Сексът през Средновековието. Sex In The Middle Ages:

Д-р Никола Бенин

   Много преди Зигмонд Фройд християнските апологети през Средновековието формулират идеите и представите за секс посредстовом понякога объркани изказвания, а друг път чрез тежки обвинения. Ктолическата църквата не е безразлична към секса и е създала становища и закони за всички негови разновидности и проявления. Така например прелюбодейството и блудството в някои случаи са смятани за грехове и са наказвани със смърт, но е имало време, когато църквата позволява проституцията, признавайки, че това е необходимо зло. Също през ранното Средновековие е допустимо свещениците да се оженят и да имат деца. И въпреки общото въздържание и противопоставяне срещу секса, Църквата несъмнено се е интересувала от тази тема. Съществуват описения на сексуални актове с такива подробности, сякаш са написани с известно удоволствие. Естествено е да се запитаме дали тези ранни теолози са били наистина безразлични към секса, тъй като са написали дълги полемики за него.

Куртоазна любов: можете да гледате, но без да се докосвате (Courtly Love: You can look, but you’d better not touch)

Courtly love comes in the basket. Image of the Minnesinger Kristan von Hamle from the Manesse Codex, ca. 1305

   Произходът на термина „куртуазна любов” („amour courtois”) още („courtly love") не е сугурно откъде води началото си. Гастон Парис (Gaston Paris) защитава теза в статията си "Études sur les romans de la Table Ronde: Lancelot du Lac, II: Le conte de la Charrette" (1883), че това понятие добива популярност с трактата „Chretien de Troyes's Lancelot, the Knight of the Cart” (1177).¹Той каза, че любовта в двора е идолизирана от завладяващата дисциплина. Любовникът (идолопоклонникът) се съобразява с независимостта на господарката си и се опитва да стане достоен за нея, като действа смело и почитателно (благородно) и като прави каквито и да е дела, които тя би желала, подлагайки се на поредица от изпитания. Негова е яростта и ангажираността. Сексуалното удовлетворение може и да не е било цел или дори краен резултат и все пак любовта не е била изцяло платонична, тъй като се основава на сексуално привличане.

   Църквата властно забранява открито изразяване на сексуално желание, но въпреки това  съществува средновековната идея за "куртоазната любов", която предполага, че любовта и възхищението могат да съществуват някъде между еротичното желание и духовното постижение. Това дава основание на Франсис Нюман (Francis X. Newman) да определи куртоазната любов като: "едновременно незаконно и морално извисено, страстно и въздържащо, унизително и възвишено, човешко и трансцедентно".²

   Куртоазната любов (с изтънчени обноски) се свързва с рицаря, който се влюбва в омъжената жена - или поне идеята за непорочната жена. Той и се възхищава отдалеч, отива на война за нея и жертва живота си за нея. Трубадурите, средновековни певци, които ходят от град до град, пеят любовни песни, възхвалявайки идеята за куртуазната любов, с подтискане на сексуалността. Пример за това е испанска песен за млада жена, която посещава близък поток:

Her adoring boyfriend meets her there:

a mountain stag makes the waters stir.

Happily in love, in love she’s happy.

(from Song About a Girl at a Spring)

Нейният обожаващ приятел я среща там:

Един планински елен разбърква водите.

За щастие в любовта, в любовта тя е щастлива.

                         (От песен за Момиче на пролет)

Бележки:

1. Boase, R. „Courtly Love," in Dictionary of the Middle Ages, Vol. 3, 1986,  pp. 667–668.

2. Newman, F. The Meaning of Courtly Love, vii, 1968.

http://www.oddee.com/item_96646.aspx

https://en.wikipedia.org/wiki/Courtly_love