Никола Бенин
четвъртък, 30 ноември 2017 г.
сряда, 29 ноември 2017 г.
Петър Богданов Бакшев "История на България"
Никола Бенин
"История на България" на Петър Богданов Бакшев
е написана около 1667-1668 година. Текстът е открит в град Модена, Италия от
проф. Лили Илиева - преподавател по общо и сравнително езикознание в катедрата
по "Български език" в Югозападния университет "Неофит
Рилски". Книгата съдържа около 200 страници, групирани в 70 глави. Преди
години проф. Божидар Димитров е открил в библиотеката във Ватикана само четири
глави.
Петър Богдан Бакшев е български католически архиепископ и
книжовник, който освен тази книга, е
написал "История на Охрид - столица на България", "Хроника
моравската мисия на св. св. Кирил и Методий", "Призренската
епископия" и други. Петър Богдан Бакшев се занимава и с революционна
дейност. Той създава революционна българска организация, която организира
през 1688 г. Чипровското въстание, последвано от Карпошовото въстание в
западните български земи.
неделя, 26 ноември 2017 г.
"Нечиста сила" от Елин Пелин
Никола Бенин
"Нечиста сила" се печата за първи път в
сп. „Слънчоглед“, което е редактирано от Димо Кьорчев и Елин Пелин и излиза
само една година – 1909-та. В събраните съчинения на автора повестта не е
включена, защото по негова собствена преценка не е достатъчно добра.
Интерпретация на повестта виж в:
nbenin@abv.bg
„Това не е този тип свобода, Тръмп!“: Карикатурите за Доналд Тръмп и свободата
Дискусии – Култура
„Това не е този тип свобода, Тръмп!“: Карикатурите за Доналд Тръмп и свободата
- Автор(и): Илияна Бенина, Никола Бенин
„…карикатурата получава зловещия смисъл на катастрофа,
извива се в тежка отвлеченост на трагичното
и се възвисява до пророчество…
тя е груба, шаблонна, твърде малко индивидуализирана
и почти статически неподвижна в стереотипията
на едно рационализирано мировъзрение. Тя е грозна.“
Чавдар Мутафов [1]
Изследването на карикатурите за Доналд Тръмп и свободата дава един от възможните отговори на въпроса, който научният форум разисква, и той е, че днес свободата символно не е издигната на копието на Дон Кихот де Ла Манча и за нея не се воюва по правилата на рицарския кодекс на честта. На много места по света човекът е ограничен да я употребява и така да има свое автентично битие. Когато обаче политическата демагогия и нарушаването на изконните демократични ценности на едно общество нараства, когато пространството бива стеснено за изява на свободната воля, тогава рефлексивното мислене на активните граждани се повишава. Изпитан начин за изразяването на честното мислене е прибягването до старото оръжие на хумора, сатирата и карикатурата, за да се осмее и дискредитира прекрачването на културно наложените норми на живеене. Иначе казано, в съвремие, когато се пречупват крилете на свободата, остроумието и смехът политат на нейно място.
Думата „карикатура“ произлиза от италианското caricare, което означава „преувеличавам“, „натоварвам“. Тя е жанр предимно в изобразителното изкуство, но може да се срещне и в публицистиката. Карикатурата е породена от стремежа да се осмее даден човек или да се дискредитират негативни обществени явления и нравствени недостатъци. Изкривеният пародиен естетически образ в нея се изгражда посредством преекспонирането на същностни черти на индивиди, обекти и типове поведенчески практики. Талантливо направената карикатура се откроява, когато преувеличаването стига до крайност, но обектът остава разпознаваем. Целта ѝ е посредством гротеската, иронията и пародията да се провокира общественото съзнание и да се предизвикат реакции на нетърпимост срещу всичко, което е антихуманно, недемократично, грозно и пошло.[1] Изследователите на естетическото проявление на карикатурата в днешния български печат, Евдокия Борисова, Ваня Цанкова и Цветан Цанков, пишат: „Затова тя, още в зората на раждането на модерната журналистика, се превръща в неин ключов жанров формат, а в различните демократични или авторитарни епохи тя е последователно експлоатирана и като информационна, и като интерпретативна журналистическа форма, но и като нагледно средство за агитация и пропаганда, като политическа реклама и антиреклама. Истинската политическа карикатура обаче никога не върви с властимащите, тя не е призвана да отразява официалната политика, а обратно“ [3]. И още: според Никола Мавродинов: „Престъпниците, които обществото наказва със смеха си, не са наказани от законите… Карикатуристът е орган на обществения морал, на обществените неписани закони“ [4].
