ИЛИЯНА БЕНИНА НИКОЛА БЕНИН
Another stop on this Interdict trail: Trinity College Library, Cambridge, MS R. 4. 38 — a 17th-century miscellany cataloged by M.R. James as "Italian Poems."
The volume is a patchwork of 104 leaves in at least four different hands, gathering pasquinate, canzoni, and satirical dialogues composed over roughly fifty years of Italian history—from the death of Andrea Doria (1560) to the Venice–Rome Interdict crisis of 1606–07. It came to Cambridge as a gift from Sir Henry Puckering, whose family library likely supplied these Italian manuscripts.
The real find here is an unpublished pasquinata: the "Ragionamento d'un Veneziano e un Zuechin sovra i Gesuiti (A Dialogue Between a Venetian and a Chioggia-man on the Jesuits), 366 lines in ottava rima, written in Venetian dialect on ff. 53r–60r. Two Venetian everymen trade gossip — earthy, obscene, unsparing — about the misdeeds of the Jesuits in the run-up to their expulsion from the Republic. It's satire of manners fused with high political stakes: a very local, very foul-mouthed vehicle for a very international quarrel. (This dialogue has just been edited and studied by Sofia Canzona and Luigi Alessandro Cappelletti in "Quaderni Veneti," 2018.)
Even the opening leaf of the manuscript sets the tone: four numbered pasquinate on facing pages, two on Clement VIII's annexation of Ferrara, and two on the Venice-Rome clash — including, fittingly, one titled "Su la partenza de' Gesuiti (On the departure of the Jesuits).
What's striking is how this Cambridge witness sits alongside two other manuscripts we've been tracing — one at the Biblioteca civica Bertoliana in Vicenza ("Venezia Parlante al Sommo Pontefice Paolo V," 1606) and one at the Biblioteca Marciana in Venice (Rari Ven. 291, with its blistering anti-papal canzoni: "Se Pescator sei, non sei Nettuno..."). Three collections, three cities, one crisis: the same pamphlet war — Venice defending her liberty, the Jesuits cast as Rome's loyal instrument and paying the price with half a century of exile — copied, recopied, and scattered across libraries from Venice to England.
The Interdict of 1606–7 didn't just produce official polemics from Sarpi and Bellarmine. It produced an entire underground literature of dialect verse, gossip, and mockery — and pieces of it, remarkably, still turn up uncatalogued or under-studied in special collections today.— в/ъв Trinity College Library, Cambridge.
Друга спирка по този път на Интердикта: Библиотеката на Тринити Колидж, Кеймбридж, MS R. 4. 38 — сборник от 17-ти век, каталогизиран от М. Р. Джеймс като „Италиански стихотворения“.
Томът е мозайка от 104 листа, писани от поне четири различни ръкописи, събиращи паскинати, канцони и сатирични диалози, съставени в продължение на приблизително петдесет години италианска история — от смъртта на Андреа Дория (1560 г.) до кризата с Интердикта между Венеция и Рим от 1606–1607 г. Той е дошъл в Кеймбридж като подарък от сър Хенри Пъкеринг, чиято семейна библиотека вероятно е предоставила тези италиански ръкописи.
Истинската находка тук е непубликувана паскината: „Ragionamento d'un Veneziano e un Zuechin sovra i Gesuiti“ (Диалог между венецианец и човек от Киоджа за йезуитите), 366 реда в ottava rima, написана на венециански диалект на стр. 53r–60r. Двама венециански обикновени хора си разменят клюки – земни, неприлични, безмилостни – за злодеянията на йезуитите в навечерието на изгонването им от Републиката. Това е сатира на маниерите, съчетана с високи политически залози: много локално, много сквернословно средство за много международна кавга. (Този диалог току-що беше редактиран и проучен от София Канцона и Луиджи Алесандро Капелети в „Quaderni Veneti“, 2018 г.)
Дори първият лист на ръкописа задава тона: четири номерирани паскинати на срещуположни страници, две за анексирането на Ферара от Климент VIII и две за сблъсъка между Венеция и Рим – включително, подходящо, един озаглавен „Su la partenza de' Gesuiti“ (За заминаването на йезуитите).
