Vignette from the 'Book of the Dead' of Ani (commonly known as the Papyrus of Ani) / Илюстрация от „Книгата на мъртвите“ на Ани (известна най-вече като „Папирусът на Ани“)

Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА    Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Vignette from the 'Book of the Dead' of Ani (commonly known as the Papyrus of Ani). He was a royal scribe who flourished in Thebes during the 19th Dynasty (circa 1250 BCE).

Ani is depicted with his wife, Tutu, beside him. He raises his arms in adoration of the gods (not shown). Before him is a loaded offering table and a beautiful bouquet of lotus blossoms and papyrus stems. Tutu carries another splendid bouquet.

This item (EA10470,34) is now in the British Museum, London, England.

Илюстрация от „Книгата на мъртвите“ на Ани (известна най-вече като „Папирусът на Ани“). Ани е бил царски писар, живял и творил в Тива по време на XIX династия (около 1250 г. пр.н.е.).

Ани е изобразен заедно със съпругата си Туту. Той е вдигнал ръце в знак на преклонение пред боговете (които не са изобразени). Пред него се намират отрупана маса за жертвоприношения и красив букет от цветове на лотос и стъбла от папирус. Туту носи друг великолепен букет.

Този експонат (EA10470,34) понастоящем се съхранява в Британския музей в Лондон, Англия.

Настоящото изследване разглежда винетката от листа № 34 на световноизвестния Папирус на Ани (British Museum EA10470,34), датиран от XIX династия (около 1250 г. пр.н.е., периодът на Рамесидите). Изображението представя царския писар Ани и съпругата му Туту в класическата за Новото царство поза на преклонение (дуа) пред боговете от Пантеона на Отвъдното. Анализират се стилистичните особености на рамесидското визуално изкуство, символиката на флоралните атрибути (лотос и папирус), структурата на вотивната маса за жертвоприношения и есхатологичната функция на винетката в контекста на Книгата на мъртвите.

1. Историко-социален контекст и просепография

Папирусът е изработен за Ани – висш чиновник, носещ титлите „Царски писар“ (sš-nsw), „Писар на счетоводството на свещените дарове на всички богове“ и „Управител на гранарите на господарите на Тива“. Неговата съпруга Туту е идентифицирана като „Жрица/Певица на Амон“ (šmꜥyt nt Jmn).

Текстът и винетките от този папирус отразават висок икономически статус. Папирусът е от типа „персонализиран спретнат свитък“, при който стандартните винетки от работилниците в Уасет (Тива) са били адаптирани за конкретния поръчител чрез нанасяне на неговото име и това на съпругата му в йероглифните колони.

2. Иконографски анализ на композицията

2.1. Изобразяване на фигурите и костюмите

• Ани (в центъра): Изобразен с издигнати с дланите напред ръце в жест на адхирация/адорация (dwꜣ / дуа). Облечен е в характерната за епохата на Рамесидите пищна плисирана ленена дреха (kalasiris) с двойна престилка с ресни и яка усех (wsḫ). Носи богато нагъната перука и фино оформена брадичка.

• Туту (вляво): Сливайки се в композиционен ритъм зад мъжа си, тя носи прозрачна, плисирана бяла рокля, характерна за благородничките от XIX династия. Върху перуката ѝ е поставен вотивен конус от благовонна маст (съндък с ароматни масла), който символизира чистота, прераждане и вечен аромат в отвъдния свят, както и цвят от лотос. В дясната си ръка тя държи пищен букет от папирусови стъбла и лотоси.

2.2. Вотивната маса и флоралната символика

Пред Ани се издига висока жертвена маса с триподна дървена конструкция:

• Масата за жертвоприношения: Върху нея са подредени кръгли хлябове (t), съдове за либация и месни дарове, обвити в гирлянд от растителност.

• Букетите от лотос и папирус:

  • Синият лотос (Nymphaea caerulea): Символ на първичния океан Нун, слънчевото прераждане и съживяването. Лотосът се отваря при изгрев слънце и се затваря при залез, правейки го перфектен метафоричен инструмент за прераждането на покойника.

  • Папирусът (Cyperus papyrus): Олицетворение на зеленината, младостта и жизнеността (wꜣḏ / уадж). Държането на папирусови стъбла осигурява закрилата на богинята Уаджет и непреходната пролет в Полето на тръстиките (Sḫt-jꜣrw).

3. Епиграфска и теологична функция

Винетката съпровожда конкретна формула (глава) от Книгата на мъртвите (напр. Глава 15 – Химн към Ра, или Глава 125/110).

1. Отсъствието на боговете във винетката: Фигурите на боговете (най-често Осирис, Анубис или Ра-Хорахти) са разположени в непосредствено следващия регистър/панел, към който Ани и Туту са отправили погледа и молитвите си.

2. Магическото съживяване: Чрез изобразяването на жертвената маса и преклонението, папирусът гарантира на магическо ниво (mꜣꜥ-ḫrw – „правогласен“), че Ани няма да страда от глад или жажда в Отвъдното, а постоянно ще получава „всички добри и чисти неща, с които живее богът“ (ḫt nb.t nfr.t wꜥb.t ꜥnḫ.t nṯr jm).

4. Заключение

Винетката EA10470,34 от Британския музей представлява един от най-високите постижения на рамесидската миниатюрна живопис. Нежните линии, детайлното представяне на диплите на финия лен и богатата флорална символика отразяват не само естетическия вкус на епохата на Рамзес II, но и дълбоката египетска вяра в победата на живота над смъртта чрез вечното прераждане сред боговете.

Библиография

1. Faulkner, Raymond O. The Egyptian Book of the Dead: The Book of Going Forth by Day. San Francisco: Chronicle Books, 1994.

2. Goelet, Ogden, et al. The Egyptian Book of the Dead: The Papyrus of Ani in the British Museum. 3rd ed. Cairo/London: American University in Cairo Press, 2015.

3. Lapp, Günther. The Papyrus of Ani (BM EA 10470). Catalogue of the Book of the Dead in the British Museum 1. London: British Museum Press, 1997.

4. Taylor, John H. (ed.). Journey Through the Afterlife: Ancient Egyptian Book of the Dead. London: British Museum Press, 2010.

5. Wilkinson, Richard H. Reading Egyptian Art: A Hieroglyphic Guide to Ancient Egyptian Painting and Sculpture. London: Thames & Hudson, 1992.