Сергей Айнутдинов разграничава шест вида карикатури: шарж и портрет, „strip“ (разголване), изошега, философска, социално-битова и политическа [5].
Политическата карикатура като жанр обединява в себе си три дискурса – политическия, художествения и на медиите, които определят нейната специфична визия и особеностите на посланията. Изследвайки карикатурата като жанр в политическия дискурс, Евгения Артемова пише, че в дискурса на масмедиите журналистът изпълнява ролята на посредник между професионалните политици и масовата аудитория.[2]
В нашето изследване ние ще се съсредоточим върху политическите карикатури за Доналд Тръмп и неговото отношение към свободата.
Карикатурата на Дарин Бел (Darrin Bell)[3], озаглавена „Това не е този тип свобода, Тръмп!“ (It's not that kind of liberty, Trump!), е публикувана на 9-ти октомври 2016 година по време на предизборната кампания за президент в САЩ.
Бързата остроумна реакция на Бел е в резултат на излъчения от „Вашингтон Пост“ (Washington Post) предния ден, на 8-ми октомври, скандален клип, в който Доналд Тръмп безгрижно разказва, как използвайки цинични думи се опитвал да свали омъжена жена. След това добавя как пробвал да целува и опипва жените, дори и те да не искали. Относно създаването на оригиналния карикатурен образ, посредством използването на аналогията, ще припомним думите на Пламен Шуликов, че „към групата на поетите и философите, практикуващи „по-важните“ според великия грък (Аристотел – бел. наша, И.Б., Н.Б.) изкуства, той приобщава и остроумците, свързващи едно с друго неща, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си. Тъкмо „суровата“ склонност към систематизиране чрез аналогии, проявена най-релефно в удивителния остроумнически дар, е същинският познавателен ембрион. В неговия състав, разбира се, съседството има статут на близост по сходство, т.е. на сравнение или метафора“ [9].
Гротесковият вид на образите на Доналд Тръмп и на Статуята на свободата, създаден на основата на сходства с опипваните от кандидат-президента жени, внушава моралното послание, че в САЩ трябва да се прави разлика между свободното, в смисъл на вулгарно, без задръжки, поведение и поведението на човек, дарен със свободата още по сътворение и институционално защитен от Декларацията за независимостта, написана от Томас Джеферсън и подписана във Филаделфия през 1776 година. Затова и заглавието на карикатурата обяснява недвусмислено – „Това не е този тип свобода, Тръмп“. Свободата вдъхновява човека с възторг и устременост да бъде творец на велики дела и така да участва в общия културен градеж. Докато циничната употреба на свободата от Доналд Тръмп, освен че го дискредитира като мъж и политик, нарушава правата и свободите на жените.
Пред погледа ни е сладострастният израз на лицето на кандидат-президента с похотливия му жест на ръцете, прегърнал Статуята на свободата, както и нейният възмутен и гневен вид. Изразните средства на тази остроумна вербална карикатурна композиция разчитат както на гротесково телесното и пародийното, така и на словесното предупреждение. Статуята на свободата категорично заявява: „Дори не си помисляй за това“ (Don’t even think about it). За разлика от заглавието на карикатурата тези думи се схващат в тяхната многозначност. Едното значение е буквално – Доналд Тръмп дори и не трябва да си помисля да упражнява сексуален тормоз върху жените и другото – преносно, че кандидат-президентът дори и в мислите си не трябва да се гаври със свободата.
