Релефи от гробницата на Хоремхеб в Сакара / Reliefs from the Tomb of Horemheb at Saqqara

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

От Градския археологически музей в Болоня

Релефи от гробницата на Хоремхеб в Сакара

На входа на тази секция са изложени пет погребални релефа от гробницата на военачалника Хоремхеб, който по-късно става последният фараон от XVIII династия (управлявал между 1319 и 1292 г. пр.н.е.). Преди окончателното си погребение в Долината на царете – както всички владетели от епохата на Новото царство – Хоремхеб поръчва изграждането на две други гробници: една в Амарна по време на управлението на фараона Ехнатон и втора в Сакара по време на управлението на Тутанкамон. Изложените релефи са изнесени от гробницата в Сакара в началото на XIX век, заедно с множество други фрагменти от стенописи, които днес се съхраняват в музеи по целия свят.

Барелефът, изобразяващ земеделски сцени – по който все още личат следи от оригиналните цветове – показва Хоремхеб, работещ на нивите в отвъдния свят. Той представя поредица от сцени: оран, жътва и отделяне на зърното от плявата. Кобрата – символ на царската власт – е добавена на челото на Хоремхеб на по-късен етап, след възкачването му на престола като фараон.

Релефът, изобразяващ пленници и изпълнен в техниката на вдлъбнатия релеф, показва група нубийци, разпознаваеми по негроидните си черти на лицето, къдравите коси и обеците-халки. Тези военнопленници, седящи на земята в поза на покорство, са охранявани от трима египетски войници, въоръжени с тояги, и от писар, който описва събитията. Местоположение: Египетска колекция

Произход: Египет, Сакара, гробница на Хоремхеб

Датировка: XVIII династия, управление на Тутанкамон (1332–1323 г. пр.н.е.)

Материал: Варовик

Размери:

Инвентарен номер: EG 1885, 1886, 1887, 1888, 1889

From the Civic Archaeological Museum of Bologna

Reliefs from the Tomb of Horemheb at Saqqara

Displayed at the entrance to this section are five funerary reliefs from the tomb of General Horemheb, who became the last pharaoh of the 18th Dynasty (reigning between 1319 and 1292 BC). Before his eventual burial in the Valley of the Re—like all New Kingdom rulers—Horemheb had commissioned two other tombs: one at Amarna during the reign of Pharaoh Akhenaten, and another at Saqqara during the reign of Tutankhamun. The reliefs on display were removed from the Saqqara tomb in the early 19th century, along with numerous other wall fragments now housed in museums around the world.

The low-relief depicting agricultural scenes—which still retains traces of its original colors—shows Horemheb at work in the fields of the afterlife. It presents a sequence of scenes: plowing, harvesting, and separating the grain from the chaff. The cobra—a symbol of royalty—was added to Horemheb’s forehead at a later stage, following his appointment as pharaoh.

The relief depicting prisoners, carved in sunk relief, shows a group of Nubians, recognizable by their Negroid facial features, frizzy hair, and hoop earrings. These prisoners of war, seated on the ground in a posture of submission, are guarded by three Egyptian soldiers armed with staffs and by a scribe who is recording the events. Location: Egyptian Collection

Provenance: Egypt, Saqqara, Tomb of Horemheb

Date: 18th Dynasty, reign of Tutankhamun (1332–1323 BC)

Material: Limestone

Dimensions:

Inventory number: EG 1885, 1886, 1887, 1888, 1889

1. Историко-археологически контекст и вторична кралска атрибуция

Преди да се възкачи на престола като последен фараон от XVIII династия, Хоремхеб заема длъжността jmj-rꜢ mšꜤ wr („Върховен главнокомандващ на египетската армия“) и jrj-pꜤt („Наследствен принц/Регент“) при Тутанкамон и Ей. Частната му гробница в Сакара, открита за европейската колекционерска сфера в началото на XIX в. от Джузепе Ницоли, представлява монументален комплекс от типа „гробница-храм“.

След последващото му короноване като фараон и изграждането на царската му гробница в Долината на царете (KV 57), сакарският комплекс е преустроен. Върху част от релефите — включително върху иконографското изображение на Хоремхеб пред военнопленниците и в заупокойните сцени — на по-късен етап вторично е изсечена уреята (царската кобра jꜤr.t) върху челото му. Това вторично прибавяне служи за легитимиране на промяната в социалния му статут от генерал в богоподобен владетел.

2. Подробен епиграфски и иконографски анализ

А. Релеф с нубийските военнопленници (EG 1886)

Панелът е изпълнен в техниката на вдлъбнатия релеф (relief en creux) и съдържа военна сцена с висока пропагандна стойност.

