неделя, 3 май 2020 г.

Архилох от Парос - еротични стихотворения

Никола Бенин

Антични еротични рисунки намериха в Созопол

Древногръцки любовни стихотворения са открити във всяко кътче на Гърция, на островите и континента, в градове, покрити с праха на Времето. Не е изненадващо, поезията винаги е била свързана със социалните настроения и с нашия доста сложен вътрешен живот. Още от Античността в Гърция са създадени много еротични стихотворения, изразяващи както платонична, така и интимна любов. От по-ранните векове на гърците е добре известно, че са чувствени хора, склонни към любовни приключения и специфични плътски потребности [и практики].
Гъркът е бил буен, горещ, всякога жива плът и кръв, неотстъпен поклонник на живота и на всички наслади от него. Горко томува, който се опита да му отнеме какво и да е благо от съществуването, кратковременността на което тъй силно е чувствал. Огнена фантазия ще скрои небивало отмъщение, ще открие фантастични средства, ще създаде нов език, за да събори изпречената пред желанията му стена. Ето Архилох от Парос, към средата на седмото столетие. Той е бил стихиен темперамент. Изгубва имота си и се впуща в странни авантюри по целия свят. Скитник, гол, пламва по малката пъргава сърна русокоса Необула, която се кичела “с миртово клонче и с ален трендафил, хубаво цвете; а пък коса й сянка държи на плещи и на снага”. Или както я рисува на друго място: “Разпуснала коса и снага - ех, и старец би се залюбил.” Баща й Ликамбес го отблъсква просташки. “Мен, клетник бездушен, страст ме яде; боговете ме пронизват с остри болки до кости.” 

„Обичайте“ поемата от  Архилох, написана около 690 г. пр.н.е.  

Стройно, прекрасно, грациозно момиче,
просто пристъпва в хармонична линия,
и я плашиш и я правиш срамежлива.
Положи я на хиляда цветя,
и сложи меката си вълнено наметало под нея.
Плъзнах ръката си под врата й,
за да продължа да се страхувам в очите й,
защото тя трепереше като фауна,
галих красотата на цялото й тяло
и желанието на любовта изтръгна сърцето ми.
Като огромен облак прикри очи
и открадна най-сладкото –  дъх от гърдите ми.

Да би се случило…

Да би се случило,
да можех да докосна
ръката
на Необула…
И нежно клонче мирт
я радва,
и розите червени…
По раменете й са паднали
най-леки сенки от косите…



Няма коментари:

Публикуване на коментар