Поразителното е как този свидетел от Кеймбридж се намира редом до два други ръкописа, които проследяваме – единият в Biblioteca civica Bertoliana във Виченца („Venezia Parlante al Sommo Pontefice Paolo V“, 1606 г.) и единият в Biblioteca Marciana във Венеция (Rari Ven. 291, с неговите остри антипапски канцони: „Se Pescator sei, non sei Nettuno...“). Три колекции, три града, една криза: една и съща война с памфлети – Венеция защитава свободата си, йезуитите са представени като верен инструмент на Рим и плащат цената с половин век изгнание – копирани, прекопирани и разпръснати из библиотеки от Венеция до Англия.
Интердиктът от 1606–1607 г. не само е довел до официални полемики от Сарпи и Белармин. То е създало цяла подземна литература от диалектни стихове, клюки и подигравки — и части от нея, забележително, все още се появяват некаталогизирани или недостатъчно проучени в специални колекции днес. — в/ъв Библиотеката на Тринити Колидж, Кеймбридж.
I. Паскината като лабиринт: Анатомия на непубликувания диалог
Сърцето на кеймбриджкия кодекс е непубликуваният доскоро диалог „Ragionamento d'un Veneziano e un Zuechin sovra i Gesuiti“ (ff. 53r–60r). Съставен от 366 реда в ottava rima на автентичен венециански диалект, той дава глас на двама обикновени граждани — венецианец и жител на Киоджа (zuechin).
От гледна точка на семиотиката на културата, тук се наблюдава фундаментален сблъсък между две регистрови системи:
Висшата политика (Realpolitik): Международният конфликт между Папската държава на Павел V и Светлейшата република Венеция относно юрисдикцията над духовенството и суверенитета на държавата.
Ниската карнавална култура: Сквернословният, плебейски диалог, в който високата теология е сведена до народна клюка, подземен хумор и плътски метафори за злодеянията на йезуитите.
Текстът функционира като карнавална маска: йезуитите — идеологическият авангард на Контрареформацията — не са опровергавани с томистки аргументи, а са развенчани чрез гиньолно изобличаване. Това е локално, плебейско оръжие за международна кавга, което напомня за раблезианския хумор, където тялото и неговите функции стават последна инстанция на истината срещу институционалната догма.
II. География на ръкописната война: Трите свидетеля
Поразителното в този филологически пъзел е картографирането на текстовата мрежа. Кеймбриджкият свидетел не съществува в изолация; той е част от подпоземна, контрабандна мрежа за разпространение на антипапски памфлети, която пресича границите на Континента:
| Град / Библиотека | Ръкопис / Свидетел | Основен фокус / Текстови белези |
Кеймбридж
(Trinity College) | Ръкопис на Пъкеринг
(104 листа) | „Ragionamento...“, паскинати за Ферара и заминалите йезуити („Su la partenza de' Gesuiti“). |
Виченца
(Biblioteca Bertoliana) | „Venezia Parlante...“
(1606 г.) | Персонифицираната Венеция, която говори и оспорва папския авторитет на Павел V. |
Венеция
(Biblioteca Marciana) | Rari Ven. 291 | Остри антипапски канцони („Se Pescator sei, non sei Nettuno...“), метафоризиращи Петровия рибар. |
Тази триада (Виченца – Венеция – Кеймбридж) разкрива как сатиричното оръжие на Венецианската република е било преписвано, пренасяно и съхранявано. В епоха, в която Индексът на забранените книги (Index Librorum Prohibitorum) опитва да затвори границите за еретичната мисъл, ръкописната сатира се промъква под формата на лични бележници и частни колекции, за да акостира най-накрая в протестантска Англия.
III. Подземната литература на Интердикта
В традиционната историография кризата с Интердикта от 1606–1607 г. се разглежда през сблъсъка на титани: високата канонична и държавническа мисъл на Паоло Сарпи (Паоло Сервита) срещу богословската апологетика на кардинал Роберто Белармин.
Анализът на кеймбриджкия том обаче ни задължава да преосмислим този наратив. Наред с официалните латински и италиански трактати, съществува и буйна подземна литература:
Паскинати, заковавани по ъглите на площадите;
Диалектни диалози, рецитирани по таверните на Риалто;
Сатирични канцони, предавани от уста на уста.
Когато Павел V налага интердикта, забраняващ извършването на тайнства във Венеция, Републиката отговаря не само с правни протести, но и с изгонването на йезуитите, представени като пета колона на Рим. Сатирата се превръща в психотерапия за народа и инструмент за обществена мобилизация. Йезуитите плащат цената с половин век изгнание, а народният хумор ги съпровожда с песни и подигравки.
Епилог: Сянката на библиотеката
Защо тези текстове продължават да изплуват днес, некаталогизирани или недостатъчно проучени, в специалните колекции от Венеция до Кеймбридж? Навярно защото библиотеката е жива памет, която обича да крие тайните си в листовете, останали извън официалния канон.
Както казва самият францискански монах Адсон от Мелк на финала на своите спомени: „Habent sua fata libelli“ — книгите имат своя съдба. И понякога тази съдба е да запазят един нецензурен, но дълбоко свободен човешки глас, кънтящ през вековете от каналите на Венеция до тихото сигурно убежище на Тринити Колидж.
Сатиричният интердикт: Руини, диалект и подземен хумор в ръкописите от Кеймбридж, Виченца и Венеция
Автор: Специалист по медиевистика, текстология и ранномодерна ръкописна култура
Обект на изследване: Мембрана и хартиени свидетели на антипапската сатира по време на Венецианския интердикт (1606–1607 г.)
Локация на основния свидетел: Библиотека на Тринити Колидж, Кеймбридж (Trinity College Library, Cambridge), колекция на сър Хенри Пъкеринг (Sir Henry Puckering)
I. Текстологичен и кодикологичен профил на кеймбриджкия кодекс
Кеймбриджкият ръкопис представлява композитен том (codex facticius) от 104 хартиени листа, съставен от четири самостоятелни палеографски ръце (scribal hands). Неговото генериране обхваща хронологичен диапазон от приблизително петдесет години — от смъртта на генуезкия адмирал и държавник Андреа Дория (1560 г.) до кулминацията на дипломатическата и канонична криза с Интердикта между Светлейшата република Венеция (Serenissima) и Римския папа Павел V (1606–1607 г.).
1. Прованс и текстово пренасяне
Кодексът попада в сбирката на Тринити Колидж чрез дарението на сър Хенри Пъкеринг (1618–1701) — английски роялист и библиофил, чиято фамилна библиотека служи за мост между италианския контрабанден ръкописен пазар и английския протестантски хуманизъм. Наличието на тези полемични текстове в Англия документира ранномодерната мрежа за транснационален трансфер на подривна литература (libelli famosi), избягваща цензурата на Индекса на забранените книги (Index Librorum Prohibitorum).
2. Кодикологични особености на Лист 1 (f. 1r–1v)
Първата фолиационна единица задава концептуалния рамков програмен план на целия сборник. Тя съдържа четири номерирани паскинати (pasquinades), подредени паралелно на срещуположни страници:
Анексията на Ферара (1598 г.): Две паскинати, насочени срещу папа Климент VIII (Алдобрандини) и неговата политика на териториална експанзия в Папската държава след смъртта на Алфонсо II д'Есте.
Сблъсъкът с Венеция (1606 г.): Две сатирични творби за конфликта с Павел V (Боргезе), включително централния текст „Su la partenza de' Gesuiti“ („За заминаването на йезуитите“).
II. Семиотичен и филологически анализ на „Ragionamento d'un Veneziano e un Zuechin sovra i Gesuiti“
Основният филологически принос на кеймбриджкия кодекс е съхранението на уникалния диалог „Ragionamento d'un Veneziano e un Zuechin sovra i Gesuiti“ (ff. 53r–60r), редактиран и публикуван от София Канцона и Луиджи Алесандро Капелети (Quaderni Veneti, 2018).
