Манастирът Мор-Габриел (Св. Гавраил) - най-старият християнски манастир

Д-р Никола Бенин

Свети Габриел на Бет Кустан (Beth Qustan) ( арамейски : ܡܪܝ ܓܒܪܐܝܠ : Гавраил)¹ е известен още като Свети Габриел на Картмин (Saint Gabriel of Qartmin)². Той е роден през 573/574 година в село Бет Кустан. Става монах  в манастира Картмин през 588/589година, а през 593/594 г. е ръкоположен за дякон. Свети Габриел е ръкоположен за свещеник в 618/619 и става игумен на манастира на Картмин и архиепископ на Дара на 1 май 634 година. Габриел наследява Даниел Узоуо (Daniel Uzoyo) като игумен и епископ.   

Манастирът Мор-Габриел (св. Гавраил), расположен в провинция Мардин в Турции, близо до сирийската граница, е основан през 397 година от сирийски православни монаси. Той принадлежи към Сирийската ортодоксална църква, относяща се към монофиситската църква от типа на армянската или коптската.

Според учените той е най-старият от действащите християнски манастири в света. В него започва богодлужене 8 години по-рано от манастира св. Сава в Палестина  и е приблизително половин век по-стар от древния манастир св. Екатерина в планината Синай.

Бележки:

1. Джонсън, Д. участъците на планина, на служителите, 2008.

2. Палмър, А. Монк и Мейсън на Тигър Frontier: ранната история на Тур "Абдин. Cambridge University Press, 1990.

https://en.wikipedia.org/wiki/Gabriel_of_Beth_Qustan

https://serg-slavorum.livejournal.com/1714133.html

Никола Бенин. Хасанкейф (Hasankef)

 Никола Бенин

Джамия Ел-Ризк, построена в 1409 година

Замъците на уелската граница ( Castles on the Welsh Border)

Д-р Никола Бенин

По време на  Средновековието, от 1066 и през целия 12 -ти век, на Уелската граница са построени най-много замъци в Европа. През следващия век някои от тях са модернизирани и превърнати в непревземаеми крепостни домове, а други изоставени.

Мот  и бейли с дървени укрепления. Много от тях са били построени по този начин след инвазията норманите през 1066 година © Историческа Англия (A motte and bailey with timber defences.Many were built like this following the Norman invasion of 1066 © Historic England)

  Мот и бейли укрепление (motte-and-bailey castle) е дървена или каменна цитадела, разположено на повдигнат изкоп, наричен Мот, придружен от затворен двор (Бейли), заобиколен от защитен ров и ограда. Тези замъци са се изграждали сравнително лесно с неквалифицирана работа и принудени, труд. Въпреки това във военно отношение те са много надеждни. Подобни крепости са били построени в Северна Европа, след 10-ти век, намиращи се в Нормандия и Анжу, в Франция, както и в Свещената Римска империя през 11 век. Норманите ги въвеждат  в Англия и Уелс след нахлуването им в тези земи през 1066 г. Мот и бейли е укрепленията са построени и в  Шотландия, Ирландия, държавите от Бенелюкс, и Дания през 12 и 13 век. До края на 13-ти век техният дизайн до голяма степен е заменен от алтернативни форми на укрепление, но насипите остават важна характеристика в много страни.

  Много от тези замъци са били използвани по време на гражданската война. В някой от тях дори се живее и днес, а други руги лежат почти забравени в красивия пейзаж на Уелската граница. Някои от най-големите са се превърнали в туристически дестинации. Като комплекс те представляват очарователна част от историята на граничната зона, които норманите, както и по-късно английските крале, са се били, за да ги превземат. Най-малко 250 замъка са разположени  в Херефордшър и Шропшър (Herefordshire and Shropshire).

Мот и бейли зъмък в Килпек (Kilpeck) в Херфордшир © Историческа Англия (The Motte и Бейли замък в Kilpeck в Херфордшир © Исторически Англия)

  След славната победа на Уилям при Хейстингс, през 1066 година, той слага началото за изграждането на замъци, за да пази новото си богат царство. Той построяма много Мот и бейли зъмъци, коите се изграждат бързо. Те представляват могила с кула върху него и там и бил домът на местния лорд, а в дворааобикновено е имало магазини, параклис и кладенец. Най-важното е имало и място за коне, за тези нормани, които са издигнати воини. Замъците, за да се изградят бързо, са построени от дърво.

