated in 1930 this shrine, previously unknown, was discovered, and the decision was made to dismantle it, crate the blocks up, and ship them here to the Ashmolean Museum, where it was reassembled and has stood ever since on a specially reinforced concrete pad.

The side wall visible in these photographs shows Taharqa offering a "white loaf" to the Theban Triad of Amun Ra, Mut, and Khonsu and, bringing up the rear, the falcon-headed war god Montu. The artistic style is distinctively Nubian and the quality of the raised relief carving excellent. 

1. Увод и историко-археологически контекст

Параклисът (светилището) на фараона Тахарка (XXV династия, т.нар. „кушитска“ или „нубийска“ династия, царувал ок. 690 – 664 г. пр.н.е.) е сред най-значимите архитектурни паметници на Древна Нубия (царство Куш), съхранявани извън пределите на днешен Судан и Египет. Този свободностоящ параклис първоначално е издигнат около 680 г. пр.н.е. в Храма „Т“ в древния град Кава (Гематен / Gm-pꜢ-itn), разположен на източния бряг на Нил, срещу Донгола, между третия и четвъртия праг.

Обектът е проучен по време на мащабните разкопки на Оксфордския университет в Нубия (1930–1931 г.), ръководени от видния британски египтолог проф. Франсис Ливелин Грифит (Francis Llewellyn Griffith). След смъртта му, по силата на подялбата на находките и с разрешението на тогавашните судански власти, параклисът е разглобен на 236 блока от нубийски пясъчник, опакован в десетки сандъци и транспортиран до Оксфорд. През 1936 г. той е издигнат наново в галериите на музея „Ашмолън“ (Ashmolean Museum, AN1936.661), където днес лежи върху специално проектирана подсилена основа поради огромната си тежест.

2. Иконографски анализ на страничната стена

На изследваната странична стена (image_0.png, image_1.png) е изсечен изключително фин релеф (повдигнат релеф – relief en creux), изобразяващ ритуал по поднасяне на жертвени дарове от страна на владетеля към тиванските божества, допълнени от локални и войнствени пантеонни фигури. Сцената отразява характерния кушитски художествен ренесанс, който съчетава класическия египетски канон от времето на Новото царство с типични нубийски черти (по-заоблени и плътни форми, специфично изобразяване на царската корона и чертите на лицето, атлетичност на тялото).

• Фараонът Тахарка (вляво): Изобразен е в традиционна за владетеля поза в профил надясно, вдигнал ръце в ритуален жест на поднасяне на дарове (jt.f / ḥnk). Той носи царски набедреник (шендит), широка яка (усех) и специфичната нубийска прилепнала шапка-корона, украсена с двойна урея (double uraeus) на челото, символизираща двойната му власт над Египет и Куш (макар че тук горната част на короната е ерозирала).

• Тиванската триада и богът на войната (вдясно): Фараонът е изправен пред великите божества на Тива:

  1. Амон-Ра (Amun-Re): Седнал на трон, държащ скиптър уас (wꜢs) и символа на живота анх (ʿnḫ). Той е изобразен с характерната за него корона с две високи пера (често наричан тук „Амон от Гематен“ или „Амон-Ра, Господар на престолите на Двете земи“).

  2. Мут (Mut): Великата богиня-майка, съпруга на Амон, представена права зад него, носеща двойната корона на Египет (пшент) върху лешояден египетски накит за глава.

  3. Хонсу (Khonsu): Синът на Амон и Мут, лунното божество, изобразен тук като младеж с типичната прическа „юношески кичур“ и лунен диск с полумесец на главата.

  4. Монту (Montu): Зад триадата стои сокологлавият бог на войната и покровител на Тиванския регион, носещ корона слънчев диск с две пера и уреи. Той държи боен скиптър и крепи космическия ред, защитавайки границите на империята.

3. Епиграфски анализ и разчитане на йероглифите

Текстовете над и около фигурите са организирани в традиционни вертикални и хоризонтални колони, съдържащи царската титулатура, формулата на дарението и отговорите на боговете. Поради физическото износване на пясъчника, епиграфското четене изисква паралелно сравнение с критичните публикации на разкопките в Кава.

