Тодор Билчев прдстави стихосбирките си в Горно Абланово

Тодор Билчев и Никола Бенин по време на представянето на стихосбирките

в."Форум",бр.48 от 23-29.11.2017 г.,с.21

Нова книга – „Дневници”-те (1919-1940 г.) на Старозагорския митрополит Павел

В началото на годината – 2017, в Русе излязоха от печат дневниците на Старозагорския митрополит Павел, обхващащи период от 1919 до 1940 година. Книгата е дело на респектиращ екип – съставителство и бележки: Тодор Билчев; съставител на приложението и консултант: Борис Цацов; рецензент: проф. д-р Лъчезар Георгиев; научен редактор: д-р Никола Бенин. Съвместно издание на Държавен архив – Русе http://www.archives.government.bg/55 и Русенската св. Митрополия http://www.rusenska-mitropolia.bg/, с благословението и спомоществователството на Н. В. Пр. Русенския митрополит Наум. Посветена е на 135-годишнината от рождението на митрополит Павел. Книгата беше представена на 3 юни 2017 г. в предаването, водено от Горан Благоев, „Вяра и общество” на БНТ.  https://www.bnt.bg/bg/a/starozagorski-mitropolit-pavel-dnevnitsi

Книгата е още едно доказателство, че в държавните институции – архиви, музеи, библиотеки, които са призвани да съхраняват паметта, има все още интересни документи, които чакат своя час! Документи, които могат да осветлят и допълнят неизвестни и недостатъчно проучени исторически периоди и личности. А това е още по-валидно за частните колекции и сбирки! Примери – не един! Издадената през 2012 г. книга „Сага за Балканската война”, която е дневникът на свещеник Иван Дочев, разчетен и публикуван от Лизбет Любенова. Този дневник е останал непокътнат във фондовете  на Архива на  БАН 49 години! Или пък издадената от Регионална  библиотека „Захарий Княжески” – Стара Загора „Стара Загора и старозагорци в пощенски картички и снимки. От края на XIX до средата на XX век”! Частна колекция от картички и снимки, сред които неизвестна снимка на старозагорката Деша Пиперова, студентка в курса по санскрит на Фердинанд дьо Сосюр в Швейцария, в края на XIX век http://dolap.bg/2016/07/27/ Да, случаи много и един от друг – по-интересни! В нашия случай, личните документи – писма, снимки, спомени от архива на митрополит Павел са дарени в Държавен архив – Русе през 1979 г. от неговата племенница Лиляна Петкова. Сред дарението – дневник – седем ситно изписани тетрадки, малък формат, средно с по около 200 листа, обхващащи периода от 16 юли 1919 г. до 23 септември 1940 г. И както отбелязва в „Към читателите” Стефка Маринова, началник отдел на Държавен архив – Русе „…факти за събития и хора, белязали историята на страната ни и на Старозагорската епархия за един продължителен период от време, като се вглеждаме в ежедневието на българската държава и на Българската православна църква през очите на един от нейните архиереи.”

Старозагорският митрополит Павел със светското име Петър п. Константинов п. Иванов е роден на 5 март 1882 г. в град Самоков. Както е видно и от презимето и фамилията, расте в потомствено свещеническо семейство. Първоначално учи в родния си град, а гимназия – в Русе. От 1897 до 1902 г. учи в Самоковското богословско училище. Същата, 1902 г. е изпратен от баща си в Русия, в Таврическата духовна семинария в гр. Симферопол. От 1903 до 1907 г. учи в Петербургската духовно академия. Дипломира се с научна степен „кандидат на богословието” с темата „Устройство Болгарской екзархийской церкви: историко-канонический очерк”. Завръща се в България и от септември 1907 г. е учител-възпитател в Софийската духовна семинария. През декември същата година, в храма на семинарията „Св. Йоан Рилски”, е подстриган в монашество с името Павел от Великотърновския митрополит Антим. По-нататък през годините следва каноническия път и през декември 1913 г. по решение на Св. Синод е възведен в архимандритско достойнство от Пловдивския митрополит Максим. От декември 1917 г. е ректор на Софийската духовна семинария. След смъртта на митрополит Методий (1 ноември 1922 г.), глава на Старозагорска епархия, е проведен избор и на 4 март 1923 г. архимандрит Павел е утвърден за Старозагорски митрополит. Активна, плодотворна и интересна е дейността на духовникът и човекът Павел. Осем години митрополит Павел е постоянен член на Св. Синод. Автор е на множество проповеди и беседи, превежда от руски, сръбски и английски, редактира богослужебни книги и помагала. Активно участва в обсъждането и преработването на Екзархийския устав, приет през 1932 г. Високоценен е приносът му за развитие на Старозагорска епархия. Заедно с това значима е и обществено-полезната му дейност като председател на старозагорския клон на Българския червен кръст, главен ръководител на Съюза на православните християнски братства в България, постоянен сътрудник на списание „Християнска мисъл”. Участва в конференции, срещи, обсъждания на църковните проблеми. Умира на 4 октомври 1940 г., внезапно, по време на една от обиколките си из епархията. Погребан е в двора на старозагорския катедрален храм „Св. Димитрий Солунски”.

Дневниците на Митрополит Павел съдържат интересна и ценна информация за събития и личности от Стара Загора и региона. Написаното помага да се уточнят дати и случки, хвърля допълнителна светлина върху някои предишни разкази. Самият дядо Павел пише на 1 януари 1931 година „Едно време си водех дневник (записките от първата тетрадка прекъсват 8 август 1926 г. и са възобновени на 1 януари 1931 г. – б.м.), но го прекъснах, и сега виждам, колко съм загубил, защото много интересни случки и преживелици паметта ми лошо запечатва и възпроизвежда. Ще се опитам да заведа и да водя дневник занапред, та дано успея”.

