някакъв ангел се блъска
във вратата и прозореца
слуша страховете ми разсеяно
прикрива следите от кръв
следите от помощ пуши
чака знак от мен
да ми отвори
***
дори невинните ми
всекидневни самоубийства
с изпочупени ореоли
откакто си тук
когато ми позволи
отмятам настрани
светлини и цигари
походки и думи
виждам само
неговата голота
над зимните дрехи
|
„Виолета Кунева фино и иронично изследва самата себе си – и понеже не познава спирачки, изследва и нас. Неудобствата на живота са преодолени с неудобствата на стихотворенията, в които винаги има място за изненада какви точно сме. Място за нежност към смисъла. Към истината.“
~ Марин Бодаков
_ _ _ _ _
„Деликатна поетическа решителност и емоционална ерудиция ни посрещат в дебютната стихосбирка на Виолета Кунева, която съвсем ненатрапливо показва как културата на живеене се превръща в култура на писане. Несъмненият талант да насложиш света около себе си върху своя вътрешен свят (или обратното) ражда силна поезия, чиито измерения отиват далеч отвъд пределите на творческата самодостатъчност. Книга, която иска да общува. И го прави по възможно най-добрия начин – с любов.“
~ Петър Чухов
|
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар