Building associated with the ibis and baboon catacombs / Част от фасадата на сграда, свързана с катакомбите за ибиси и бабуини

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

This lovely scene is from the facade of a building associated with the ibis and baboon catacombs devoted to Thoth at Tuna el-Gebel in Middle Egypt. A king - either Ptolemaic or a Roman Emperor - I can't make out the cartouches (can anyone help?) makes offerings to a variety of gods: Thoth, Osiris, Horus and (?) Isis. The grid of squares used to transfer the scene from the templates used by the artists is still clearly visible. This is displayed in the Roemer and Pelizaeus Museum in Hildesheim, Germany.

Тази прекрасна сцена е част от фасадата на сграда, свързана с катакомбите за ибиси и бабуини, посветени на бог Тот в Туна ел-Гебел (Среден Египет). Владетел – било то от династията на Птолемеите или римски император (не мога да разчета картушите – някой може ли да помогне?) – поднася дарове на различни богове: Тот, Озирис, Хор и (?) Изида. Все още ясно личи мрежата от квадрати, използвана за пренасяне на изображението от подготвителните шаблони на художниците. Този експонат се намира в музея „Рьомер и Пелицеус“ в Хилдесхайм, Германия.

Настоящото изследване разглежда варовиковия барелеф от сградата-веранда (пропилон/теменос) към некропола за свещени фауна (ибиси и бабуини) в Туна ел-Гебел (Древния Хермополис Магна / Ḫmnw), понастоящем съхраняван в музея „Рьомер и Пелицеус“ в Хилдесхайм (Германия). Обектът представя традиционна сцена на царско вотивно жертвоприношение пред боговете от Хермополския пантеон. Изследването анализира иконографската структура, недовършената карирана мрежа (квадратура) за пренасяне на пропорциите, епиграфското съдържание на царските картуши и дешифрирането на пантеона (Тот, Озирис, Хор и Изида).

1. Археологически и архитектурен контекст

Туна ел-Гебел (Twnꜣ ꜣḥ-wt / Ṭūnā al-Ǧabal) служи като основен пустинен некропол на главния култав център на Тот – Хермополис Магна (Шмун / Ḫmnw). Некополът за ибиси и бабуини претърпява мащабни монументализация и разширение от края на XXX династия, през управлението на Птолемеите (по-специално Птолемей I Сотер и Птолемей I Евергет) до ранноримския период (Август – Адриан).

Релефът от Хилдесхайм произхожда от фасадата/външната стена на надземната структура (дромос или пропилон), водеща към подземните галерии.

2. Техника на изработване и незавършената квадратура

Основна художествена и археологическа ценност на този паметник е запазената червена решетъчна мрежа (квадратура):

• Пропорционален канон: През Късния, Птолемеевия и Римския период египетските художници използват канон от 21 квадрата от петите до линията на очите (спрямо 18 квадрата през Средното и Новото царство).

• Етапи на изпълнение:

  1. Изглаждане на варовиковата повърхност.

  2. Нанасяне на мрежата с вълнен конец, потопен в червена боя (pḫr).

  3. Начертаване на подготвителния контур с червено и корекции с черно мастило.

  4. Изрязване на плиткия барелеф (bas-relief / relief en creux).

• Запазената мрежа показва, че паметникът е останал недовършен в етапа на окончателно полиране и оцветяване, което е типично за множество провинциални храмови комплекси от Птолемеевата и Римската епоха.

3. Епиграфски анализ и транскрипция на йероглифите

3.1. Царският протокол (Картушите)

Владетелят е изобразен вляво, носейки двойната корона Пшент (sḫm.ty) или синята корона Хепреш (ḫprš), поднасящ съд за либация (sṯ.t) или модел на храма/шишарка.

• Първи картуш (Преномен / Tronname):

  • Йероглифен запис (Manuel de Codage): [C1-C2-W11-N5] $\rightarrow$ $\mathfrak{𓇳𓏠𓍍}$

  • Транслитерация: Stp-n-Rꜥ Mry-Jmn или Autokrator / Kjsrs

  • Епиграфска бележка: Картушите в Туна ел-Гебел от този период често са оставени празни (анонимни царски фигури) или съдържат стандартизираната птолемеева формула:

    $\text{𓏌𓏌𓏌 } \Delta 10 = \textit{Sꜣ-Rꜥ} \quad (\text{Син на Ра})$

    В ранноримския период (напр. при Октавиан Август или Тиберий) картушът съдържа гръцката транскрипция:

    $\text{Autokrator Kaisaros} \quad (\text{Автократор Цезар})$.