В тази карикатура се откроява още една особеност, която е същностна черта на карикатурата като вид изобразително изкуство. Това е симбиозата на визуален знак и слово, на невербалното и вербалното изображение. В лингвистиката това двуединство се обозначава с термина „креолизован текст“. Неговото определение е обусловено от прехода към новата научна парадигма в езикознанието на границата на XX—XXI век при изследването на езика в цялото многообразие на неговите връзки с другите семиотически системи. Бернацкая отбелязва: „Този синтезиращ оборот в диалектическата спирала на историята на науката за езика е бил предопределено неизбежен. Той е свързан с обръщането на лингвистиката към проблема на комуникацията в пълен обем, което предполага синтез на езиковите средства за общуване с неезиковите, изследване на тяхната организация в единен процес и на текста като негов резултат“ [9].
Друга карикатура, в която авторовото пародиране е представено чрез креолизован текст, е „Аз знаех, че ме желаеш“ от Майкъл де Адер (Michael de Adder). Тя е публикувана на 9-ти ноември 2016 година, т.е. на следващия ден от изборите за президент в САЩ, в Twitter / @ygreck #ElectionNight #Trump #TrumpPence16.[4] Отново срещаме познатия мотив за дръзко флиртуване на Доналд Тръмп със Статуята на свободата.
Нескритите сексуални желания на президента са заредени с мощен символен потенциал. Те символизират нахалство, безпардонност, мачовска агресивност и велико самочувствие. Сладострастната целувката не е израз на безпределна любов към свобода – най-емблематичния символ на страната на неограничените възможности. Целувката е преди всичко доказване на похотливите набези на Тръмп, знак на еротични стремления, показ на власт над жената.
Пренасянето посредством средствата на метафората на поведенчески практики от личния живот върху обществения и политическия живот идва да обозначи една от най-безизходните, но най-бързо наложилите се представи за похитената свобода. Затова думите на Доналд Тръмп „Аз знаех, че ме искаш“ (I knew you wanted me) се четат и възприемат в тяхното преносно значение. Новоизбраният президент възприема Статуята на свободата като поредна жена, към която има еротични желания. Думите „Аз знаех, че ме искаш“ освен за сексуални претенции сигнализират и за емблематичния нарцисизъм, безпардонност и обидна нападателност на Тръмп. В прякото си значение тези думи огласяват и още нещо – с присъщото си извънмерно самочувствие и самодоволство президентът заявява, че знае, че САЩ, чиито символ е Статуята на свободата, го искат да се настани в Белия дом. Мъченическото изражение и изписаното отвращение на лицето на паметника предава обаче ясното послание, че Тръмп е нежеланият президент.
В карикатурата „Добро утро Америка“ (Good morning, America) на Адам Зиглис (Adam Zyglis)[5], също публикувана на 9-ти ноември 2016 година, наративът за ухажването на Статуята на свободата от Доналд Тръмп прераства в обладаване на свободата. След символичната първа брачна нощ новоизбраният президент със самодоволство чете вестник, който огласява неговата победа, а свободата му е обърнала гръб – недвусмислен знак, че е неискан. Рисунката отново залага на еротичното начало, което идва да обозначи неморалното случване в политическия свят, с неговите противоборства и отхвърляне на традиционните ценности на демокрацията. Голото тяло на Тръмп и разголената фигура на Статуята на свободата са привлечени, за да засилят усещането за снизяването на универсалното и институционалното статукво до интимно-разкрепостеното и сексуалното поведение. Оттук първият поздрав на президента „Добро утро Америка“, произнесен в леглото, звучи нагло и цинично, а не сърдечно и добронамерено. В контекста на общия концептуален замисъл на карикатурата думите „Добро утро Америка“, произнесени от карикатуриста, имат ироничен смисъл и той е, ето с какъв президент се събуждаш Америка.