Hopton Замъкът Хоптън (Hopton) след ремонтите. тази велика кула вече може да бъде безопасно посещавана © Исторически Англия (Hopton castle after repairs by Historic England this great tower can now be visited safely © Historic England)

В Англия не са виждали подобни укрепления. Дотогава през Желязната епоха съществуват саксонски укрепени селища (Saxon Burhs) (burh – староанглийско произношение: [burx] или „бург” е староанглийско укрепление или укрепено селище). През 9-и век нападенията и нахлуването от викингите принуждават Алфред Велики да разработи мрежа от бургери и пътища, които да се използват срещу такива нападатели. Норманите предоставели земя на по-дребните благородници. Те спечелили  богатство от земята, но в замяна те били длъжни да бъдат "васали" на военната служба. Това, което днес наричаме феодализъм, произхожда от думата "benefice" или "феодално владение", отнасящи се до земя.

По уелската граница феодалните семейства със своите замъци са били буферна зона при нападения. Едно от известните богати феодални семейства е Мортимерс (Mortimers), живяло в замъка Лъдлоу, където спирали спорадичните набези по границата.

 Замъкът Гудрич (Castle Goodrich) Малкият площад, запазен от в средата на 12-ти век (Goodrich Castle. The small square keep in the middle is from the 12th century)

   През 12 -ти век много от най-големите дървени кули са заменени с кули от камък, в които има стаи за настаняване с камини и прозорци със забележителни гледки. Размерите на Замъкът Гудрич (Castle Goodrich) е добър пример за вида на замъците през този век и след това. Това преобразуване е скъпа трансформация и затова невсички замъци са имали това развитие. Замъците Мот и бейлис биват изоставени, техните дървени укрепления изгниват и затова днес са оцелели само изкопните могили.

Остатъци от кеменни кули в златната долина в юженХерефордшър ( Камъкът пази и шлюз в златната долина в южната Херефордшър )

През 13-ти век се наблюдава по-нататъшното развитие в архитектурата накрепостите с въвеждането на кръгли кули. Големите крепостни елементи, наречени гейтхаус (gatehouses), са били построени, за да защитава входовете и да предоставят по-луксозно настаняване. Към някои замъци се добавя и Barbicans (външна защита), така че всеки нападател дори да не можеше да се доближи до крепостта.

Замъкът Стокисей (Castle Stokesay) близо Лъдлоу е построена от богат търговец през 13-ти век (Stokesay Castle near Ludlow was built by a rich merchant in the 13th century) 

До края на 13- ти век военното развитие е пълно, но Уелс въпреки това е завладян от Едуард I. В следващите векове е имало по-малко войни и акцентът в архитектурата е към по-комфортно настаняване и показване на статус. Добавени са градини, врати стават по-ниски. Много по-късни сгради в Англия са изцяло вдъхновени от архитектурата на замъците и имат сводести входове и бойни кули. В края на краищата, домът на англичанина винаги  е и ще бъде  замък. Ще припомним, че на англичаните принадлежи сентенцията „Моят дом е моята крепост”.

Замъкът Уигмор, Херефордшър  (Wigmore Castle, Herefordshire)

Англия се грижи за оцеляването на много от големите гранични замъци. Три, които са близо един до друг, и могат да бъдът посетена са: Замъкът Уигмор (Wigmore Castle), Замъкът Стокисей (Castle Stokesay) и  Замъкът Хоптън (Castle Hopton) с прекрасната си средновековна кула.

