Хипатия от Александрия (IPAZIA DI ALESSANDRIA) - жената философ

Никола Бенин

Всичко в теб, о, Хипатия, е небесно – и делата, и красотата, и думите, и чистата като звезда мъдра светлина.

Александрийският поет Паладий

В историята на човешката цивилизация съществуват много жени, които са имали дръзновението да се изявят и откроят в науката, която до не много отдавна се смята запазена изключително за мъжкия свят. Много от се е наложоло да платят с живота си своята страст, като че ли е грях, от който трябва да се срамуват. Жени със своите изследвания опровергаващи или по-лошо повлияващи на резултатите, получени от колегите мъже, се мятат за надути и са отстранявани.

Една от тези жени в древността е Хипатия (Ипа́тия) от Александрия (на старогръцки: Ὑπᾰτία ἡ Ἀλεξάνδρεῖα). Тя е родена през 350 сл. Хр. и умира през 415 сл. Хр. Нейният баща е математикът Теон Александрийски, който един от най-образованите мъже в Александрия по онова време, и последен управител на Александрийската библиотека, преди закриването и́ от ортодоксалния християнски император Теодосий I. Теон дава на дъщеря си всестранно образование, като я посвещава във всички достъпни по това време науки.

Хипатия е философ от нео-платоническата школа, математик, астроном, учен с голям талант, взела активно участие в Музеион (Museion) - най-известната древна академия. Около 400-та година Хипатия чете лекции по философия и завежда водещата катедра по философия. Нейните лекции са в областта на философиите на Платон и Аристотел. Преподава още математика и се занимава с изчисляване на астрономически таблици.

Mussyon в Александрия е бил един от най-големите научни и културни центрове на древния свят, обединяващ и изследвания академията и гимназията. В него има стаи за лекции и научни изследвания, спални и трапезарии, всекидневни. Учени от цял ​​свят живеят напълно осигурени, извършващи изследвания в областта на философията, астрономията, математиката, ботаника, зоология, медицина, филология. В трети век пр. Хр. там е правил своите открития математикът Евклид, математикът и инженер Архимед от Сиракуза, астрономите Аристарх Самос и Птоломей от Египет, граматикът Зенодот от Ефес, който е ръководител на първато в Александрия хранилище на ръкописи, както и лечителите: Еразистатус и Херофилос от Халкидон в Мала Азия. В Museyon е имало ботанически и зоологически градини, и училище за анатомия. Голямото богатство обаче е Александрийската библиотека. Нейната основа е поставена в началото на 3 в. пр. Хр. при Птолемей Първи Сотер. В продължение на около 600 години библиотеката се издига в Храма на музите в дворцовия комплекс на египетските царе. В началото на първото хилядолетие пр. Хр. библиотеката има около 700 000 папирусни списъци. Първите й директори са Ератостен и Калимах. В библиотеката са работели екип от равини, които за първи път превеждат от еврейски на гръцки текстовете на Стария завет. Част от съкровищата на Александрийската библиотека изгарят през 48 г. пр. Хр., когато Юлий Цезар атакува града. Според Плутарх, Марк Аврелий подарил на последната египетска царица Клеопатра 200 000 свитъка, за да компенсира загубеното по време на пожара.

Хепатия е нарисувана в естествена големина. Рафаел я поставили в известния стенопис като единствената жена и единственият персонаж, който обръща погледа си към зрителя.

Голяма част от трудовете Хипатия са изгорени при опожаряването на Александрийската библиотека.Тя е написала коментари за съчиненията на Аполоний Пергски и Диофант Александрийски ( ІІІ век пр. Хр.). Хипатия става известна с трудовете си по математика и геометрия  с идеите си за коничните сечения, изложени от Аполоний Пергски. Нейният най- известен труд в областта на геометрията е „За конусите на Аполоний“.

Хипатия взема активно участи в александрийската градска политика. Тя е близка с префекта на града Орест. Монасите параболани смятат, че тя е виновна за лошото отношение на властта към канонизирания епископ Кирил Александрийски, ето защо я убиват жестоко. Християнският историк Сократ Схоластик твърди, че тълпата християни е предвождана от някой си Петър.¹

В parabolani, или по-скоро parabalani (гръцка Παράβολοι, Paráboloi или Παραβολᾶνοι, Parabolánoi , който се извлича от παραβάλλεσθαι τὴν ζωήν parabállesthai Десет Zoen "рискува живота си", затова parabolani са "тези, които рискуват живота си"), са членове на секта в ранната история на църква, посветили себе си под клетва да се грижат за болните, особено на прокажени и погребението на мъртвите, надявайки се да умрат за Христа.

1. Сократ Схоластик. Църковна история. Spb., 1850 г. Копие от F.E.Melnikova библиотека.