Д-р Никола Бенин
„През целия си живот желаех да бъда чист и
непорочен. Това непосилно желание ми отне и мира, и чистотата”.
Илия Бешков „Словото" с. 223.
„Всичко в живота ми е
срамът. Дори сега, когато животът ми е вече „без живот“, чувствам срам от
мислите си, от всяко чувство, от срещата си с хората. Та каква друга е връзката
ми с тази праскова, освен срамът да откъсна от нея един плод? Каква е радостта
ми от спомена, ако не самият срам от него? Тоя срам и стеснение се родиха
заедно с мене и ме отделиха завинаги от околния свят, като непроницаема завеса,
през която трябва да напрягам своя взор с усилие, което стига до безсрамие и
дързост. Срамът ме изгради клетка по клетка, отдели тялото ми от другите тела и
моята светлина – от светлината на света. Всяка дума и всяко докосване до света
е преодолян срам. Говорех, рисувах, любех от срам. Какво значение има, че съм
изглеждал безсрамен. Та как можеше да бъде иначе. Аз не зная доколко пълно
виждам света, безкрайните му форми, безкрайно преповторената човешка плът –
какво общо имам аз с това обективно разточителство, което досадно тежи на
другата страна на везните. Натрапено ми е всичко това – аз не искам да се
съизмервам със света. Когато гледам хората, някак не се чувствам човек. Струва
ми се, че хората живеят заедно по силата на една вродена, непринудена липса на
чувството срам”.
Непубликуван ръкопис, архив на семейство Бешкови.
„Тая е истината – живях с нея, спах с нея и не ми
увреди, защото я бях овладял, бях я претворил в свое дело. Около твоето грозно
тяло бях изградил небе, атмосфера, за да дишаш, за да бъдеш оцветявана.
Нагодих координатите си по обърканите измерения на
твоите форми. Не бих приел това самоосакатяване, ако не бе ми дълг и особено
професия. Не, това не бе любовна забава (такива имам много) – това бе мой дълг
и призвание, мое дело, в което трябваше да вложа и огън, и вяра, и нежност, и
сладострастие. Да, това бе най-наситената ми карикатура и ти – най-добрият
модел! И заобичах и карикатурата, и себе си, и тебе. Аз не се смея над света, а
превръщам грозотата му в творческо състояние: преодоляната грозота е истинската
красота (красотата сама по себе си не съществува), но светът, а и ти, сте
глупави, суетни и мъртви”.
Непубликуван ръкопис, архив на семейство Бешкови.
Няма коментари:
Публикуване на коментар