В карикатурата свободата се е „спотаила“ в ужаса, без всякакви оптимистични перспективи за новия ден на САЩ. Тревогата и отвращението придобиват статус на постоянно пленничество. Тоталната невъзможност за спасение и изход е оставила своя траен отпечатък и окончателно е формирала регистъра на негативните преживявания. Няма да пропуснем да кажем, че карикатуристът Адам Зиглис умело и находчиво борави с детайла при изграждането на образите и пресъздаването на обстановката. Изпъкналите очи на Статуята на свободата изразяват ужас, а Декларацията за независимостта е принизена и подпряна на леглото. Доналд Тръмп е окарикатурен, освен с характерологичния му жълтеникав перчем, със самодоволното презрително изражение на лицето и с дебел златен ланец, на който е закачена буквата „Т“ – символът на Тръмп. Буквата „Т“ наподобява на счупен кръст, което означава, че светостта и смирението са подменени с нескритото демонстриране на богатство, надменност и самодостатъчност.
Ще завършим изследването на хумористичния поглед на карикатуристи за отношението на Доналд Тръмп към свободата с карикатурата „Тръмп!!“ (Trump!!), поместена на 9-ти ноември 2016 година в канадското електронно списание за карикатура Ygreck.[6]
Поредното остроумно заглавие „Тръмп!!“ (Trump!!) е заредено с две послания, носени от двата удивителни знака. Първото послание акцентира върху жаждата за величието и блясъка на новоизбрания президент, а второто – съдържа учудване или иначе казано, това ли трябва да е президентът на САЩ?! Още нещо: ако в предишните карикатури Статуята на свободата е ухажвана, похитена и обладана, то тук е обезличена и подменена с емблематичните карикатурни символи на Доналд Тръмп – характерологичния жълтеникав перчем, червения нос и любимата червена шапка, на която пише: „Направи Америка велика отново“ (Make America great again). Оттук изводът се налага ясно и убедително – символът на Америка вече не е Статуята на свободата, а Доналд Тръмп.
Ето и налагащото се обобщение. Основната тема в карикатурите в медиите на САЩ и Канада на следващия ден след победата на Доналд Тръмп в президентските избори е за дискредитираната свобода. Новоизбраният 45-ти президент се възприема, в резултат от предизборните му речи, като заплаха за ограничаването и премахването на традиционните права и свободи на американците, узаконени с Декларацията за независимостта и конституцията. В карикатурите свободата е цинично ухажвана, похитена и подменена. И това е техният херменевтичен залог – да ни накарат да бъдем съпричастни, граждански активни и да отстояваме неприкосновеността на свободата.
Литература
[1] Мутафов 1920: Мутафов Чавдар. Карикатурата. – Везни, № 2, с. 315–316. [2] Trahair 2007: Trahair, Lisa. The Comedy of Philosophy: Sense and Nonsense in Early Cinematic Slapstick. Albany: State University of New York Press. p. 137.
[3] Борисова, Цанкова, Цанков 2011: Борисова, Евдокия, Цанкова, Ваня, Цанков, Цветан. Карикатурата и българското политическо злободневие. Теми и персонажи от днешния ден. – В: Изследване на медиите. Студии, статии, есета. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, с. 164.
[4] Мавродинов 1933: Мавродинов, Никола. Карикатурата. – Стара планина. № 6, февруари, с. 4–5.;
[5] Айнтудинов 2008: Айнтудинов, Сергей. Типология и функции на карикатурите в пресата. - Бюлетин на държавния университет в Челябинск . № 21.
[6] Артемова 2002: Артемова, Евгения. Карикатурата като жанр в политическия искурс. Дисертация. Волгоград: Волгоградский государственный педагогический университет, с. 69.
[7] Leclercq, Roisson 2010: Leclercq, Никол; Ройсън, Лоран. Улавяне на същността на представянето: предизвикателствата на нематериалното наследство, 25-29 август 2008 г. Улавяне на същността на шоуто: предизвикателство за нематериалното наследство, Глазгоу, 25-29 август 2008 г. Брюксел; Ню Йорк: ПИЕ Питър Ланг. стр. 284.
