Легенди, предания и църквата "Санта Мария дел Фиоре" във Флоренция

Никола Бенин

Легендите са солта в разказите на ексурзоводите. Те много обичат да забавляват и  да заинтригуват туристите с интересни местни предания, които се помнят повече от историческите факти и събития.

Разказаните от мене легенди не са чути от екскурзовада, когато посетих един от най-забележителните градове в света, люлката на Ренесанса – Флоренция. Тогава бързахме и трябваше за малко време да се видят много неща. Тези легенди са намерени в резултат на мои дирения и ненаситно любопитство на пътешественика в мене.

Шегата на Донатело и Филипо Брунелески

   В края на  XIV век една вечер във Флоренция резбарят, на име, а може би с прякор Грасо /дебелия/, се прибира у дома си след работиня ден. Изненадата му била голяма, когато разбрал, че входната врата на къщата му била заключена. Той почукал и отвътре се чул въпросът: „Кой е?”. „Как кой е, Грасо съм”. След което се чули думите: „Грасо си е в къщи и отдавна и спи. Матео, не безпокой хората нощем!”.

   Съвсем случайно покрай него минал младеж на име Донато и като видял, че Грасо стоял объркан пред собствения си дом, го поздравил: „Здравей, Матео!”. Грасо бил втрещен и тръгнал из града, за да търси познати, за да се увери, че не си е изгубил ума. Всички обаче, които го видяли, го наричали Матео. В това време се появили пазачите на затвора, заловили го и го заключили в една килия.      Там главният надзирател го посрещнал с думите: „Ах, ти измамнико Матео, пипнах ли те!”.

   Грасо гледал смаяно и се примирил със съдбата си. Скоро обаче дошли „братята на Матео"и платили сумата и го освободили от затвора. Прибрал се вкъщи, убеден, че в него се е вселила душата на някои си Матео и заспал измъчен от кошмарната вечер, която преживял.

   На следващия ден, като излязъл от къщи го срещнали двамата младежи Филипо и Донато, които след като го поздравили му казали: „Вчера Матео се е опитал да се представи за тебе, за да се скрие от кредиторите”. Грасо съвсем се обърал.

Тази случка всъщност е първата документирана "скрита камера" с главни сценаристи въпросните младежи – великите гении на Ренесанса Донатело /Донато/ (ок. 1386 –1466) и Филипо Брунелески (1377 – 1446). Флоренция по това време била малък град и двамата зевзеци успели да наговорят и набележат хората, които Грасо да среща.

   Нещо повече вечерта на втория ден мнимите братя на "Матео", завеждат Грасо в незнайна къща и след като му дали преспивателно, го пренасят в неговия дом.

Грасо не понесъл клюките и одумванията на флорентинците и се преселилвее в Болоня. Донатело и Филипо Брунелески били изненадани от такава развръзка на случката, защото по това време подобна шегичка не се е смятала за подигравка, а за висока чест. Все пак на сбогуване с Грасо Брунелески казал: "Нашата шега ще те прослави повече от всичко, което си направил. Сега за тебе ще говорят сто години”. И двамата зевзеци обаче, въпреки гениалността им, не са могли да предположат,че тази им шега ще се разказва вечно. 

Аз я разказах. Разказвайте я и вие...

   По ирония на съдбата, точно на мястото на къщата на Грасо, е построена катедралата „Санта Мария дел Фиори” и великолепния купол е дело на Брунелески. В църквата е и неговият гроб.

Гробът на Филипо Брунелески