"Четирите фокуса" от Владимир Трендафилов

Щракнах с пръсти веднъж.

Появи се роза и разтвори чашка.

Вътре беше ти, на завет

под тихото слънце,

в очите ти грееха цветя и

прескачаха ручеи.

II

Щракнах с пръсти за втори път.

Видях те на сал в

бистро море.

Във въздуха мушици чертаеха

препинателни знаци,

а в дълбините неясни полипи се събираха

и разрастваха нагоре.

III

Щракнах за трети път.

От водата израсна глетчерна статуя

на строг съдник, с твоите май

черти,

от пръстите му бързо тръгнаха нокти и

обръчите им

те омотаха в предпазен гъсталак.

Нагазих във водата с меча си, сякох ли сякох,

достигнах до теб:

с изненада те видях на жълта поляна,

от очите, устата, косите ти

струяха нокти.

Отдалечих се студен.

 Срещу мен, на масата,

 откъде дойде злата

 геометрия на лицето ти?

 Баща ти ли нахлу в

 него?

 Наоколо всичко сякаш

 почерня и се

 сгъсти.

IV

Щракнах за четвърти път.

Картина не се появи.

Ръката ми пламна от допира с

въздуха.