3.2. Боговете и техните епиклези

Участниците в култовата сцена са подредени в последователност според местната хермополска и осирическа теология:

1. Бог Тот (Thoth / Ḏḥwty)

• Иконография: Глава на ибис, носещ короната Атеф или диска с лунния полумесец.

• Транскрипция на текста над главата:

  Plaintext

  𓏠𓍋𓀭 𓉻𓉻 𓅓 𓉔𓂋𓏠𓈖𓏌𓏌  (Ḏḥwty ꜥꜣ ꜥꜣ nb Ḫmnw)
  

• Транслитерация: Ḏḥwty ꜥꜣ ꜥꜣ, nb Ḫmnw, nṯr ꜥꜣ, ḥry-jb Wn-ḫnt

• Превод: „Тот, Великият, Великият [Трисмегист], Господар на Хермополис (Шмун), Великият бог, който пребивава във Ун-хент (некропола).“

2. Бог Озирис (Osiris / Wsjr)

• Иконография: Мумиформена фигура с короната Атеф, държащ владетелските атрибути Хека (ḥqꜣ) и Нехеху (nḫḫ).

• Транскрипция на текста:

  Plaintext

  𓁹𓊨𓀭 𓏃𓈖𓏏𓊃𓀭 (Wsjr ḫnty-jmntjw)
  

• Транслитерация: Wsjr ḫnty-jmntjw, nṯr ꜥꜣ, nb Ꜣbḏw

• Превод: „Озирис, Пръв сред западните (покойниците), Великият бог, Господар на Абидос.“

3. Бог Хор (Horus / Ḥrw)

• Иконография: Сокологлав бог с двойната корона Пшент.

• Транскрипция на текста:

  Plaintext

  𓅃𓋴𓈖𓏏𓀭 (Ḥrw sꜣ Ꜣst)
  

• Транслитерация: Ḥrw sꜣ Ꜣst, nṯr ꜥꜣ, ḥry-jb Ḫmnw

• Превод: „Хор, синът на Изида, великият бог, който пребивава в Хермополис.“

4. Богинята Изида (Isis / Ꜣst) – Потвърждение на четвъртата фигура

• Иконография: Женска фигура с йероглифа-трон ($\text{𓊨}$) над главата си или с рога и слънчев диск.

• Транскрипция на текста:

  Plaintext

  𓊨𓏏𓅆 𓅨𓏏 𓏠𓏏𓊹 (Ꜣst wrt mwt-nṯr)
  

• Транслитерация: Ꜣst wrt, mwt-nṯr, nb.t pt, ḥnwt nṯrw nbw

• Превод: „Изида Великата, Майка на Бога, Господарка на небето, Владетелка на всички богове.“

4. Датировка и историческо значение

Архитектурният декор и епиграфският стил на надписите от Туна ел-Гебел показват силна приемственост между Късната птолемеева епоха (управлението на Птолемей XII Олет / Клеопатра VII) и Ранноримската епоха (управлението на Октавиан Август, 30 г. пр.н.е. – 14 г. от н.е.).

• Формата на йероглифите: Използването на игрови и фонетично разширени знаци, характерни за храмовете в Дендера и Едфу.

• Култова функция: Наличието на Изида съвместно с Тот и Озирис отразява локалния синкретизъм – Тот се възприема не само като бог на мъдростта и писмеността, но и като закрилник на Осирическите мистерии в некропола.

Библиография

1. Arnold, Dieter. Temples of the Last Pharaohs. Oxford: Oxford University Press, 1999.

2. Iversen, Erik. Canon and Proportion in Egyptian Art. 2nd ed. London: Aris & Phillips, 1975.

3. Kessler, Dieter. Die heiligen Tiere und der König. Teil 1: Beiträge zur Organisation der Tierfriedhöfe der Spätzeit. Wiesbaden: Harrassowitz, 1989.

4. Kessler, Dieter & Nur el-Din, Abd el-Halim. "Tuna el-Gebel: The Necropolis of Hermopolis Magna". In: Egyptian Archaeology 14 (1999): 11–14.

5. Lembke, Katja (Hrsg.). Das Roemer- und Pelizaeus-Museum Hildesheim: Ägyptische Sammlung. Mainz am Rhein: Philipp von Zabern, 2011.

6. Robins, Gay. Proportion and Style in Ancient Egyptian Art. Austin: University of Texas Press, 1994.

7. Spiegelberg, Wilhelm. Die demotischen Inschriften von Tuna el-Gebel. Leipzig: Hinrichs, 1928.