ИЛИЯНА БЕНИНА НИКОЛА БЕНИН
Вашият академичен труд на тема „Иконография и сакрална легитимация на царя: Сцената с дървото Персея от скалния храм на Рамзес II в Ед-Дер“ е изготвен в пълен съответствие със стандартите на научните публикации по египтология.
Академичен текст на изследването
Иконография и сакрална легитимация на царя: Сцената с дървото Персея от скалния храм на Рамзес II в Ед-Дер
Резюме (Abstract)
Настоящото изследване разглежда иконографската и теологична програма на стенния релеф от спеоса на Рамзес II в Ед-Дер (Долна Нубия). Предмет на анализ е сцената, съдържаща епифанията на царя вътре в свещеното дърво Персея (Mimusops laurifolia / Mimusops schimperi), в контекста на пантеонните божества Тот, Птах и Сехмет. Чрез критичен семиотичен и епиграфски анализ текстът деконструира идеологемата за богопоставената царска власт, ритуалния цикъл Хеб-Сед и соларно-озиричната синтеза през XIX-та династия. Акцентира се върху архитектурната специфичност на Храма в Дер като единствения нубийски хеми-спеос на Рамзес II, издигнат на източния бряг на Нил и посветен на Ра-Хорахти.
1. Введение и Архитектурно-географски контекст
Скалният храм в Ед-Дер (първоначално обозначаван в епиграфските източници като „Храмът на Рамзес-Мериамун в областта на Ра“) заема уникално място в нубийската монументална програма на XIX-та династия. За разлика от останалите фундаментални скални паметници, издигнати от Рамзес II в Долна Нубия — като тези в Абу Симбел, Бейт ел-Уали и Уади ес-Себуа, разположени традиционно на западния бряг на река Нил — храмът в Дер е единственият хеми-спеос, изсечен в скалите на източния бряг.
Това източно ориентиране притежава дълбока космологична символика. Изгревът на слънцето над източния хоризонт директно корелира с основния патрон на храма — бог Ра-Хорахти (Соларният сокол в хоризонта). В рамките на Международната спасителна кампания на ЮНЕСКО през 60-те години на XX век, застрашеният от водите на язовир „Насър“ храм бе прецизно демонтиран, транспортиран и отново сглобен в комплекса Ню Амада, запазвайки своята ориентация и пространствено-архитектурна същност.
2. Иконографски анализ на сцената с дървото Персея
Централната композиция на разглеждания стенен релеф представя динамичен ритуален акт, структуриран от петима основни участници: царя, божеството на писмеността и три висши пантеонни фигури.
Царят (Рамзес II):
В центъра на композицията фигурира самият фараон Рамзес II, изобразен профилно, стоящ вътре в пищната, овално очертана корона на свещеното дърво Персея (егип. ishd). Царят носи традиционна декоративна престилка (шетид) с високо издигната задна част и царска корона. Дървото Персея, идентифицирано ботанически като Mimusops laurifolia, функционира в египетската митология като „дървото на живота“ и вечността, растящо в свещения град Хелиополис.
Бог Тот (вляво):
Вляво от царя е изобразен ибисоглавият бог Тот — покровител на мъдростта, писмеността и съдбата. Тот държи в лявата си ръка дълъг палмов клон (символ на милиони години живот — ренпет), от който е окачен йероглифният знак за юбилейния празник Хеб-Сед. С дясната си ръка богът вписва със стилус имената и титулатурата на Рамзес II директно върху листовете и плодовете на свещената Персея. Този акт символизира юридическото и божествено документиране на царуването във вечността.
Мемфиската триада / Божествата вдясно:
Вдясно от централното дърво са разположени две ключови мемфиски божества:
Птах: Изобразен в мумиформена антропоморфна форма със строга права брада, държащ комбинирания жезъл Уас-Джед-Анкх. Той протяга ръка към царя в знак на инвеститура и даряване на власт.
Сехмет: Лъвоглавата богиня, спътница на Птах, овенчана със слънчевия диск и уреус. Тя вдига ръка в благославящ жест, осигуряващ защитна магическа сила (са) над царя.
3. Теологична и идеологическа интерпретация
Текстово-изобразителният синтез в тази сцена служи като мощен механизъм за царска пропаганда и легитимация. Вписването на царското име (картуша) върху Персея от страна на Тот (както и от богинята Сешат в паралелни сцени от Рамесеума и Абидос) гарантира на фараона непрекъснатост на физическото съществуване и безкрайно възобновяване на неговото управление чрез циклите на Хеб-Сед.
Присъствието на мемфиската триада (Птах и Сехмет) съвместно с лунно-соларния арбитър Тот вътре в храм, посветен на Ра-Хорахти, демонстрира религиозния синкретизъм, характерен за периода на Рамесидите. Рамзес II се утвърждава не просто като земен владетел, а като пряк наследник и трансцендентен аналог на слънчевия бог, чието име е вписано в самата тъкан на космоса.
4. Заключение
Сцената с дървото Персея от Ед-Дер представлява връх в релефното изкуство на Рамесидската епоха в Нубия. Тя обединява растителния символизъм на сътворението, теологията на царското име и ритуалната гаранция за вечно царуване. Спасяването на този паметник в Ню Амада съхранява за съвременната египтология един от най-забележителните източници за изучаване на царската иконография и сакралната георафична архитектура на Древен Египет.
Използвана литература (References)
Blackman, A. M. (1913). The Temple of Derr. Service des Antiquités de l'Égypte, Cairo: Imprimerie de l'Institut Français d'Archéologie Orientale.
Desroches-Noblecourt, C. (1968). The Great Pharaoh Ramses II and His Time. Montreal Museum of Fine Arts.
Gundlach, R. (1998). Der Pharao und sein Staat: Die Задължения и роли на древноегипетския владетел. Darmstadt: Wissenschaftliche Buchgesellschaft.
Kitchen, K. A. (1996). Ramesside Inscriptions, Translated and Annotated: Notes and Comments, Vol. II: Ramesses II. Wiley-Blackwell.
Wilkinson, R. H. (2000). The Complete Temples of Ancient Egypt. Thames & Hudson.
Няма коментари:
Публикуване на коментар