неделя, 2 юни 2019 г.

I N M E M O R I A M. Владимир Трендафилов (1955-2019)


Резултат с изображение за Владимир Трендафилов

На 8 май си отиде поетът, преводачът, литературният критик Владимир Трендафилов. Едно име, което не може да бъде пропуснато, опитаме ли се да говорим за литературния живот в България от 90-те години насам. Смел, харизматичен, интересен, ерудиран, той наложи свой стил във всичко, което правеше – стил, който се отличаваше с откровеност, естественост и аргументираност, каквито и позиции да изграждаше. Преводач на Уилям Бътлър Йейтс, Силвия Плат и Тед Хюз, той има огромна заслуга за представянето пред българска публика на качествени и вдъхновяващи преводи на англоезични текстове, като в сферата на поетичния превод името му се нарежда до това на Александър Шурбанов. Владимир Трендафилов беше и редактор, и преподавател по превод, и в това си качество също е помогнал на много млади преводачи да се насочат към литературния превод. Проф. Трендафилов е автор на седем книги и на повече от 150 публикации в научната и популярната периодика. Съставител е (в съавторство) и на два научни сборника. Той е утвърден познавач, тълкувател и популяризатор на англоезичната литература. Особен принос представляват книгите му „Неизличимият образ в огледалото“ и „Употребите на британския ментор: рецепцията на Чарлс Дикенс в България“, защото те отварят важни ниши в сферата на рецептивистиката. Сред авторските му поетични книги са „Четирите фокуса. Стихотворения“, издание на „Свободно поетическо общество” (1997) и „Смъртният танц на фокусника и други стихотворения“, издание на „Литературен форум“ (1999). Професор в катедра „Англицистика и американистика“ на Софийския университет, професор и на Югозападния университет, Владимир Трендафилов оставя след себе си десетки прочетени курсове по съвременна английска литература и стотици студенти, за които години наред той е сред любимите преподаватели. За вестници като „Литературен форум“, „Култура“, „Литературен вестник“, предаванията за култура по БНТ Владимир Трендафилов беше един от предпочитаните сътрудници, защото винаги можеше да се разчита на откритата му, високопрофесионална и оригинална позиция върху световната и българската литература. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар