Владимир Зарев "Чудовището" - самата старост е вид чудовище

 д-р Никола Бенин

„Чудовището“ – роман за старостта, която настъпва, и за младостта, която не иска да си тръгне 

Когато четях ръкописа на Владимир Зарев, нещо в него ми напомни за „Страданията на младия Вертер“ от Гьоте – една емоционална и въздействаща книга. В „Чудовището“ също има много емоции. Заедно с това обаче, написаното често ме препращаше към „Записки от подземието“ на Достоевски. Тоест, към човека в неговата противоречивост и двуполюсност. От една страна, са симпатичните, красиви черти, които той носи в себе си, а от друга – онова „черно пространство“, което също съществува в него. В това отношение романът е много убедителен и аз смея да твърдя, като опитен литератор, че той носи елемент на класичност. 

„Чудовището“ е силно емоционален и мъдър роман. За една красива и невъзможна любов, за времето и неговия безжалостен отпечатък, за надвисналата сянка на Чудовището, зад която наднича Забравата."

Стойо Вартоломеев

Владимир Зарев: "Отдавна замислям да напиша роман за преклонната възраст, но не мрънкав и изпълнен със самосъжаление, а текст за равносметката в човешкия живот, за непрестанната борба между житейския опит и житейската умора, между духа и тялото, ако щете книга за величието на старостта. Защо нарекох този си роман „Чудовището“? Първо, понеже самата старост е особен вид чудовище, което ни сграбчва и постепенно ни отнема, което ни унижава, често ни превръща в самотници и най-сетне ни убива. По-сетне, защото всички ние сме ангели, в които скрити дебнат всякакви по-малки и по-опасни чудовища. И най-сетне, защото ние сме заобиколени с множество наизскочили из тъмата на несправедливостта чудовища.

В романа например аз изразявам своята вяра, че Антихристът вече е слязъл на Земята, че той може да не е конкретна личност, а някакво явление. За мен Антихристът е Интернет във всичките му безкрайни, всепроникващи и най-вече обсебващи форми. Влезте в метрото, в автобуса, в трамвая и ще се убедите, че хората не се виждат помежду си, а са се вторачили в своите айфони и чатят. Те не искат да се познават, най-вероятно се страхуват от околните или не ги забелязват, те желаят да си пишат бързи и безсмислени глупости. Същото е на улицата, в киното, в училище, в ресторанта, в домовете, на сватба, на погребение. Няколко поколения българи от деца живеят в един измислен, нереален, и още по-страшно – в един виртуален свят. Те не четат, а си чатят, не чувстват, а си чатят, не осмислят, а си чатят, запознават се като си чатят, защото така е по-лесно да отблъснеш другия и е по-безболезнено, ако сам бъдеш отблъснат от другия. Задавам си въпроса възможно ли е човек да има сто, двеста, петстотин приятели? Та приятелството е като любовта, то е сложен емоционален избор. Аз мога да уважавам хиляди хора, но между тях приятелите ми са пет, шест бавно и търпеливо отличени от мен сродни души.

Някои области на това безбрежно и хищно виртуално пространство подстрекават егоизма, омразата и насилието, дават път на воайорството, на порнографията и всякакви човешки низвержения, самото познание в интернет не е духовно преживяване, не е форма на лично откритие и съпричастност, а е информация. Сдъвкана, лесна, скучна информация. Виртуалният свят и информацията са заместител на всичко. Много скоро те ще са проблем не по-малко същностен и страшен от стоварващите се над човечеството климатични промени.

 Любовта е навярно най-вълнуващото, най-значимото човешко преживяване. Тя ни спасява от самотата и житейското безсмислие, но най-вече от нас самите, от собствения ни вроден и неизтребим егоизъм, от всемогъществото на собственото ни его. Колкото и да звучи абсурдно, любовта е форма на несвобода, този, който е влюбен, е зависим от другия човек, но това е една вдъхновяваща, красива, щастлива, разбира се понякога жестока и фатална несвобода. Що се отнася до моя роман, всъщност любовта е основната му и най-вълнуваща тема. Необичайната среща между младата, умна и красива журналистка и възрастния писател е преднамерена и опасна, тя е нежелана от него. Двамата всъщност са жертва на „невинната вина“, тях ги свързва нещо жестоко и съдбовно, което се е случило с други хора и в друго време, но сякаш като бумеранг се завръща при тях и променя живота им. Тайнствената омраза ще е това, което ще ги свърже, невероятната и магическа любов е това, което ще ги раздели."