Нещо много важно прави впечатление на четящия дневниците – Митрополит Павел непрекъснато пътува! През ден, през два отбелязва, че отива или е ходил в София, Бургас, Видин, Търново, Варна и къде ли още не… В градове и села на Старозагорска епархия, в чужбина!

Тук ще цитираме някои записки (със запазен правопис), които по наше мнение биха били интересни за старозагорци:

…На 1.ХI./19.Х.1922 г. почина Старозагорския Митрополит Методий. На 10.ХII. в църквата „Св. Неделя” (в София – б.м.) с митроп. Охрид[ски] Бориса служихме упокойна литургия и панихида. Държах реч за покойния. В-к „Слово” я нарече „красиво и вдъхновено слово”, а в-к „Независимост” пише, че съм говорил „ясно и красноречиво, както винаги”. Много добри бяха и речите на иконома Апостол Георгиев, Никола Генадиев и Вас. Димчев. Листата на кандидатите за митрополитския избор в Ст. Загора е определена от Св. Синод така: 1) Еп[ископ] Павел, 2) Архим. Михаил, 3) Архим. Панарет, 4) Архим. Харитон, 5) Архим. Евтимий, 6) Архим. Евгений, 7) Архим. Ириней, 8) Архим. Антим Шивачев, 9) Архим. Евлогий, 10) Архим. Антоний и 11) Архим. Максим. Кандидатурата на архим. Инокентий, който се смятал за сигурен избранник, е зачеркната по негова лична молба. В събрание на 22.XII. в Ст. Загора свещениците от епархията са избрали моята кандидатура, а на 26.XII. в гражданско събрание същото направили и водителите на партиите там. Само земеделците не са за мене: агитират за архим. Антим Шивачев; минист [ър] Турлаков поддържа кандидатурата на съселянина си архим. Евгения (Шиваров – бел. Б.Ц.), а за архим. Антония агитирал зет му – съдебен следовател в Ст. Загора. Изборът ще стане на 25 януарий.

И още един достоен отговор на дядо Павел на едно ходатайство:

…3.I.1923 г. Дохожда протоиерей Натанаил Динев, Ст.-Загорски епархийски съветник и избирател и ми разправи за свещеническото събрание на 22.XII., което е решило да изберат мене и архим. Евгения. Същото събрание решило  да ми се предложи от свещениците за протосингел протоиерей Т. Пенков, епарх. Съветник. Същото пише прот. Т. Пенков на иконома Т. Хлебаров в Търново (а той ми препраща писмото му) и казва, че би му се искало да има моята „архиерейска дума”. Казах Натанаилу и писах Хлебарову, че не мога да се занимавам с протосингелски въпрос, докато не съм избран, че смятам даването на обещания от тоя род за недостойни и за избираемия и за избирателите, но че не съм обвързан с никого и съм свободен отсетне да постъпя съобразно с изискванията на службата и с желанията, които ще ми се кажат там…

И още късчета от старозагорския живот: …21.I., сряда [1931 г.]. Отпечатаха в печ[атница] „Светлина” 1-ва кн. на VIIIг[одишнина] на сп. „Християнка”, отсега издание на Съюза на правосл[авните] хр[истиянски] братства в България. Печат добър. Коригирането куца.

28.IV. [1931 г.], вторник. Днес панихида в „Св. Димитър” за починалата и днес погребана в Лозана дъщеря на аптекаря Начо Коев – Мария (Мичи), 21 год[ишна].

27.XII         ., [1933 г.] сряда. Енергичният директор на Търгов[ската] гимназия тук Сл. Абанозов, в желанието си да заинтересува учениците с нещо евангелско, наредил учениците да представят на сцената в театъра Рождество Христово в тест, изработен от него и иерод[якон ] Пимена и музика  (хор и оркестър) на капелника Спиридонов. Вчера и днес се представи за ученици, утре за войници, а в събота, неделя и понеделник ще бъде за граждани. Понеже директорът желае в събота пред представлението да кажа слово аз, днес отидох да го видя. Постановката много добра, изпълнението – само от ученици – също добро.

И още много, много интересни щрихи от живота!

През есента на 2017 г. ще поканим съставителите на книгата за среща в Стара Загора, в Регионална библиотека „Захарий Княжески“. И ще продължим да говорим за Старозагорския митрополит Павел и неговото почтено и отдадено служение на църквата и хората!

Снежана Маринова

Връзка: http://dolap.bg/2017/07/04/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0-%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D1%82%D0%B5-1919-1940-%D0%B3-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0/

„Селското стопанство на Обретеник (1878–2015)” от Тодор Билчев – история за труда и дръзновението на селскостопанските кооператори

Д- р Никола Бенин

Книгата "Селското стопанство на Обретеник (1878-2015)" на Тодор Билчев добавя още един съществен щрих към цялостната история на село Обретеник. С това стойностно и навременно изследване, както и с останалите си научни творби: "Обретенският духовен хранител. 75 г. читалище "Хр. Ботев "- с. Обретеник, Русенско "(2003)," Обретенският храм на просветата. 135 г. училище "Петко Р. Славейков "- с. Обретеник, Русенско "(2005)," Обретенският духовен храм "Света Троица" (2010), "Духовни спомени. Иван Коларов. Кънчо Бакалов "(2014 г.)," Цанка Илиева - спомен и реалност за Обретеник "(2014 г.), той продължава да пише летописа за живота и културата на потомците на дядо Обретен. Може да се каже, че Тодор Билчев е един от малкото наши изследователи в областта на поселищните проучавния, който е написал толкова много книги за едно населено място. Още нещо, текстовете в тези негови творби са изпълнени с факти и събития, пропити са с любов и дълбоко преклонение пред родното му село Обретеник.

         С книгата "Селското стопанство на Обретеник (1878-2015)" на издателство " GAIANA " авторът не само пише история за труда на хората в селското стопанство , но и участва в написването на новата история за близкото минало - времето на социализма. Емблематичното за този обществено-политически период явление ТКЗС, СЛЕД 10 ноември 1989 година се превърна в идеологема, възприемана предимно от позицията на негативното и отричащото мислене . В изследването на Тодор Билчев това отрицателно отношение е пренебрегнато и въз основа на съществуващите архивни документи се проследяват основните етапи и се представят характерните страни на селското стопанство в Обретеник .

         В текста на книгата е избегнато сухото, несъпричастно анализиране на съществуващи архивни документи. Авторът пише историята на ТКЗС в родното си село като специалист в Държавния архив - Русе и като писател, като познавач на съществуващите факти и като човек, закърмен в недрата на плодородното обретенско поле. Така че съдържанието на творбата е наситено с нескрито вълнение и със преживяване на ентусиазма, дръзновението и всеотайността на трудовите кооператори, работещи на полето и в животновъдните ферми. Двете строфи от неговото стихотворение "Извор", приложени като мото, задават това емоционално отношение към работливите съселяни, подсказват за духовна близост с тяхната неуморна работа и преданост на идеалите. Ще припомя част от стиховете:

                            Селце на хора горди и работни -

                            Опърлена снага, простряло сред полето!

                            Аз нося мириса на твоите цветя

                            И тръпката на плодната земя в сърцето!

         Определеният в заглавието на книгата дълъг период на изследване (от 1878 до 2015 година) предполага хронологическо проследяване на основните етапи в развитието на селското стопанство в село Обретеник. Историческият подход към фактите и явленията е използван от Тодор Билчев и в други негови изследвания: "Източноправославната общност по време на Танзимата (. Докуемнти от Регистрите на Българската общност в Русе 1860-1872 г.)" (1997), "Батин" (2003 ), "Горно Абланово" (2014 г.) и др. Този подход на описание позволява да се представи в диахронен план случаващото се в общността, да се достигне да началата и да се изяснят важните събития в живота на хората.

         В съдържанието на книгата първата глава, озаглавена "Селското стопанство от Освобождението до 1944 г.", е най-кратка по обем. Въпреки това тя е наситена с множество данни за селското стопанство , от които научаваме за състоянието на основните отрасли: земеделие, животновъдство и лозарство. За написването на тази част от изследването Тодор Билчев се позовава предимно на книгата "Обретеник" ¹ на духовния му учител и Кънчо Бакалов. Не са пропуснати да се проучат и анализарат всички съществуващи архивни документи , съдържащи сведения за поминъка в селото. За този период е характерно, че преобладаваща част от обретенчани по съпоставими данни притежават средно по 30-40 дка земя, разположена в ниви от 3-5 - 10 дка. Добивите от декар са ниски и недостатъчни за изхранване на семействата и добитъка . Така например "за 1930 г. те са: пшеница - 150 кг, ръж -  160 кг, ечемик - 170 кг, овес - 105 кг, просо 124 кг и царевица - 89,5 кг " ² . Ще завърша с фактологичното говорене, като спомена, че в областта на животновъдството към 31 декември 1920 г. е имало "228 коня, 72 магарета, 122 биволици, 713 говеда, овце 3615, 404 кози и свине 262" ³ .

         Тексът във втора глава "Основаване и дейността на ТКЗС" Г. Димитров "- 30. 11. 1948 - 23. 12. 1992 г." представя стремленията и трудът на хората, работещи в Трудово кооперативното земеделско стопанство. Първият негов председател е Дончо Димитров Стоянов. Подобаващо място при изреждането на ръководителите на ТКЗС "Г. Димитров "отделено на английски Е   инж. Кирил Дочев, който е председател през периода от 2. 06. 1969 до 1. 12. 1970 година. Той е описан, като чрез несъмнените му професионални качества, и чрез така  характерните черти От неговия характер. Инженер Дочев е строг, но справедлив и загрижен за намирането на работа на младите хора , за да останат да живеят в селото. Впечатляваща е случката, разказана от Цанка Илиева, за качването в джипа, шофиран от него, на уволненото от казармата момче. То се моли на шофьора да ходатайства пред председателя да го назначи на работа и шофьра му казва да отиде на другия ден в 7.30 часа в канцеларията и той ще "уреди работата". На следващата сутрин Ибрям, така се казва момчето, с изненада разбира, ЧЕ  шофьорът всъщност Е инж. Дочев, който веднага го назначава на работа в Ремонтната работилница при Минчо Коларов .

         Тодор Билчев търси преди всичко проявленията на човешкото у значимите личности в историята на ТКЗС в село Обретеник . Този устойчив модел на описание е използван и при представянето и неговия съименик и братовчед Тодор Георгиев Билчев . С нескрита симпатия и чувство на роднинска близост са откроени неговите добродетели и умения да ръководи селскостопанските кооператори . От поместената автобиография и написаните спомени разбираме, че той от 1. 01. 1977 до 31. 12. 1978 година е директор на стопанството в Обретеник, а от 1 януари 1979 година до 31 март 1984 година е ръководител на Производствен участък - с. Обретеник към АПК - с. Борово. Екипът, който ръководи Тодор Билчев е в състав: гл. инженер - инж. А. Стаматов, инженер - Добрин Добрев, гл. зоотехник - Борис Петков, агрономи - Йордан Василев, Станка Василева, Лиляна Ковачева, Нигохос Нигохосян Абонамент Румяна Нигохосян, гл. ветринарен лекар - д-р Каравезиев, бригадир на бригада зърнопроизводство - Генчо Петров, на смесените бригади - Йордан Вълчев, Кръстю Цветанов   Абонамент Трифон Георгиев, на зеленчуковата бригада - Цвятко Георгиев.

         Освен с имена на ръководители на отделните дейности в ТКЗС "Г. Димитров "и споменаването на селскостопански кооператори текстът

         В трета глава "Основаване и дейност на ЗКПУ" Златен клас "и ППЗК" Бъдеще "- 23.12. 1992 - 2015 г. "Тодор Билчев отново не е безпристрастен тълкувател на наличните документи , а изразява собствената си позиция по отношение на случилите събития. Така например относно премахването на ТКЗС - та в България той пише: "Защото, писахме, неумолимо идва и онзи 10. 11. 1989 г., когато всичко добро, създадено тогава, безсъвестно се руши и разграбва. Не отмина тази участ и родното ТКЗС. Защото, както вече по-горе казахме: "На 15 ноември се 1989 г. се учредява Колективно земеделско стопанство (КЗС) "Г. Димитров "- с. Обретеник ... ⁴ "Това стапанство не съществува дълго време. То е ликвидирано от Ликвидационен съвет с председател Владимир Иванов Котларов . И върху това събитие изследвачът изказва личното си отношение с нескрито неодобрение и възмущение : "Каквото смогва да ликвидира, ликвидира го господинът Котларов. Ала изпитаните стари бойци, водени от инж. Добрин Добрев, успяват да съхранят все пак макар и малко останало , като на 23. 12. 1992 г. създават днешната Земеделска кооперация за производство и услуги (ЗКПУ) "Златен клас". През годините новата земеделска кооперация, въпреки трудностите, се развива успешно и се утвърждава като една от водещите в русенско . За успехите на ЗКПУ "Златен клас" свидетелстват икономическите показатели. На общото събрание, проведено на 5. 04. 2014 година е отчетена печалба в размер на 125 791, 19 лв. Тя е разпределена по следните фондове: Фонд Резервен - 25 158, 24 лв, Фонд Инвестиции - 12 579,12 лв, Фонд Социален - 6 289 лв... и общи - 81 764, 27 лв. Тази печелба СЕ Зад крие неумарната професионална за работа за на английски Председателя   на английски Управителния Съвет инж. Добрин Добрев, на неговите членове, както и на всички работници в земеделската кооперация.

         В книгата на Тодор Билчев се споменава и за създаване на още една кооперация, регистрирана с името "Производствено потребителна земеделска кооперация (ППЗК)" Бъдеще "- с. Обретеник, обл. Русенска. Председател на Унравителния съвет е Димитър Илиев Пенев. Тази кооперация е създадена като алтернатива на ЗКПУ "Златен клас".

         В заключение можем да кажем, че научната стойност на изследването на Тодор Билчев се определя както от задълбочено проучените факти в архивните документи, публицистичните материали и спомени на обретенчани, така и от публикуването на множество снимки, които по недвусмислен начин свидетелстват за неспирния труд и трудно обяснимия от съвременна гледна точка ентусиазъм на селскостопанските кооператори.

         За доброто съдържателно и техническо оформяне на книгата заслуга имат рецензентът проф. д-р Лъчезар Георгиев и художникът Пламен Монев. Нейното издаване е спонсорирано от ЗКПУ "Златен клас" със съдействието на нейния председател инж. Добрин Добрев. 

Литература

1.      Бакалов, К. Обретеник. София, 1985.

2.      Билчев, Т. Селското стопанство на Обретеник (1878-2015). Русе: GAIANA , 2015, с. 9.

3.      Билчев, Т. Цит. съч., с. 13.

4.      Пак там, с. 148.

             

Историк и краевед събра в книга с поезия настроения и асоциации

Русе | От: Утро  |   25 ноември 2015, 07:30  |  0 коментара | Брой: 7582

Известният като историк и краевед специалист от Държавен архив Русе Тодор Билчев ще се представи пред русенската четяща публика в ново амплоа - като лиричен поет. На 30 ноември той ще сподели с русенци своя поетичен сборник „Есенна жътва“ - това ще стане в библиотека „Любен Каравелов“ от 17.30 часа. За метафорите и римуваните откровения на Тодор Билчев ще говори преподавателят в Русенския университет Никола Бенин. Билчев е издал досега 54 документално- исторически книги. Той е носител на националната литературна награда „Светлоструй“ за документалистика от 1995 г. „Есенна жътва“ е първата му поетична книга.   

Връзка: https://utroruse.com/article/638919/    

ТОДОР БИЛЧЕВ ПРЕДСТАВИ "ЕСЕННА ЖЪТВА" ПРЕД ПОЧИТАТЕЛИТЕ СИ В ОБРЕТЕНИК И ГОРНО АБЛАНОВО

Село Обретеник си припомни паметта на Иван Коларов и Кънчо Бакалов

Вчера в малкия салон на читалище „Христо Ботев” в село Обретеник се проведе паметна среща във връзка с навършването на 90 години отрождението на българския поет, сатирик и журналист Иван Коларов и 80 години от рождението на големия краевед Кънчо Бакалов.

Събитието бе организирано съвместно от Народно читалище „Христо Ботев“, село Обретеник и Държавен архив – Русе и имаше за цел да припомниделата на двамата обретенски дейци.

 Сред официалните гости на събитието бяха областния управител на Русе Стефко Бурджиев, кмета на община Борово Георги Георгиев, директора наДържавен архив – Русе Йордан Борисовикмета на селото Тодор Тотев. Областният управител поздрави гостите и роднините на двамата обретенскиземляци и изказа благодарност към инициаторите на срещата. Бурджиев изрази надежда, че подобен род събития ще провокират и младитепоколения да продължат традициите по запазване на родовата ни памет.

В рамките на отбелязването на годишнината, своите знания, впечатления и спомени за Коларов и Бакалов споделиха главния експерт в Държавенархив – Русе Тодор Билчев, Никола Бенин – гл. асистент в РУ „Ангел Кънчев”, както и братът на Иван Коларов и дъщерята на Кънчо Бакалов. Г-н Билчев направи конкретни предложения за това как да се запази паметта за родолюбците като предложи наименуване на улици на тяхно име и възстановяване и превръщане на родните им къщи в музеи.

Преди срещата областният управител Стефко Бурджиев имаше възможността да разгледа и уникалната музейна сбирка в читалището,  където освен предмети представящи бита на местното население, състоящо се от хърцои и балканджии, може да се видят и експонати, свързани с живота и дейността на Коларов и Бакалов, платна на Доньо Донев, Борис Димовски и др.

Връзка:http://www.ruse.bg/index.php?cmd=showContent&page=news&newsid=951&print=y

З А В Е Т И Т Е: На Н. Бенин

З   А   В   Е   Т   И   Т   Е

                                                                                                       На Н. Бенин

На маса бяхме. Млада дама

бързо се към нас завтече.

„Студентка Ваша съм отдавна! -

гордо тя пред нас изрече.

Аз идвам днес от Монтеверди.

Към Дъблин утре ще летя.

Но споменът от Вас е ведър.

Затуй сега благодаря.

Чинии мих във Монтеверди.

Така и в Дъблин ще творя.

Това е вече мойто кредо.

А на Вас аз благодаря

за туй, че светлина ми бяхте

и в пътя днес ми светите.

Не станах туй, що Вий желахте.

Но...Помня Ви заветите...

                          Тодор Билчев

20.05.2016 г. 00.33 ч.

Русе

НИКОЛА БЕНИН. АМБИВАЛЕНТНОСТТА В „ЕСЕННА ЖЪТВА” ОТ ТОДОР БИЛЧЕВ

Никола Бенин и Тодир Билчев по време на представяне на стихосбирката "Есенна жътва" на 30. 10. 2015 год. в Регионална библиотека "Любен Каравелов", Русе

 АМБИВАЛЕНТНОСТТА В „ЕСЕННА ЖЪТВА” ОТ ТОДОР БИЛЧЕВ

НИКОЛА БЕНИН

    Добре обмисленото метафорично заглавие на стихосбирката „Есенна жътва” от Тодор Билчев съдържа множество смисли и асоциации. Прочетено през ракурса на амбивалентността, то внушава представата за смърт и раждане, за умиране на старото и пораждане на новото. В символно-библейски план жътвата има силно изразен характер на преходност; това е ключов момент в цикличното време на селянина, когато класовете умират, за да се превърнат в жито. Есента като сезон също е амбивалентна. През това време лятото „умира” и „се ражда” зимата.

     Стихосбирката „Есенна жътва” идва да заяви амбивалентността в творческото писане на Тодор Билчев. Той е автор на 54 книги и над 100 научни статии за живота и дейността на русенските митрополити, за известни и неизвестни личности. Значима част от неговите книги са в областта на поселищните проучвания. Това са изследвания за родното му село Обретеник, за Батин и за Горно Абланово. И макар че той пише стихотворения, още когато е студент във  ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, стихосбирката „Есенна жътва” е първата му книга в полето на художествената литература. Така с нейното издаване поетът измества архивиста и изследвача. Свидетел съм, че през последните години Тодор Билчев е трайно пленен от музата на поезията Калиопа. Разбира се, това не означава, че той няма да продължи да проучва документите от архивите. Но тази изследователска дейност вече няма да е единствена, наред с нея поетът Билчев ще продължава да се изявява и да се утвърждава на литературната карта на  Русе.

         Заглавието на стихосбирката „Есенна жътва” освен амбивалентни смисли внушава и представата за закъснялост, отложеност. И действително тази творба на Тодор Билчев дълго време чака да бъде издадена. От написването на първите стихове през 1977 година до издаването на книгата през 2015 година е изминало много време. Този дълъг творчески период, който е същевременно един миг от вечността, сякаш е съзнателно търсен, за да може класовете в поетичната нива добре да узреят и да дадат богата реколта. В този смисъл е прав редакторът на стихосбирката, Йордан Йорданов, който пише в предговора: „И сякаш тъй, между другото, е натрупал толкова много купи от снопи, че със зърното им може да нахрани всичките гладни души и птички, дето пърхат в сърцата на добрите хора”¹.

         Нека да проследим част от проявленията на амбивалентността в поезията на Тодор Билчев.

         Още в програмното стихотворение „Вечност”, писано и дописвано от 1981 година до 2010 година в Обретеник, Борово и Русе, ставаме свидетели на едно от най-емблематичните амбивалентни явления – възкръсването. Душата на лирическия субект многократно е възкръсвала, когато се завръща в пречистения детски свят в родната къща. Домът от времето на модернистите е топос на вечното зъвръщане и търсене на хармоничния духовен пристан, свързван често с безгрижното и щастливо детство. В идиличния свят на къщата на село, сред кучето и петела на двора, „усмивката на малката тревичка” и „песента на пойна птичка” лирическият Аз се оттърсва от натрупаната тъга, болка и омраза. Според Валери Стефанов: „Компенсаторните образи притежават тази важна особеност да блокират разяждащата сила на отчуждението и лишенията, на болезнено негативните преживявания”².

         Родното село в стихотворението „Вечност” е използвано заедно с небето, за да се игради още една амбиваленетност. Посредством нея се извежда идеята за вечността, за универсалността на истинските земни стойности – корена на рода и привързаността.

                            И кара ме да чувствам в мойто село,

                            че сякаш се намирам на Небето.

                            На село се родих, от своя корен.

                            И селото у мене топло диша.

                            О, аз съм син на звездните простори,

                            в които моят образ ще се впише³.

          Така с първото стихотворение от цикъла „Начало” се откроява една от същнотните особености в поезията на Тодор Билчев. Поетът пише за обикновени, земни неща: за крилото на птица на тротоара („Крило на птица”), за ябълката („Ябълка”), за клошаря („Клошар”), за архивния човек („Архивният човек”) и т. н., но той не остава в описанието на битовото, ежедневното, случване. Изградените поетически образи са отправната точка за извеждането на универсални истини и вечни общочовешки ценности. Много често внушението на тези общочовешки ценности е съсредоточено в поантата на стихотворенията. Ето защо творбите в стихосбирката „Есенна жътва”, освен че съдържат интересни и богати със смисли образи, са и много мъдри. За потвърждение ще цитирам края на стихотворението „Мъжът след петдесет”.

                            Мъжът след петдесет е пак дете.

                            Макар и на житейския Олимп.

                            Той още възли пак ще разплете,

                            Но за делата си не чака химн.

           Амбивалентността е умело и находчиво използвана при изграждането на сдвоения образ на поетите в творбата „Смъртта на поета”. Поетът на словото и жътварят поет са две фигури, които утвърждават своите позиции към кризисното състояние на света. Двамата поети „с честен труд си вадят хляба”, но идва момент, когато насъщният не стига. Оттука нататък текстът на стихотворението дава отговор на въпроса „Какво се случва с поета, когато няма хляб?”. Този отговор е кратък – Във време на материална нищета, духовността умира. Мизерията опустошава пламенните и възвишени емоционални преживявания, тя обрича поета на глад и на смърт.

         В поезията на Тодор Билчев амбивалентността е използвана винаги, когато се обсъждат нравствените измерения на доброто и злото. В творбата „Равновесие” те са в диалектически равнопоставени, без доминирането на нито едното от тях. Това равновесие може да бъде постигнато от човека чрез състраданието и подаването на ръка на просяка, както и чрез прошката на „приятеля – предател”. За да откриеш човешкото в себе си и да се слееш с Божеството, трябва да промениш преди всичко отношението си към ближния, да бъдеш не горд и надменен, а смирен и добродетелен. Благородният християнски жест е надмогване на егоизма, на слабостите, които са присъщи на човека. Християнският жест е и надмогване на самите състояния на съществуването, в което неистово се борят доброто и злото.

         За да разширим наблюденията си и да разширим изводите си върху амбивалентността, ще привлечем и стихотворението „Разпятие”. Неговото идейно-естетическо съдържание е изградено изцяло чрез двойствеността на противоположни фигури и ценности или с други думи казано черз валидността на две противоположности. Всеки стих представя човека и животата в неговата сложност и противоречивост.

                            Защо  ли тъй съдбата ме изпита?

                            Сред умните – мъдрец, сред простите – умник.

                            Сред грешниците – най-сгрешил светец.

                            И най-добър сред лошите, злодей.

                            Сред гражданите пък – селяк работен.

                            Самотен гражданин сред селяните, брат.

                            Сред веселите – тъжен и унил.

                            Сред скръбните пък – шут неповторим.                 

         Традиционните идентификатори на личностното – ум, грях, нравственост, социален статус, емоционални характеристики, са използвани, за да легитимират лирическия субект. Образът на човека, чиято съдба непрекъснато го изпитва, става представителен за всички лирически образи в поезията на Тодор Билчев с тяхното амбивалетно поведение и мислене, с откъсване от едно състояние и протягане към друго състояние. Човекът има своята самота и своето страдание и търси да се освободи от тях в дома на село, сред приятели и най-вече в любовта. Любовта обаче вместо да носи щастие и хармония, до голяма мяра задълбочава страданието – „Любов в скръбта и нежна скръб в любовта.” („Равносметка”). Да отбележим и факта, че лирическият Аз е духовно свободен. Той преминава метафизичните граници между полето и небето, обитава вечността, има волята да избира между Дявола и Бога („Апостолско разпятие”), между Ада и Рая („Еврика”), между кротките и властния господар („Разпятие”).

         Наред с амбивалетното проявление друга същностна страна на стихосбирката „Есенна жътва” е имного добрата смислово и тематична организираност на творбите в отделни цикли. В цикъла „Начало” са събрани пет стихотворения, посветени на родното село Обретеник на Тодор Билчев. Цикълът „Реалност” съдържа творби, в които са представени ежедневният свят и човекът в него. В цикъла „Приятелство” са поместени стихотворения, посветени на отделни личности. „Обич” е цикъл, в който са падбрани стихотворенията, открояващи образа на влюбения лирически герой. В следващите два цикъла „Пролетни приказки” и „Мъдрост” читателят се среща с творбите, отразяващи емоционалните преживявания на човека и осмислянето на общочовешките ценности и норми на поведение. Последният цикъл е озаглавен „Миниатюри” и в него са поместени кратки творби, съдържащи представата на поета за ценностните светове, во които трябва да живее човекът.

         За доброто оформление на стихосбирката голям дял имат  и илюстрациите на русенския художник Пламен Монев. Той е доловил и пресътворил много точно мисловните нагласи, представите за ценности, формите на чувственост на поета Тодор Билчев.

         Ето и налагащото се обобщение.

         „Есенна жътва” ни дава възможност да мислим живота и човека в тяхната сложност и противоречивост.

         „Есенна жътва” ни дава възможност да се срещаме с мъдрост, която ни надхвърля.

         „Есенна жътва” ни дава възможност да мислим за страданието, за Дявола и Бога.

         „Есенна жътва” ни дава възможност да вярваме в спасението и вечността.

Литература

         1. Йорданов, Й. Предговор. – В: Билчев, Т. Есенна жътва. Русе: GIANA, 2015, с. 8.

         2. Стефанов, В. Българска литература XX век. Дванадесет сюжета. София: Анубис, 2003, с. 274.

         3. Билчев, Т. Есенна жътва. Русе: GIANA, 2015.

Никола Бенин "Книгата „Горно Абланово“ е история на селото през вековете"

Вестник "Форум", 27 ноември - 3 декември 2014 г., брой 47, с. 22.