[8] България 20 век: Алманах: 1999. Алманах. Ред. Понойотов, Ф. София: Изд. къща „Труд“, с. 833.
[9] Шулеков 2011: Шулеков, Пламен. Иронии на медийния контекст. „Тотален ироничен код“ на 30-те? – В: Изследване на медиите. Студии, статии, есета. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, с. 144–145.
[10] Бернацка 2000: Адът на Бернак. Към проблема за "креолизирането" на текста: история и сегашното състояние / A. A. Bernatskaya. Реч комуникация: специалист. Москов. В Красноярск. състояние. университет; изд. А. П. Скорородника. - Вып. 3 (11)
Ст. преп. д-р Илияна БенинаРусенски универаситет „Ангел Кънчев“
Гл. ас. д-р Никола БенинРусенски университет „Ангел Кънчев“
[1] Зигмунд Фройд при обсъждането на карикатурата се позовава на Фишер, като при нейното дефиниране сe акцентира върху разкриването на грозното: „Ако [това, което е грозно] е скрито, то трябва да се открие в светлината на комичния начин на възприемане на нещата“. Вж. Trahair, L. The Comedy of Philosophy: Sense and Nonsense in Early Cinematic Slapstick. Albany: State University of New York Press. 2007. p. 137. [2]
[2] В този смисъл „политическата карикатура влиза в пространството на смеховия (комически и хумористически) дискурс“ [6]. Тя може да бъде определена като негативна рисунка, с актуален и обективен поглед към политическия живот, който цели да драматизира поведението на политиците; тя осмива нации, личности и събития и е предназначена да бъде културен коректив на антихуманните и недемократичните практики. Така като форма на обществената опозиция политическата карикатура спомага за дискредитиране на демагогията и осъзнаване на истината. Според нейните изследователи една от същностните нейни черти е „аура на шегата“, чрез която се визуализира друг алтернативен поглед към света и човека. Първото сатирично списание в Европа, на което се публикуват политически карикатури, е „Le Caricature“. То започва да излиза в Париж през 1830 година и е издавано от Шарл Филипон, търговец на хартия, график и сътрудник на една Парижка художествена галерия. Списанието бързо добива популярност сред французите със своите находчиви шаржове, цветни литографии и безпощадно изобличителни текстове. У нас, в България, в началото на миналия век голяма роля за създаването и развитието на политическата карикатура има Александър Божинов, за когото Стоян Венев казва, че сред българите той е „по-известен и от царя“. Художникът помества своите карикатури на страниците на вестник „Българан“ (1904–1909), с които прави хумористичен прочит на политическите събития у нас и в чужбина. Днес в световното медийно пространство има множество вестници и списания (печатни и електронни), в които се публикуват различни жанрове карикатури. В Европа може да се каже, че най-известен е френският сатиричен седмичник „Шарли Ебдо“ (Charlie Hebdo).
[3] Дарин Бейл (Darrin Bell) публикува карикатури към уводните статии във вестник „Вашингтон Пост“ (Washington Post Writers Group). Той е създател на комиксите „Rudy Park“ и „Candorville.“
[4] Карикатурата е публикувана в нашето изследване от The Telegraph, The best cartoons after Donald Trump’s shock US election win. http://www.telegraph.co.uk/news/2016/11/09/the-best-cartoons-after-donald-trumps-shock-us-election-win/
[5] Карикатурата е публикувана в нашето изследване от The Telegraph, The best cartoons after Donald Trump’s shock US election win. http://www.telegraph.co.uk/news/2016/11/09/the-best-cartoons-after-donald-trumps-shock-us-election-win/
Елин Пелин – наследства и прочити
ИНСТИТУТ
ЗА ЛИТЕРАТУРА – БАН
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“
ФАКУЛТЕТ СЛАВЯНСКИ ФИЛОЛОГИИ
КАТЕДРА „БЪЛГАРСКА
ЛИТЕРАТУРА“
30
ноември и 1 декември 2017
Зала
2, Ректорат на СУ
Национална
научна конференция
„Елин
Пелин – наследства и прочити“
посветена
на 140-годишнината от рождението на Елин Пелин
ПРОГРАМА
30 ноември,
четвъртък
10.00
– Откриване на конференцията
Водещ
Александра
Антонова
10.15 – 10.30. Елка
Трайкова, ИЛ – БАН, Едно необикновено приятелство – Елин
Пелин и Александър Балабанов
10.30 – 10.45.
