Кога ще приключи пандемията Covid-19? И как?

Никола Бенин

Инфекциозното огнище може да приключи по повече начини, отколкото един, казват историците. Но за кого свършва и кой взема решение?

Според историците пандемиите обикновено имат два типа окончания: медицинската, която се появява, когато заболеваемостта и смъртността пада, и социалната, когато епидемията от страх от болестта отшумява. Тук е уместно да цитирам проф. д-р Румен Пандев (на бански диалект): "Не е важно кее дошла, важното е ка че си иде".

Когато хората питат: "Кога ще свърши това?", Те питат за социалния край", казва д-р Джеръми Грийн, историк на медицината в Джон Хопкинс. 

С други думи, краят може да настъпи не защото е победена болестта, а защото хората се уморяват от паническия режим и се научават да живеят с болестта. Алън Бранд, историк от Харвард, каза, че подобно нещо се случва с Ковид-19: „Както видяхме в дебата за отваряне на икономиката, много въпроси за така наречения край се определят не от медицински данни и данни за общественото здраве, а от социално-политически процеси."

Краищата „са много, много разхвърлени“, каза Дора Варга, историк от Университета в Ексетър. „Поглеждайки назад, имаме слаб разказ. За кого приключва епидемията и кой може да каже?“

Черната смърт и тъмни спомени 

Ето част от статията ми "„Шествието на чумата в полето на историята и в пространството на „Декамерон” от Джовани Бокачо”:

"Човечествето в своята хилядолетна история е претърпяло няколко опустошителни пандемии, от които Черната смърт (между 1348 и 1350 година) е най-голямата от тях. Първото исторически регистрирано голямо огнище на балонна чума (bubonic plague) е Юстиниановата чумата от VI и VII век, започнала през 541 година, вследствие на която около 40% от населението на Константинопол загива. Според съвременните оценки тогава половинта от населението на Европа е унищожено преди пандемията да изчезне през 700-та година.[1] Третата голяма чумна епидемия е през 1890 година и се разпрозстранява в Китай и Индия.

Предполага се, че Черната смърт е отнела живота от 30% до 60% от европейското население (Alchon 2003: 21), а населението в света през 1400-та година от приблизително 450 млиона достига до 350 – 375 милиона. Според Чезере Марки: “В навечерието на бедствието Европа брояла петдесет и четири милиона жители, които в течение на три години намалели с една трета” (Марки 1986: 114). Тъй като броят на смъртните случаи в различни градове и села се взема от църковните регистри, а средновековните хронисти са известни с тяхната неточност, когато става въпрос за цифри, е трудно да се каже със сигурност броят на загиналите. Така например в някои документи са описани десетки хиляди смъртни случаи в градове, които не са могли да имат тези популяции. Подобни усъмнявания съществуват и при представянето на числеността на армиите и на жертвите, които не много често не съответстват на действителността.  

Едно е сигурно обаче, след тази невъобразима трагедия Европа не е същата. Черната смърт разклаща средновековния свят и не щади никого и нищо – дори и устоите на водещата интитуция – църквата. Това дава основание на Филип Циглер в книгата “Черната смърт” да зададе реторичния въпрос: “Черната смърт не причинява Реформацията, тя не стимулира съмнения относно доктрината за Transubstantiation; но не създава ли тя състояние на ума, в което доктрините се подлагат по-лесно на съмнение и в което Реформацията е много по-непосредствено възможна?” (Ziegler 2009). В отношенията на селяните в общността също настъпват промени. Макар че на пръв поглед те са сходни преди и след чумата, процесите, настъпили преди Черната смърт са били ускорени, след като тя си отива. Едно от значимите проявления на това интензифициране на обществените промени е Селското въстание (известно още като Wat Tyler's Rebellion и Great Rising)  в Англия през 1381 година.  