+-------------------------------------------------------------------------+
|                  ИКОНОГРАФСКА СТРУКТУРА НА EG 1886                      |
|                                                                         |
|  [ Вертикална йероглифна колона с титли ]                                |
|  │                                                                      |
|  ├─> [ Военачалник / Охрана с тояга ]                                   |
|  │         │                                                            |
|  │         ▼                                                            |
|  │   [ Група Нубийски Пленници ] <─── [ Военен Писар с Папирус ]         |
|  │   - Приклекнали в поза на покорство                                  |
|  │   - Етнически белези: обеци-халки, къдрава коса                      |
|  │                                                                      |
|  └─> [ Долен регистър: Сцена на регистрация / Транспортиране ]          |
+-------------------------------------------------------------------------+

• Епиграфска колона (вляво):

  • Транслитерация: [jrj-pꜤt ḥꜢtj-Ꜥ] jmj-rꜢ mšꜤ wr Ḥr-m-ḥb mꜢꜤ-ḫrw

  • Превод: „[Наследственият принц, граф], върховният главнокомандващ на армията, Хоремхеб, оправданият.“

• Иконографски специфики: Групата нубийци е представена с анатомична детайлност, наследена от Амарнския реализъм. Коленичилите фигури изразяват подчинение пред египетската военна администрация, олицетворена от писаря с папирусовия свитък и надзирателите.

Б. Релеф със земеделски и заупокойни сцени (EG 1885 & EG 1887)

Заупокойните панели представят преминаването на Хоремхеб в отвъдния свят (Aaru — Тръстиковите поля):

• Полята на Аару: Хоремхеб е изобразен в ролята на праведник, поддържащ космическия ред (Маат) чрез земеделски труд — оран с впряг волове, жътва със серп и отделяне на плявата.

• Художествен стил: Запазените полихромни следи (червена и жълта Петра, синьо-зелени пигменти) демонстрират плавни преходи във фигуралната пластика, типични за Мемфиската школа от Късната XVIII династия.

3. Стилистично значение

Релефите от гробницата на Хоремхеб в Сакара са сред най-високите постижения на египетското релефно изкуство. Те съчетават експресивността и динамиката на Амарнския период (пластичност на телата, раздвиженост на позите) със строгостта на класическия мефиско-тивански канон от епохата на Аменхотеп III, проправяйки пътя към монументалното изкуство на Сети I и Рамзес II през XIX династия.

Библиография

1. Hari, Robert. (1964). Horemheb et la reine Moutnedjemet: ou la fin d'une dynastie. Genève: Édit. Belles-Lettres.

2. Martin, Geoffrey T. (1989). The Memphite Tomb of Horemḥeb, Commander-in-Chief of Tutʿankhamūn. Vol. I: The Reliefs, Inscriptions, and Commentary. London: Egypt Exploration Society.

3. Pernigotti, Sergio. (1991). La collezione egiziana del Museo Civico Archeologico di Bologna. Milano: Silvana Editoriale.

4. Schneider, Hans D. (1996). The Memphite Tomb of Horemheb, Commander-in-Chief of Tutʿankhamūn. Vol. II: A Catalogue of the Finds. Leiden: Rijksmuseum van Oudheden.  

5. 1. Архитектурен контекст и вторична кралска атрибуция (Uraeus Adaptation)

   Гробницата на Хоремхеб в Сакара е планирана като частен монументален заупокойен комплекс от храмов тип (tomb-temple). Тя се състои от монументален пилон, два открити пери стилни двора, карактерни параклиси (chapels) и подземна система от крипти.

   [ Фаза I: Военачалник при Тутанкамон ]
     │  - Титли: jmj-rꜢ mšꜤ wr (Върховен главнокомандващ), jrj-pꜤt (Наследствен принц)
     │  - Иконография: Без царски атрибути върху челото
     ▼
   [ Политически преход: Възкачване на престола като фараон (ок. 1319 г. пр.н.е.) ]
     │
     ▼
   [ Фаза II: Вторична кралска ревизия в Сакара ]
     │  - Добавяне на Свещената урея (jꜤr.t) върху челото на Хоремхеб в релефите
     └─> [ Фаза III: Изграждане на KV 57 в Долината на царете & Опустяване на Сакара ]
   

   След възкачването си на престола Хоремхеб изоставя сакарската си гробница като място за окончателно погребение и започва строителството на царската гробница KV 57 в Долината на царете. Преди запечатването на мемфиския комплекс обаче кралските майстори нанасят модификации върху вече изсечените варовикови релефи — върху челото на фигурата на Хоремхеб в сцените на регистрация на пленници и в заупокойния регистър вторично е изсечена уреята (jꜤr.t), символизираща трансформативния му преход от генерал в божествен владетел.