Изданието е увлекателен достоверен разказ за човека горноаблановчанин


С написването на книгата “Горно Аблановo” авторите Тодор Билчев и Йорданка Ватева допълват рафтовете в библиотеката от поселищни проучвания не само в oбщина Борово, но и в България. Това е първата творба на авторката, а интересът на Билчев към проучването и описването на случващото се през вековете в селата, близо до неговото родно село Обретеник, са трайни и последователни. Ще припомня, че той е автор, зеадно с Анка Колева, на книгата “Батин”, както и на изследванията “Обретенският духовен хранител: 75 години читалище “Христо Ботев”, село Обретеник”, “Обретенският духовен храм “Света Троица” и “Обретенският храм на просветата. 135 години училище “П. Р. Славейков - с. Обретеник, Русенско”. Освен тях Тодор Билчев е написал още много творби, като тази е неговата 50-а книга. Той e автор и на над 70 научни съобщения и над 1000 научнопопулярни статии в специализирани научни издания, местни и централни вестници и списания.
Книгата “Горно Абланово” е по-малко история за селото и повече история за човека горноаблановчанин, който със своите въжделения, труд и борби е писал своята история и съответно историята на Горно Абланово. Или иначе казано, историческите факти и събития в творбата на Тодор Билчев и Йорданка Ватева са неразривно свързани със съдбата и битието на човека. Самите автори в предговора също са акцентирали върху уникалността на книгата. Те се обръщат към читателя така: “Многоуважаеми Читателю! Ти държиш в ръцете си сега една история. Истории, както се досещаш и знаеш, има всякакви - на личности, институции, партии, организации, общества, та дори цивилизации. Нашата няма как да се вмести в тези понятия, защото тя е една най-обикновена поселищна история. Но бидейки именно такава, тя синтезира в себе си всички тези предишни определения и ни дава цялостна представа както за едно селище от създаването му до наши дни, така и за хората, които са го населявали и приобщавали към живия свят през годините. Именно затова Ти, Многоуважаеми, може сега да речем, че държиш вече в ръцете си нещо напълно уникално. А неговото име винаги и сега се е наричало и нарича история на с. Горно Абланово, Русенско”.
Голямата по обем книга с 595 страници е много добре структурирана, което е показател за умението на двамата автори да организират богатото съдържание и да разказват последователно и целенасочено. Тодор Билчев и Йорданка Ватева са приложили историографския принцип, за да пресъздадат събитията в Горно Абланово и участието на хората в тях. Изследването е обхванато от шест глави и приложение, като всяка от тях способства да се създаде представата за идентичността на селото и за битието на горноаблановчанина.
В първа глава “Физикогеорафска характеристика” са описани местоположението, пътищата и характерните за селото раститетелност, климат, води и почви. С този текст авторите спазват традицията за започване на книгите с изследване на селищата. Втора глава “Ранни селища и археологически находки” е най-кратка и в нея, въз основа на съществуващите трудове с археологически проучвания, се достига до предположението, че днешното село е продължител на средновековното селище в местността “Еникьой” или в превод от турски “ново село”. Имайки предвид, че на територията на Горно Абланово има 5 могили с обла форма, които още не са проучени, след техните разкопки може да се намерят допълнителни доказателства за мястото и времето на възникване на селото.
Със задълбочено познаване на историческите факти и политическите условия е представен животът на селото в годините на робство в следващата глава “Горно Абланово в годините на Османското владичество (1388-1878 г.)” В съдържанието на тази част от книгата се запознаваме с историята на героя Камандю, която е първата от множеството истории. Тодор Билчев и Йорданка Ватева тръгват от кратките сведения, които дава за него Никола Манев, за да изградят образа на легендарната за Горно Абланово личност. При проучването и описанието на участника в Кримската война Камандю личи проникновеният изследователски подход, който авторите прилагат при пресъздаването на всички истории. Така например, след като се запознават задълбочено с научната литература за Кримската война и не откриват името на Марин, чието прозвище е Камандю, двамата автори постъпват професионално, като търсят и обсъжат различни източници - общински регистри, паметници в гробището, среща с наследниците. Така те достигнат до откритието, че двете негови имена са Марин Лесков, роден през 1835 година.
Историята на Камандю е показателна и с това, че доказва тезата за уникалността на книгата “Горно Абланово”. Вместо да презентират сухи факти и поредица от исторически събития, Тодор Билчев и Йорданка Ватева разказват истории, разказват подробно, вярно и мъдро, подобно на средновековни летописци жития и бития на местни хора. Разбира се, тези увлекателно разказани истории са съпроводени с действителни и любопитни данни, намерени в съществуващи книги и архивни материали.
В поредицата от истории се откроява и историята на друга емблематична личност на селото - Игнат Христов Кънев или Игнат Канефф, както го наричат канадците. От историята за него научаваме, че още като дете, 12 - 13-годишен, е започнал да работи, да събира яйца и е бил весело момче. Неговият дядо Симеон е бил търговец и е имал най-хубавите коне на селото. Малкият Игнат се зарича, че един ден и той ще има такива коне. Неговите мечти не само се сбъдват, но и се преумножават. Докато достигне обаче до финансовия статус на милионер, той изминава дълъг и труден път. Едва 15-годишен, през 1941 година заминава за Австрия, където най-напред работи като градинар при Никола Парушчолаков, след това се занимава с търговия, а през 1951 година заминава за Квебек. Там на рождения си ден - 6 октомври - си купува първия парцел и построява първата си къща, за да изгради до днес 17 000 къщи, 8 голф игрища, множество апартаменти и бизнес сгради. Всичките тези постижения представят един преуспял българин, един щедър дарител, който, макар и делече от България, не забравя своите родови корени.
От десетките истории в книгата “Горно Абланово” ще спомена и историята, която разказва Йордан Йорданов за своя дядо Янко, историите на свещеник Марин Георгиев, свещеник Никола Иванов, Драган Андреев и други.
Оттук обобщението, което можем да направим, е, че съдържанието на изследването на Тодор Билчев и Йорданка Ватева не се състои от обикновени документи, бездушни сидетелства или запазени във времето архивни единици. В тяхната творба читателят ще съпреживее живота и съдбата на множество горноаблановчани, ще се запознае с истории на личности, които със своите народополезни дела са изградили духовния и материалния свят на Горно Абланово.
В историята на селото, в чийто смислов център е човекът, се разказват и важни събития и дейности, свързани с икономическата, социалната, политическата и духовната сфера. Така, освен че е написана с новаторски подход, насочен към търсенето и представянето на горноаблановчанина, книгата следва и добрите традиции при поселищните проучвания. От текста научаваме за включването на селото в стратегическия план на руското командване по времето на Руско-турската освободителна война и идването на 9 юли 1877 година на княз Владимир Александрович в Горно Абланово. Съдържанието в книгата ни запознава с административното устройство на селото през периода на капитализма (1878 - 1944) година, с първия кмет Георги Кочев, първия общински писар Руми Чалъков, с първата общинска сграда, която преди това е била сграда на старото селско училище, намиращо се срущу църквата и т.н. Ставаме свидетели, също така, на дейностите на Общината, насочени към добруването на хората, към благоустрояването на селището (планът на селото е надлежно утвърден с Царски указ №43 от 3 март 1921 година и обявен на населението). Научаваме и за обществено-политическия и духовния живот, за участието на хора в Тръстенишкия селски бунт на 17, 18 и 19 април 1900 година срущу “натуралния десятък”, за емигрантите, заминали за Америка, за участието на хората в различните политически партии, за 24-те жертви по времето на Балканската война 1912 - 1913 година и 47-те убити по времето на Първата световна война 1914 - 1918 година. От описаните десетки исторически факти и събития личи задълбоченото познаване на архивните документи, старателното събиране на спомени и проникновеното проучване на съществуващата научна литература.
Тодор Билчев и Йорданка Ватева със същия академичен изследователски подход събират и тълкуват документите и разказите на очевидците, свързани с историята на Горно Абланово през времето на социализма и след демократичните промени през 1989 година. Представени са подробно дейността на общината след 9 септември 1944 година, изборите за 26-ото Обикновено народно събрание, кооперирането на земята и създаването на ТКЗС и ДЗС. Духовният живот е проследен чрез описването на дейностите на училище “Христо Ботев” и читалище “Пробуда”.
След демократичните промени през 1989 година разказът на историята на Горно Абланово е съсредоточен върху административното устройство и дейността на Общината, както и на провеждането на поредицата от избори.
Достойнство на изследването на историята на Горно Абланово са и множеството снимки и документи, поместени в приложението.
Не на последно място книгата е много добре полиграфически оформена - кориците са дело на Явор Цанев. Рецензент на книгата е проф. д-р Лъчезар Георгиев.
Ето и налагащото се заключение: Книгата “Горно Абланово” е уникална история за селото. Книгата “Горно Абланово” е история за човека горноаблановчанин. Книгата “Горно Абланово” е цялостно и задълбочено изследване на селото през вековете. Книгата “Горно Абланово” представя идентичността на общността в България и Европа. Книгата “Горно Абланово” е памет, която пренася селото във вечността.

Никола БЕНИН