Замръзналата река Дунав през 1905 година

д-р Никола Бенин

Никола Бенин. Връх Кутело

Никола Бенин

Кутело e вторият по височина връх в Пирин (2908 м.). На юг от Кутело е седловината Премката, през която се минава за Вихрен, а на северозапад – тесният карстов ръб Кончето, което свързва Кутело  с Бански суходол.

Банско от миналото

 Никола Бенин

Кузман Шапкарев - книги

Никола Бенин

Динозавър от 174 милиона години Лингволонг шенки (Lingwulong shenqi)

д-р Никола Бенин

Динозавър от 174 милиона години, наречен Лингволонг шенки (Lingwulong shenqi) или "великолепният дракон на Лингву (Lingwu)", е открит от изследователи в автономния регион Нингхия в Северозападен Китай. Тези динозаври никога не се е предполагало, че са съществували в този регион. Историята му е 15 милиона години по-рано от други подобни динозаври.

Представяне на "Жизел" в Държавна опера - Русе

Никола Бенин

clock

Тъжна, но красива история за любовта. Това е „Жизел”. Романтичният балет на Адолф Адам ще ни пренесе в света на фантазиите и сънищата, където мечтите се сбъдват, а любовта винаги побеждава... Неслучайно балетният шедьовър вече второ столетие шества по световните сцени и присъства неизменно в афиша на оперните театри. Вълнуващата музика, впечатляващата хореография на Жан Корали и Жул Перо с намесата на големия майстор Мариус Петипа, разтърсващия сюжет са само част от причините балетът „Жизел” да привлича вниманието на почитателите на класическия балет. 

Държавна опера - Русе представя на 21.09. 2016 "Жизел" - Балет в две действия. 

В изпълнение на Русенската балетна трупа в компанията на примабалетистите на Националната опера и балет - Марта Петкова и Никола Хаджитанев.

Жанр: романтичен балет.
Герои: Жизел, Албрехт, Хиларион, Мирта.
Композитор: Адолф Адам.
Базиран на легенда от Хайнрих Хайне.
Премиера 28 юни 1841 г.

Православен календар. 3 септември. Св. Преподобния Аврамий, Смоленски чудотворец

д-р Никола Бенин

Починал в първата половина на ХIII век

Св. Преподобния Аврамий, Смоленски чудотворец (1172^[ или 1150^[ — 1221^[ и 1224^[).

 Ръкоположен за свещенник, той успешно преповядвал; на веговите проповеди се стичали множество хора, защото той бел не само начетен, но бил «хитр… не токмо почитати, но протолковати».

Православен календар. 3 септември. Св. мъченица Васа Хелеспонтска и децата й

д-р Никола Бенин

Света мъченица Васа живяла по време на царуването на император Максимиан в град Едеса. Като се съединила в брачни връзки с един идолски жрец, на име Валерий, тя родила три деца: Теогний, Агапий и Пист. Възпитала ги в дух на християнско благочестие, тъй като била християнка (тя получила познания за светата християнска вяра от родителите си).

Оклеветена от мъжа си, тя трябвало да застане на езически съд, пред който изповядала себе си като християнка. Първо била затворена в тъмница заедно с чедата си, а след това изведена и представена пред съда. Синовете й били подложени пред очите й на различни мъчения: отначало повесили и започнали да стържат тялото на Теогний, после бил подложен на бой другият й син, Агапий. Мъчителите одрали кожата му от главата до гърдите, но той мълчал и не проронил нито дума. След това бил подложен на различни мъчения и третият й син. Като гледала мъките и страданията на децата си, майката ги укрепявала и молитвено ги увещавала мъжествено да понесат подвига си. И тримата младежи, като претърпели мъжествено всички мъки, едновременно били посечени с меч.

Като изпратила възлюбените си деца при Христа, Васа се възрадвала. После отново я затворили в тъмница. Мъчили я с глад, но тя получавала храна от ангел, с което се укрепявала за по-големи страдания. След това, съгласно със заповедта на мъчителя, била отведена в Македония и принуждавана да принесе мерзки жертвоприношения. Но тя отказала, за което била хвърлена във вода, а после в огън. След това я били с камъни, но тя останала невредима след всички мъчения. 

Когато я отвели в идолското капище, тя взела кумира на бога Зевс, хвърлила го на земята и го разбила. След това света Васа била дадена на зверовете да я изядат, но останала невредима сред тях. Тогава мъчителите я хвърлили в морето на около тридесет километра разстояние навътре от брега. И всички отдалече видели как трима светли мъже, които сияели по-ярко от слънцето, повели Васа към един кораб и я поставили да седне на престол.

Осем дни след това, света Васа се явила на воините на един остров, наречен Хелеспонт. Когато за това узнал македонският игемон, на име Филип, написал до управителя на Кизическата страна (Хелеспонтска епархия), да хванат мъченицата. Този, като я хванал, започнал да я принуждава към идолско жертвоприношение. Но като видял, че тя остава непреклонна, заповядал да вържат ръцете й и да я бият немилосърдно по цялото тяло. Накрая заповядал да отсекат честната й глава.

Така света мъченица Васа предала своята душа в ръцете на Христа Бога, на Когото се въздава слава сега и винаги и в безкрайни векове. Амин.



Тропар на мъченица, глас 4

Твоята агница, Иисусе (името), зове с висок глас:
Тебе, Женихо мой, обичам, и Тебе като търся, страдая, и се съразпъвам,
и се съпогребавам с Твоето кръщение и страдам заради Тебе, за да живея с Тебе.
Но като жертва непорочна приеми ме с любов, пожертвала се за Тебе:
с нейните молитви, като милостив, спаси нашите души.

Връзка: https://www.crkvenikalendar.com/zitije_bg.php?pok=0&id=IAJ

Керванът на Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour пристига в Банско

д-р Никола Бенин

Звездопад от музикални събития, силна енергия и летни емоции са с адрес Банско. След финала на деветото издание на фестивала за оперна и класическа музика – Банско Опера Фест, планинския град очаква дъжд от най-големите звезди на съвременната музикална сцена в България. Керванът на Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour идва за първи път в Банско, обещавайки цели 840 минути с Криско, Михаела Маринова, Михаела Филева, СкандаУ, Тита, DARA, DJ Doncho, Балет Nova, Pavel и Venci Venc’. За първи път,както на голяма сцена, така и  на турнето ще бъдат талантливите момичета от 4 Magic.

Партито започва в първия ден от септември, точно в 19:00 ч. на централния градски площад

Три неща в Тайланд

д-р Никола Бенин

Уличната храна

Някои от най-пикантните и най-ароматните супи в Тайланд могат да бъдат изядени от сергиите край пътя. Горещото и кисело ястие е подсилено за секунда от продавачи на улици, използващи прясна лимонена трева, кафяви листа и галангал. Други храни в улично хранене, които можете да опитате, включват ориз с пикантно пържено краб меат или крабмеат (сrab meat) и свежи жълти люти чушки.

1. Галангал е много популярна подправка в цяла Югоизточна Азия и е особено типичен за тайландската кухня. Широко се използва в Малайзия, Индия, Индонезия, Камбоджа, Виетнам и Южен Китай – влиза в състава на китайската смес "five spice powder". За нейната направа се използват корените на многогодишно тревисто растение от семейството на джинджифила. Има три разновидности: Alpinia officinalis (малък корен), Alpinia Galanga (голям корен) и Alpinia chinensis (китайки корен).

2. Краб меат е месото, което се намира в раци. Използва се в много кухни по целия свят, ценно заради мекия, деликатен, сладък вкус. Месото от рац е с ниско съдържание на мазнини и съдържа около 82 калории. Кафявият рак (Cancer pagurus), сини раци (Callinectes sapidus), сини плуващи раци (Portunus pelagicus) и червени плуващи раци (Portunus haanii) са сред най-разпространените в световен мащаб видове рак на кубчета.

Прекрасни луксозни хотели

Когато става дума за луксозно блаженство, насладете се в Шестте чувства на Кох Яо Ной (Six Senses on Koh Yao Noi) или в елегантните 70-те криви (Iniala Beach House в Пукет) или дървените жилища на Кеемала (Keemala), също в Пукет, които ви вдъхновяват да посетите Май Тайланд. Прекрасен луксоцен хотел е и Шангри Ла в Чианг.

Водни лилии

Розовите водни лилии, когато цъфтят, представляват прекрасна гледка, която се вижда по езерата в цялата страна. Лилиите "Червеният Лотос" в езерото Удън Тхани (Udon Thani) избуяват в червени цветове между ноември и февруари. Езерото - 15 километра широко и до 5 километра дълго, е малко познато от не-тайландци, но е красива гледка.

 

Пейо К. Яворов - поет, публицист, харамия, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация

Публикувал: д-р Никола Бенин

Връзка: https://www.wikiwand.com/bg/%D0%9F%D0%B5%D0%B9%D0%BE_%D0%AF%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2

Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, смятан за един от най-големите български поети на 20 век. Използва псевдоними като Джемо, И. Крачев, Отело, Пейчо.[1]

Биография

Къща музей на Яворов в Чирпан

Снимка на Пейо Яворов със семейството си в Чирпан, 1889 г.

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Роден е в град Чирпан на 13 януари (1 януари стар стил) 1878 година. Завършва V гимназиален клас в Пловдив. От 1897 до 1901 година работи като телеграфопощенец, сменяйки различни селища – Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало, София. По това време той симпатизира на Българската работническа социалдемократическа партия. След 1897 година влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. От 1901 до 1902 година редактира нейния легален орган вестник „Дело“. През 1902 година на Х македонски конгрес е избран за член на ВМОК Станишев-Карайовов.

За пръв път влиза в Македония като четник на Михаил Чаков през 1902 година. Пленен е скоро след това от върховистка чета и се завръща в България. Първоначално той е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение – „Дело“, „Свобода или смърт“, „Автономия“, „Илинден“. Първата му публикувана творба е стихотворението „Напред“ във вестник „Глас македонски“. Четник е на Яне Сандански и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – „Гоце Делчев“ (1904). На Кюстендилския конгрес на ВМОРО е избран за допълнителен член на Задграничното представителство на ВМОРО. В 1909 година издава мемоарно-есеистичната си книга „Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902 – 1903“. Личен приятел на Пейо Яворов е и Пейо Гарвалов – драмски войвода на ВМОРО, също от Чирпан[2].

Озовал се в София със съдействието на д-р Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от тях литературно списание „Мисъл“. Първата негова творба, която силно впечатлява естетите от кръга „Мисъл“ и се превръща в неделима част от него, е поемата „Калиопа“. През 1901 година издава първата си стихосбирка „Стихотворения“, чието второ издание от 1904 година е с предговор от Пенчо Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).

Командирован на няколко пъти в чужбина за усъвършенстване по литература – в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия. През 1905 година става близък приятел с Дора Габе. През 1906 г. се влюбва в Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров, но скоро след това, при едно от своите пътувания (1910 година) изпраща към последния ѝ дом своята възлюбена, която умира от туберкулоза в санаториум и е погребана в Париж, Франция. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка „Безсъници“, която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скептицизъм и прозрения за вечните въпроси, що никой век не разреши, променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане.

През март 1908 година, по време на Кюстендилския конгрес на ВМОРО, въпреки че не присъства лично, е избран единодушно от делегатите за съветник (допълнителен член) на нейното задгранично представителство. Няколко дни по-късно напуска работата си в Народната библиотека в София и се заема изцяло с проблемите на ВМОРО. [3]

През 1910 година излиза от печат антологичната книга на поета „Подир сенките на облаците“, чието второ издание от 1914 г. представя равносметка на поетическия път, сравняван с този на Христо Ботев. Същата година участва във възстановяването на революционната организация и е избран за запасен член на нейния Централен комитет.[4]

Партизански взвод 15 на Македоно-одринското опълчение, седналият е Пейо Яворов. Отпред Коста Митев Саракостов (Адмирала) от Доганхисар и Иван Цървенков (Червенков) от Прилеп, отзад Любен Казаски от Търново, Григор Белокапов от Кюстендил, Тодор Ветренски от Ветрен, Георги Венедиков от Самоков и Христо Иванов от Долно Драглища, Кавала, 8 октомври 1912 г. Източник Държавна агенция „Архиви“

При избухването на Балканската война през 1912 г. е доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява партизанска чета №15, съставена от 9 души.[5][6] Придвижва се по долината на река Места и излиза на Бяло море при Кавала[7]. Награден е с кръст „За храброст“.[8] Става първият кмет на Неврокоп след освобождението му в 1912 година.[9]

[show]Четата на Пейо Яворов, септември 1912 г.

Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година, малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелства за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: „Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея“). Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 година поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.

Творчеството и поезията на Яворов са пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот, пълен с разочарования. Голямо разочарование му нанася решението на баща му да прекрати образованието му и да започне работа в телеграфната служба. В кръга „Мисъл“ той среща разбиране и получава псевдонима си Яворов от Пенчо Славейков, но поезията не го удовлетворява – той страстно иска да участва в борбите за освобождение на Македония. Силен душевен удар му нанася смъртта на Гоце Делчев през 1903 година, когато той частично се отделя от революционната си дейност поради неразбирателство с Яне Сандански. Последната капка за Яворов са смъртта на Мина Тодорова и обвиненията в убийството на Лора, които го довеждат до самоубийство. До края на живота си другарува и кореспондира с водача на ВМОРО Тодор Александров, а също и изпълнява негови поръчки.[10]Смята се, че отровата и пистолета, послужили за самоубийството на Пейо Яворов, са дадени по молба на самия писател от Тодор Александров.[11] Дългогодишното им приятелство е крито дълги години от социалистическата историография.[12]

Родната къща на поета в Чирпан е превърната в музей през 1954 година. Домът му в София също е музей .