Замъкът Хоптън (Castle Hopton) 

Снахата на Чен Уангу (Chen Wangyou’s Daughter-in-Law) 陳王猷子妇)

Никола Бенин

  Текстът „Снахата на Чен Уангу (Chen Wangyou’s Daughter-in-Law | 陳王猷子妇)” от Хонг Май (Hong Mai) (1123-1202), събран от  Ииян Жи (Yijian Zhi) в „Запис на слушателя, наричан по-долу Рекорд” (the Listener, hereafter the Record). Подобно на други много добре образовани мъже по времето на Южна Сонг Династия (Southern Song Dynasty) (1127-1279), Хонг Maй е роден и израстнал във видно семейств, отговарял е на изискванията за държавните служители и е получил пост в императорския двор. Кариерата му обаче поради  неправомерно поведение по време на дипломатическа мисия внезапно пртърпява крах и оттогава той се затваря в кабинета си и се отдава на писането на „Рекорд” .

   Корпусът на „Рекорд” първоначално се състои от 420 глави. Това, което е запазено днес днес е само малка част от оригиналния текст. Много истории в „Рекорд” са направо фиктивни или съществуват на базата на силно ненадеждни източници. Въпреки това, текстовете притежават забележителна степен на точност, когато ги сравним с официални документи и други текстове на същия период.  В „Рекорд” се съдържа  много информация за обществото, културата и религията на Южна Сонг Династия е източник за вдъхновение на поколения писатели след Хонг Май. Така например писателите в късния имперски Китай използваха много истории в Рекорда и ги преработиха в истории, които отговаряха на изискванията и очакванията на тогавашното време.

Chenwang Вие син жена

Chaozhou Chenwang Продължаваш Meizhou. Zaifu Ян мъртъв , го погребаха над окръга Kitayama. Всяка вечер се върне душата му и си съпруг съвместно сън. Кардиф се страхуват места в женската дивана. Това, че жените идват отново , все още не , въпреки че семейството се срещат нищо, за да се избегне. Редица под -годишен-старци , Shaoxiu прекрасен , твърдото намерение да отиде изземване , семейството си и спечели борбата. Дамски достъп хладнокръвие , Чен дори се страхуват , Naizhao даоистки ритуал молитва към Бога и да се създаде , не се изпращат. Когато Шаоксинг Gengwu също през март. А през март , Чен Shoucu в окръг .                              

Снаха чен Wangyou на

Чен Wangyou от Chaozhou е магистратът на Meizhou. Когато снаха му умира, семейството Чен заровила в планинския север от окръга. Всяка вечер, духът й ще се върне у дома, за да спи с мъжа си. Съпругът й беше уплашен и спал в леглото на майка си. Но жената се върна отново и не може да се обърна. Дори, когато видя на [другите членове на] Чен семейство, тя няма да ги избягвате. Синът й е на няколко години, сладък и добре изглеждащи. Всеки път, когато тя се опита да го отнеме, цялото семейство Чен ще се бори, за да го върнем. Въпреки това жената влизаше и излизаше от дома на семейство Чен като нямаше никой наоколо. Семейството Чен беше толкова уплашен, че те наели даоистки за създаване на религиозна церемония и да се моли на Бога от тяхно име - нито [действия] може да разсее духа. По това време тя е на третия месец на ерата Shaoxing. След три месеца, магистратът Чен почина в окръга.

Снахата на Чен Уангу

   Когато снахата умира, семейството Чен я погребали в планинския север от окръга. Всяка вечер духът й се връща у дома, за да спи с мъжа си. Съпругът й бил толкова уплашен, че спал в леглото на майка си. Но жената се връщала отново и не могла да се спре. Дори, когато видяля [другите членове на] Чен семейство, тя не ги избягвала. Синът й е няколко години, сладък и добре изглеждащ. Всеки път, когато тя се опита да го отнеме, цялото семейство Чен борят, за да го запазят. Въпреки това жената влизаше и излизаше от дома на семейство Чен като нямаше никой наоколо. Семейството Чен беше толкова уплашено, че те наели даоисти за извършване на религиозна церемония и да се молят на Бога от тяхно име – нито техните [действия] могли да прогонят духа. По това време тя е на третия месец на ерата Шаохинг( Shaoxing).

Легенди, предания и църквата "Санта Мария дел Фиоре" във Флоренция

Никола Бенин

Легендите са солта в разказите на ексурзоводите. Те много обичат да забавляват и  да заинтригуват туристите с интересни местни предания, които се помнят повече от историческите факти и събития.

