Първият въпрос, който
обикновено си задава човек е: „Какво е масонството?“ Има много определения за
думата, но нито едно от тях не е пълно, защото организацията има широк обхват
на дейност по целия свят. По дефиниция, масонството е братска организация, въз
основа на принципа на бащинството на Бога и братството между хората, което
върши добри дела в обществото и сред членовете си. Чрез своите учения и
церемонии се стреми да направи хората по-добри и по този начин да направи света
едно по-добро място за живеене.
Масонството е доброволно.
Бъдещите членове трябва наистина да идват по собствената си свободна воля и
съгласие.
Масонството не е религия.
Понякога външни лица твърдят, че в основата си е именно такова. Свободните
Зидари не ходят на ложа за да се кланят на Бог, всеки масон изповядва
собствената си религия. В Ложите са забранени теми от религиозен и политически
характер.
Масонството не е тайно
общество. Тайно общество, е това, което
поддържа съществуването си в тайна, и чиито членове не правят известна тяхната
принадлежност към групата.
Масонството не е тайно
общество, защото то не крие своето съществуване, членовете му не крият своето
членство, а напротив, организацията се събира в сгради, разположени на
обществени улици, понякога обявява заседанията си, гравира думите „масонски
храм“ на много от своите сгради, публикува периодични издания, и помага на
нуждаещите се. Подобно на повечето организации, то си има своите тайни, но не е
тайно общество.
Преди да пристъпим към
съществото на горната тема, хубаво е да си припомним някои базисни неща, неща
които са общодостъпни, но които къде от немарливост, къде от прекомерната ни
заетост в напрегнатото ни ежедневие не сме прочели, научили, и още по-важно –
осмислили.
И така, нека започнем с
извечния въпрос – „Кои сме ние?“ т. нар. свободни зидари или масони.
Най-поетично философски и естетски на този въпрос отговаря брат Борис Китанов
(1). Текстът беше публикуван на заглавната страница на уебсайта (предпоследната
му редакция!) на Обединените велики ложи на Германия, което е допълнително
признание за достойнството на написаното от нашия брат.
И все пак.
– Кои сме ние?;
– Какво е това свободно
зидарство или масонство?;
– Защо вече повече от три
столетия то съществува почти неизменно и привлича в редовете си милиони хора по
целия свят, независимо от религията им, политическите им убеждения и расовата
им принадлежност?
Има много отговори. Може би
най-меродавен е този, който всеки дава сам за себе си!
Тук ще се спрем на някои
важни и основополагащи неща, касаещи същността и принципите на масонството.
Един много синтезиран
отговор на въпроса: Какво е свободно зидарство или масонство дава видният масон
от по-стари времена – Алберт Пайк:
„…Ако всички хора винаги са
се подчинявали от все сърце на благото и нежно учение на масонството, този свят
щеше да е винаги Рай, докато нетърпимостта и гонението го правят Ад. Защото
това е масонското кредо: вярвай, в безкрайната божествена доброта, мъдрост и
справедливост; надявай се доброто да победи злото завинаги и истинната хармония
да надделее в океана от хармония и дисхармония който бушува във Вселената; и
бъди благотворителен, както самият Господ Бог е към безверието, грешките и
глупостта на хората, щото ние всички сме едно голямо братство.“ (2)
Но да продължим нататък –
масонството такова каквото се практикува вече три столетия под егидата на
Обединената велика ложа на Англия е общество на свободни мъже, които болеят за
моралните и духовни ценности (3).
Смисълът на масонството се
внушава на членовете му чрез поредица от ритуални драматизации, които следват
антични форми и използват обичайте и инструментите на старите каменоделци като
алегорични средства.
Основното изискване за прием
и членство в братството е вярата във Върховното същество! (4)
Масонството не е религия,
нито пък е заместител на религията. Неговата същност го прави приемливо за
всеки вярващ, независимо от вероизповеданието и по-важното – очаква се той да
продължи да следва своята религия.
През всичките години на
своето съществувание масонството се е придържало към следните три велики
принципа:
Братска любов – всеки
истински масон проявява уважение и търпимост към мнението на другия и се отнася
с добронамереност и разбиране към себеподобните си;
Спомоществувателност –
масоните се приучават да проявяват милосърдие и благотворителност за нуждите не
само на своите, но и обществото като цяло, чрез лично участие и дарения.