Водеща причина за бързото и масово разпрозстранение на заразата са лошите условия на живот и липсата на хигиена. Продуктите, от които се приготвяла храната, много рядко били пресни. Най-често се използвали солените меса и пикантни сосове.[2] Хората в семейството се хранели от една паница, без прибори, а кокалите след хранене се изхвърляли на земята. В стаята трудно влизала светлина, тъй като много често единственият отвор в къщата е входната врата. Банатя в къщите почти не се срещала, а обществената баня била използвана често за публичен дом, както свидетелства новелата за Ричардо Минутоло и Катела, съпругата на Филипело Сигинолфо (III, 6)[3]: “Сводничи, пратил я пак оня Филипело, дето ти ми го докара на главата, като ме караше да отговарям и да му давам надежди; сега ми съобщава, че иска най-после да знае какво възнамерявам да правя, защото той, стига да пожелая, може така да нареди работата, че да се срещнем тайно в една от градските бани и настоява много да се видим” (Бокачо 1980: 201). Средновековните летописци свидетелстват, че църквата не одобрявала голи хора да стоят заедно в банята. Дори и в манастирите, според правилата, братята монаси са призовани да не свалят дрехите си, когато се къпят. Съществуват църковни разпоредби, според които хората трябва да посещават място за къпане само два пъти в годината, тъй като моралистите по онова време смятали, че населението твърде много и твърде дълго е ходело на баня.

Изпражненията се изливали във вадите или направо на улиците от висящите клозети. Чезере Марки съобщава, че се “стигнало до там, че през 1321 г. уличката Ебгейт трябвало да бъде затворене за движение”, защото “гадостите падали върху главите на минувачите” (Марки 1986: 116). Друг пример откриваме в “Декамерон”, където в новела (II, 5) Джовани Бокачо с ирония описва в падането на нещастния Андреучо от Пердужа от висящия клозет в една тясна уличка, която се използвала и за помийна яма: “… все пак господ толкова го обичал, че Андреучо не се ударил, макар и да паднал отвисоко; но в замяна на това целият се изплескал с нечистотиите, с които било пълно това място” (Бокачо 1980: 201).

Друга причина, която благоприятства за разпространението на Черната смърт, е свършването на топлия период в Европа към края на XIII век и настъпването на сурови зими. Вследствие на тези неблагоприятни природни условия, реколтата намалява и недостигът на храна води до недохранване на хората и тяхното отслабване, което повишава чувствителността към инфекции. От есента на 1314 година започват да падат силни дъждове, които слагат началото на няколко години студено и дъждовно време. Така през годините от 1315 до 1317 настъпва катострофален глад в Северозападна Европа, известен като Големият глад, един от най-пагубните в европейската история, който предизвиква смъртта на повече от 10% от населението й."     

Чумата всъщност никога не е изчезнала. В Съединените щати инфекциите са ендемични сред прерийните кучета на югозапад и могат да се предават на хора.  Такива случаи са рядкост и вече могат да бъдат лекувани успешно с антибиотици, но всеки доклад за случай на чума предизвиква страх.

---

[1] Plague, Plague Information, Black Death Facts, News, Photos – National Geographic.

http://science.nationalgeographic.com/science/health-and-human-body/human-diseases/plague-article.html (Последно влизане 19.04.2017).

[2] За храната и напитките през средновековието виж (Winter 2007: 389–398).

[3] През средновековието публичните домове с прилежащите къщи за баня или заведения за баня, в които се предлагала незаконна проституция, се срещали често във Франция, страните от ниската земя (Нидерландия), Германия. Въпреки че проституцията е незаконна, в заведенията за баня търговците често пренебрегвали закона (Otis, 2009: 98). 

Как ще приключи Covid-19?

Една от възможностите, според историците, е, че пандемията на коронавирус може да приключи социално, преди да завърши медицински. Хората може да станат толкова уморени от ограниченията, че обявяват пандемията за извън тях, дори когато вирусът продължава да тлее в популацията и преди да се намери ваксина или ефективно лечение.

„Мисля, че съществува такъв вид социално-психологически въпрос на изтощение и безсилие“, каза историкът Наоми Роджърс. „Може да сме в момент, когато хората просто казват: „Това е достатъчно. Заслужавам да мога да се върна към обичайния си живот." С нарастването на икономическата катастрофа, причинена от блокирането, все повече хора са готови да кажат „достатъчно“.

"Сега има такъв вид конфликт", каза д-р Роджърс. Служителите на общественото здравеопазване имат свое схващане за медицински край, но някои представители на обществото и политиците виждат социален край.

Предизвикателството е, че няма да има внезапна победа. Опитът да се определи краят на епидемията ще бъде дълъг и труден процес.