Разказаните от мене легенди не са чути от екскурзовада, когато посетих един от най-забележителните градове в света, люлката на Ренесанса – Флоренция. Тогава бързахме и трябваше за малко време да се видят много неща. Тези легенди са намерени в резултат на мои дирения и ненаситно любопитство на пътешественика в мене.

Шегата на Донатело и Филипо Брунелески

   В края на  XIV век една вечер във Флоренция резбарят, на име, а може би с прякор Грасо /дебелия/, се прибира у дома си след работиня ден. Изненадата му била голяма, когато разбрал, че входната врата на къщата му била заключена. Той почукал и отвътре се чул въпросът: „Кой е?”. „Как кой е, Грасо съм”. След което се чули думите: „Грасо си е в къщи и отдавна и спи. Матео, не безпокой хората нощем!”.

   Съвсем случайно покрай него минал младеж на име Донато и като видял, че Грасо стоял объркан пред собствения си дом, го поздравил: „Здравей, Матео!”. Грасо бил втрещен и тръгнал из града, за да търси познати, за да се увери, че не си е изгубил ума. Всички обаче, които го видяли, го наричали Матео. В това време се появили пазачите на затвора, заловили го и го заключили в една килия.      Там главният надзирател го посрещнал с думите: „Ах, ти измамнико Матео, пипнах ли те!”.

   Грасо гледал смаяно и се примирил със съдбата си. Скоро обаче дошли „братята на Матео"и платили сумата и го освободили от затвора. Прибрал се вкъщи, убеден, че в него се е вселила душата на някои си Матео и заспал измъчен от кошмарната вечер, която преживял.

   На следващия ден, като излязъл от къщи го срещнали двамата младежи Филипо и Донато, които след като го поздравили му казали: „Вчера Матео се е опитал да се представи за тебе, за да се скрие от кредиторите”. Грасо съвсем се обърал.

Тази случка всъщност е първата документирана "скрита камера" с главни сценаристи въпросните младежи – великите гении на Ренесанса Донатело /Донато/ (ок. 1386 –1466) и Филипо Брунелески (1377 – 1446). Флоренция по това време била малък град и двамата зевзеци успели да наговорят и набележат хората, които Грасо да среща.

   Нещо повече вечерта на втория ден мнимите братя на "Матео", завеждат Грасо в незнайна къща и след като му дали преспивателно, го пренасят в неговия дом.

Грасо не понесъл клюките и одумванията на флорентинците и се преселилвее в Болоня. Донатело и Филипо Брунелески били изненадани от такава развръзка на случката, защото по това време подобна шегичка не се е смятала за подигравка, а за висока чест. Все пак на сбогуване с Грасо Брунелески казал: "Нашата шега ще те прослави повече от всичко, което си направил. Сега за тебе ще говорят сто години”. И двамата зевзеци обаче, въпреки гениалността им, не са могли да предположат,че тази им шега ще се разказва вечно. 

Аз я разказах. Разказвайте я и вие...

   По ирония на съдбата, точно на мястото на къщата на Грасо, е построена катедралата „Санта Мария дел Фиори” и великолепния купол е дело на Брунелески. В църквата е и неговият гроб.

Гробът на Филипо Брунелески

Флоренция (Florence)

Д-р Никола Бенин

Връзка: https://www.youtube.com/watch?v=DfW-Tn231Sk

http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=78512

Библиотеката на Целс в Ефес (Library of Celsus in Ephesus)

 Никола Бенин

Сексът през Средновековието. Sex In The Middle Ages:

Д-р Никола Бенин

   Много преди Зигмонд Фройд християнските апологети през Средновековието формулират идеите и представите за секс посредстовом понякога объркани изказвания, а друг път чрез тежки обвинения. Ктолическата църквата не е безразлична към секса и е създала становища и закони за всички негови разновидности и проявления. Така например прелюбодейството и блудството в някои случаи са смятани за грехове и са наказвани със смърт, но е имало време, когато църквата позволява проституцията, признавайки, че това е необходимо зло. Също през ранното Средновековие е допустимо свещениците да се оженят и да имат деца. И въпреки общото въздържание и противопоставяне срещу секса, Църквата несъмнено се е интересувала от тази тема. Съществуват описения на сексуални актове с такива подробности, сякаш са написани с известно удоволствие. Естествено е да се запитаме дали тези ранни теолози са били наистина безразлични към секса, тъй като са написали дълги полемики за него.