Юлиан Жилиев, Елин Пелин – „далече от всяка маниера“ (А. Балабанов)
10.45 – 11.00. Марин
Бодаков, СУ „Св. Климент Охридски“, Статията
„Литературният вестник“ от Елин Пелин в светлината на нашия опит
11.00 – 11.15. Румен
Шивачев, ИЛ-БАН, Литературнокритическите
рискове на д-р Кръстев
11.15 – 11.30. Виолета Дечева, НБУ, Елин Пелин за кризата на Народния театър
11.30 – 11.45. Дискусия
Водещ
Александър Йорданов
11.45 – 12.00. Никола
Бенин, Русенски университет „Ангел Кънчев“, Елин Пелин – „певец на селската
неволя“
12.00 – 12.15. Ирен
Александрова, СУ „Св. Климент Охридски“, Действащата етична парадигма на понятието „милост“ в
творчеството на Елин Пелин
12.15 – 12.30. София Ангелова, Бургаски
университет „Проф. д-р Асен Златаров“, Изгонените от храма
(Малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин
Пелин)
12.30 – 12.45. Николай Чернокожев, СУ „Св. Климент Охридски“, Небесата на Елин Пелин
12.45 – 13.00. Емилия
Алексиева, ИЛ-БАН, Пространствата в прозата на Елин Пелин (между
патриархалния ред и кризата)
13.00 – 13.30. Дискусия
13.30
– 14.30. Обедна почивка
Водещ
Николай
Чернокожев
14.30 – 14.45. Мария Огойска, НБУ, Отново за жанровата характеристика на разказите от „Под
манастирската лоза“
14.45 – 15.00.
Петър
Трендафилов, ШУ „Епископ Константин Преславски“, „Под манастирската лоза“ като онароднен патерик
15.00 – 15.15. Катя Зографова, Национален
литературен музей, Образът на св. Георги в българската
култура и в „Под манастирската лоза“ на Елин Пелин.
15.15 – 15.30. Елена
Гетова, ПУ „Паисий Хилендарски“, „Под
манастирската лоза“ на френски език: исторически контексти и културни трансфери
15.30 – 15.45.
Ана
Костадинова, ПУ „Паисий Хилендарски“, Срещите
на Елин Пелин с Пижо и Пендо
15.45 – 16.00. Дискусия
Водещ Кристина Колева
16.00 – 16.15. Венцеслав Шолце, докторант, СУ „Св. Климент Охридски“, Техники на
кодифицирането. Симеон Радев като читател на Елин Пелин
16.15 – 16.30. Ивана Семерджиева, бакалавър, СУ „Св. Климент Охридски“, Ролята на
институциите в живота на учителя в разказите „В интереса на просветата“ и
„Непосветена“
16.30 – 16.45. Кристина Колева, докторант, СУ „Св. Климент Охридски“, Изцеление от
болестта чрез издигане на духовното над телесното в съня
и смъртта в разказа „Спасова могила“ на Елин Пелин
16.45 – 17.00. Гергана Лазарова,
бакалавър, СУ „Св. Климент Охридски“, „Самодивските скали“ – структура на
любовния разказ
17.00 – 17. 15. Дискусия
Секцията е част от проекта „Елин Пелин – светове и
четения“ към Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“.
