Трагическият конфликт в "Антигона" от Софокъл

 Никола Бенин

Увод

  Мястото на „Антигона” в развитието на античната трагедия? /Докато Есхил я създава, Софокъл я усъвършенства/

 

-Какъв е драматическият конфликт, който стои в основата на „Антигона” от Софокъл?

 

Конфликтът между държавни закони и неписаните закони на морала и религията.

 

-Какъв е философският смисъл на трагедията?

 

Има различни тълкувания. Кое от тях ще подкрепим? Имаме ли свое тълкуване?

 2.Теза – Трагическият конфликт в живота на човека може да възникне в резултат на противоречието между обществените закони и неписаните човешки закони, между държавния ред и моралните принципи. В античната трагедия „Антигона” са разкрити трагичните образи на Креон и Антигона. С трагическа ирония и проследявайки развитието и разрешаването на трагическия конфликт, древният творец отвежда своите герои до прозрението, че държавният ред и обществените закони трябва да съществуват заради хората, а не човекът да съществува заради тях.

 3.Аргументи

 3.1.Конфликтът между писаните и неписаните закони. Цялото драматично действие в „Антигона” е изградено върху сблъсъка между строгия държавник Креон и сестрата, която обича своя брат – Антигона. Креон поддържа и строго следи за спазването на писаните закони на държавата. Антигона ги нарушава, като поставя семейно родовите над тях. Сблъскват се две идеи, две подбуди, две становища. Те са еднакво твърди, дръзки и решителни. Всеки от участниците в трагическия конфликт има своята истина.

 

3.2.Защо Креон е трагичен образ? В сблъсъка на Креон с Хемон държавникът отказва да се вслуша в думите на сина си, защото не вижда в него човек, който му открива истината, а влюбен момък, който отчаяно се бори, за да спаси любимата си. И това прави Креон трагичен герой. Той си е поставил благородната цел да служи всеотдайно на своите съграждани, но не е избрал верния път. Държейки се за своята малка правда, той не осъзнава голямата си заблуда. Уверен е, че служи на обществото и не разбира, че се откъсва от него. Не може да се управлява мъдро само чрез писаните закони. Има и други. Това са неписаните закони на човечността и който ги забрави, остава сам.

3.3.Какво постига авторът с трагическата ирония? Трагическата ирония е момент в в развитието на с’жетната линия в  античната гръцка трагедия, в който действащото лице се чувства щастливо от постигнатото след водена борба, без да вижда или предусеща, че се намира на ръба на пропастта, че след малко ще узнае за своя дълбок трагизъм, за своята катастрофа. Истината, която Креон трябва да проумее, е изразена в думите на известния римлянин Цицерон: „крайното съблюдаване на правото, може да се окаже крайна несправедливост.”

3.4.Какъв е философският смисъл на трагедията? Има различни тълкувания.

3.4.1.Според Хегел /Кой е той?/ Най-значимите колизии в изкуството са тези, при които два идеала, две големи истини в дадена ситуация се оказват в неразрушимо противоречие. Основната колизия в „Антигона” се състои в неразрешимото противоречие между Креон, който защитава благоденствието на държавата и принципите на държавното устройство и Антигона, която защитава светостта на семейните връзки.

3.4.2.Според Гьоте /Кой е той?/ Цялото право е на Антигона, а Креон е нещастно заблуден. Това е заблудата на държавник, който смело и бездушно защитава писаните граждански закони. А Антигона е защитник на вечните закони на човечността.

3.5. Как е разрешен трагическият конфликт? Антигона умира, оплаквайки своята участ, без да се откаже от своята истина. Креон разбира заблудата си, достига до прозрение и желае смъртта като избавление.

4.Заключение – Прозрението на Креон е прозрение и за зрителите, за възприемателите на античната трагедия. Съвременното звучене на този вечен проблем.