Nikola Benin: Карикатурите на Илия Бешков

петък, 11 август 2017 г.

Карикатурите на Илия Бешков

Д-р Никола Бенин

За разлика от своя колега, майстора на шаржа Александър Добринов, който хиперболизира недостатъците в лицето и фигурата на персонажите си, но със закачливите средства на изящната линия и естетизираното петно, Бешков си служи с множество пластове – от иронията до сарказма, цветното петно трепти, сянката лудува, линията му е нежна или нервна и разтревожена, понякога с експресия, достигаща до екстатичност.

През следващите две години Бешков е във вихъра си. Рисува какво ли не – сексуални сцени, в които мъжът напада най-често жената изотзад. Любува се на женския задник, предизвикателен и мамещ. На една от рисунките не се е въздържал и е написал „60 кг нето“, сиреч теглото на задника без амбалажа е 60 килограма. Той е в Христовата възраст. Женен е за Анастасия, учителка по математика. Става баща на дъщеря (Павлина, р. 1933), по-късно и на син (Александър, р. 1937). Бруталните му еротични рисунки не са датирани. В Националната галерия се съхраняват няколко очевидно по-ранни, вероятно от втората половина на 20-те и началото на 30-те години.

Сетне еротичното еволюира към различни степени на завоалираност (без да скъсва с откровената, често иронизирана сексуалност). Превъплъщава се в лекаря (един от повтарящите се сюжети), който преглежда задника на пациентката си. Един от надписите гласи „Тежка повреда“. Каква ли е „повредата“? Рисува жени, вероятно в бардака, палаво взиращи се в гениталиите на приятелките си. Пози, в които няма и сянка от свян. Кльощави мъже, полудели от желание по дебелани с внушителни бюстове и задници. Яхнати, изтощени и от напора, и от натиска на килограмите мъже. Прелели от желание жени. Кикимори, които си слагат червило или просто се любуват на „прелестите“ си пред огледалото.

Дебелани, които си връзват косите, ласкаво повдигат с ръце гърдите си, но най-често са се надупили или разкрачили към своя създател и съответно към зрителя. Повтарящи се теми, като в „Локал“, с кльощави бедняци, омагьосани от едрогърди певачки с развети полички и чорапи с фльонги. Певици, чиято плът се разтича във всички посоки, са неговите любимки. Опера, джаз, кабаре (особено безмилостен е към оперните примадони). Актьор и актриса, сграбчили се в страстна прегръдка. Собственик на локал преминава разнежен през шпалир от голи, само по черни чорапи кандидатки. Пияният и елегантен Пенчо Георгиев, подпиран и обгърнат от ухилени полусъблечени момичета, предчувстващи изпразването на портфейла му. Изцъклен дядка, докопал се до бюста на не особено щастлива от нападението (в гръб) цоцолана. Ококорен от щастието да зърне женската голота младеж. Дебеланко, лижещ пищна „хубавица“, изпаднала в екстаз (друга с нетърпение чака реда си). Гостът, впил се като кърлеж в устните на домакинята („Гост“). Пикаещи, дрискащи, почесващи задника си или вкопчени в страстна прегръдка борци, екзалтираната им, разлигавена публика (един от зрителите е вперил алчен поглед в оголените коленца на жената до него).

Майка, която се взира в цукалото на детето си. И какво ли не още. Безпощадна светлина, огряваща и най-интимните и закътани ъгълчета на страстите. До „Прародителите“ (забележете приликата на главата на семейството с автора) – човекоядци, които похапват проповедническо. А какво има на гърба на картона – половин дузина селски деца, жадно нахвърлили се върху единствения буквар. Бешков си почива от света на възрастните в света на децата.

Неговият учител в карикатурата Александър Божинов ще възкликне:

Едно само аз не можах да разбера, като разглеждах неговите скици и рисунки – отде накъде той нахълта в тая еротична атмосфера, която е показана в много от рисунките му.

Александър Божинов разказва, С., 2015, с. 271.