Куртоазна любов: можете да гледате, но без да се докосвате (Courtly Love: You can look, but you’d better not touch)

Courtly love comes in the basket. Image of the Minnesinger Kristan von Hamle from the Manesse Codex, ca. 1305

   Произходът на термина „куртуазна любов” („amour courtois”) още („courtly love") не е сугурно откъде води началото си. Гастон Парис (Gaston Paris) защитава теза в статията си "Études sur les romans de la Table Ronde: Lancelot du Lac, II: Le conte de la Charrette" (1883), че това понятие добива популярност с трактата „Chretien de Troyes's Lancelot, the Knight of the Cart” (1177).¹Той каза, че любовта в двора е идолизирана от завладяващата дисциплина. Любовникът (идолопоклонникът) се съобразява с независимостта на господарката си и се опитва да стане достоен за нея, като действа смело и почитателно (благородно) и като прави каквито и да е дела, които тя би желала, подлагайки се на поредица от изпитания. Негова е яростта и ангажираността. Сексуалното удовлетворение може и да не е било цел или дори краен резултат и все пак любовта не е била изцяло платонична, тъй като се основава на сексуално привличане.

   Църквата властно забранява открито изразяване на сексуално желание, но въпреки това  съществува средновековната идея за "куртоазната любов", която предполага, че любовта и възхищението могат да съществуват някъде между еротичното желание и духовното постижение. Това дава основание на Франсис Нюман (Francis X. Newman) да определи куртоазната любов като: "едновременно незаконно и морално извисено, страстно и въздържащо, унизително и възвишено, човешко и трансцедентно".²

   Куртоазната любов (с изтънчени обноски) се свързва с рицаря, който се влюбва в омъжената жена - или поне идеята за непорочната жена. Той и се възхищава отдалеч, отива на война за нея и жертва живота си за нея. Трубадурите, средновековни певци, които ходят от град до град, пеят любовни песни, възхвалявайки идеята за куртуазната любов, с подтискане на сексуалността. Пример за това е испанска песен за млада жена, която посещава близък поток:

Her adoring boyfriend meets her there:

a mountain stag makes the waters stir.

Happily in love, in love she’s happy.

(from Song About a Girl at a Spring)

Нейният обожаващ приятел я среща там:

Един планински елен разбърква водите.

За щастие в любовта, в любовта тя е щастлива.

                         (От песен за Момиче на пролет)

Бележки:

1. Boase, R. „Courtly Love," in Dictionary of the Middle Ages, Vol. 3, 1986,  pp. 667–668.

2. Newman, F. The Meaning of Courtly Love, vii, 1968.

http://www.oddee.com/item_96646.aspx

https://en.wikipedia.org/wiki/Courtly_love

Възпоминателен лист. Мартин Лутер - 500 години от протестантската Реформация

Подривният монах 

500 години Мартин Лутер

Ингрид Д. Роуланд

През 1517 г. в навечерието на Вси светии Мартин Лутер, августински монах и професор по теология, поставя голям плакат върху информационното табло на факултета на малкия провинциален Витенбергски университет в немската област Саксония (което по някаква случайност се оказва вратата на църквата, прилежаща към замъка на местния сюзерен). Афишът обаче не е някаква шега по случай Хелоуин. По академичен обичай, в него той огласява желанието си да вземе участие в публичен дебат по някои въпроси. Въпреки че изпраща копия на същия този плакат до важни фигури извън Витенберг, изглежда никой не приема предизвикателството му. Предложените от него въпроси са твърде подривни. С тях той поставя под съмнение основните разбирания на църквата.

Лутер твърди, че повратна точка в живота му настъпва две години по-късно, когато бива осенен от внезапно прозрение за естеството на християнското спасение. За неговите съвременници обаче поставянето на 95-те му тезиса през 1517 г. дава искрата, подпалила протестантската Реформация, която бележи основен етап в изграждането на общата германска идентичност. По случай 500-годишнината от това събитие, Федерална република Германия спонсорира поредица празненства в чест на Лутер в страната и чужбина, които започнаха през есента на 2016 г. и ще продължат до края на 2017 г. В тях са включени редица амбициозни изложби на тема „Лутер”, като тези в Съединените щати. Там има две големи представяния - в Минеаполис и Лос Анджелис, както и по-малки версии на пищната изложба от Минеаполис в Ню Йорк и Атланта, всяка от които предлага на зрителя нова гледна точка към живота и епохата на Лутер, както и към огромната непредсказуема сила, която неговият бунт отприщва.

Изложбените каталози – два тома от по 500 страници, публикувани в Минеаполис, Ню Йорк и Атланта, и едно отделно издание за Лос Анджелис – обхващат широк набор от теми: Мартин Лутер и Мартин Лутер Кинг, латрината на Мартин Лутер, лутераните в Северна Америка, Лутер в комунистическа Източна Германия, не планираните последствия на Реформацията. Но за да може човек да извлече максимално много от изложбите в чест на Лутер, не е зле да разполага с добра биография подръка. Книгата на Линдъл Роупър „Мартин Лутер: вероотстъпники пророк“ предлага експертни обяснения в духовит стил. Такива ще откриете и в „Бранд Лутер“ от Андрю Петигри - изследване на новаторския начин, по който Лутер ползва печатарската преса. Ако трябва да сме точни, Лутер не е монах, въпреки че често бива наричан така - той е проповядващ свещеник, който принадлежи на най-големия католически орден по онова време – отшелниците на Св. Августин. Вместо да прекарват времето си в уединение и молитви в манастир, както правят монасите, августинците живеят в градовете и се местят от място на място. Те се обучават да предават Христовото послание по революционен за онова време начин: заимстват техники от ораторите на Класическата античност и от съвременни проповедници, които изнасят своите проповеди на разговорен език, вместо на латински, и открито провокират емоциите на своите слушатели.

Монахът Мартин съсредоточава гнева си (както и повечето от тезисите му) върху една конкретна практика на църковната институция: продажбата на индулгенции. Това опрощение от папата, което се е удостоверявало с писмен сертификат, се заражда от традиционното средновековно убеждение, че молитвите, разкаянието, добрите дела и поклонничеството могат в някаква степен да изкупят греховете. Възможно било дори да ти се назначи епитимия[1] за някой друг, както се и случило с Лутер при посещението му в Рим, където трябвало да коленичи на Светите стъпала до архибазиликата „Сан Джовани ин Латерано“, за да получи индулгенция за дядо си. Опрощение на грехове можело да се даде и ако човек правел дарения на някоя църква. Това скъсявало времето, необходимо да се прекара в неприятното царство на Чистилището след смъртта. В индустрия обаче продажбата на индулгенции се превръща едва по времето на Лутер и само по неговите земи. Тя е въведена от „войнствения папа“ Юлий II и аугсбургския банкер Якоб Фугер. След 1506 г. папата и банкерът насочват приходите, събрани от продажбата на индулгенции в германските земи, към повторното построяване на базиликата „Св. Петър“ в Рим.

За всяка пратка на юг Якоб Фугер получавал 3% дял от монетите. А самият Лутер поназнайвал това-онова за стойността на метала още от детските си години.

Факт е, че самият Мартин Лутер споделя, че произлиза от скромно семейство. И настина, баща му Ханс Лудер завършва живота си под бремето на финансови затруднения. Но през 1483 г., когато Мартин се появява на бял свят, Лудерови са преуспяло семейство, занимаващо се с леене на мед и живеещо в подножието на богатата на рудни находища планина Харц. Археологическите находки, открити при разкопките на семейното жилище в Мансфелд, където Мартин прекарва детството си, говорят за охолство.

Както разкриват изложбите, светът на Лутер и Лутеровата Реформация в голяма степен се въртят около метала. Среброто, медта, оловото и желязото, добивани в планината Харц и обработвани в малки фабрики като медния завод на Ханс Лудер, имат много малък дял на един международен пазар, в който Якоб Фугер е един от най-агресивните играчи. Фугер може и да праща на папата в Рим цели ковчежета с монети, но собствената му хазна се пълни от мините му за добив на сребро и мед в Тирол и Бохемия.

Почти всеки аспект от изложбите се свързва по някакъв начин с метала - монахът Мартин, например, вместо да разхищава ценен метал при заковаването, закрепя тезисите си на вратата на църквата с лепило или восък. Разнасяните напред-назад метални плочи с надписи, съдържащи аргументите на реформаторите и поддръжниците на Римокатолическата църква, са дело на германски металурзи. От тях тръгват и бляскавите оръжия и пушки, с които малко по-късно са причинени кръвопролитията в новите жестоки религиозни войни. Първият трактат по металургия е дело на италианец, Ваночо Бирингучо, който обаче натрупва опит в леенето на олово и сребро в тиролските мини на Фугер. По време на Ренесанса германците се славят като майстори на металургията в Европа и са толкова ненадминати, че до тях се допитват и италианските бижутери.

Металите, естествено, означават пари. Между 1508 г. и 1524 г. фирмата на Фугер не просто управлява продажбата на индулгенции в германските земи, но и сече монетите на монетния двор в Рим, както вероятно Лутер разбира (или вече знае), когато отива на посещение в града през зимата на 1510 - 1511 г. И съвсем неслучайно, 45-ият от неговите тезиси е върху парите: „Християните трябва да бъдат поучавани, че който види човек в нужда и го отмине, а дава парите си за индулгенции, не купува папски индулгенции, а Божия гняв.“ А 50-тият гласи: „Християните трябва да бъдат поучавани, че ако папата знаеше за изнудванията на проповедниците за индулгенциите, той би предпочел катедралата „Свети Петър“ да изгори до пепел, вместо да бъде построена с кожата, плътта и костите на неговите овце.“

Онова, което обаче подтиква монаха Мартин да залепи тезисите, е духовно прозрение, което е толкова разтърсващо, че го кара да промени името си от Мартин Лудер на Мартин Елевтериус (Мартин Свободни). Християнската надежда за вечен живот, в която той започва да вярва, е дар Божий, който никой човек, независимо колко е праведен, не може да заслужи. Следователно, спасението не е награда, а директен дар от Бог в израз на огромната любов, която Той изпитва към своето творение.

Години наред монахът Мартин не може да приеме идеята за критичния Бог, който наказва грешниците. „Написано е, че „Праведният чрез вяра ще живее“. Тогава прозрях, че праведният [човек] живее чрез Божия дар, а именно чрез вярата. И значението е следното: Божията праведност се разкрива в Евангелието, с което милостивият Бог ни оправдава чрез вяра... Така пред мен се яви цялото Свето писание с напълно различен облик.“ И поради тази причина Мартин залепя тезисите си - „от любов към истината и от желание да я разкрия“.

Посланието на Лутер бързо намира последователи, особено в германските земи. Едните поддържат доктрината му за оправдание чрез вяра, а другите, също като него, са срещу обединяването на религия с капитализъм, което би превърнало опрощението на грехове в търговско начинание. Любопитното е, че след предизвиканата от Лутер религиозна и политическа стихия, той оцелява не просто благодарение на феноменалните си кураж и красноречие, но и защото местният суверен - Фридрих III, курфюрст на Саксония, решава да застане не на страната на своя епископ, а на страната на разбунтувалия се монах. Фридрих, известен като „Мъдри“, е толкова далновиден, колкото и благочестив. През годините той натрупва смайващ брой реликви на светци – през 1520 г. вече има около 18 970. Тях той излага веднъж годишно във Витенбергския замък, като всяка реликва е поставена в разкошна и изящно изработена метална мощехранителница (някои от тях са сред експонатите в Минеаполис).

Поклонниците се стичат да разглеждат колекцията и оставят даренията си - монети и скъпоценности – и така Фридрих III остава необременен от огромни задължения към Фугер. Същевременно Фридрих Мъдри никога не застава изцяло на страната на Лутеровата революция (остава си католик), но пък и не е против нея. В критичен момент през 1521 г. той дори спасява живота на Лутер, като го скрива във Вартбургския замък като енориаш на име „Юнкер Йорг“.

Един от първите и най-силни противници на Лутер е неговият епископ - Алберт от Бранденбург, архиепископ на Майнц. Алберт получава едно от първите копия на 95-те тезиса и съобщава за тях на папа Лъв X. Архиепископът има защо да се притеснява: той отговаря за продажбата на индулгенции в богатия си на метал диоцез и е затънал до шия в дългове към Якоб Фугер, който е финансирал кампанията му за поста архиепископ. Папата, след като бива надлежно информиран, призовава преподобния Мартин в Рим, за да отговаря за действията си, но скоро става ясно, че Лутер няма намерение сам да се поднесе на тепсия.

Малко по-късно, през 1518 г. в Аугсбург, в къщата на Фугер, се насрочва среща между монаха Мартин и кардинал Томазо ди Вио да Гаета, известен още и като Кайетан, - бивш ръководител на Доминиканския орден и един от най-влиятелните прелати на своето време, обучен инквизитор, който трябва да накара Лутер да се откаже от думите си или да го арестува и завлече в Рим.

Кайетан е схоластик, майстор на сложната средновековна теологична реторика, а Лутер, от своя страна, ненавижда схоластиката и нейната педантичност поне толкова силно, колкото и смесването на религия с бизнес. Слаб и болен, той смело изслушва кардинала, който му чете морал заради някои от тезисите, и макар че може да го осъди на смърт, го пуска да си тръгне невредим. Кардиналът си дава сметка, че Лутер не е просто рядко срещан еретик, който тайно да може да бъде прогонен на някое затънтено място, а вече има зад гърба си цяло движение.

До онзи момент Лутер не е пишел много, но след това започва да излага възгледите си в проза и поезия както на латински, така и на немски и разпространява идеите си дотам, докъдето може да стигне печатарската преса. Установява две незаменими партньорства, едното с колегата си Филип Меланхтон - професор по гръцки във Витенберг, а другото с придворния художник на Фридрих III - Лукас Кранах. Меланхтон придава на процъфтяващото движение интелектуална строгост, а Кранах, заедно с Лутер, превръща малкия отдалечен Витенберг в печатарски център.

Но дори и когато Реформацията започва да набира скорост, Кранах не престава да рисува портрети на важни велможи – както католици, така и лутерани, и паралелно с това измисля с Лутер стандартния формат на публикациите му – т. нар. „формат ин куарто” (с размер на голяма съвременна книга с меки корици) със заглавия, изписани с готически букви над рисунка на дървена гравюра от ателието на Кранах, направена според новото Лутерово виждане за небесата и земята.

Същевременно Кранах постоянно рисува Лутер, като първоначално го изобразява като слаб монах, гладко избръснат, с хлътнали бузи, подстриган по начина, характерен за Свети Августин, със слънчеви лъчи зад главата, с яростно концентриран поглед.

И в текстовете сиЛутер е безапелационен. Ако на латински нарича света „отходен канал“ (клоака), то на немски използва формулировката „купчина лайна”. Освободен от монашеските си клетви, през 1525 г. Мартин се жени за избягалата монахиня Катарина фон Бора, която не само върти домакинството му във все по-разрастващата се къща, вари отлично пиво, гледа ферма за свине и открива болница, но и му ражда шест деца, а освен това се грижи и за четири сирачета. Кранах рисува Мартин и Катарина като съвършената християнска двойка, а Лутер и Меланхтон – позакръгления реформатор и кльощавия професор - като титани.

Биографията на Роупър и каталозите към изложбите засягат и Лутеровите хладни чувства към евреите, католиците, калвинистите, а и всички други, които не са виждали истината като него. Като цяло обаче, те акцентират най-вече върху образа на вдъхновения мъж с мисия в сложния свят на парите и алхимията, на възвишеното изкуство и музиката, на наболелия въпрос как вярата да се впише в едно ново общество, с нови граници.

Ню Йорк ривю ъф букс, 8 юни 2017 г.

Превод от английски Росен Асенов

---

[1] Епитимия – задължение като пост, молитва, лишаване от причастие, което свещеникът налага на вярващия заради извършени грехове.

Връзка: http://www.kultura.bg/bg/article/view/26383

http://www.kultura.bg/media/file/phpsG5f2Q1855.pdf