Гетсиманска градина (гр. Γεθσημανί, Gethsēmanē; от иврит: גת שמנים, Gat-Šmânim; арамейски: גת שמנא; класически сирийски: ܓܕܣܡܢ, Gat Šmānê, букв. „маслинови насаждения“) е мястото, където Иисус Христос се моли в нощта на залавянето му.
Гетсиманска градина
Райнер Мария Рилке
Възлезе
сив под сивите листа
на
спящата маслинова градина[.
Той
мина смазан и с чело в прахта
на
топлите си длани — и отмина.
След
всичко туй. И краят бе това.
И
сляп дори, ще ходя, ще треперя.
Защо
ти трябват моите слова,
че
теб те има, без да те намеря.
Не
те намирам. В мен те няма, знам.
Ни
в другите. Ни в този камък ням.
Не
те намирам вече. Аз съм сам.
Сам
със скръбта човешка през нощта.
Не
я смекчих чрез теб, остана тя,
а
теб те няма. Срам и пустота!
Ще
се разказва: ангел прелетя…
Защо
пък ангел? Ах, нощта дойде,
безчувствено
прошумоля в листата.
Апостолите
спяха по тревата.
Защо
пък ангел? Ах, нощта дойде.
Обикновена
нощ пристигна вече —
като
стотици тук се спря.
Спят
камъни, спят кучета далече.
Ах,
много тъжна спря и се обрече
да
чака с мен до първата зора.
Но
ангелите си остават скрити —
зовът
ми тази нощ не бе дочут.
Изгубените
страдат без приют:
отритнати
са даже от бащите,
отхвърлени
— от майчиния скут.
- 1906
Няма коментари:
Публикуване на коментар