Истина – масоните се стремят
към истината, изискваща прилагането на високи морални норми с оглед постигането
им в земния им път.
Масонството изисква от
членовете си уважение към законите на страната, в която живеят и работят!
Използването от масона на
членството си, за да укрепва и разширява собствените или тези на друг делови,
професионални или лични интереси не се толерира и противоречи на изискванията
за прием в редовете на братството.
Неговият граждански дълг
винаги стои по-високо от всякакви задължения към друг брат, и всеки опит да
бъде прикриван брат, който е действал непочтено или противозаконно противоречи
на този основен дълг.
Тайната на масонството се
заключава в традиционните начини на разпознаване. То не е тайно общество, тъй
като всеки негов член е в правото си да се „разкрие“ и би направил това в
отговор на всяко уважително запитване. Нещо повече – основният закон
(конституцията и правилниците) на много от великите ложи по света, в т.ч. на
Обединената велика ложа на Англия (ОВЛА) са достъпни за широката общественост
(5). Масонството няма тайни цели или принципи. Същевременно като много други
светски общества, то запазва правото си да третира някои от своите вътрешни
дела като „лични“ и неприкосновени.
Масонството се практикува от
много независими велики ложи по света, които спазват принципи за взаимно
признание сходни с тези на Обединената велика ложа на Англия (6). Eдна от тези
ложи е Обединената велика ложа на България (ОВЛБ), която беше официално
призната от Обединената велика ложа на Англия и която беше обявена за
единствената регулярна Велика ложа в България, която отговаря на изискванията
за признание от Годишната конференция на великите майстори от Северна Америка
през март 2005 г. (7)
Онези велики ложи и други
привидно масонски формирования, които не отговарят на принципите за признание ,
определени от Обединената велика ложа на Англия и възприети от всички велики
ложи, придържащи се към англосаксонските традиции, в т.ч. такива, които не
изискват вяра във Върховното същество или които позволяват или подтикват своите
членове да участват или се занимават с политика не се признават от Обединената
велика ложа на Англия за масонски регулярни и масонски контакти с тях не се
допускат!В заключение – от масонът се очаква да изпълнява дълга си първо към
своя Бог (независимо под какво име) чрез вярата си и нейното последователно
прилагане, и едва след това, без при това да е във вреда на собственото си
семейство и зависимите от него, към ближния чрез благотворителност и служение.
Бележки
1.Виж:„Кои сме ние“.
2. „Смисълът на
масонството”, 1858 г. Алберт Пайк, Върховен командор на Стария и приет
Шотландски обред (1859-1891), http://en.wikipedia.org/wiki/Albert_Pike,
3. Масонството по последната
дефиниция на Обединената велика ложа на Англия (ОВЛА) (виж още: http://www.ugle.org.uk/what-is-freemasonry)
е „едно от най-старите и големи не-религиозни, не-политически, братски и
благотворителни организации“(…one of the world’s oldest and largest
non-religious, non-political, fraternal and charitable organizations.).
Съгласно друга дефиниция на ОВЛА то е едно „рационално, деистично и
благотворително братско общество“. Към това следва да се добави, че то
притежава и елементи на орден – посветителско начало и йерархична структура на
прогресия на членовете си (степени: чирак, калфа и майстор масон) и управление
(Велик майстор и Съвет на великите сановници).
4. Богът на религията, която
изповядва „търсещият“ прием в братството!
5. Виж още:
http://www.ugle.org.uk/about/book-of-constitutions
6. Виж раздела: „Основни
принципи за признание на Велика ложа“
7. Виж раздела:
„Възобновеното българско Масонство след 1992 г.“
Виж още:
http://www.recognitioncommission.org/publish/2005/03/28/february-2005-report/index.html
Забележка: Публикуваният тук текст е от последното,
трето по ред, издание на книгата „Ритуали, ордени и обреди на англосаксонското
масонско пространство и масонството в България“, автор Михаил Димитров, Стар
велик оратор на ОВЛБ, издание на ОВЛБ, 2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар