Никола Бенин
1589-1610.АНРИ IV начело на френското кралство при Бурбоните.Le Roi a fait battre Tambour-иронична френската барокова песен за любовните набези на кралете.
Френският крал Анри Четвърти е възпят в песента Vive la France, vive le roi Henri IV. Той е мъж, който е готов да спре по време на битка, за да пише любовно писмо до любимата жена или любовница.
Лекомислен или мъдър, нежен или смел, трудолюбив или по кралски ленив, но честен. Той въплъщава идеала за добрия крал.
И докато останалата част на Франция отдавна е забравила монархията, в родния град на Анри IV — град По, в Югозападна Франция, до ден днешен се празнува неговото близо 21 годишно властване.
| Анри IV | |
|---|---|
| Крал на Франция и Навара | |
 | |
| Лична информация | |
| Управление | 2 август1589 – 14 май1610 |
| Коронация | 27 февруари1594, Шартър |
| Пълно име | Познат още като Великият, Галантният Зелен, или Добрият Крал Анри |
| Други титли | Херцог на Вандом (1562 – 1589)Крал на Навара (1572 – 1610)Дофин на Виен: като Крал на Франция (2 август1589 – 27 септември1601) |
| Роден | 13 декември1553 |
| Замъка По, Франция | |
| Починал | 14 май1610 |
| Париж, Франция | |
| Погребан в | Базилика Сен-Дени, Франция |
| Предшественик | Анри III |
| Наследник | Луи XIII |
| Фамилия | |
| Брак | Маргьорит дьо Валоа (1553 – 1615) |
| Втори брак | Мария Медичи (1573 – 1642) |
| Потомци | Луи XIII (1601 – 1643)Елизабет Бурбонска (1602 – 1644)Кристин Мари, херцогиня на Савой (1606 – 1663)Никола (1607 – 1611)Гастон Жан Батист, херцог на Орлеан (1608 – 1660)Анриет Мари, кралица на Англия и Шотландия (1609 – 1669) |
| Династия | Бурбони |
| Баща | Антоан дьо Бурбон (1518 – 1562) |
| Майка | Жана III, Кралица на Навар (1528 – 1572) |
Анри IV, крал на Навара от 1572 до 1610 г. и крал на Франция от 1589 до 1610 г., е първият крал от династията на Бурбоните.
Син е на херцога на Вандом — Антоан дьо Бурбон и наварската принцеса Жана Д`Албре. По бащина линия произхожда от младшия клон на рода Бурбон — Вандом.
На 18 август1572 г. се жени за френската принцеса, дъщерята на Катерина Медичи - Маргьорит дьо Валоа. Маргьорит е негова братовчедка, но и сестра на краля на Франция - Шарл IX.
Бракът е част от плана на Катерина Медичи да помири католиците с протестантите, наричани във Франция - хугеноти. Заради това тя предлага на Анри, който е протестант да се ожени за дъщеря и Марго, която е католичка.
Същата 1572 година той става крал на Навара под името Анри III, след смъртта на майка си Жана, под чието влияние става хугенот.
Сватбата на Анри с Маргьорит е част от мирния договор между католици и хугеноти, целящ да сложи край на религиозната война във Франция (започнала през 1560).
Но още на същата година се случват най-ужасните кланета между французи в нощта на Свети Вартоломей, 24 август 1572.
Католици, водени от Кървавия херцог дьо Гиз, с помощта на кралица Катерина Медичи изкопчват разрешение от краля - Шарл IX за Клане на протестантите. За една нощ в Париж те успяват да убият 5000 хугеноти, а в цяла Франция, същата нощ са избити 20000 протестанти.
Кралският протестантски зет Анри е скрит насилствено и принуден, да приеме католицизма, заедно с братовчед си принц Анри дьо Конде.
Държан е като затворник в Лувъра 4 годити - до 1576 г., когато успява да избяга, връщайки се в родната Навара. Там беглецът Анри отново приема протестантството.
След смъртта на херцог Франсоа д Анжу - брат и наследник на крал Анри III (наследил през 1574 г. крал Шарл IX), Анри дьо Бурбон става единствения официален наследник на френската корона.
Тъй като Анри дьо Бурбон е пряк потомък на крал Луи IX и негов най-близък роднина по мъжка линия, крал Анри III няма друг избор освен да го признае като наследник на короната. Защото Салическия закон във Франция анулира сестрите на краля и другите му женски близки роднини.
В това време, през 1588 г. интригантът-херцог дьо Гиз, кървавият екзекутор на протестантите от 1574 г., превзема Париж и прогонва Анри Трети в Блоа.
Скоро след това херцог Анри дьо Гиз е убит в контра-заговор на прогонения крал Анри III.
За да си върне Париж, кралят на Франция се съюзява с братовчед си Анри дьо Бурбон и обсажда Париж, но в навечерието на решителния щурм е убит (1589 г.).
Този факт прави наследникът-протестант Анри дьо Бурбон да стане крал на Франция под името Анри IV.