Творби

„Гоце Делчев“, 1904 г., с автограф от Яворов

Титулната страница на „Хайдушки копнения“, 1909 г.

• „Македония“
• „Гоце Делчев“, 1904
• „Подир сенките на облаците“
• „В полите на Витоша“
• „Хайдушки песни“
• „Две хубави очи“
• „Заточеници“
• „Евреи“
• „Градушка“
• „Ще бъдеш в бяло“
• „Сенки“
• „Две души“
• „Вълшебница“
• „Обичам те!“
• „Лист отбрулен“
• „Арменци“
• „Маска“
• „Песента на човека“
• „На нивата“
• „Честит е“
• „Калиопа“
• „Напред“
• „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“
• „Хайдушки копнения“
• „На Лора“
• „Проклятие“
• „Песен на песента ми“
• „Месалина“

Галерия

Снимка от юношеските години на поета

Мина Тодорова, 1906 г.

Яворов с трупата на Народния театър, 1910 г.

Лора Каравелова (първата вляво) със свои съученички

Паметникът на поета в гр. Кюстендил, 1929 г.

Паметник на поета в Борисовата градина „от признателните арменци“

Тодор Александров и Пейо Яворов след първият опит на поета за самоубийство

Къща музей „Пейо Яворов“ на улица „Раковски“ в София

Издания

• Пейо Яворов. Съчинения в седем тома. Т. 1: Стихотворения. С., Захарий Стоянов, 2010; Т. 2. Проза. С., Захарий Стоянов, 2011.

Критика за Яворов

• Теменуги. Другият роман на Яворов (сб.), изд. Литературен вестник, София, 1998

Първата книга от поредицата „Тълкувания“ събира в книжно тяло критическия роман, разразил се на страниците на „Литературен вестник“ през 1994 – 95 г. Стихотворението на Яворов бе буквално галванизирано с каскада от сменящи се интерпретативни стратегии, което бе може би най-крайният пример на тълкувателна свобода по отношение към класиката в литературознанието на 90-те [13].

Бележки

1. ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.34, 43, 74, 76
2. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 194.
3. ↑ Николов, Н., Средков, Р. – „Война за национално освобождение и обединение 1912 – 1913“, София, 1989, Военно издателство, стр. 87
4. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 15.
5. ↑ ДВИА, ф. 422, оп. 1, д. 1, л. 145.
6. ↑ Радев, Иван. Старши подофицер Пейо К. Яворов (Страници за участието му в Балканската война). // Електронно списание LiterNet, 21.02.2013, № 2 (159), 21 февруари 2013 г. Посетен на 2014-08-09.
7. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.108
8. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 812, 892.
9. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.125
10. ↑ Мария Чипилева, Яворов купувал динамит за ВМОРО, в. „Новинар“, 26.03.2004 г.
11. ↑ Милка Марковска, Дружбата между Яворов и Тодор Александров, promacedonia.org
12. ↑ Цочо Билярски. Пейо Яворов и Тодор Александров. Приятели в живота, съратници в борбата, УИ „Св. Климент Охридски“, 2000.
13. ↑ Издателство ЛВ, блог на Литературен вестник

Източници

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.

Външни препратки

• 
   Моята библиотека
• Пейо Яворов в 
  
   Internet Movie Database
• Произведения на Яворов в Литературен клуб
• Произведения на Яворов във виртуална библиотека Словото
• Любомир Георгиев „П. К. Яворов романизирана монография“, С., 1972, 111 – 138
• Милкана Бошнакова, Участието на Пейо К. Яворов в списването на вестник „Право“ и „мистерията“ около пет неизвестни негови статии от 1902/1903 г. „Македонски преглед“, год. XXXVII, 2014, № 2, 27 – 46.
• Литературна критика за Яворов в Литернет
• Инвентарен опис на фондовете на Пейо Яворов
• Пейо Яворов със своето семейство в Чирпан, 1889 г. в сайта Изгубената България
• „100 години без Яворов“, БНТ, История.bg, 20 октомври 2014
• Андрей Протич, „Проблемата Лора Каравелова - Яворова“, публикувано във в. „Литературен глас“, бр. 299-306, София, 1936 г.