National Library, Florence Italy (Национална библиотека, Флоренция)

 Магдалина Бенина, Илияна Бенина, Никола Бенин

Никола Бенин. Данте Алигиери: първият му известен портрет в Palazzo dei Giudici, Firenze (Пиаца дей Джудичи, Флоренция)

 Никола Бенин

Църквата Огнисанти (Църквата на всички светии), Флоренция

д-р Никола Бенин

През лятото, когато Флоренция запълва с хиляди пътници, само два музея са пълни с хора във всеки момент от деня. Уфици и Академия.

Макар че има места, които запазват умни шедьоври, които никой не вижда. 
Предполагам, че не им се говори достатъчно.

Подобно на църквата Огнисанти (или Църквата на всички светии).

Първоначално построени през 1250 г. от монасите Humiliaty и модифицирани много пъти през вековете.

Известен е с патронажа на семейство Веспучи. Да! Семейството на моряка Америго Веспучи, един от първите изследователи на Новия свят. Човекът, който даде името на американския континент.

Тук ви давам вкус на това съкровище!

Погледнете стенописите на тавана. Те създават зашеметяваща илюзия за отворено небе над главата ви.

Две обособени стенописи със Св. Гером от Д. Гирландао и св. Августин от С. Ботичели. И двамата са поръчани от мощния Веспучис.

Гирландайо е един от най-влиятелните художници през XV век и първият учител на Микеланджело.

И двете фрески са вдъхновени от фламански картини, които през тези години са достигали до Флоренция.

Ботичели (известен с рождението си на Венера и пролетта в галерия Уфици) е скрил забавна шега в своята фреска със Св. Августин.

Докато мъжът се взира за вдъхновение, нека погледнем линиите в книгата зад гърба му: “Къде е брат Мартин? Той си отиде. Къде се крие? Близо до портите на Порта ал Прато ”. 
Разказвайки ни за един монах, който навремето избягал от манастира в търсене на земни удоволствия.

Между другото, църквата Огнисанти, където е погребан Ботичели. Кръгъл камък с лъв е негов гроб. 
Художникът поиска да бъде заловен тук, за да бъде близо до жената, която обичаше:

Тя е Симонета Веспучи. Ще видиш лицето й във всяка картина на Ботичели.

Боядисаният кръст (1315) е превъзходно творение на Джото.

Последната снимка на въртележката е фреската на Гирландайо за параклиса Веспучи с портрети на членовете на семейството.

И това не е това. Църквата има много повече за вас! 
Сложете го в списъка си със задачи, когато дойдете във Флоренция.Няма да съжалявате за посещението.

Флоренция

д-р Никола Бенин

Санта Мария дел Фиоре

Портите към рая

 Палацо Векио

Санта Кроче

Дони Мадона- Микеланджело

Градините Боболи

Музеят Галилей

Тоскана

Легенди, предания и църквата "Санта Мария дел Фиоре" във Флоренция

Никола Бенин

Легендите са солта в разказите на ексурзоводите. Те много обичат да забавляват и  да заинтригуват туристите с интересни местни предания, които се помнят повече от историческите факти и събития.

Разказаните от мене легенди не са чути от екскурзовада, когато посетих един от най-забележителните градове в света, люлката на Ренесанса – Флоренция. Тогава бързахме и трябваше за малко време да се видят много неща. Тези легенди са намерени в резултат на мои дирения и ненаситно любопитство на пътешественика в мене.

Шегата на Донатело и Филипо Брунелески

   В края на  XIV век една вечер във Флоренция резбарят, на име, а може би с прякор Грасо /дебелия/, се прибира у дома си след работиня ден. Изненадата му била голяма, когато разбрал, че входната врата на къщата му била заключена. Той почукал и отвътре се чул въпросът: „Кой е?”. „Как кой е, Грасо съм”. След което се чули думите: „Грасо си е в къщи и отдавна и спи. Матео, не безпокой хората нощем!”.

   Съвсем случайно покрай него минал младеж на име Донато и като видял, че Грасо стоял объркан пред собствения си дом, го поздравил: „Здравей, Матео!”. Грасо бил втрещен и тръгнал из града, за да търси познати, за да се увери, че не си е изгубил ума. Всички обаче, които го видяли, го наричали Матео. В това време се появили пазачите на затвора, заловили го и го заключили в една килия.      Там главният надзирател го посрещнал с думите: „Ах, ти измамнико Матео, пипнах ли те!”.

   Грасо гледал смаяно и се примирил със съдбата си. Скоро обаче дошли „братята на Матео"и платили сумата и го освободили от затвора. Прибрал се вкъщи, убеден, че в него се е вселила душата на някои си Матео и заспал измъчен от кошмарната вечер, която преживял.

   На следващия ден, като излязъл от къщи го срещнали двамата младежи Филипо и Донато, които след като го поздравили му казали: „Вчера Матео се е опитал да се представи за тебе, за да се скрие от кредиторите”. Грасо съвсем се обърал.

Тази случка всъщност е първата документирана "скрита камера" с главни сценаристи въпросните младежи – великите гении на Ренесанса Донатело /Донато/ (ок. 1386 –1466) и Филипо Брунелески (1377 – 1446). Флоренция по това време била малък град и двамата зевзеци успели да наговорят и набележат хората, които Грасо да среща.

   Нещо повече вечерта на втория ден мнимите братя на "Матео", завеждат Грасо в незнайна къща и след като му дали преспивателно, го пренасят в неговия дом.

Грасо не понесъл клюките и одумванията на флорентинците и се преселилвее в Болоня. Донатело и Филипо Брунелески били изненадани от такава развръзка на случката, защото по това време подобна шегичка не се е смятала за подигравка, а за висока чест. Все пак на сбогуване с Грасо Брунелески казал: "Нашата шега ще те прослави повече от всичко, което си направил. Сега за тебе ще говорят сто години”. И двамата зевзеци обаче, въпреки гениалността им, не са могли да предположат,че тази им шега ще се разказва вечно. 

Аз я разказах. Разказвайте я и вие...

   По ирония на съдбата, точно на мястото на къщата на Грасо, е построена катедралата „Санта Мария дел Фиори” и великолепния купол е дело на Брунелески. В църквата е и неговият гроб.

Гробът на Филипо Брунелески

Флоренция (Florence)

Д-р Никола Бенин

Връзка: https://www.youtube.com/watch?v=DfW-Tn231Sk

http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=78512

Кенотаф на Данте Алигиери в "Санта Кроче" във Флоренция.

Никола Бенин

Това не е гробът на Данте Алигиери в църквата "Санта Кроче" във Флоренция. Това е кенотаф. Хората често бъркат, за съжаление и някои екскурзуводи също не знаят, че гробът на Данте е в Равена. Кенота́ф (на старогръцки: κενοτάφιον, от κενός - празен, и τάφος - гроб) е надгробен паметник без гроб - на място, което не съдържа тленни останки на покойния, своего рода символичен гроб.

Гробницата на Данте Алигиери в Равена