1 декември, петък
Водещ Людмила Малинова
10.00 – 10.15. Цветанка Атанасова, ИЛ-БАН, „Черни рози“, или модерното лице на
Елин Пелин
10.15 – 10.30.
Александър Христов, ВТУ
„Св. св. Кирил и Методий“, „Черни рози“ – рецептивни ракурси и интерпретативни
решения“
10.30 – 10.45. Михаил Неделчев, НБУ,
Беше ли Елин Пелин все още българановец
през 40-те?
10.45 – 11.00. Светлана
Стойчева, НАТФИЗ, Лирикът Елин
Пелин
11.00 – 11.15. Росица
Чернокожева, ИЛ-БАН, Елин-Пелиновите акценти в детските периодични издания
11.15 – 11.30. Таня Казанджиева, СУ „Св. Климент Охридски“, Елин Пелин извън
клишето – дилогията „Ян Бибиян“
11.30 – 11.45. Дискусия
Водещ
Цветанка Атанасова
11.45 – 12.00. Георги
Велев, Елин Пелин и Йордан Йовков
12.00 – 12.15. Радка Пенчева, Музей „Емилиян
Станев“, Елин Пелин и
Емилиян Станев – два художествени погледа върху дуализма
12.15 – 12.30. Димитър Камбуров, СУ „Св. Климент
Охридски“, Андрешко като реплика на Чосър и „От цялото си
сърце“
12.30 – 12. 45. Владимир Донев, ВТУ „Св. св.
Кирил и Методий“, Елин Пелин
в българското кино
12.45 – 13.00. Радостина
Нейкова, Институт за изследване на изкуствата – БАН, Истории на Елин Пелин
на екран
13.00 – 13.30. Дискусия
и закриване на конференцията
събота, 25 ноември 2017 г.
"Физика на тъгата" на Георги Господинов е сред 50-те най-добри книги за 2017 година в Турция
Никола Бенин
Романът "Физика на тъгата" (Hüznün Fiziği) се нарежда сред 50-те най-добри книги, излезлив Турция през 2017 г. Класацията е направена от жури, съставено от именити критици, писатели, издатели и редактори. Изборът е направен измежду няколко хиляди преводни и турски книги, излезли през годината. "Физика на тъгата" е на 26-то място сред книгите на Пол Остър, Енрике Вила Матас, Урсула Ле Гуин, Арундхати Рой, Кобо Абе, Карл Уве Кнаусгор, Роберто Боланьо и Йън Макюън и др.
Online satış sitesi idefix, yazarlar, editörler ve eleştirmenlerden oluşan bir jüriyle yılın en iyi 50 romanını belirledi.
İdefix jürisinde alfabetik olarak şu isimler bulunuyor: A. Ömer Türkeş, Abbas Bozkurt, Abdullah Altınay, Abdullah Ezik, Adalet Çavdar, Ahmet Ergenç, Ali Bulunmaz, Alican Saygı Ortanca, Armağan Ekici, Arzu Erol, Asuman Kafaoğlu-Büke, Aydın Baran Gürpınar, Aysu Önen, Bâki Ayhan T., Behlül Dündar, Berrak Göçer, Burcu Bayer, Bülent Usta, Can Semercioğlu, Cem Tunçer, Ceyhan Usanmaz, Çınla Akdere, Darmin Hadzibegoviç, Didem Ardalı Büyükarman, Ece Çavuşlu, Ece Karaağaç, Egem Atik, Emre Bayın, Eray Ak, Esin Hamamcı, Faruk Duman, Fatih Altuğ, Gökçe Gündüç, Halil Türkden, Hikmet Hükümenoğlu, Irmak Şahinoğlu, İpek Bozkaya, İpek Şoran, Jale Özata Dirlikyapan, Kahraman Çayırlı, Kıvanç Koçak, Kitap Ağacı Kitap Kulübü, Levent Cantek, Mehmet Erkurt, Mehmet Fatih Uslu, Mehmet Said Aydın, Melisa Kesmez, Meltem Gürle, Mert Tanaydın, Murat Can Aşlak, Mustafa Çevikdoğan, Müge Karahan, Nilay Kaya, Oğuz Eren, Onat Bahadır, Özge Uysal, Rasim Emirosmanoğlu, Seçil Epik, Seda Ateş, Seda Ersavcı, Selahattin Özpalabıyıklar, Seval Şahin, Tuğçe Isıyel, Tuğçe Özdeniz, Tuncay Birkan, Uğur Erden, Volkan Çelebi, Yenal Bilgici, Yılmaz Şener, Zeynep Şen, Zeynep Uysal.