Католическата лига, ползваща се с подкрепата на Испания, отказва да се подчини на протестанта, докато не приеме католицизма и започва последната религиозна война във Франция.
Кралят разгромява Лигата при Арк и Иври същата година - 1589 г. Но походът на Алесандро Фарнезе, херцог на Парма, идващ в помощ на католиците, го кара да снеме обсадата на Париж.
Окуражаван от голямата любов на своя живот - любовницата си Габриел д"Естре, кралят приема отново католицизма, този път завинаги (25 юли1593), произнасяйки прословутата фраза "Paris vaut bien une messe" ( Париж заслужава една меса(католическа литургия)).
Неговото влизане в лоното на католицизма му носи верността на мнозинството от поданиците му и на 27 февруари1594 г. Анри IV е коронясан в катедралата в Шартр.
Същата година, в град Нант, той издава прочутия си Нантски едикт, с който гарантира правата и мирът за Хугенотите (едиктът е отменен 91 години по-късно, през 1685 г. от неговия внук крал Луи XIV).
Бракът на Анри с Маргьорит дьо Валоа-Медичи не е щастлив и двойката е бездетна. Още преди Анри да наследи трона през 1589 г. двамата се разделят, без да се разведат. След като Анри става крал, съветниците му го карат да се ожени отново, за да осигури мъжки наследник на короната и да избегне диспута около наследника му.
През 1590 г. Анри се запознава с Габриел д"Естре, която става официална негова метреса през 1592 г. Габриел му ражда три деца. Анри решава да поиска от папата анулиране на брака му с Маргьорит, за да се ожени за Габриел.
Съветницикът му Максимилиан дьо Бетюн, херцог дьо Сюли, се противопоставят на тази идея. Въпреки това кралят е готов да я реализира, но малко преди планираната венчавка, Габриел д"Естре умира (10 април1599), след като ражда преждевременно мъртъв син.
Така Анри се жени за Мария Медичи, племенница на великия херцог на Тоскана Фердинандо I Медичи.
Анри е човек с визия и смелост. Вместо да води скъпоструваща война, за да подчини благородниците, той се съюзява с тях.
Като крал възприема политика на подобряване живота на поданиците си (мечтата му е била всеки негов поданик да яде поне веднъж седмично печена кокошка), което го прави най-популярния владетел, който Франция е имала някога.
По време на царуването си Анри IV подпомага развитието на земеделието, източени са блата, за да се създадат нови земеделски площи, извършват се редица обществени дела.
Изграждат се нови пътища, мостове и канали. Изграден е 1200-метров канал в кралския ловен замък във Фонтебло ( който може да бъде видян и днес) и са засадени десетки борове, брястове и плодни дръвчета.
Кралят обновява Париж като голям град, започва строежа на Понт Ньоф, който свързва двата бряга на река Сена. Създава голямата галерия в Лувъра (най-дългата сграда от този вид в Европа).
Крал Анри IV поощрява изкуството сред всички класи. Той поканва стотици художници и занаятчии, които да живеят и работят в Лувъра. Тази традиция продължава 200 години, докато Наполеон не я закрива.
В цялостната си дейност кралят е подпомаган от верни съветници, сред които се отличава неговия финансов министър и командир на Артилерията — херцог дьо Сюли.
Визията на Анри IV да разшири териториите на Франция го кара да финансира американските експедиции на Самюел дьо Шамплан, който създава френски колонии в Канада (за съжаление кралят не доживява първите завоевания, когато Шамплан се връща с вестта за постиженията в Северна Америка).
Той е убит на 14 май 1610 г. от фанатика Франсоа Раваяк и е погребан в Базиликата в Сен Дени - гробницата на френските крале.
Неговата вдовица Мария Медичи управлява като регент от името на сина му — крал Луи XIII (9-годишен по време на убийството на баща му) до 1617 г.
----------------------
Le roi а fait battre tambour -
Le roi a fait battre tambour, Le roi a fait battre tambour
Pour voir-e toutes ces da-a-a-a-mes, Et la premie-re qu"il a vue
Lui a ravi son a-a-a-a-me.
Първият е Анри Четвърти, който на 36 години официално признава за любовницата си в кралското ложе - 17 годишната Габриел Д,Естре от Компиен. Тя умира мистеризно през 1599 година, докато двамата чакат папското разрешение... Вторият визиран любовен веселяк бил слънчевият Крал Louis XIV (1638-1715) с Мадам Дьо Montespan, маркиза в Шареант. Тя напуска своя съпруг и Маркиз за да се посвети на Краля Слънце. Нейната любовна история и живот свършват неочеквано и нещастно по време на обед с риба, където тя се задавя и издъхва?!
Третата визирана любовна афера е между Крал Louis XV и Мадам Дьо
Vintimille - дъщеря на Маркиз Дьо Nesles. Тя става Фаворитката на Краля, докато умира в леглото си, със съмнение за отравяне... Тази иронична песен прави част от репертоара на известни френски изпълнители, сред които:
Edith Рiaf, Les compagnons de la chanson, Anne Sylvestre, Yvette Guilbert и други.
Няма коментари:
Публикуване на коментар