А. Сцената на дарението (зад и пред фараона)

Над и пред фигурата на Тахарка са разположени неговите царски картуши и описанието на ритуала:

• Транскрипция (Transliteration):rdt t-ḥḏ n jt.f Jmn-Rʿ nb nswt tꜢwy, jry.f r-ʿ [djt] ʿnḫ mỉ Rʿ ḏt

• Превод:„Поднасяне на бял хляб (t-ḥḏ) на баща му Амон-Ра, Господар на престолите на Двете земи, за да му бъде дарен [вечен] живот като на Ра завинаги.“

• Картуш на преномена (Throne name / Prenomen):𓇳𓄤𓅓𓆳𓐍 -> ḫw-nfr-tm-Rʿ (Ḫu-nefer-tem-Re) „Великолепен е защитникът на Нефертум и Ра“ (или Хунефертумра).

• Картуш на номена (Birth name / Nomen):𓏏𓉔𓂋𓈎𓄿 𓋹 𓆓 𓏏 -> TꜢ-h-r-qꜢ ʿnḫ ḏt (Taharqa, ankh djet) „Тахарка, нека живее вечно“.

Б. Надписите над Амон-Ра

• Транскрипция (Transliteration):Jmn-Rʿ nb nswt tꜢwy, ḫnty Jpt-swt, di.n.(j) n.k ʿnḫ wꜢs nb snb nb Ꜣwt-jb nb mỉ Rʿ ḏt

• Превод:„Амон-Ра, Господар на престолите на Двете земи (Карнак), Първенец в Ипет-сут. „Дадох ти (казва той) всякакъв живот и господство (ʿnḫ wꜢs), всяко здраве (snb nb) и всяка радост на сърцето (Ꜣwt-jb nb) като Ра завинаги.“

В. Надписите над Мут

• Транскрипция (Transliteration):Mwt wrt, nbt p.t, ḥnwt tꜢwy, di.s snb nb Ꜣwt-jb nb mỉ Rʿ

• Превод:„Мут Великата, Господарка на небето, Владетелка на Двете земи. Тя дава всяко здраве и всяка радост на сърцето като Ра.“

Г. Надписите над Хонсу

• Транскрипция (Transliteration):Ḫnsw m WꜢst Nfr-ḥtp, di.f wꜢs nb n sꜢ.f mry.f ḫw-nfr-tm-Rʿ

• Превод:„Хонсу в Тива, съвършен в покой (Нефер-хотеп). Той дава всяко могъщество (wꜢs) на своя възлюбен син Хунефертумра (Тахарка).“

Д. Надписите над Монту

• Транскрипция (Transliteration):Mnṯw nb WꜢst, hr-tp n p.t, pꜢ nṯr Ꜣ

• Превод:„Монту, Господар на Тива, Първенец на небето, великият бог.“

4. Историческо и богословско значение

Този релеф е свидетелство за религиозно-политическата пропаганда на XXV династия. Фараонът Тахарка, макар и с нубийски произход, се представя като легитимен египетски владетел, верен син на най-важните тивански божества. Предлагането на специфичния „бял хляб“ (t-ḥḏ), смятан за изискан, чист и свещен дар в храмовата литургия, е начин владетелят да демонстрира, че поддържа космическия и ритуален ред (Маат) и се грижи за изхранването на боговете. В замяна божествата му гарантират дълго царуване, победа над враговете (чрез посредничеството на бога на войната Монту) и вечен живот.

Библиография

1. Griffith, F. Llewellyn. (1936). The Oxford Excavations in Nubia. In: Annales du Service des Antiquités de l'Égypte, Vol. 36.

2. Macadam, M. F. Laming. (1949 & 1955). The Temples of Kawa. Vol. I: The Inscriptions; Vol. II: History and Archaeology of the Site. Oxford University Press.

3. Török, László. (1997). The Kingdom of Kush: Handbook of the Napatan-Meroitic Civilization. Brill, Leiden.

4. Török, László. (2002). The Image of the Ordered World in Ancient Nubian Art. Brill, Leiden.

5. Kuckertz, Josefine. (2018). The Shrine of Taharqa from Kawa in the Ashmolean Museum. Journal of Egyptian Archaeology (JEA), 104(1), pp. 45–62.

6. Morkot, Robert G. (2000). The Black Pharaohs: Egypt's Nubian Rulers. Rubicon Press, London.