1. Метрика и диалектология
Текстът се състои от 366 реда, организирани в октави (ottava rima) — традиционна строфична форма, наследена от италианския епически хуманизъм (Боярдо, Ариосто), но пречупена тук през заупокойно-сатиричния регистър на народния език. Диалогът е водeн на автентичен венециански диалект (veneto) и неговия южен вариант от Кьоджа (zuechin / chioggiotto).
2. Социолингвистичен регистър и Бахтинова карнавализация
Диалогът противопоставя двама представители на плебейската класа (popolani). Според концепцията на Михаил Бахтин за народната смехова култура, текстът осъществява трайна карнавализация на теологичния дискурс:
Сквернословие и корпоралност: Алчността, политическият интригизъм и моралният упадък, атрибутирани на йезуитите, не са опровергавани чрез канонично право (Ius Canonicum), а са изобличени чрез физиологични метафори, анатомичен хумор и поговорки.
Локална идентичност срещу универсализъм: Чрез диалекта от Киоджа и Венеция идеологическият униформизъм на Римската курия е сведен до локална клюка, която служи като мобилизиращ социален ресурс за подкрепа на венецианското правителство.
III. Сравнителен рукописен ландшафт: Триадата Венеция – Виченца – Кеймбридж
Кеймбриджкият текст представлява брънка от широка текстова мрежа за подпоземна сатира, документирана в три ключови библиотеки:
| Библиотечен депозит | Ръкописен сигнатур / Текст | Филологически и съдържателен анализ |
Кеймбридж
(Trinity College Library) | Ms. Puckering Collection
(ff. 53r–60r) | „Ragionamento...“ — 366 реда ottava rima; диалектен диалог за депортацията на йезуитите и сатира на маниерите. |
Виченца
(Biblioteca civica Bertoliana) | „Venezia Parlante al Sommo Pontefice Paolo V“ (1606) | Персонифицирано прозопопеично произведение, в което Република Венеция говори директно с Римския папа. |
Венеция
(Biblioteca Nazionale Marciana) | Rari Ven. 291 | Сборник с антипапски канцони. Включва метафоричния инципит „Se Pescator sei, non sei Nettuno...“, деконструиращ образа на Петровия рибар. |
Тази мрежа разкрива, че антипапската пропаганда от 1606–1607 г. не е епизодичен изблик, а планирана ръкописна война (pamphlet war). Когато Венеция официално прогонва йезуитите — възприемани като шпионски инструмент на Испания и Ватикана — институционалната забрана е съпроводена от народна сатирична вълна, копирана и разпространявана в стотици екземпляри.
IV. Историографски ревизионизъм: Двете лица на Интердикта
Традиционната историография разглежда Венецианския интердикт предимно през полемиката между високите интелектуалци:
Фра Паоло Сарпи (Paolo Servita): Официалният богослов на Републиката, защитаващ светския суверенитет над клира.
Кардинал Роберто Белармин (Roberto Bellarmino): Водещият йезуитски апологет на папския примат (potestas indirecta).
Анализът на подпоземните ръкописи от Кеймбридж и Венеция налага историографска корекция. Полемиката от 1606–1607 г. се развива на две паралелни нива:
Сатиричният ръкописен корпус показва, че кризата не е останала само латинска академична диспутация, а е прераснала в медийно събитие от ранен модерен тип, където народната смехова култура е използвана като държавен инструмент за легитимация.
V. Заключение: Архивната текстуалност като палимпсест на историята
Откриването и проучването на некаталогизирани или недостатъчно анализирани текстове в сбирки като тази на Тринити Колидж потвърждава тезата, че библиотеката е динамичен архив от гласове. В листовете на кеймбриджкия кодекс е съхранен не просто литературен куриоз, а свидетелство за начина, по който народният хумор, диалектът и политическият прагматизъм са си съдействали в една от най-дълбоките кризи на ранномодерна Европа.
