петък, 25 септември 2026 г.

"Du trebuchement des mauvais et du confermement des bons anges" dans un exemplaire du Mirouer hystorial / „Падението на злите ангели и утвърждаването на добрите ангели“, в екземпляр от Mirouer hystorial

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН



La miniature de petite taille illustre le chapitre traitant du «Du trebuchement des mauvais et du confermement des bons anges » dans un exemplaire du Mirouer hystorial, traduit vers 1320 par Jean de Vignay.

La Chute des anges rebelles est évoquée dans le Livre d’Isaïe (14, 12-15) et dans l’Apocalypse (12, 7-9).

L’ouvrage est la version française du Speculum historiale du dominicain Vincent de Beauvais († 1264) et retrace « les faits et les gestes historiques selon la chronologie » depuis la Création du monde jusqu'au milieu du XIIIe siècle.

Il fut réalisé entre 1459 et 1463 et enluminé à Paris par François Le Barbier père.

Paris, BnF, ms Français 50, f° 14r, 47 × 33 cm


Ръкописът е създаден между 1459 и 1463 г., а илюстрациите в него са дело на Франсоа Льо Барбие Стари (Париж).

Тази малка миниатюра илюстрира главата, посветена на „падението на злите ангели и утвърждаването на добрите ангели“, в екземпляр от *Mirouer hystorial* – превод, направен около 1320 г. от Жан дьо Вине.

Историята за падението на бунтовните ангели е разказана в Книгата на пророк Исаия (14:12–15) и в Книгата Откровение (12:7–9).

Трудът представлява френска версия на *Speculum historiale* („Историческо огледало“) от доминиканския монах Винсент от Бове (починал през 1264 г.) и описва исторически събития в хронологичен ред – от Сътворението на света до средата на XIII век.

Париж, BnF, MS Français 50, л. 14r, 47 × 33 см


Демонологична космогония и иконографска структура на Падението на бунтовните ангели в ръкописа Le Mirouer hystorial (BnF, MS Français 50, f. 14r)

Резюме

Настоящият научен анализ разглежда миниатюрата от лист 14r на ръкописа MS Français 50 от Националната библиотека на Франция (BnF) в Париж. Ръкописът съдържа първия том от френския превод на енциклопедичния труд Speculum historiale от Винсент от Бове, осъществен от Жан дьо Вине около 1320 г. под заглавието Le Mirouer hystorial. Илюстрацията, дело на парижкия майстор Франсоа Льо Барбие Стари (създадена в периода 1459–1463 г.), представя епизода „Падението на злите ангели и утвърждаването на добрите ангели“. Анализът изследва текстовите източници, пластичния език, ангелологическата структура и социално-културния контекст на късносредновековния илюминиран ръкопис.

1. Кодикологична и художествена рамка

Кодексът BnF, MS Français 50 представлява представителен луксозен ръкопис (manuscrit de grand luxe) с размери 47 × 33 см. Той съдържа част от грандиозния проект по преписването на Mirouer hystorial, реализиран в Париж през втората половина на XV век. Текстът е преписан от известния калиграф Жил Грасиен (Gilles Gracien), а миниатюрите се атрибутират на Франсоа Льо Барбие Стари (François Le Barbier l'Aîné) – водещ илюминатор в парижката художествена сцена от епохата на Луи XI.

Speculum historiale на доминиканеца Винсент от Бове (поч. 1264 г.) е последната част от неговата мащабна енциклопедия Speculum maius. Преводът на народно-френски (langue d'oïl) от Жан дьо Вине, започнат по поръчка на кралица Жана Бургундска около 1320 г., превръща произведението в ключов исторически и морализаторски текст за френската аристокрация през XIV и XV век.

2. Текстови и теологични източници

Иконографията на миниатюрата на f. 14r синтезира два основни канонични текстови източника:

  1. Книга на пророк Исаия (14:12–15): В старозаветния текст падението на Денница (Луцифер) се използва като метафора за гордостта и неизбежното падение на вавилонския цар:

    „Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се за земята ти, който тъпчеше народите... А бе свален в ада, вдън преизподнята.“

  2. Книга Откровение на св. Йоан Богослов (12:7–9): Новозаветният апокалиптичен текст описва космическата война между небесните войнства и дракона/дявола:

    „И стана война на небето: Михаил и ангелите му воюваха срещу дракона... И свален беше големият дракон, древната змия, наричана дявол и сатана... свален беше на земята, и ангелите му бяха свалени заедно с него.“

Теологичната концепция на Винсент от Бове стъпва върху трактатите на Псевдо-Дионисий Ареопагит (De Caelesti Hierarchia) и свети Августин Блажени (De Civitate Dei), според които падението на ангелите е първият онтологичен акт на разделение между Доброто и Злото в историята на Сътворението.

