"Нечиста сила" от Елин Пелин

 Никола Бенин

"Нечиста сила" се печата за първи път в сп. „Слънчоглед“, което е редактирано от Димо Кьорчев и Елин Пелин и излиза само една година – 1909-та. В събраните съчинения на автора повестта не е включена, защото по негова собствена преценка не е достатъчно добра.

Елин Пелин споделя: "Преди години в малко известното списание “Слънчоглед”, което редактирахме с покойния Димо Кьорчев, напечатах повестта “Нечиста сила”. Не съм я поместил в събраните ми съчинения по простата причина, че не ми харесва така, както е написана. Обаче желанието ми да я преработя и поправя при удобен случай никога не ме е оставяло. Изучавал съм, наблюдавал съм и съм трупал около нея много бележки.
Сега работя за окончателното завършване на тая повест.
“Нечиста сила” е една човешка история. Тема банална, преповтаряна във всички литератури, преплитана в много романи. Баналните теми са мъчни за всеки писател, защото ако не сполучи да им придаде известна оригиналност, работата пропада.
Сюжетът на тая повест, както всички мои сюжети, е из селския живот. Героинята универсалната героиня на живота и на всички романи – жената, жената с нейната неразгадана сила, която или въздига, или проваля В моя случай тя проваля.
Събитието се развива преди години в ханче край широкото шосе сред Софийското поле. Цековица, хубавата кръчмарка, със своя опасен чар действува като някаква нечиста сила върху мъжките души и нанася морални материални разрушения. Неумолима и съдбоносна е нейната магическа стихия, която буди страст, ревност, престъпления и падения.
Противовес на развратната изкусителка Цековица е Магда, скромна селска девойка олицетворение на чистата и светлата любов. Тя спасява нейния Младен, когото Цековица избира за оръдие на престъпните си цели. Другите герои са измежду известните герои на нашата селска литература – кмет, калугер, поп, добри и лоши селяни и селянки.
Това е накратко, така да се каже, матографичното съдържание на тая повест". 
Според Елка Константинова: "Майсторът на кратката повествователна форма не успява да напише роман (опитът му с „Нечиста сила“ е обезкуражаващ), но разнообразната съдържателност на разказите и повестите му, на импресиите и пародиите му... създава обширна панорама, в която се оглежда всичко, съсипващо човека, и всичко, привързващо го към живота, пробуждащо го за него (разказът „Жената със златния косъм“)."