İdefix jürisine göre yılın en iyi 50 romanı şöyle;
1. Yeraltı Demiryolu – Colson Whitehead
2. 4 3 2 1 – Paul Auster
3. Taksitle Ölüm – Louis Ferdinand Celine
4. Buradayım – Jonathan Safran Foer
5. Vejetaryen – Han Kang
6. Arafta – George Saunders
7. Anlatış – Ursula K. Le Guin
8. Dağ Yolunda Karanlık Birikiyor – Hüseyin Kıran
9. Uyku Sersemi – Hakan Bıçakcı
10. Montana Hastalığı – Enrique Vila Matas
11. Uyku Krallığı – Kerem Eksen
12. 22.04 – Ben Lerner
13. Dişlerim Hikâyesi – Valeria Luiselli
14. Öyle Güzel Bir Yer ki – Murat Gülsoy
15. Sona Ermek – Selim İleri
16. Yaşam Suyu – Clarice Lispector
17. Biz Hep Şatoda Yaşadık – Shirley Jackson
18. Mutlak Mutluluk Bakanlığı – Arundhati Roy
19. Balık Boğulması-Beni Unutma Dörtlemesi 2 – Bora Abdo
20. Kan ve Gül – Alper Canıgüz
21. Gerçek Hayat – Oylum Yılmaz
22. Hadi, Yarın Görüşürüz – William Maxwell
23. Mevsim Yas – Mehtap Ceyran
24. Kirliydi Kar – Georges Simenon
25. Sibop – Başar Başarır
26. Hüznün Fiziği – Georgi Gospodinov
27. Altın Köşk Tapınağı – Yukio Mişima
28. Kıymetli Şeylerin Tanzimi – Sezen Ünlüönen
29. Yerkuşağı – Deniz Gezgin
30. Meteliksiz Aşıklar – Zaven Biberyan
31. Kabuk – Zeynep Kaçar
32. Dokunmadan – Nermin Yıldırım
33. Gölgesinde – Irmak Zileli
34. Bir Kedi, Bir Adam, İki Kadın – Juniçiro Tanizaki
35. Kanguru Defteri – Kobo Abe
36. Karanlıkta Dans – Karl Ove Knausgaard
37. Bütün Bir Ömür – Robert Seethaler
38. Kapalıçarşı – Fuat Sevimay
39. Mektupların Romanı – Mihail Şişkin
40. Çocukluk Adası – Karl Ove Knausgaard
41. Fındık Kabuğu – Ian McEwan
42. Ağaçtaki Kız – Şebnem İşigüzel
43. Saten Ada – Tom McCarthy
44. Başlangıç – Dan Brown
45. Yanlış Tercihler Mahallesi – Mario Levi
46. Hayal-i Celal – Recaizade Mehmet Celal
47. Aşkımı Öldürdüm – Belkıs Sami Boyar
48. Mösyo Pain – Roberto Bolano
49. Süreyya – Nil Sakman
50. 7 Korku – Selvedin Avdic
петък, 24 ноември 2017 г.
Тодор Билчев прдстави стихосбирките си в Горно Абланово
Тодор Билчев и Никола Бенин по време на представянето на стихосбирките
в."Форум",бр.48 от 23-29.11.2017 г.,с.21
Абонамент за:
Публикации (Atom)