   2. Подробен епиграфски и иконографски анализ

   А. Сцена с нубийските военнопленници (Инв. № EG 1886)

   Панелът е изсечен в характерния за периода дълбок вдлъбнат релеф (relief en creux) и съдържа сцена на административна и военна регистрация.

   • Епиграфска формула (Вертикален надпис пред военачалника):

   $$\text{Йероглифен текст: } \begin{pmatrix} \text{𓏌} & \text{𓅓} & \text{𓀯} & \text{𓄿} & \text{𓏤} & \text{𓀀} \end{pmatrix} \quad \longrightarrow \quad \text{jmj-rꜢ mšꜤ wr Ḥr-m-ḥb}$$

   • Транслитерация: jrj-pꜤt, ḥꜢtj-Ꜥ, jmj-rꜢ mšꜤ wr, ḥrj-tp m tꜢ-r-ḏr.f, Ḥr-m-ḥb, mꜢꜤ-ḫrw

   • Превод: „Наследственият принц, графът, върховният главнокомандващ на армията, наместникът в цялата земя, Хоремхеб, оправданият.“

   • Антропологичен и иконографски анализ:

     1. Пленниците: Представени са групирани нубийци, сгънати в приклекнала поза на пълно подчинение (ḥpt). Стилистиката следва късноамарнската пластична традиция — препредадени са специфични етнически белези като къдрава коса, обеци-халки (wḥꜢt), плътни устни и пропити с експресивност лицеви пропорции.

     2. Административен апарат: Пред пленниците е изобразен военен писар, държащ отворен папирусов свитък и калам, който води счетоводен отчет на пленената жива сила за царската канцелария. Позицията на охраняващите войници с тояги подчертава абсолютния държавен контрол.

   Б. Заупокойни и земеделски сцени в Полята на Аару (Инв. № EG 1885, EG 1887)

   Панелите от тези регистри представят есхатологичните представи за отвъдния живот през Късната XVIII династия:

   • Ритуално земеделие: Хоремхеб е изобразен да извършва земеделски дейности в отвъдното пространство — оран с волов впряг, жътва със серп и вършитба. Тези сцени отразяват Спасителното богословие на Главите 110 и 125 от Книга на мъртвите, според които покойният трябва да поддържа Маат (космическия ред) и в отвъдното чрез символичен труд.

   • Полихромия и художествен стил: Запазените цветни пигменти разкриват употребата на червена и жълта Петра за мъжката инкарнация, египетско синьо (Egyptian blue) за водната и растителната символика, и гипсов грунд (gesso) като основа за повърхностния релеф.

   +-------------------------------------------------------------------------+
   |                  ИКОНОГРАФСКИ РЕГИСТРИ НА EG 1885 / 1887                |
   |                                                                         |
   |  [ ГОРЕН РЕГИСТР ]  ──> Заупокойно дароношение пред масата за жертви    |
   |  [ СРЕДЕН РЕГИСТР ] ──> Оран с впряг волове / Жътва на зърнени култури  |
   |  [ ДОЛЕН РЕГИСТР ]  ──> Вършитба & Отделяне на плявата от зърното        |
   +-------------------------------------------------------------------------+
   

   3. Стилистично и научно значение

   Релефите от гробницата на Хоремхеб в Сакара са фундаментален извор за изучаването на Мемфиската художествена школа. Те съчетават анатомичната пластичност, раздвижеността на композицията и физиономичния реализъм от Амарнския период с академичния канон, елегантността и пропорционалната хармония, характерни за царуването на Аменхотеп III, като по този начин полагат основите на монументалното релефно изкуство от Рамесидската епоха (XIX–XX династия).

   Библиография

   1. Hari, Robert. (1964). Horemheb et la reine Moutnedjemet: ou la fin d'une dynastie. Genève: Éditions Belles-Lettres.

   2. Martin, Geoffrey T. (1989). The Memphite Tomb of Horemḥeb, Commander-in-Chief of Tutʿankhamūn. Vol. I: The Reliefs, Inscriptions, and Commentary. London: Egypt Exploration Society.

   3. Pernigotti, Sergio. (1991). La collezione egiziana del Museo Civico Archeologico di Bologna. Milano: Silvana Editoriale.

   4. Schneider, Hans D. (1996). The Memphite Tomb of Horemheb, Commander-in-Chief of Tutʿankhamūn. Vol. II: A Catalogue of the Finds. Leiden: Rijksmuseum van Oudheden.

   5. van Dijk, Jacobus. (1993). The New Kingdom Necropolis of Memphis: Historical and Iconographical Studies. Groningen: Ph.D. Dissertation, University of Groningen.