Никола Бенин. На 7 април 1300 г. Данте е загубен в "тъмната гора"

Никола Бенин

На попрището жизнено в средата

намерих се в лес тъмен по зла чест,

че правий път сбъркал бях в мрачината.

Така Данте Алигиери започва гениално неговия шедьовър - духовното му пътешествие в ада (Inferno), в Чистилището (Purgatorio) и в Небето (Paradiso), описано в „Божествена комедия” (Divina Commedia). Пътешествие, което го накара да общува с онези, които сътвориха история до онова време. Вергилий, Одисей, Тирезий, Юстиниан, Катон Младши (Catone l’Uticense) и много други, които "великия поет" представя в срещата си по пътя си, довел го до преобразуването на греха, за да се върне в "правия път", за да достигне визията на Бога и до достъп до истината.

Данте Алигиери прави това пътуване благодарение на Разума, персонофициран от Вергилий и вдъхновяван от чародейната любов Беатриче, любимита му, която ще го отведе в рая, в амфитеатъра на благословените.

Според някои теории, като тези на Порена (Porena) и Сермонти (Sermonti), пътуването е започнало на 25 март - Богоявление, 1300 година. Те защитават своята теза с  някои натуриални актове във Флорентинската комуна от периода, през който е живял Данте, съотнасяки годината 1266, която дяволът Маладода споменава в песен XXI в стихове 112-114.

Хилядо двеста и шейсет и шест,

на третий тъкмо вчера час, години

броихме ний откак скалите тез

сломени са били посред средата¹.

Според  други изследователи на италианската литература, думите на дявола на литературен италиански свидетелстват, че началото на пътуването на Данте може да се определи с деня на смъртта на Христос на Разпети петък, който през 1300 е на 8 април.

Така в нощта на 7 април 1300 г.  Данте се е загубил в "тъмната гора", символ на гибелния грях, в който живее съвременният човек.

Бележка:

1. Вчера, на третия час подир пладне, тоест в часа, когато Иисус Христос е издъхнал на кръста и когато е станал земетръс, поради който е бил сломен мостът за следната долина. Земетръсът се почувствувал най-силно тъкмо в тоя дол, където са наказани лицемерите, по чиято вина Христос е бил осъден на смърт. От това са се изминали хиляда двеста шестдесет и шест години. Като се прибавят при тях годините, които е живял Христос, намира се годината на юбилея — 1300 г., през която Данте предполага, че е слязъл в Ада. Той се спуща в Ада вечерта на Разпети петък прекарва там съботата и излиза, за да продължи пътя си в Чистилището и в Рая в неделя, навръх Възкресение Христово.