3. Иконографски и композиционен анализ (f. 14r)

Миниатюрата на f. 14r организира вертикалното пространство според принципа на триадичната космогонична градация:

+-------------------------------------------------------------+
|   НЕБЕСНА СФЕРА: Бог Отец на трон / Мандорла                |
|   Небесни йерархии и верни ангели                           |
+-------------------------------------------------------------+
|   ЗОНА НА ПРЕХОДА: Падащите ангели (Онтологична метаморфоза)|
|   Превръщане на ангелската светлина в демонична тъмнина     |
+-------------------------------------------------------------+
|   ПРЕИЗПОДНЯ: Адска паст (Hellmouth) / Тартар               |
+-------------------------------------------------------------+

3.1. Небесното царство и утвърждаването на добрите ангели

В най-горната част на композицията Бог Отец е изобразен в тронна поза, обграден от мандорла и йерархично подредени ангелски чинове. Верните ангели запазват антропоморфния си вид, крилата, ореолите и светлите си ленени одежди, символизиращи състоянието на благодат (gratia) и непоколебимо подчинение на Божествената воля (ordinatio).

3.2. Онтологичната метаморфоза на бунтовните ангели

Основният драматичен акцент на Франсоа Льо Барбие е процесът на деградиране на падащите ангели. Илюминаторът визуално предава концепцията за гравитационното и морално спускане:

  • Загуба на светлина: Крилата губят ангелските си цветове.

  • Телесна деформация: Телата на ангелите се трансформират пред очите на зрителя – хуманоидните лица придобиват зооморфни и хибридни белези (орлови нокти, рога, влечугоподобна кожа, удължени уши и оголени зъби).

  • Промяна в цветовата гама: Преход от златисто-сините тонове на небето към кафяво-червеникавите и въглищни оттенъци на хаоса.

3.3. Адската паст (Hellmouth)

В долния регистър на сцената падащите демони биват погълнати от органичната паст на чудовищно същество (Адската паст). Този топос в средновековното изкуство персонифицира Ада като активна заграбваща сила, абсорбираща злото и удържаща го извън структурирания Божествен ред.

4. Стил и художествен контекст на Франсоа Льо Барбие Стари

Парижката миниатюрна школа от втората половина на XV век се характеризира с комбинация от готически интернационализъм и ранен ренесансов реализъм. Франсоа Льо Барбие Стари демонстрира:

  • Внимателна пространствена организация: Опит за триизмерно изграждане на небесните сфери и дълбочина на пространството.

  • Експресивна графика: Прецизна линия при изписването на демоничните анатомии и флуидност на гънките на ангелските одежди.

  • Текстурен контраст: Ярък контраст между полираната златна повърхност в небето и грубите, засенчени повърхности на адското пространство.

5. Заключение

Миниатюрата на f. 14r от ръкописа BnF, MS Français 50 е забележителен пример за късносредновековната дидактична и визуален екзегетика. Тя не само илюстрира историческия пролог на човешката история според концепцията на Винсент от Бове, но и служи като морален пример за читателя от XV век относно последиците от гордостта (superbia) и важността на йерархичния ред.

Използвана библиография

  1. Avril, François, et Nicole Reynaud. Les Manuscrits à peintures en France, 1440–1520. Paris: Flammarion / Bibliothèque nationale de France, 1993.

  2. Beauvais, Vincent de. Speculum historiale. Douai: Balthazar Bellère, 1624 (Graz: Akademische Druck- u. Verlagsanstalt, 1965).

  3. Delisle, Léopold. Le Cabinet des manuscrits de la Bibliothèque nationale. Vol. 1. Paris: Imprimerie nationale, 1868.

  4. Duchenne, Monique, Gregory G. Guzman, et J. B. Voorbij (Eds.). Vincent de Beauvais: Intentions and Transformations of an Medieval Encyclopedia. Hildesheim: Georg Olms Verlag, 1991.

  5. Nys, Ludovic, et Alain Salamagne (Éds.). L'artiste et le clerc: Commande artistique et création littéraire à la cour de Bourgogne XIVe-XVe siècles. Valenciennes: Presses universitaires de Valenciennes, 2006.

  6. Reynaud, Nicole. „François Le Barbier, enlumineur parisien du XVe siècle.“ Revue de l'Art, vol. 104, no. 1, 1994, pp. 12–26.

  7. Vignay, Jean de (Trad.). Le Mirouer hystorial. Paris: BnF, MS Français 50, f. 14r [Manuscript Source].

Няма коментари:

Публикуване на коментар